Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14248 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 23.10.2020 г. по гр.д. № 78984/2018
г. по описа на СРС, II ГО, 164-ти състав „Ф. И.Н.“ АД е осъдено да заплати на Л.Ц.Б.,
на основание чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ сумата от общо 161. 59 лв.,
представляваща брутен размер на неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд в съботни работни дни и в съботни дни, явяващи се официални празници, в
периода 14.12.2015г. – 28.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018г. до
окончателното ѝ изплащане. С решението е отхвърлен иска за периода
14.04.2015 г. – 13.12.2015г. и за сумата от 62. 57 лв., като погасен по давност
и за разликата до пълния предявен размер от 8 555 лв. или за сумата от 8 330.
84 лв., като неоснователен.
Срещу решението в отхвърлителната му
част е подадена въззивна жалба от ищцата Л.Ц.Б., с доводи за неговата
неправилност. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
очертал предмета на исковата претенция, която е предявена за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд за всички съботни дни и всички официални
празници, в които ищцата е полагала труд извън осемчасовото пълно работно време
от понеделник до петък. Поддържа, че по делото е безспорно, че е работела на пълен работен ден, което следва
да се разбира от понеделник до петък по 8 часа на ден. Твърди, че дори да се приеме, че при ответника
е въведено месечно сумирано отчитане на работното време, отново е налице полагане
на извънреден труд, който не е заплатен. Излага съображения, че представените
по делото графици и заповеди са в противоречие със свидетелските показания,
включително ангажираните от ответника, както и с представените по делото дневни
касови отчети, които по смисъла на ДОПК представлявали официални документи.
Възразява срещу наведените от ответника доводи, че крайните часове на
извършваните касови операции не са достоверни, че фискалните устройства не са
били сверявани, че часът се променял при промяна на часовото време или
служителите можело сами да манипулират тези часове. Сочи, че неправилно са кредитирани
протоколи за извършено инкасо, като същите не следва да се вземат предвид при
определяне на края на работния ден, тъй като са в противоречие със
свидетелските показания, съгласно които в съботен ден инкасо не се извършвало. Поддържа,
че от приетото в първоинстанционното
производство заключение на тройната експертиза се установява видимо разминаване
между изписания краен час на работната смяна и реално отчетените часове на
крайните касови операции. Оспорва твърденията за неизправност на касовите
устройства, доколкото това би означавало, че в продължение на тригодишен период
от ответника, упражняващ дейност по обмяна на валута, са били подавани неверни
данни към НАП, както и че на клиенти са издавани касови бонове с неверни
часове. Излага доводи, че по делото е безспорно установено, че е работила на
пълен 8 часов работен ден при работна седмица от понеделник до петък и всеки
труд, положен в съботен ден/официален празник, се явява извънреден и за него се
дължи обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна
част и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „Ф. И.Н.“ АД оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Твърди, че
предявените искове обхващат единствено част от съботните дни в процесния
период, в които ищцата твърди, че е полагала извънреден труд в неработен за нея
ден, както и конкретно посочени съботни дни, които са били едновременно
официални празници. Поддържа, че дневните касови отчети не са официални
документи, а представляват счетоводни документи, които търговецът е длъжен да
води, като в случая те се съставяли именно от ищцата и от доведения от нея
свидетел М.В.. В задълженията на тези лица влизало също така да сверяват часа
на фискалните устройства. Сочи за правилен извода на районния съд, че е било
установено сумирано изчисляване на работното време при едномесечен период на
отчитане. От друга страна, дневните касови отчети са били анализирани от съда
във връзка с останалия наличен доказателствен материал. Посочва, че терминът
„пълно работно време“ не е равнозначен с работа в дните от понеделник до петък
по 8 часа на ден. Твърди, че липсва служителят да работи на пълно работно
време, като последното се отчита сумирано. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, с присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правна квалификация чл.
128, т. 2 от КТ вр. чл. 262, ал. 1 от КТ на въззиваемата Л.Ц.Б. за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата 8
555 лв. – възнаграждение за извънреден труд за периода 14.04.2015 г. - 28.05.2018
г. В исковата молба се сочи, че извънредният труд е положен в неработни съботни
дни, както и официални празници. С отговора на исковата молба, ищецът е изложил
доводи за сумирано отчитане на работното
време на месечна база. В първото открито заседание пред първоинстанционния съд,
процесуалният представил на ищцата се е противопоставил на така наведеното
възражение. В същото време е заявил, че дори да се приеме, че е налице сумирано
отчитане на работното време, също е налице извънреден труд, който не е заплатен.
Това твърдение е поддържано от ищцата последователно в хода на цялото
производство и е било предмет на доказване. Относно полагането на извънреден
труд при сумирано изчисляване на работното време за целия релевиран период, от
страна на първоинстанционния съд е била допусната задача към вещото лице,
заключението по която е било коригирано и допълвано. Въпросът дали извънредният
труд е положен при шестдневна работна седмица на смени и при сумирано изчисляване
на работното време е част от предмета на делото. Наведените в тази връзка
доводи не засягат основанието на иска. Същото се формира от наведените
твърдения за наличието на трудовоправна връзка, престиране на труд извън установеното работно
време, периодът в който извънредният труд е положен и липсата на заплащане на
възнаграждение за него.
Искът
за заплащане на извънреден труд по чл. 262 във връзка с чл. 143 и следващите от КТ е един, а това по кое време е положен е относимо само към определяне на
размера му, респ. е въпрос по същество на спора – така Определение № 401/18.09.2018
г. по ч. гр. д. № 2007/2018 г., ГК, ІV ГО на ВКС. Съгласно съдебната практика /Определение
№ 415/26.10.2020 г. по гр. д. № 2918/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/, понятията
нощен труд, извънреден труд и труд по време на празнични дни са въведени от КТ
поради приложимите различни ценови ставки за заплащането на този труд, макар да
се касае за едно и също трудово възнаграждение, дължимо от работодателя.
Обстоятелството, че полаганият от работника или служителя труд е през различни
периоди или интервали от време, касаещи различната продължителност на работното
време по различните трудови правоотношения и за част от тези периоди
законодателят е предвидил различно заплащане на труда, не могат да обусловят
извод за наличие на повече от едно субективно материално право за заплащане на
трудово възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че посочването в
исковата молба, че се претендира възнаграждение за положен извънреден труд в
съботни дни, не следва да води до ограничаване на търсената от ищеца защита. Това
е направено във връзка с първоначалното твърдение за подневно отчитане на
работното време при петдневна работна седмица от понеделник до петък. Този
извод се подкрепя и от обстоятелството, че дори ищцата да не бе посочила
точните дни, в рамките на релевирания период, в които е бил положен извънредния
труд, то исковата ѝ молба би била редовна. Предвид изложеното, в случай,
че се установи сумирано отчитане на работното време, следва да бъде преценен
дали е налице извънреден труд за целия отчетен период, а не само в определени
съботни дни, при които месечната норма е била отработена, както е възприел
първоинстанционният съд.
По
делото не се спори, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответното дружество на длъжност „валутен обменител“, възникнало по силата на
трудов договор № 124/14.04.2015г. и анекс от 29.12.2016г. към него, както и че
същото е било прекратено с предизвестие на служителя.
По
делото са представени Правилници за вътрешния трудов ред във „Ф. И.Н.“ АД, влезли
в сила съответно на 05.01.2015г. и 02.01.2018г. Съгласно чл. 37 от Правилниците, работното
време на стопанисвания от фирмата офис е от понеделник до петък от 08:45 до
18:00 часа и в събота от 10:00 до 17:00 часа, като за служителите от фирмата
работното време е съгласно трудовите договори, сумирано изчислено по
предварително утвърден от работодателя график, съгласно чл. 142, ал.2 и 4 от КТ
на смени, както следва: първа смяна от 08:45 до 17:00 с един час почивка от
12:00 до 13:00 часа и две физиологични почивки от по 15 минути през първата и
втората половина на работната смяна, съответно от 11:00 до 11:15 часа и от
16:00 до 16:15 часа; втора смяна от 09:40 до 18:00 часа с един час обедна
почивка от 13:00 до 14:00 часа и две физиологични почивки от по 15 минути през
първата и втората половина на работната смяна, съответно от 11:30 до 11:45 часа
и от 15:00 до 15:15 часа и трета смяна от 10:00 до 17:00 часа с един час обедна
почивка от 13:00 до 14:00 часа и две физиологични почивки от по 15 минути през
първата и втората половина на работната смяна, съответно от 11:30 до 11:45 часа
и от 15:00 до 15:15 часа. Представена е декларация на ищцата от 14.04.2015г., с
която заявява, че е запозната с Правилника за вътрешен трудов ред във „Ф. И.Н.“
АД.
Съгласно
Заповед № БТ 9805.01.2015г. и Заповед № БТ 9/02.01.2018 г., при ответното
дружество е определено работното време на горепосочените смени и е прието, че
същото ще се изчислява сумирано, при едномесечен период на отчитане.
За
процесния период са представени предварителни графици на смените, които всеки
работник във валутното бюро поема. Представена е книга за отчитане на
извънредния труд, в която не е отразено на ищцата да е полагала извънреден
труд, нито за такъв да ѝ е изплащано възнаграждение.
По
делото са представени приемо-предавателни протоколи за предадени от валутното
бюро на инкасо парични наличности. Представени са и фискални бонове за дневни
финансови отчети, в които е посочена обобщена информация за извършената дейност
през деня, както и дата и час на съставяне.
От
заключението на приетата от първоинстанционния съд тройна ССчЕ (при варианта на
извършена корекция) се установява, че във варианта при работна седмица от
понеделник до петък, с продължителност на работния ден от 8 часа, през
процесния период 14.04.2015 г. – 28.05.2018г. е положен 396 часа извънреден
труд в съботни дни и 44 часа труд по време на официални празници. За положения
извънреден труд в неработни дни за същия се дължи възнаграждение от 3911. 24
лв. (при ставка на увеличение от 75 %), а за положения труд по време на
официални празници възнаграждение от 503. 21 лв. (при ставка на увеличение от
100 %). В хипотезата на сумирано изчисляване на работното време, с едномесечен
период на отчитане, при отчитане на края на работното време, представените
фискални бонове за дневни финанови отчети, ищцата е отработила 544 часа повече
от месечната норма, за които ѝ се дължи възнаграждение от 4834. 69 лв.
(при ставка на увеличение от 50 %), като за работа по време на официални
празници възнаграждението е отново 503. 21 лв. (при ставка на увеличение от 100
%). От посочените 544 часа, 18 часа са отработени в съботни дни. При определяне
на края на работния ден спрямо приемо-предавателните протоколи за инкасо, отработени
над нормата са 110 часа, за които се дължи възнаграждение от 1069. 19 лв., от
които 101 часа отработени в повече в работни дни, за които се дължи обезщетение
от 995. 02 лв. и 9 ч., отработени в съботни дни, за които се дължи 74. 17 лв.
В
първоинстанционното производство е разпитана свидетелката М.И.В.. Дава
показания, че е работела при ответника от 2016 г., откогато познава и ищцата,
като двете работили на една и съща длъжност - касиер. Посочва, че работното
време при ответника е било от 08:45 часа до 18:00 часа от понеделник до петък и
от 10:00 до 17:00 часа в събота. При постъпването ѝ на работа трудовият
ѝ договор бил за осемчасов работен ден, 40 часова работна седмица, пълен
работен ден. Било ѝ обяснено при започване на работа, че две съботи от
месеца се работело и две почивало, за което се редували с ищцата. Заповед в
тази насока не ѝ е била връчена, нито е имало допълнително писмено
споразумение в тази насока. Излага, че не е запозната с представените по делото
заповеди за въвеждане на сумирано работно време от 05.01.2015г. и от
02.01.2018г., както и предварителните графици. Налагало се да се работи и на
национални празници, за което също се редували с ищцата. Напуснала, защото не я
устройвало работното време, като при напускането ѝ подала жалба до
Инспекцията по труда за полагания от нея извънреден труд. Свидетелства, че не е
виждала предявената ѝ при разпита книга за извънреден труд. В края на
работния ден тя и ищцата съставяли фискален бон за приключване на дневния
фискален отчет, който отразявал колко операции са минали през деня, кой е
работил, началото и края на работния ден и кой служител е бил на работа. При
ответника се генерирали и бланки и бордера от системата „Money Gram“. Посочва,
че представеният по делото Правилник за вътрешния трудов ред се различава от
този, с който е била запозната свидетелката, като в него липсвало разпределение
на работното време на смени. В представения ѝ при подписване на договора
правилник частта за работното време не фигурира частта за работното време от
наличния по делото правилник. Уговаряла се устно с ищцата кой коя събота да
работи, без да са били оформяни официални документи в тази насока или да е
уведомяван работодателя. На молби от служителите за компенсация на извънредния
труд под формата на отпуск или допълнително възнаграждение е било отказвано,
като се заплащало само уговореното в трудовия договор.
Съгласно
показанията на свидетеля Д.Л.М., на длъжност „главен касиер“ при ответното
дружество, при постъпването му на работа му било разяснено, че работното време ще бъде
разделено на смени, като му е бил представен и наличния по делото Правилник за
вътрешния трудов ред. Сочи, че е изготвян график със смени, който бил
съгласуван със служителите. Графикът бил изготвян от него, като се съобразявал
с месечната норма на заетост и желанията на другите служители. Твърди, че е възможно
ищцата да е идвала на работа, когато не е била по график, но това е ставало със
съгласие на колежката ѝ. Понякога свидетелят бил уведомяван, понякога не,
като не намирал за нужно да осведомява за това ръководството. Сочи, че често се
случвало да се прехвърлят наличности от каса в каса и когато това ставало в
събота, се налагало да бъде включен и компютърът на касиерката, която не е
дежурна. Излага, че е било установено сумирано работно време, без да се
надвишават 40 часа на седмица, като това било съобразено и в графиците.
Посочва, че служителите на ответника получавали единствено уговореното в
трудовите им договори възнаграждение, но не и такова за извънреден труд. Дава
показания, че всички служители работят от понеделник до петък, като графикът
единствено включвал работните съботи, за които служителите следвало да се
редуват. Пускали се отчети всеки ден, от които също личало кой е бил на работа
през съответния ден.
Съгласно
показанията на свидетеля С.Х.Т.– служител на ответника на длъжност ръководител
на звено „Самоохрана“, в бюрото се работело на три смени. Сочи, че около 16:30
часа наличностите от двете каси следвало да се приготвят за транспортирането им
до банката, която работела до 17:00 часа. След транспортирането касиерката,
работеща първа смяна, приключваа работа, а продължавла да работи касиерката - втора
смяна с ограничена наличност. Свидетелят твърди, че Бюрото работело и в събота
при ограничена наличност, без инкасо. Посочва, че всички служители свършвали
работа в 18:00 часа, а часът на инкасото съвпадал с края на работния ден за
първа смяна.
Съгласно
показанията на свидетеля Г.Ф.К., заемал длъжност ръководител „Охрана, ред и
сигурност“ в периода 04.2014-03.2016г., Бюрото отваряло в 09:00 часа, а до 09:10
часа инкасото е следвало да достави парите в бюрото. Твърди, че всеки ден около
17:00 се събирали парите, като задължително се правели приемо-предавателни
протоколи от касиера към инкасото. Сочи, че са работили трима охранители – двамата, превозващи парите
и един, който оставал в бюрото. Дава показания, че всички служители работели от
09:00 до 18:00 часа, като не е имало смени. Това се отнасяло и за двете
касиерки – те работели по едно и също време, били са в бюрото едновременно,
както и охраната. След предаване на инкасото, бюрото продължавало да работи още
един час. Имало график за цялата седмица, но не и за смени. Налагало се да се
работи и по време на дни на официални празници. Случвало се е бюрото да работи
с клиенти и след 18:00 часа. Твърди, че след като достави парите в банката, се
връщал в бюрото към 17:30 часа, като в този момент един от касиерите бил
освободен. Някои от касиерите можело да си тръгнат половин час по-рано.
Работело се от понеделник до събота, независимо от това дали някой от дните се
явявал официален празник.
Първоинстанционният
съд е допуснал очна ставка между свидетелите М.И.В. и Д.Л.М.. Свидетелката В.
посочва, че касиерите работели на осемчасов работен ден от 08:45 до 18:00 часа.
Не е била ползвана обедна почивка, не е било забранено да се обядва извън
валутното бюро, но не било желателно. Служителите си поръчвали храна, която
била доставяна на място. Така се получавали повече от 8 часа работа на ден.
Свидетелят М. от друга страна посочва, че работното време от 08:45 до 18:00
часа било работно време на офиса, а отделните служители работели на смени.
Всички служители можели да ползват регламентираната си обедна почивка, като при
необходимост били замествани от своите колеги, вкл. от главния касиер.
На
свидетелката В. е предявена касова книга, съгласно която са налице случаи, при които финалните
фиксални бонове са издавани в различни часове – 17:00 ч., 18:00 ч. и прочие, на
което свидетелката отговаря, че това най-вероятно се дължи на промяната в астрономическото
време и несверяване на касовия апарат. Свидетелят М. посочва, че меродавен за
края на работния ден е касовият ордер при предаване на наличностите на инкасо,
който е с час на приключване. Същият следвало да се свери ръчно. Свидетелката В.
отговаря, че от този ордер не личи края на работния ден, а единствено кога се
предават наличностите, като едната каса продължавало да работи. Свидетелят М.
посочва, че графиците се изготвяли от главния касиер. Свидетелката В. дава
показания и че тя е изпълнявала функциите на главен касиер и никога не е
изготвяла графици. Свидетелят М. излага, че понякога се налагало промени в смените,
които не винаги се отразявали в графиците, които са били на видно място.
Свидетелката
В. е заявила, че това са графици единствено за съботи и официални празници, а паричните
наличности се предавали от двете каси към 17:00 часа, като оставали пари за
касата, която следвало да работи до 18:00 часа. На другия ден се отваряло с
тази наличност. Случвало се касовата книга да се обработи на следващи ден.
Понякога се случвало, една от касиерките да си тръгне по-рано и да остави
другата сама да приключи касата. В събота не е имало инкасо. Свидетелката В. от
своя страна посочва, че в събота винаги е имало инкасо, докато тя е работела
при ответника.
За
да бъде уважен искът за заплащане на извънреден труд по чл. 150 вр. чл. 262 КТ,
е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните, работникът или служителят да е положил
извънреден труд и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане
на положения извънреден труд на работника или служителя.
Понятието
„извънреден труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 от КТ, като за такъв се
посочва трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. Извънреден труд има в конкретен случай, за
дадено лице, когато работникът работи в повече от установеното за него чрез трудовия
договор, КТД или КТ.
Съгласно
чл. 150 от КТ за положения извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер, уговорен между работника и работодателя, който се определя
според времетраенето на работата или според изработеното съгласно чл. 262 вр.
чл. 247 от КТ. Това зависи от прилаганата според сключения трудов договор
система на заплащане на труда. Освен това, съгласно чл. 262 от КТ се заплаща и
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя в
индивидуалния трудов договор или определено с колективния трудов договор.
Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото се установява, че в търговския обект на
ответника, където е било работното място на ищцата, е била установено работно
време - от понеделник до петък от 08:45 до 18:00 часа и събота от 10:00 до
17:00 часа, при
работа на смени и сумирано отчитане на работното време, съгласно представените
по делото Правилници за вътрешния трудов ред във „Ф. И.Н.“ АД, влезли в сила
съответно на 05.01.2015г. и 02.01.2018 г., с които ищцата се е запознала, както
и изготвяните при ответника предварителни графици. Този извод се подкрепя и от показанията
на свидетелите С.Х.Т.и Д.Л.М.. В този смисъл са и показанията на ангажирания от
ищцата свидетел Г.Ф.К., който посочва, че след предаването на дневния оборот в
банката и връщането му в процесния офис към 17:30 часа, една от касиерките вече
е била освободена, което съответства на посочените в правилниците смени,
съгласно които първа смяна е с работно време до 17:00 часа. Показанията на
свидетелката В. в тази част, включително, че в ответното дружество са действали
Правилници за вътрешен трудов ред със съдържание, различно от това на
представените по делото, са изолирани и не следва да бъдат кредитирани. Те противоречат
на останалия доказателствен материал, като в същото време съдът отчита по реда
на чл. 172 от ГПК евентуалната заинтересованост на свидетелката като дългогодишен
колега на ищцата и бивш служител на ответника, срещу който тя предявила
претенции за положен извънреден труд пред инспекция на труда. Отделно от това,
съгласно представените по делото дневни финансови отчети, часовете на
приключване отговарят на отредените смени, като дори при по-късно приключване на работния ден отново се наблюдава
запазване на разликата от 1 час между първа и втора смяна.
По
делото са налице противоположни твърдения дали за край на работния ден следва
да се приеме часът на съставяне на дневните крайни фискални отчети или този,
посочен в приемо-предавателни протоколи за предаване на парични наличности /инкасо/.
Съдът намира, че в случая за меродавен следва да се приеме часът на съставяне
на дневните финансови отчети. Предаването на паричните наличности за влагането
им в банка не обозначава края на работния ден. На първо място, това влиза в
противоречие с установените от ответника смени в обменното бюро, една от които
завършва в 18:00 часа, като от свидетелските показания по делото се установява,
че паричните наличности са били предавани за банката винаги около 17:00 часа. В
заключението на тройната ССчЕ т 12.06.2020г. са посочени протоколи с час на
съставяне около 18:00 часа, но не е ясно дали тези протоколи са съставени с
оглед съхранението им в самия офис или се генерират автоматично с края на
съответната смяна и затваряне на касата. Независимо от изложеното, настоящият
състав намира, че затваряне на касата, респ. преустановяването на работата с
клиенти не може да се свърже с края на работния ден за валутните обменители в
клона. Съгласно представената длъжностна характеристика, на ищцата са били
възложени дейности по отчитане на извършените през деня финансови операции,
работа със специализирани информационни технологии и съблюдаване за спазване на
разпоредбите на законови и подзаконови нормативни актове, както и вътрешните
правила на работодателя, свързани с дейността. Извършването на тези дейности не
е обвързано от приключването на каса.
Неоснователни
са и доводите на ответника, че часът, изобразен в дневните отчети, е по-късен
от реалния, поради несверяване на часа на използването за съставянето им
фискални устройства. Това разминаване би настъпило при несверяване на
устройството за преминаване от лятно към зимно часово време (противната
хипотеза би била в полза на работодателя). Същото би било възможно единствено в
периода на зимното астрономическо време - от последната неделя на м. октомври
(респ. първата неделя на м.
ноември) до последната неделя на м. март (респ. първата неделя на м. април) за всяка съответна година. В
представените по делото дневни фискални отчети са посочени часове на съставяне
от порядъка на 19:00 и 20:00 часа, а в отделни случаи и след 21:00 часа, които,
при смени до 17:00 и 18:00 часа, не могат да бъдат обяснени единствено с
несверяване на часа на съответното фискално устройство. В случая запазването на
едночасовата разлика и в дните на положен извънреден труд може да се обясни с
различното време на започване на работа, респ. момента на завършване на
работата с клиенти. В същото време следва да се посочи, че са налице отчети,
съставяни в горепосочения период на зимното астрономическо време, в които е
посочен час, съответстващ на края или малко след края (но в рамките на същия
час) на съответната смяна, което води към извод, че часът на устройството е бил
сверен. От друга страна, фискалните отчети,
съставени с устройствата на другия валутен обменител – свидетелката В. и
главния касиер – свидетеля М., показват близки часове на съставяне с отчетите
на свидетелката, което налага извод, че посочените по-късни часове се дължат на
служебна натовареност. В този смисъл, не може да се приеме, че късните часове в
дневните финансови отчети, под които се е подписал свидетеля М., се дължат на
негов пропуск за сверяване на часа на фискалното устройство, както и че той е
пропуснал да инструктира валутните обменители да сверят съответните им
устройства за такъв продължителен период от време. В подкрепа на изложеното
следва да се посочи, че съгласно отбелязването в самите фискални бонове,
издаващите ги устройства преминават сервизно обслужване до 29 ноември всяка
година, в рамките на които би следвало часът им да бъде настроен. Във всеки случай,
при липса на каквито и да е ангажирани доказателства от ответника, единствено
от посочения час в дневните финансови отчети, не може да се направи извод за
неверен час на използваното от ищцата фискално устройство и в този смисъл,
по-ранен момент на завършване на работния ден.
Някои
от представените по делото финансови отчети са съставени по-рано от края на
работната смяна на ищцата. Дневният финансов отчет обозначава края на
извършването, обработването и отчитането на финансови операции от ищцата, което
заема централна част от трудовите ѝ задължения. По тази причина съдът
намира, че съставянето на същия обозначава преустановяване на работата от
ищцата за деня. По делото бе установено, че при ответника е въведено сумирано
отчитане на работно време на месечен период, като в тази хипотеза извънредният
труд се явява този, надвишаващ предвидената месечна норма. Възнаграждението за
извънреден труд е трудово възнаграждение по своето естество и за да бъде уважен
искът за заплащането му, от страна на работника следва да бъде доказано
реалното полагане на труда. При изчисляване на отработените в месеца часове,
следва да се вземе предвид времето на реално положен труд, като няма основание
да се взема предвид пълната продължителност на смените при положение, че са налице
данни, че ищцата е преустановила работа преди техния край. В конкретния случай
не следва да намери приложение правилото на чл. 9в, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, доколкото в случая месечната норма е
достигната.
Съгласно
заключението на назначената пред първоинстанционния съд тройна ССчЕ /корекция
от 12.06.2020г./, което съдът кредитира, в хипотезата на сумирано изчисляване
на работното време, с едномесечен период на отчитане, при определяне на края на
работното време спрямо представените фискални бонове за дневни финансови
отчети, като е приспаднато времето, когато ищцата е завършвала работа по-рано
от отредената ѝ смяна, ищцата е отработила 544 часа повече от месечната
норма, за които ѝ се дължи възнаграждение в размер на сумата 4834. 69 лв.
– за извънреден труд, положен в работни дни (при ставка на увеличение от 50 %) и сумата 503. 24 лв. – за
извънреден труд, положен в дни на официални празници (при ставка от 100 %), или обща сума от 5 337. 93 лв.
С
оглед изложеното по делото се установява положен от ищцата извънреден труд на
обща стойност 5337. 93 лв. Съдът намира, че с оглед естеството на работата,
организацията на труда в офиса, както и дългият времеви период, при който се
установява полагането на извънреден труд, ответникът, чрез представителните му
органи, респ. някой от ръководителите на ищцата не е знаел за полагането на
труд извън установеното работно време. От една страна, извънредният труд е
виден от фискалните бонове, поместени в книгата за дневните финансови отчети,
която е била на разположение на работодателя. В същото време няма данни за
противопоставянето от страна на ответника.
С
отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за настъпила по
отношение на претендираните вземания погасителна давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, вземанията на работника за трудови възнаграждения
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. По арг. от ал. 2, т. 2
от посочената разпоредба, в настоящия случай давностният срок започва да тече от
деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в
който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Съгласно
чл. 3.2 от трудовия договор, възнаграждението се заплаща до последното число на
месеца, следващ текущия. Исковата молба е подадена на 14.12.2018г., поради
което погасени по давност се явяват всички вземания, станали изискуеми преди
14.12.2015г. В случая това са възнагражденията за положен извънреден труд в
периода от м.04.2015 г. до м. 10.2015 г., в размер на 1350.23 лв., определен от
съда по реда на чл. 162 от ГПК. Не са погасени по давност вземанията за
възнаграждение за извънреден труд за м. 11 и м. 12 от 2015 г., доколкото те са
станали изискуеми съответно на 31.12.2015 г. и 31.01.2016 г. Изчислен по този
начин, непогасеният размер на претендираното от ищцата вземане възлиза на сумата
3 987. 70 лв. и до този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правна
квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл. 262, ал. 1 от КТ за разликата над сумата 161.
59 лв. до размера на сумата 3 987. 70
лв., като ответникът бъде осъден да заплати сумата от още 3 826. 11 лв. - възнаграждение
за положен извънреден труд, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 14.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Решението в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 3 987. 70 лв. до пълния
предявен размер от 8 555 лв. следва да бъде потвърдено.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която Л.Ц.Б. е осъдена да заплати на „Ф.
И.Н.“ АД разноски за разликата над сумата 960. 48 лв.
до пълния присъден размер от 1 766 лв.
С
оглед изхода на спора, на въззивницата Л.Ц.Б. следва да бъдат присъдени
допълнително разноски в размер на сумата 326. 48 лв. за първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция не
се претендират разноски от нея.
На
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претендираните и доказани
разноски за адвокатско възнаграждение за съобразно отхвърлената част на жалбата
в размер на сумата 577. 39 лв. за настоящата инстанция.
Въззиваемият
– ищец следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати на сметка
на СРС сумата от още 501. 02 лв. – държавна такса и разноски за депозити за
вещи лица за първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска,
а по сметка на СГС - сумата 76. 52 лв. - държавна такса, съобразно изхода по
въззивната жалба.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 23.10.2020г. по гр.д. № 78984/2018г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявениЯ от Л.Ц.Б. срещу „Ф. И.Н.“ АД иск с правна квалификация
чл. 128, т. 2 вр. чл. 262 от КТ за разликата над сумата от 161. 59 лв. до размера
на сумата от 3 987. 70 лв. – брутен размер на незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2015 г. –
28.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Л.Ц.Б. е осъдена да заплати
на „Ф. И.Н.“ АД разноски за разликата над сумата 960. 48 лв. до пълния присъден размер от 1 766
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф.
И.Н.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Л.Ц.Б., ЕГН **********, на основание чл.
128, т. 2 вр. чл. 262, ал. 1 от КТ, допълнително сумата 3 826. 11 лв. - брутен
размер на незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.11.2015г. – 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумита, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 23.10.2020г. по гр.д. № 78984/2018г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от Л.Ц.Б. срещу „Ф. И.Н.“ АД иск
с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл. 262 от КТ .
ОСЪЖДА „Ф. И.Н.“ АД, ЕИК ******** да
заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 501. 02 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното производство, а по сметка на СГС - сумата 76. 52 лв. – държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Ф.
И.Н.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Л.Ц.Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 326. 48 лв. – допълнително разноски за СРС.
ОСЪЖДА Л.Ц.Б.,
ЕГН ********** да заплати на „Ф. И.Н.“ АД, ЕИК ******** сумата 577. 39 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението в частта, с която „Ф. И.Н.“
АД е осъдено да заплати на Л.Ц.Б. сумата 161. 59 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, е влязло в сила като необжалвано.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК
в 1- месечен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.