Р Е Ш Е Н И Е № 193
гр.
Сливен 20.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети ноември, две хиляди осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 214/2018 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.С писмо изх. № 01-6500/4225 от
20.12.2017 г. Зам. Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" уведомил М.Р.,
че на основание чл.
26, ал. 1 от АПК е открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, на основание влязъл в сила акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от 07.07.2017 г.
Писмото било връчено на лично на М.Р. на
19.01.2018 г., като в посочения 7-дневен срок по същото не били
направени възражения и допълнителни доказателства, съобразно указанието на
органа.
Въз основа на
така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл.
27, ал. 3 и ал.
5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По силата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 07.07.2017 г. с нарочен акт на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е бил прекратен поетия от Р. ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство". Този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Същият е мотивиран с нормите на чл. 6, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 3, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. и чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4 б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Съгласно цитираният чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2 (одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта от настоящата наредба.). Следващата разпоредба на чл. 15, ал. 4, т. 2 е императивна и задължава (при прекратен многогодишен ангажимент) з. с. да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно: а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в) 20 %, ако е до края на петата година и г) 10 %, ако е след петата година. В процесния случай се установява и от заключението на изслушаната по делото експертиза, че по мярка 11 "Биологично земеделие" по време на поетия петгодишен ангажимент (от 2015 г.) М.Р. е подал заявление за 2016 г., но процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за 2016 г. парцели, спрямо одобрените за участие в направление „Биологично растениевъдство“ е 75,63%, което е станало повод и за прекратяване на многогодишния ангажимент и съответно – след влизане в сила на акта за прекратяване - до издаване на оспорения в настоящото съдебно производство акт. Съгласно цитираната норма на чл. 15, ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба № 4/24.02.2015 г., при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100 % от изплатената по мярката финансова помощ. Същата възлиза на 14 293,93 лв., изплатена по направлението през годината, предхождаща годината на прекратяване на ангажимента (2015 г.) и същата е правилно определена както по основание, така и по размер от административния орган. Следователно, налице са както фактическите основания (влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 ""Биологично земеделие", така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ (чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че процесният административен акт е мотивиран и постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, противно на твърдяното в жалбата. Неоснователни са и не се споделят и доводите на оспорващия за допуснати при постановяване на разглеждания АУПДВ съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Във връзка с
гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.