Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София …….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд – Наказателно
отделение, IX въззивен състав в
публично заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Колева и с
участието на прокурор Любомир Мирчев, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова ВАНД № 233 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
решение от 14.11.2019г. по НАХД № 13080/2019г. Софийски районен съд - Наказателна
колегия, 11 състав е признал обвиняемия А.К.А. за виновен в това, че на 21.07.2018г.
в периода от 06.30ч. до 07.00 ч. гр. София, ул. „*********в сградата на
Национална кардиологична болница пред кабинет за спешна медицинска помощ
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – нанесъл два удара с ръце в областта на лицето
на В.В.К., блъснал с ръце в гърдите М.М.Н.с думите „За какво си тука ти, бе,
смешник?“ и на основание чл. чл. 325, ал.1 НК и чл. 78а НК го освободил от наказателна
отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на 2500.00
лева.
Въззивният съд е сезиран с жалба
от обвиняемия, която е твърде лаконична по своето съдържание, но в нея се
заявява ясното желание на А. да обжалва първостепенния акт.
В съдебно заседание служебният защитник
на обвиняемия пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен, а
алтернативно заявява позицията си, че по делото липсват доказателства за доходи
на А., поради което моли съда да намали размера на наложената глоба.
Прокурорът заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като безспорно е доказано авторството на извършеното от страна
на обвиняемия, както и размерът на наложената глоба е съобразен с тежестта на
деянието и с личността на дееца, поради което моли да бъде потвърдено решението
на районен съд.
Обвиняемият А.А. - редовно
уведомен, не се явява, за да заяви лично позицията си по постановения
първостепенен акт.
Настоящият съдебен състав се
солидаризира с възприетата от контролирания съд фактология, установена след съобразяване
на всички релевантни към предмета на доказване по делото обстоятелства, която
фактология е следната:
На 21.07.2018 г. в Националната кардиологична болница
, находяща се в гр.София, ул.“********около 06:30 ч. - 07:00 ч била приета св. Н.К.,
която дошла заедно със св. С.М., която била дъщеря на К. и внука си - обв. А.К.А..
К. била приета в спешния кабинет на болницата от лекаря - св. Р.Н.. Н. се
опитвала да прегледа К., но същата не й съдействала за извършване на прегледа и
постоянно обикаляла в кабинета. В това време пред кабинета се намирали обв. А.
и св. К., които удряли с ръце по вратата и това наложило медицинският служител
- св. М.Н. да излезе пред кабинета и да им каже да изчакат приключването на
прегледа. След като затворил, обв. А. продължил да блъска по вратата, като Н.
отворил и А. отново с агресивен тон го попитал за състоянието на К.. Докато А.
говорел с Н., обвиняемият направил няколко крачки навътре към кабинета и му
казал „За какво си тука ти бе, смешник?“, при което Н. казал на А. да изчака,
но последният протегнал ръце към врата на медика, той се отдръпнал и А. го
избутал с ръце в областта на гърдите, след което Н. затворил вратата и натиснал
паник бутон, в резултат на което се появил охранител - св. В.В.К.. Същият
застанал между медицинските служители и А. и М., с гръб към лекаря и
медицинската сестра и започнал да обяснява на посетителите да изчакат
приключването на прегледа. Те, обаче, продължавали да крещят на лекаря и
медицинската сестра, включително и на св. К.. В този момент, обвиняемият нанесъл
два удара на К., в областта на лицето - по едната скула и брадичката. Двамата
се сборичкали и М. застанала между тях. Тогава дошъл св. Б.А., който също бил
охранител и издърпал под ръка обв. А. навън. В това време К. била излязла и
стояла до регистратурата и викала по А. и М.. След като последните двама
разбрали, че е потърсено съдействие от екип на полицията, напуснали незабавно.
Тази фактическа обстановка бе
възприета от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите В.
К., Р.Н., М.Н., Б.А., И.Г.и Г.И., частично от обясненията на обвиняемия пред
съда и писмените доказателства по делото – длъжностна характеристика, трудов
договор и справка за съдимост на обв. А..
Първостепенният съд е изложил
пространни съображения по доказателствата, ясно сочейки защо кредитира едни, а
дискредитира други и тази оценка е
напълно обоснована.
В доказателствен план напълно
правилно първоинстанционният съд е отдал приоритет на показанията на
свидетелите В. К., Р.Н., М.Н. и Б.А. при
преценката за хронологичното развитие на интересуващите делото обстоятелства,
от които се установя времето и мястото на извършеното деяние, както и за
лицето, което го е извършило. Последователността и конкретиката в твърденията
на тези свидетели и тяхната взаимна еднопосочност е мотивирала съда да ги
кредитира, а да игнорира като недостоверни обясненията на обвиняемия, дадени в
хода съдебното следствие и депозираните от неговата майка – св. С.М. показания,
в които се отрича съпричастност на А. към вменената му във вина деятелност.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил верни
правни изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция като обосновано
е приел, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен един
несъмнен извод, че обвиняемият А.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния състав, че осъществените от обвиняемия действия на 21.07.2018г. пред кабинет за спешна
медицинска помощ в Национална кардиологична болница са непристойни, нарушават
съществено и грубо обществения ред и изразяват явно неуважение към личността на
лицата, към които е било насочено поведението на обвиняемия и останалите
очевидци на ситуацията и към обществото като цяло. Тези действия на А. представляват
грубо нарушаване на обществения ред.
Настоящият въззивен състав се съгласява с направения от контролирания съд
извод, че доказателствената съвкупност по делото позволява формирането на
категоричен извод относно авторството на деянието. Както и споделя изложения от
районен съд правен анализ на доказателства и преценява, че в резултат на него
той е достигнал до верни изводи както относно квалификацията на осъщественото
от А.А., така и относно приложимостта на разпоредбата на чл.78а НК.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
състав, че осъществените от обвиняемия действия са непристойни и нарушават
съществено и грубо обществения ред и изразяват явно неуважение към личността на
К. и Н. и останалите очевидци на ситуацията и към обществото като цяло.
Обвиняемият е нанесъл два удара в лицето на охрана на болнично заведение при
изпълнение на неговите служебни задължения без да бъде провокиран от негативно
поведение или отношение на този служител, демонстрирайки както неуважение към
установените правила за контрол, така и на елементарните норми за поведение и
тези действия на А. към униформено лице са били възприети освен от друг негов
колега, а и биха могли да бъдат възприети от неограничен кръг лица – пациенти и
персонал в болничното заведение.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд относно субективната страна на престъплението - същото е
осъществено при форма на вината пряк умисъл. А. ясно е съзнавал, че на публични
места, каквото е процесното - болница и пред свидетели, удряне с ръце в лицето на
човек, блъскане в гърдите на друг и
отправяне на саркастична забележка, действието му се явява непристойно, както и
че с това свое поведение нарушава установения порядък и общоприетите норми на
поведение. У него е било налице съзнанието, че с действията си не спазва
установените правила за поведение в обществото, като наред с това е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и настъпването на общественоопасните
му последици и във волево отношение е искал и целял тяхното конкретно
настъпване.
По отношение размерът на наложената санкция – според
този въззивен състав правилно районен съд я е отмерил около средния размер –
2500.00 лева и липсват основания за намаляването й до минималния, визиран в
закона. За да приеме тази позиция, настоящият състав съобрази еднопосочните
доказателства по делото за изначално несъобразяване с обществените порядки и
установени правила в Република България от страна на обвиняемия – преди
осъществяване на инкриминираните действия той е удрял по вратата, пречейки за
извършване на преглед на баба му при наличие на друг спешен случай, който бил с
приоритет. Мястото на осъществяване на хулиганските действия, личността на
дееца и поведението, представляващо компилация от вербална и физическа агресия,
определя и по-завишен размер на наложената санкция.
При служебна проверка на
материалите по делото въззивният съдебен състав не установи допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до отмяна на
атакувания съдебен акт.
Поради това и Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.11.2019г. по НАХД №
13080/ 2019г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 11 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.