РЕШЕНИЕ
град София,
__.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 2576 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
91206/02.12.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198510402446
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ, срещу разпореждане от 15.11.2019 г., обективирано в съобщение
с вх. № ЧСИ 16704/22.11.2019 г., с което ЧСИ след направено възражение е
намалил размера на приетите разноски за адвокатски хонорар от 350 лв. на 300
лв.
Жалбоподателят излага доводи, че начисленото,
след частично уважаване на депозираното от него възражение срещу постановление
за разноски на ЧСИ, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лв. е прекомерно и несъобразено с Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Излага
доводи, че следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредбата – 200 лв, тъй като по делото от процесуалния представител на
взискателя не са извършвани предвидените в чл. 10, т. 2 действия – процесуално
представителство, защита и съдействие и действия с цел удволетворяване на
вземането. Като допълнителни аргументи в тази насока се сочат правната и
фактическа сложност на делото и извършено погасяване на дълга в срока за
доброволно изпълнение. Съобразно изложеното се иска разпореждането на ЧСИ от 15.11.2019 г. да бъде отменено, като
незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено
до размер от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът да се
произнесе по същество. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата - „Т.У.”
ЕООД, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които
излага доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа, че
взискателят е извършил множество изпълнителни действия извън подаването на
молба за образуване на изпълнително дело. Твърди се, че задължението не е
погасено.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение и сумите са събрани чрез
посочения от взискателя изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови
сметки. Посочено е, че защитата на взискателя не се изразява единствено в молба
за образуване на изпълнително дело – процесуалният представител на взискателя е
получавал за него съобщения и е депозирал становища във връзка с депозираните
частни жалби от длъжника.
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20198510402446 по
описа ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ е образувано по молба от 24.10.2019 г. на „Т.У.” ЕООД, чрез
адвокат М.Л.Л., въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2019 г., издаден по
гр. д. № 73014/2017 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), ГО, 157-ми състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да
заплати на В.В.Т.сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Представен е договор за цесия от 13.09.2019 г., с
който вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на взискателя по делото – „Т.У.”
ЕООД.
В молбата е направено искане за налагане
на запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху собствените му
недвижими имоти и притежавани дружествени дялове. Към молбата е приложено
споразумение за адвокатско възнаграждение от 21.10.2019 г., с което между
взискателя и Адвокатско съдружие „Български правни услуги” е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за образуване на изпълнителното
дело и процесуално представителство по същото. Уговорено е плащане на сумата по
банков път, като видно от платежно нареждане от 24.10.2019 г. (л. 8 от изпълнителното дело) същата е платена.
На
24.10.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че дължи следните суми: 300 лв. – присъдени
разноски, 356,91 лв. – разноски по изпълнителното дело, 162,83 лв. – такси по
ТТЗЧСИ към 07.11.2019 г. Поканата е връчена на длъжника на 28.10.2019 г.
На 25.10.2019
г., от взискателя е депозирана молба, с която заявява, че оттегля
посочените от него в молбата за образуване на изпълнително дело изпълнителни
способи, като определя нов такъв – запор върху банкови сметки.
На 14.11.2019 г. е изпратено запорно
съобщение от ЧСИ до „Юробанк България” АД. На 18.11.2019 г. е получен отговор,
че към датата на налагане на запора по откритата сметка на длъжника няма
авоари.
На 31.10.2019
г. при ЧСИ е депозирано възражение от длъжника срещу приетия от ЧСИ размер
на адвокатско възнаграждение и разноски, съобразно посоченото в поканата за
доброволно изпълнение. Изложени са доводи за прекомерност на същите и е
направено искане да бъдат намалени. На 15.11.2019 г. е депозирано становище от
взискателя за неоснователност на възражението.
С разпореждане от 15.11.2019 г. ЧСИ е намалил размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв. Длъжникът е уведомен за разпореждането
на 22.11.2019 г. (за справка – л. 22 от изпълнителното дело).
На 02.12.2019 г. от „Т.С.” ЕАД е
депозирана частна жалба срещу разпореждането от 15.11.2019 г., с което
адвокатското възнаграждение е намалено от 350 лв. на 300 лв. В частната жалба е
посочено и че със същото ЧСИ е намалил размера на пропорционалната такса по
делото, което не се установява да сторено с оглед съдържанието на обжалвания
акт.
Във връзка с депозираната частна жалба в
становище от 03.12.2019 г. от взискателя е направено искане размера на
адвокатското възнаграждение да бъде намален до минимално установения в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С разпореждане от 03.12.2019 г. ЧСИ е намалил
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя от 300 лв. на 230 лв. Същото е връчено на длъжника
на 20.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Частната жалба е депозирана от надлежно
легитимирана страна в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че след
депозирането й е намален частично размера на приетото адвокатско възнаграждение
не рефлектира върху допустимостта й, тъй като искането на жалбоподателя същото
да бъде намалено до размер от 200 лв. не е удволетворено.
Разгледана по същество частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
– тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
В процесния случай от доказателствата по
делото се установява, че взискателят е платил адвокатско възнаграждение за
образуване на процесното изпълнително дело и процесуално представителство по
същото в размер на 350 лв. по банков път. Според настоящия съдебен състав при
определяне размера на дължимото възнаграждение приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ, тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като
вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Съобразно разясненията,
дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато процесната хипотеза не е. В конкретния
случай, в молбата за образуване на дело взискателят е посочил три изпълнителни
способа, като с молба от 25.10.2019 г., депозирана
преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, съответно преди да изтичане
на срока за доброволно изпълнение, е заявил, че оттегля посочените до момента способи за изпълнението и определя
друг такъв – налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.
При така установените факти въззивният съд намира, че от взискателя е
депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, уточнена с
последваща такава от 25.10.2019 г., т.е. липсват данни за осъществено
процесуално представителство по делото. Депозирането на становище по
възражението и частната жалба на длъжника също не съставлява такова действие,
доколкото не е насочено към събиране на вземането по издадения изпълнителен
лист.
С оглед изложеното, включително предвид
факта, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност и че разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ не е приложима за
процесния случай, адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да
бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 230 на 200 лв.
Видно от съдържанието на обжалваното
разпореждане, ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за
адвокатско възнаграждение, предвид което, доводите в частната жалба, касаещи
размера и дължимостта на начислените такси по ТТРЗЧСИ са неотносими и съдът не
дължи произнасяне във връзка с тях. Eдва след произнасяне на компетентния орган
(в исковото производство това е съдът, а в изпълнителното – съдебният
изпълнител) по направеното искане за редуциране приетите от ЧСИ разноски,
длъжникът ще има възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител във връзка с
тях.
За пълнота е необходимо да се посочи, че
съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ,
пропорционалната такса се събира „за изпълнение на парично вземане" върху
събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху
разноските по изпълнението (решение № 517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/09 г.
на ІІІ ГО на ВКС). В този смисъл е и съдебната практика на ВКС по заведените
дисциплинарни производства срещу съдебни изпълнители, съгласно която
начисляването на пропорционална такса по т. 26 върху суми, за които не е
издаден изпълнителен лист, представлява основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на органа по принудителното изпълнение. С оглед
изложеното, промяната на размера на разноските за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство не влияе върху размера на пропорционалната такса по
т. 26, поради което последната не следва да бъде изменяна.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е
и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно,
независимо от основателността на депозираната частна жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, длъжник по изпълнително дело № 20198510402446 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
разпореждане от 15.11.2019 г.,
обективирано в съобщение с вх. № ЧСИ 16704/22.11.2019 г., с което ЧСИ след
направено възражение е отказал да намали размера на приетите разноски на
взискателя „Т.У.” ЕООД, ЕИК *****, за адвокатски хонорар в размер на 200 лв., и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, на взискателя „Т.У.” ЕООД, ЕИК *****, адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198510402446 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851 на КЧСИ, както следва: от 230 (двеста и тридесет лева) на 200 лв. (двеста
лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.