№ 90
гр. Пазарджик, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500804 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд №260060 от 05.04.2021г.
постановено по гр.д.№324/2020г. по описа на същия съд, са отхвърлени
предявените от ИВ. Л.. К., ЕГН-********** от гр. П., ул.“Р.“ №016 срещу
„Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК-*********, с адрес гр.С., бул.“Б.
№81,вх.“Б“, ет.1, с правно основание в чл.45 и чл.86 от ЗЗД, с които се иска
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11.79лв-
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-направени
разходи за пощенски услуги поради претендирана сума в размер на 266.68лв с
извънсъдебна покана № 9017090408031, изпратена на ответника до ищеца
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
04.09.2019г. до окончателното изплащане на същата, както и 533.36лв -
обезщетение за неимуществени вреди настъпили от същата покана, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба-04.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 94.49лв обезщетение за забава за
периода от 20.12.2017г. до 04.09.2019г. върху сумата от 533.36лв. Със същото
1
решение ищецът ИВ. Л.. К. е осъден да заплати на „Финанс Про Колект“
ООД разноски за първата инстанция в размер на 360лв.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция ИВ. Л.. К. чрез адв. Е. Х. /въззивна
жалба с вх.№261919 от 26.05.2021г./ с доводи за порочност като неправилно
поради допуснати процесуални нарушения, необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди се на първо място, че учредената
представителна власт от ищеца К. на пълномощника си адв. И.Д., не е
включвала пълномощникът да бъде и съдебен адресат на ищеца; че въпреки
това всички съдебни книжа са връчвани на пълномощника на ищеца, и
ищецът К. лично не е получил нито едно съобщение, уведомление или
призовка, като е получил единствено постановеното съдебно решение,
предмет на настоящото обжалване чрез съпругата си на 13.05.2021г. Твърди
се, че пълномощникът му адв.Д. е починал на дата 18.03.2021г.; че
упълномощеният от ищеца адвокат не е бил упълномощен като съдебен
адресат по делото и че за да може валидно да получава съдебните книжа по
делото адвокатът следва да има изрично упълномощаване за това съгласно
чл.39 от ГПК; че в случая предвид на това, че в пълномощното на
упълномощения от ищеца адвокат Д. няма възлагане на адвоката правото да
бъде съдебен адресат по делото, то всички връчени книжа, адресирани до
ищеца чрез неговия процесуален представител са довели до нередовно
уведомяване на ищеца за всички процесуални действия извършени пред
първоинстанционния съд, с което е било ограничено правото на ищеца да се
защитава и липса на възможност от упражняването на гарантирани от закона
процесуални права. Според жалбоподателя това представлява основание за
отмяна на обжалваното решение. Твърди се още, че адвокатът Д. е действал
според адвокатското си пълномощно, което не го задължава да уведомява
ищеца за всяка извършена от него процесуална стъпка, като на 15.02.2021г. от
пълномощника е получена призовка за явяване на ищеца по делото в открито
съдебно заседание на 26.03.2021г., за което ищецът не бил уведомен. Твърди
се, че предвид смъртта на пълномощника Д. настъпила на 18.03.2021г. и
неуведомяването на ищеца за съдебното заседание, последният не е узнал за
възможността да се яви на тази дата и по този начин е лишен от
възможността да упражни процесуалните си права, да упълномощи друг
процесуален представител и да проведе пълно доказване на исковата си
2
претенция. Счита жалбоподателят, че между представител и представляван е
възникнала внезапна и непреодолима, непосредствено преди заседанието
пречка за явяване в съдебното заседание, довело до нарушено право на
участие на ищеца в процеса или ненадлежно представителство в процеса и
накърняване правото му на защита. В тази връзка е направени искане за
предоставяне на възможност на ищеца да проведе пълно и главно доказване
на иска си пред въззивната инстанция и без връщане на делото на първата
инстанция. Твърди още, че ищецът не е бил редовно призован за първото
открито съдебно заседание с което е нарушен чл.56 ал.2 от ГПК. По същество
жалбоподателят счита, че е налице противоправно поведение от страна на
ответното дружество обратното на което било прието от съда. Коментира се
кореспонденция между ищеца и ответното дружество във връзка с дължимост
на парична сума, като липсата на отговор от дружеството на писмото,
изпратено от ищеца за дължимата сума, довело до стрес и безпокойство у
последния, който е възрастен и порядъчен човек и ползващ се с добра
репутация. Възпроизвеждат се факти и обстоятелства от исковата молба и
действията на ответника довели до причиняването на имуществени и
неимуществени вреди на ищеца. Счита, че ответното дружество е извършило
противоправно деяние довело до причиняване на посочените вреди, че
липсата на активност при осъществяване на контакт с предполагаемия
длъжник на когото дружеството е изпратило извънсъдебна покана за плащане
на определено вземане, съставлява недобросъвестност у дружеството предвид
и на желанието на длъжника да установи комуникация с кредитора. Счита, че
пасивното поведение на дружеството съчетано със заплаха за принудително
събиране на вземането е довело до стрес и безпокойство у ищеца,
представляващо противоправно поведение и че дружеството дължало отговор
на писмата на ищеца съгласно правилата на морала и добрите нрави в
търговския и граждански оборот по дължимостта на процесната сума. Като
необоснованост на обжалваното решение се поддържа, че съдът неправилно е
определил предмета на делото, като се е задоволил да обсъди само една от
предпоставките за възникване на деликтната отговорност-наличието на
противоправно поведение, но без да анализира всички наведени за нея факти
и твърдения, с което е постановил неправилно решение. Моли да се отмени
решението и се уважат изцяло предявените искове. Направени са във
въззивната жалба доказателствени искания, едното от които е за допускане до
3
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на факти
и обстоятелства свързани с претърпените неимуществени вреди в резултат на
поведението на ответника. Свидетелите не са посочени поименно както и
адресите им. Искането е уважено предвид установеното от съда нарушаване
на процесуалните права на ищеца допуснато от съда довело до невъзможност
последният да ангажира доказателства в подкрепа на заявената искова
претенция като е допуснал до разпит един свидетел.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, в
който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Счита, че в
случая правото на защита на ищеца не е нарушено, поради невъзможността да
участва в съдебното заседание лично или чрез представител. По същество
счита, че претенциите са неоснователни поради недоказаност на същите от
ищеца; че поведението на дружеството не е противоправно, че изпратената
извънсъдебна покана не е покана за преговори, като чрез изпращането й
ответното дружество е изпълнило задължение към кредитора „М.“ ЕАД и
доколкото това дружество може да приеме изпълнение, като „Финанс Про
Колект“ ООД е известило ищеца ,че дължи на М. ЕАД определена сума.
Категоричен е ответника, че в случая липсва покана за водене на преговори,
което води и до неоснователност на иска. Определя поведението на „Финанс
Про Колект“ ООД изразяващо се в изпращане на извънсъдебна покана за
правомерно поведение, не е недобросъвестно или пък заплаха със запориране
на доходи или възбрана на имоти и натрупване на съдебни разноски; че
същото не е в противоречи с правна норма, като изпращането на такава
покана от името на М. ЕАД до длъжниците му е станало въз основа на
договорно задължение между двете дружества и че „Финанс Про Колект“
ООД не е носител на вземането, като в поканата са посочени контакти с М.
/А1/ за подробности по задължението на длъжниците; че изпращането на
писмо не причинява вреди имуществени или неимуществени. Моли да се
остави без уважение въззивната жалба, с присъждане на разноските за
въззивното производство.
Няма ангажирани доказателства по делото от ответното дружество.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в
4
производството пред първата инстанция ИВ. Л.. К. и като обсъди и събраните
в производството пред въззивната инстанция доказателства по отделно и в
съвкупност, както и доводите изложени в отговора на въззивната жалба от
насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.45 и следващите от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от
ЗЗД.
В исковата си молба против ответника „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“
ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.
№81, вх.“Б“, ет.1 представлявано от управителя С.И.Ц., ищецът ИВ. Л.. К., с
еГН-********** от гр.П., обл.Пазарджик, ул.“Р.“ №016 твърди, че предявява
иск за непозволено увреждане за осъждане на ответника да поправи вредите,
които му е причинил-имуществени и неимуществени с незаконосъобразните
си действия. Твърди, че в началото на м.октомври 2017г. получил писмо ,
озаглавено „Извънсъдебна покана“ от „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, с
което се уведомявал, че дължи сумата от 266.68лв на „М.“ ЕАД. Много се
притеснил защото бил честен и почтен гражданин и никога не оставял
неплатени задължения. Писмото било обезпокоително и защото от него не
можел да се разбере за кой период и по кой договор дължал процесната сума
на „М.“ ЕАД. В писмото се твърдяло, че „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ООД
действа като пълномощник на „М.“ ЕАД, като по силата на рамков договор
ответното дружество било упълномощено да организира събиране на
просрочени задължения, дължими към „М.“ ЕАД. Твърди, че към писмото
нямало никакви доказателства, че двете дружества са сключили такъв
договор или че е налице упълномощаване. Ищецът силно се раздразнил от
факта, че всяко дружество може да му изпрати писмо и да заяви, че ищецът
му дължи определена сума пари на даден кредитор /реален или мним/ и че
той трябва да проверява и да води разследване какви пари дължи, след като
знаел, че няма непогасени задължения към никоя институция. Твърди, че в
него се породили безпокойство и раздразнение от полученото писмо, но
решил да постъпи добросъвестно и с грижа на добрия стопанин като на
12.10.2017г. изпратил до ответното дружество писмо и го помолил в 15-
дневен срок от получаването на молбата му да конкретизира параметрите на
задължението му. Твърди, че ответното дружество е получило писмото му на
16.10.2017г. като за изпращането му и получаването на известия заплатил
5
1.94лв, но че в посочения от ищеца срок не получил никакъв отговор. Това
му причинило стрес и недоумение относно факта дали дължи нещо на някой.
Твърди, че през следващите седмици започнал да се ядосва и единствената
тема на разговор, подхващана с близки и познати била, че е търсен за
неплатени задължения, но не му се казва какво точно дължа и защо. Станал
нервен и раздразнителен, не искал да ползва телефона си за да не му
начисляват допълнителни суми без да съм уведомен за това. Твърди, че
неползването на телефон довело до битово неудобство. Ситуацията го
тормозела силно, защото бил стриктен и отговорен човек и нетърпящ
неразрешени проблеми. Направил допълнителни разходи и отново запитал
ответника “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД защо счита, че дължи на „М.“
ЕАД сумата от 266.68лв. Твърди още, че на 01.12.2017г. изпратил чрез
услугата „Телепоща“ предоставяна от „Български пощи“ ЕАД, ново писмо до
“ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, получени на 04.12.2017г. с молба до
дружеството за информация, необходима му да разбере дали дължи или не
процесната сума и отново не получил никакъв отговор. Счита, че поведението
на ответника е недобросъвестно, защото същият се опитва да събере от ищеца
сума, която знае че не дължи, но се опитва да изнудва ищеца и да го
заплашва, посочвайки в писмото, че съдебното събиране на сумата по дълга е
можело да доведе до запор на доходи, възбрана на имоти и други, както и че
към цената на иска ще бъдат прибавени всички съдебни разноски. Определя
последвалото бездействие на ответника и неоснователното преустановяване
на комуникацията с ищеца, като нарушение на чл.12 от ЗЗД, тъй като
дружеството е действало недобросъвестно при воденето на преговорите.
Посочва, че започването на писмена комуникация с физическо или
юридическо лице, с документ озаглавен “извънсъдебна покана“ от гледна
точка на закона представлява започване на преговори за сключване на
извънсъдебна спогодба относно претендирано от кредитора към длъжник
задължение. Твърди, че проявената от ответника недобросъвестност се
изразява в това, че дружеството не е посочило конкретно основанието, на
което ищецът дължи плащане на сумата от 266.68лв,което принудило ищецът
да направи разходи за да получи информация, защо дължи процесната сума.
Допълва, че въпреки направените от ищеца разходи, дружеството чрез
бездействието си, е проявило недобросъвестно и заинтересовано отношение
към исканата от ищеца информация въпреки, че е провокирало ищеца да я
6
изиска. Признава, че ако е получил отговор, че дължи сумата на конкретно
основание или че не дължи сумата, или че е станала грешка или изобщо
някакъв отговор, то тогава не би било налице недобросъвестно поведение от
страна на “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД. Поддържа че в случая ответното
дружество е направило опит да събере от ищеца сумата от 266.68лв, а след
това неоправдано преустановява контактите с него. Счита поведението на
дружеството за типичен пример на недобросъвестно водене на преговори.
Поведението на ответника се квалифицира като незаконосъобразно и поради
нарушаване от него на чл.12 от ЗЗД и че дължи обезщетение без ищецът да ги
доказва. Твърди, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица
от поведението на ответното дружество. Претърпените имуществени вреди
ищецът определя на сумата от 11.79лв направени разходи за пощенски услуги
поради необходимостта ищецът да изпрати искане за конкретизиране на
параметрите на задължението му тъй като последната е неясна и
неконкретна. Претърпените неимуществени вреди от ищеца се изразявали в
притеснение и безпокойство, страх, че трябва да плаща сумата от 266.68лв,
какъвто разход не бил предвидил и не би могъл да направи поради ощетяване
себе си и семейството си, защото е пенсионер и такъв разход е несъвместим с
начина му на живот, който води. Твърди, че е претърпял раздразнение и
фрустрация, защото не получил отговор на първото изпратено от него писмо
до ответника. Твърди, че седмици наред се е измъчвал от несигурност и
раздразнителност, както и неяснота дали от „М.“ ЕАД не начисляват
допълнителни суми за услугите, които ползвал. Търпял два месеца битово
неудобство да не иска да ползва телефон под страх да не доведе до
допълнителни разходи. Бил изнервен и натоварвал близките си и приятелите
си с един и същ проблем седмици наред. Твърди, че през 2017г. бил на 71г.-
възрастен човек и всеки нов проблем му създавал огромно притеснение.
Твърди, че не може да понесе спокойно да бъде търсен от дружество, което
му иска пари, каквито ищецът знае, че не дължи. Претендира заплащане на
неимуществени вреди в размер на 533.36лв ведно със законната лихва върху
паричното вземане считано от 20.12.2017г.-датата на която е изтекъл срокът
за отговор даден на ответника или общ размер на претендираните
имуществени и неимуществени вреди е в размер на 545.15лв, както и лихва за
периода от изискуемостта на вземането до подаването на исковата молба-до
04.09.2019г. в размер на 94.49лв, законната лихва от подаването на исковата
7
молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да ес осъди ответника да
заплати посочените суми претендирани като имуществени и като
неимуществени вреди, лихвата за забава и законната лихва. Претендира
присъждане и на разноските направени в производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
“ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД. На първо място е повдигнат въпроса з
местна неподсъдност на спора на РС-П. който довод е приет за неоснователен
и потвърден по реда на инстанционния контрол /определение №260240 от
12.01.2021г. по в.ч.гр.д.№17/2021г. на Окръжен съд Пазарджик/. По същество
дружеството счита, че недобросъвестността при преддоговорната отговорност
по чл.12 от ЗЗД не е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността на
лицето за внезапното спиране на преговорите. Счита, че в случая
поведението на ответното дружество не представлява нито покана за водене
на преговори, нито е противоправно и виновно, нито има претърпени вреди
от ищеца. Твърди се, че изпратената покана не е покана за преговори
доколкото ответника изпълнява свое договорно задължение към „М.“ ЕАД за
изпращане на извънсъдебна покана. Твърди че ответникът не се асоциирана с
М. ЕАД като кредитор, който може да приеме изпълнение; че дружеството не
е започнало воденето на преговори, а само е известило ищеца, че дължи на
„М.“ ЕАД определена сума. Според ответника, ако ищеца смята че не дължи,
той следва да заведе отрицателен установителен иск. Поради липса на покана
за водене на преговори, това водело и до неоснователност на иска. Счита, че
поведението на “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД не може да бъде
недобросъвестно нито като заплаха със запориране на доходи и че това касае
правомерно поведение при принудително събиране на задължението. Счита,
че ищецът няма как да претендира вреди за изпращане на съобщения до
„ФПК“ ООД, тъй като дружеството не разполага с искана информация, но не
обяснява защо не е отговорило в този смисъл на писмената молба на ищеца.
Счита, че изпращането на писмо не причинява вреди. Оспорва се основанието
и размера на претендираните неимуществените вреди, тъй като същите не са
доказани и че ищецът бланкетно излага твърдения за претърпени болки и
страдания. Моли да се отхвърлят исковете.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
8
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът ИВ. Л.. К. има
постоянен и настоящ адрес в гр.П., обл.Пазарджик, ул.“Р.“ №016, и е роден ва
14.11.1946г. Исковата молба е предявена от ищеца на дата 05.09.2019г.
От приложените към исковата молба писмени документи, истинността
на които не е оспорена от ответника, се установява, че лично до ищеца, с
адрес в гр.С., ж.к.“Х.Д.“ №94, вх.“А“, ет.6, ап.17 е изпратено писмо
наименовано “Извънсъдебна покана“ от “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД.
Според съдържанието на писмото изпращачът извършва това правно и
фактическо действие на основание рамков договор за извънсъдебно събиране
на вземания между сключен между него/дружеството/ и М. ЕАД, като на
основание договора “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД било упълномощено да
организира събирането на просрочени задължения към „М.“ ЕАД.
Информация за датата на сключване на така твърдения рамков договор, срока
на действието му и какво е точно съдържанието му, включително и
твърдението в писмото за упълномощаване на “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“
ООД от „М. ЕАД с правата посочени в писмото липсва като съдържание и
като приложение към писмото. В следващото изложение в писмото е
записано, че адресатът/ И.К./ се уведомява, че той има просрочени
задължения към „М.“ ЕАД и фигурира в списъците с неплатени суми, за
които на ответника е възложено събирането им. Отново липсва информация
за основанието на което се претендира дължимост на паричната сума, липсва
посочване на договор за мобилни или за други услуги по които страна
потребител е ищеца И.К., липсва информация този договор действащ ли е
или е прекратен и на какво основание, липсва информация в писмото как е
формиран размера на задължението и за какъв минал период се отнася,
липсва и посочване на ищеца като абонат от списъка с неплатените суми, кога
е съставен списъка, от кого е съставен и защо е съставен както и защо в него
фигурира ищеца като задължено лице с просрочени задължения. Следващото
изречение от писмото представлява покана за доброволно погасяване на
задължението /не за водене на преговори/ в 3-дневен срок от датата на това
писмо. Отново липсват указания и информация за произхода на
задължението, как е формирана дължимата сума от 266.68лв и за какво
неизпълнение договорно или извъндоговорно се отнася задължението, в какъв
срок е следвало да бъде сторено плащането за да е настъпило просрочие,
както и на какво основание е задължението е придобило статут на просрочено
9
задължение. Без да е предоставена тази информация ответникът “ФИНАНС
ПРО КОЛЕКТ“ ООД сочи в писмото произволни възможни начини за
принудително погасяване на задължението от потребителя К.. Без да са
дадени от дружеството каквито и да било разяснения и евентуално опция за
разсрочване на плащането и погасяването му на вноски чрез доброволно
плащане, дружеството подател на поканата посочва правните и фактически
действия които ще посъветва клиента си за принудително събиране на
вземането, на първо място без да посочи коректно на потребителя
предходната императивна процедура по закон която следва да се развие
преди започване на принудителното изпълнение, при отчитане на
задължението което е в толкова голям размер, че за неговото събиране ще се
възбрани цял недвижим имот или ще се наложи запор върху доходи на
длъжника плюс заплащане от негова страна на съдебни разноски и адвокатски
хонорари. Парадоксалното в писмото „извънсъдебна покана“, е, че след
всички тези указания за безусловно плащане и при липса на всякаква
обективна информация и яснота за произхода на задължението и как е
формирано, че ако пък потребителят е погасил задължението си, то
дружеството поднася извиненията си, което навежда на извода, че “ФИНАНС
ПРО КОЛЕКТ“ ООД изобщо няма представа дали адресът има висящо
задължение или евентуално го е платил, тоест упълномощената фирма
изобщо не е наясно има ли и какво е задължението на потребителя И.К. и
защо до момента не е платено, та да се налага изпращането на официално
писмо “извънсъдебна покана“ съдържащо откъслечна и недостатъчна
фактическа договорна информация за това от какво произхожда
задължението и дали е платено. Нещо повече, вместо представяне на
надлежна писмена документация с извънсъдебната покана, съдържаща
достатъчно ясна и конкретна информация за задължението на този
потребител, дружеството „препраща“ потребителя към осъществяване на
телефонни разговори, достоверността на които не може да бъде гарантирана и
няма как в един телефонен разговор да бъде възпроизведено съдържанието на
един цял договор за абонаменти услуги със всички клаузи и условия. В тази
смисъл, въззивният съд намира, че препращането на потребителя към
телефонни разговори е непродуктивен и ограничен начин за набавяне на
цялата изискуема се информация по сключения между страните договор,
неговото съдържание, клаузи, условия за плащания и останали незаплатени
10
такива. Добрата търговска практика в тези случаи предвид и на
обстоятелството, че се касае за потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК,
преклонната възраст на абоната, изисква безусловно предоставяне на
потребителя в писмен вид на цялата информация по кредита и извършените
плащания за да може потребителят да си създаде своя самостоятелна и
независима представа за състоянието на кредита и защо не е платил
задълженията си или ако е платил защо плащането не е отразено коректно по
партидата му.
Ищецът И.К. съвсем добросъвестно и добронамерено е сметнал за
необходимо да поиска и да получи изискуемата информацията за да си
изгради информирано мнение и представа за задължението което му се
вменява, че има към определен кредитор. Писмото на ищеца от 16.10.2017г.
до ответното дружество, изпратило му извънсъдебната покана, е резонно,
логично, правно издържано доколкото потребителят следва да е напълно
информиран за размера на задълженията си, за извършените плащания и да
може да си направи информиран извод дължи или не дължи процесната сума,
посочена в извънсъдебната покана. Искането резонно е направено до
“ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД доколкото това дружество е натоварено по
организиране събирането на просрочените задължения и то е инициатор на
извънсъдебната покана адресирана до задълженото лице. След като
дружеството е натоварено с договор по извънсъдебното събиране на
вземанията, това предполага, че същото следва да притежава цялата
писмената документация за всяко едно просрочено задължение за да има
яснота кой е длъжника, как е формирано задължението му и въз основа на
какви незаплатени периодични задължение по погасителен план. Ако по една
или друга причина дружеството не разполага с тази информация то е длъжно
при отправено искане от потребител да изиска документацията и да я
препрати на потребителя или да препрати писмото на потребителя на „М.“
ЕАД за което да уведоми надлежно потребителя. Това представлява
добросъвестно упражняване на правата и задълженията от търговеца и
коректно поведение и израз на добра търговска практика от страна на
фирмата по събиране на просрочени задължения по отношение на
потребителя. Нещо повече, в случая потребителят е направил още една стъпка
за да получи полагащата му се информация за състоянието на договора, за
кой период е начислена процесната сума и какви документи в тази връзка са
11
съставени, като е изпратил и второ писмо до същия адресат. Мълчанието на
ответника за исканата от ищеца информация може да бъде обяснено
единствено с неглижиране на правата на потребителя по договора, поставяне
на потребителя в информационна завеса и невъзможност да разбере как е
формирано твърдяното задължение, защо същото има характер на
просрочено и от кой момент е такова. Нарушено е правото на потребителя да
бъде информиран във всеки един момент за състояние на задълженията по
потребителския договор, съгласно чл.11 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. При липса
на достатъчно ясна и достоверна информация за потребителя поради отказ на
търговеца кредитор от съдействие би се стигнало до задействане на
предвидените в ЗЗП неравноправни клаузи поради поставянето в
неравностойно положение потребителя до степен на невъзможност да
прецени икономическите последици от договора, в частност да не може да
разбере как е формирано задължението му и от какви пера е съставено. В този
смисъл поведението на ответника е виновно и противоправно довело до
причиняване на деликт от непозволено увреждане спрямо ищеца и настъпили
вследствие на това имуществени и неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че ищецът И.К.
е пенсионер. В резултат на изпратеното му от ответника писмо
“извънсъдебна покана“ и последвалото пълно мълчание, бездействие и липса
на съдействие от страна ответника към ищеца за изясняване на фактите и
обстоятелствата по съществувалите договорни отношения, и наличието или
липсата на просрочени задължения по договора от страна на потребителя,
последният е изпитвал притеснения, неудобства и терзания още от момента
на получаването на писмото „извънсъдебна покана“ през м.октомври 2017г. и
до подаването на исковата молба. Притесненията, неудобствата и стресът са
достатъчно сериозни тъй като при дефицит на информация по вина на
ответното дружество, потребителя е в неведение и в неяснота има ли
задължение или няма това задължение, просрочено ли е или не е ,как е
формирано и за какъв период от време се отнася. Още повече, че
потребителят твърди, че е погасил всичките си задължения преди да се
прекрати договора. С поведението си ответното дружество е създало
обстановка на трайна несигурност у потребителя, довела до невъзможност да
се ползва от телефонни услуги, чувството му за спокойствие и душевно
равновесие е нарушено значително предвид и на възможно най-черните
12
рисувани краски с които в извънсъдебната покана са описани
неблагоприятните последици при неизправен длъжник, който не плати в срок
задължението си. Вярно е, че посочените принудителни изпълнителни
действия които ще предприеме евентуално кредитора спрямо потребителя
при неплащане на задължения по договор са предвидени по закон, но не
кредиторът е този който следва да ги налага, доколкото това са изпълнителни
действия които могат да се извършват само и единствено от съответното
длъжностно лице-съдебен изпълнител. Ефектът, който преследва в случая
фирмата за извънсъдебно събиране на вземанията- и настоящ ответник, е
успешно да възбуди сериозен и основателен страх и стрес у потребителя -
пенсионер какво ще му се случи ако не плати задължението си в срок, както и
да създаде тенденциозно състояние на перманентна тревожност и
несигурност у ищеца което не е добър атестат за добра търговска практика у
този търговец “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД
Налице е осъществен състава на деликта непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД. Ответникът е причинил в резултат на непозволено увреждане
имуществени и неимуществени вреди така както са описани в исковата молба
и за които по делото са събрани писмени и гласни доказателства което
удостоверяват тяхното настъпване.
Свидетелката М.М. К.а, съпруга на ищеца установява факти и
обстоятелства свързани и с предисторията на отношенията с ответника
свързани с получаване на обезпокоителни телефонни обаждания. Установява,
че съпругът е бил напълно изправна страна и е прекратил договора си с „М.“
ЕАД след като е заплатил всичките си задължения, като последното плащане
е извършено през 2017г., тоест преди изпращане на извънсъдебната покана.
Свидетелката също не разбрала от извънсъдебната покана за какви неплатени
задължения става дума предвид съдържанието на документа, което накарало
съпругът й да поиска от ответника двукратно писмена информация за
задължението си, как е формирано и за кой период се претендира
неизвършено плащане, но че такава информация не е била представена на
съпруга й от ответника. Свидетелката така и до момента не е разбрала от
какво произтича задължението на съпруга й, как е формирано и защо е точно
в такъв размер. Обяснява, че още от самото начало след получаване на
извънсъдебната покана съпругът й се притеснил, защото винаги е бил редовен
и изправен длъжник като е погасявал своевременно всичките си задължения
13
и че на такива ред и дисциплина се научил предвид работата му като
служител на МВР. Посочва, че от притеснение настъпили промени и в
здравето му-неспокоен сън, кръвно налягане, тревожност поради липса на
информация на която да се опре за да вземе решение. Посочва, че това било
причината за тревожността и че тя произтичала и от незнанието за начина по
който да се разреши проблема. Посочва, че съпругът й е посещавал личен
лекар и е пиел лекарства за повишено кръвно налягане и тревожност,
нарушаваща и съня му. Обяснява, че до момента съпругът й не е имал
здравословни проблеми, но след това е бил напрегнат.
Въззивният съд приема, че ще следва да уважи в пълен размер
претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ведно
със законната лихва върху главницата от 639.64лв считано от настъпването на
увреждането 20.12.2017г. до окончателното изплащане на паричното вземане,
в частност да се уважи иска за обезщетение мораторна лихва за периода
преди подаването на исковата молба, така както е конкретизиран.
Съдът не споделя доводите на ответното дружество. Пълномощието му
да събира принудително просрочените парични вземания предполага знание и
яснота за всяко едно поотделно парично вземане, как е формирано, дали се
касае за договорно или извъндоговорно задължение, ако има просрочие на
какво основание е това просрочие, дали и защо вземането е станало
предсрочно изискуемо и защо. Добрата търговска практика изисква
добросъвестната фирма за извънсъдебно събиране на вземанията да подаде
коректно и в пълнота изискуемата се от всеки потребител информация,
свързана с изпълнението и неизпълнението на договора с анализ за начина на
формиране на задължението, кога е следвало да бъде изплатено, станало ли е
предсрочно изискуемо и ако да защо. Добрата търговска практика както и
възможността този потребител да има отново коректни облигационни
отношения с такава фирма предполага между страните да има доверие,
съдействие и коректност в отношенията. Когато едната страна -търговеца
абдикира от това си задължение логично е повече търговски отношения да не
се създават.
Съдът не възприема и доводите че тъй като се касаело за приложение на
чл.12 от ЗЗД, то не е налице непозволено увреждане. Разпоредбата на чл.45 от
ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Всеки е длъжен да поправи вредите,
14
които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Обезщетението
по чл.12 от ЗЗД за недобросъвестност при водене на преговорите и
сключване на договорите няма нищо общо с непозволеното увреждане.
Изложените обстоятелства в исковата молба са относими само и единствено
към осъществен спрямо ищеца чрез действията и бездействията на ответника
на деликт от непозволено уреждане. Деликтът е в резултат на проявено
виновно и противоправно поведение от ответното дружество изразяващо се в
действия по изпращане на извънсъдебна покана и чрез бездействия-мълчалив
отказ да предостави на ищеца на полагащата му се писмена документация
във връзка с твърдени от дружество факти, че той е неизправна страна, има
просрочени задължения в определен размер и следва да ги заплати.
Увреждането на потребителя е свързано с претърпени имуществени и
неимуществени вреди намиращи се в пряка причинна връзка с поведението на
ответника. Не само изпращането на извънсъдебната покана, но й
съдържанието на последната и предвид отказа на дружество да предостави
информация за задължението на ищеца, водят до реално настъпило
увреждане-като за имуществените вреди то се съизмерва с разходите по
водена кореспонденция с ответника и неимуществени вреди, свързани с
претърпени психични и емоционални травми-повишено кръвно налягане,
състояние на перманентен стрес, тревожност при липса на яснота по вина на
ответното дружество за размера на задължението на ищеца посочено в
извънсъдебната покана, отправената заплаха от търговеца с цел да предизвика
у ищеца основателен страх и тревожност какво би станало с длъжника ако не
плати под угрозата да бъде разорен имуществено ако не плати.
Психоемоционалното напрежение, тревожност, стрес и изнервеност, съчетано
с ограничената платежоспособност на ищеца като пенсионер представляват
именно това непозволено увреждане, което е причинено от ответника на
ищеца чрез посочените действия и бездействия. Осъществен е напълно
състава на непозволеното увреждане, като дружеството е проявило
фактически и правни действия, имащи характер и предназначение успешно за
заплашат и да принудят длъжника/ищеца/ да плати веднага и без да се
замисля под угрозата за сериозна санкция, като в случая и бездействайки
търговецът е допринесъл с цялостното си поведение за причиняване на такива
имуществени и неимуществени вреди които в своята цялост и съвкупност
15
навеждат на извод за установено деликтно увреждане причинило посочените
увреждания-болки, неудобства страдания и други. При отчитане на
разпоредбата на чл.54 от ЗЗД по справедливост съдът намира че ще следва да
уважи и претенцията за неимуществени вреди в пълен размер.
Предвид изложеното Окръжният съд намира, че ще следва да отмени
изцяло обжалваното решение и постанови ново с което да уважи искането с
присъждане на разноските за ищеца за двете инстанции.
При този изход на спора в полза на ищеца ще следва да се присъдят
разноски за първата инстанция в размер на 540лв, формирани от заплатен
адвокатски хонорар и държавни такси, а за въззивната инстанция сумата от
600лв също формирани от адвокатско възнаграждение и заплатени държавни
такси по обжалването.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Панагюрски районен съд №260060 от
05.04.2021г. постановено по гр.д.№324/2020г. по описа на същия съд,.
ПО ИСКОВЕТЕ на ИВ. Л.. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Р.“ №016
срещу „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК-*********, с адрес гр.С., бул.“Б.
№81,вх.“Б“, ет.1, с правно основание в чл.45 и чл.86 от ЗЗД, ОСЪЖДА
„Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК-*********, с адрес гр.С., бул.“Б.
№81,вх.“Б“, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ ИВ. Л.. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Р.“
№016,обл.Пазарджик, сумата в размер на 11.79лв /единадесет лева и
седемдесет и девет стотинки/-представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди-направени разходи за пощенски услуги поради
претендирана сума в размер на 266.68лв с извънсъдебна покана №
9017090408031, изпратена на ответника до ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба-04.09.2019г. до окончателното
изплащане на същата, както и 533.36лв /петстотин тридесет и три лева
тридесет и шест стотинки/ -обезщетение за неимуществени вреди настъпили
от същата покана, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба-04.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 94.49лв
/деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ обезщетение за
забава за периода от 20.12. 2017г. до 04.09.2019г. върху сумата от 533.36лв.
16
ОСЪЖДА „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК-*********, с посочени
седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Л.. К., ЕГН-
********** от гр.П., ул.“Р.“ №016 разноски за първата инстанция в размер на
540лв/петстотин и четиридесет лева/, а за въззивната инстанция разноски от
600лв/шестстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17