Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,28.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на дванадесет
и осми февруари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К. , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №619 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу М.Д.А. *** ищецът С.Х.К. с ЕГН ********** *** твърди,
че е единствен наследник по закон на баща си Х.Л.К.., бивш жител ***, починал
на 07.07.1954г. Твърди, че по наследство от баща си
притежава поземлен имот в застроителната част на село
Паталеница, който по предходния план от 1930г.
е заснет в кадастралната основа на плана с пл.№848 с площ около 825
кв.м. За него е бил отреден парцел VII -848 в кв.115. Твърди, че баща му е придобил
собствеността върху имота по първичен начин наследство от своя баща и давностно владение. След смъртта му владението е продължено
от ищеца. Твърди се, че следващия ЗРП на село Паталеница е одобрен на 08.07.1976г и е действащ. По него поземления имот на ищеца е заснет в кадастралната
основа с нов пл.№865 и за него е отреден УПИ XI-865 в кв.81. Погрешно обаче посочения
имот пл.№865 е заснет в кадастралната основа на плана от 1976г с по-малка
площ като част от него около 500 кв.м. е
включена в площта на съседния имот с пл.№867- собственост на наследниците на Д.А.К.
, за който са отредени три броя УПИ – III, IV
и VI. Твърди се, че по силата на договор
за доброволна делба между наследниците по закон на Д.К. – ответницата М.А. е
собственик на УПИ IV-867
в кв.81 , а собственик на УПИ III
– 867 и УПИ VI- 867 е нейния брат А.К.. Твърди се,
че площ от 201.8 кв.м. от погрешно заснетата част от имота на ищеца попада в
парцел VI- 867 собственост на А.К., а 232.4
кв.м. попадат в частта от имота с пл.№867, предаваща се по плана от 1976г. към УПИ VII-870но
регулация в тази част не е приложена , а претенции за собственост е заявявал
само А.К.. Затова за установяване на правата
на собственост на ищеца върху погрешно заснетата част от имота ,
включена в пространствените размери на имот пл.№867 същият е предявил иск по
чл.53, ал.2 сега чл.54, ал.2 от ЗКИР
само срещу А.К.. С решение на ОС-Пазарджик по в.гр.д.№254/2011г искът му бил уважен. Въз основа на това решение и
на изготвен проект от лицензиран специалист по ЗКИР ищецът поискал от Община
Пазарджик да се попълни кадастъра като се отрази имота му и се отреди за тази
част от него УПИ. Молбата му била уважена само за частта от имота попадаща в
УПИ VI-867 в кв.81 с
площ от 201.8 кв.м. заснета с пл.№1032. За останалата част , погрешно заснета в
рамките на имот пл.№867 с площ от 232.4 кв.м. поличул
отказ по съображения, че ответницата не
е взела участие в съдебния спор по иска
му по чл.53,, ал.2 от ЗКИР и зактова посоченото
решение на ПОС няма действие по
отношение на нея като съсобственик заедно с брат и А.К. на имот пл.№867. Освен
това тя била отказала да подпише съставения
от общината констативен акт от 03.07. 2013г., което означава, че е
налице спор за материално право между ответницата и ищеца за тази част от
имота, който трябва да се разреши предварително по съдебен ред. Моли се съда да
постанови решение , с което да се приеме
за установено по отношение на ответницата, че по действащия ЗРП на село
Паталеница от 1976г. ищецът е собственик на дворно място с площ от 232.4 кв.м.
, представляващо част от имот пл.№848 в кв.115 по ЗРП от1930 г., която площ
погрешно е заснета кадастрално като част от имот пл.№867 по плана от 1976г. , предаваща
се по този план към парцел VII-870 в кв.81 , в която част планът не
е приложен. Претендира сторените по
делото разноски.В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника и, е постъпил писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Поддържа се, че ответницата, заедно
с нейния брат А.К. са собственици на имот с пл.№867 в кв.81 по действащия
кадастрален план на село Паталеница от 1976г., за част от който имот има отреждане и по регулационния план от 1976г , а именно
УПИ I-867, УПИ III-867 и УПИ VI-867 като за процесната
част няма отреждане по регулационния план от 1976г., поради което се владее от
тях двамата като съсобственици по имотни граници на плана от 1976г. и преди
това действащия регулационен план от 1930г.
томи имот с пл.№867 ответницата е
придобила заедно с брат си на основание
наследство и давностно владение от техния баща Д.А.К.
, който още приживе бил записан на негово име и го владял в тези граници,
вследствие на което го придобил на
основание давностно владение още през 1960г. Оспорват
се твърденията на ищеца, че е налице грешка в кадастралния план от 1976г на
село Паталеница по отношение на имот пл.№867. Действително този кадастрален
план е изработен на база регулационния план от 1930г., но същият е приложен още
през 1960г., тъй като от влизането му в сила придадените имоти са били
доброволно отстъпени и заети фактически по законовоустановения
ред и владяни в тези граници първоначално от бащата
на ответницата , а след това от ней и брат, поради което тези парцелни граници
са се трансформирали в имотни. Правилно
същите са послужили като основа при изработване
на действащия кадастрален план от 1976г. С отговора се правят доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищецът , чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си , поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се съобрази с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
От
представеното от ищеца писмено доказателство – удостоверение за наследници
изх.№000113/06.06.2007г, издадено от Кметство – село
Паталеница, се установява, че ищецът е единствен наследник по закон- син на Х.Л.К..
, бивш жител ***, починал на 07.07.1954г.
Установява
се от представеното от ответната страна удостоверение за наследници
изх.№150/08.08.2016г, издадено от Кметство – село
Паталеница, че Д.А.К., бивш жител *** е починал на 16.09.1985г. и е оставил за
свои преки законни наследници- ответницата М.Д.А./ негова дъщеря/ и син А.Д.К..
С исковата молба е представена скица изх.№01-261438/1/ от 15.09.2015г, издадена от
СГКК-Пазарджик , от която е видно че по
разписната книга към обезсиления план на село Паталеница от 1930г. имот пл.№848 кв.115 е записан на наследодателя Христо Л.К.. В този документ не
е посочено основанието за придобиване на имущественото право.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно
–техническа експертиза,чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено. След извършен оглед и измерване на място и след справка в архива на СГКК-Пазарджик,
в Кметство – село Паталеница и община Пазарджик вещото лице е констатирало, че
имот пл.№848 по плана на село Паталеница, одобрен със Заповед №4088/1920 и Указ
№549/1930 е с площ от 800 кв.м. и е записан в разписния лист към плана на
Христо П.К., без да е посочено основанието за това записване. За имота е бил
отреден парцел VIII
-848 в кв.115. Вещото лице е констатирало, че по следващия кадастрален и
регулационен план на село Паталеница,
одобрен със Заповед №171/08.07.1976г. имот с пл.№848 по плана от 1930г.не е заснет и отразен в
кадастралната основа. Трансформиран / нанесен8 имот с пл.№848 в кв.115 от
обезсиления план на село Паталеница от 1930г. върху действащия план на селото
от 1976г, попада както следва: с площ от 434.20 кв.м. в имот пл.№867, с площ от
2.30 кв.м. в имот пл.№870, с площ от 88.50 кв.м. в улица с осови
точки 261-262-351, с площ от 275.00 кв.м. в имот с пл.№865. Експертизата
установява, че за имот с пл.№867 по плана от 1976г са отредени УПИ III-867, УПИ IV-867и УПИ VI-867 в кв.81. Имотът е образуван от при парцела по
стария план от 1930г- от парцел III-851, от парцел VI- 850 и от парцел VII-848. Площ от имот с пл.№844 от плана от
1930г от 201.80 кв.м. е включен в УПИ VI-867 в кв.81 по плана от 1976г. на село Паталеница и площ
от 232.40 кв.м. е включен в УПИ VII-870в кв.81 по плана от 1976г на същото село. Експертизата
заключава, че площ от 444.50 кв.м. от имот с пл.№ 867 се придава по регулация
към УПИ VII-870в
кв.81 по плана от 1976г. и в тази придаваема част
попада и площта от 232.40 кв.м. от процесния имот. Вещото
лице разясни, че при проверка на
документацията, касаеща процесните 232.40
кв.м. не е открил преписка във връзка с прилагането на регулацията след
създадените регулационни отношения за тази част. Вещото лице заключава, че границите и площта на имот с
пл.№867 по плана от 1976г. не съответстват на границите и площта на
образуваните три парцела - парцел III-851,
парцел VI-
850 и парцел VII-848
в кв115 по обезсиления план на селото от 1930г. Вещото лице е изготвило
комбинирана скица/ съдържаща се на лист 68 от досието на делото/ в която със
зелен цвят са отразени и нанесени
границите на имот пл.№848 в кв.115 от
обезсиления план от 1930 г на село Паталеница. С кафяво е оцветена спорната
площ от 232.40 кв.м. от имот пл.№848 по плана от 1930г., попадаща в имот с
пл.№867, включена в придаваемата част към УПИ –VII-870 в кв.81 по действащия план от 1976г на село Паталеница.
За
изясняване на спора от фактическа страна
от ищеца са ангажирани гласни доказателствени
средства. Свидетелката М.С. установи, че знае
процесния имот, тъй като има имот в съседство. Знае, че ищеца и ответницата имат спор за
този имот, тъй като е виждала К. в
имота. Свидетелката обясни, че този имот ищецът го има от баща си, който е
починал през 1954г. и след неговата смърт
ищецът обработва този имот
непрекъснато.
От
разпита на св.Н. Т. / дъщеря на ищеца/ се
установи, че имотът го имат от
дядо и, който го е наследил от неговия баща, а бащата на свидетелката е единствен наследник на Х.К... Според
свидетелката проблемите с имота започнали през 2007г, когато А. го заградил.Имали съдебен спор и се доказало, че този имот е на ищеца. Свидетелката допълни, че това място е
стопанисвано само от баща и. След като приключил
съдебният спор и баща и бил въведен във владение, последният
оградил имота с мрежа и колове, които били съборени. Свидетелката конкретизира
, че спорната част от имота, която била
500 кв.м. като А.К. заградил около
половината. За тази част водили дело и го спечелили. Останалата част от
над 200 метра, за която е настоящия
спор, според свидетелката се обработва/
оре/ от баща и от 1973г. до
настоящия момент.
От
разпита на свидетеля А.Г. се установи, че познава спорещите страни. Знае и имота, за който
спорят и който е нива с площ половин декар, тъй като дядото на К. е
купил този имот от бащата му. Мястото е
купено през 1930г. Според свидетеля А.К. заградил това място и започнал да го
ползва. Свидетеля обясни, че от 3-4
години е спорът с К.. Свидетелят не знае дали К. са имали там имот.
Свидетелката
Р.Т. установи, че познава страните по делото. Знае и за спора между тях.
Свидетелката обясни, че от 1967г живее в
село Паталеница и още от тогава парцелът е бил заграден и се е обработвал от родителите на М./ ответницата/. Като съседи се уважавали и
свидетелката им е помагала като са садили тютюн в това място, което било един
декар. След смъртта на майката на ответницата, братът на ответницата е
продължил да го работи и до ден днешен. Свидетелката уточни, че
мястото се намира от горната страна на пътя. Заградено е от К.. Според
свидетелката преди година и половина ищецът съборил тази ограда. От дома на
свидетелката се вижда мястото. Според свидетелката ищецът никога не работил
спорното място, което е под формата на триъгълник, а К. продължават да
го ползват като наследствено място. Свидетелката
е коментирала със свекърва си/ която е от рода Г./, че А. К. / дядото на ответницата/ е закупил за сина
си Д.К. това място от Г.. Свидетелката уточни, че спорният имот / под формата на триъгълник/ граници с имота на
С.. Парцелът на ответницата граничи с
парцела на брат и. Свидетелката обясни,
че е била свидетел и по други дела между страните като уточни, че предишното
дело се водело за 200 кв.м., за които
ищецът претендирал,че ги е обработвал. Според свидетелката по другото дело не ставало въпрос за този
триъгълник. Свидетелката не може да каже
с каква площ е спорния триъгълник.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Предмет
на делото по този иск може да бъде установяването на правото на собственост
върху имот , който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта/ при непълнота на
кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална
част от поземлен имот, която е заснета
към съседен имот / грешка в
кадастралната карта/ като с искът се
цели да се установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта.
Настоящият съдебен състав е сезиран с иск, касаещ грешка в кадастралната карта. Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта
на този иск е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита. Правният интерес се извлича от
изложените в исковата молба фактически твърдения . В исковата молба се твърди,
че при заснемане на кадастралната основа на
плана от 1976г/ сега действащ/, неправилно част от имота на ищеца с площ
от 232.40 кв.м. е заснет като имот на
ответницата и е включен ви имот пл.№867 в кв.81. При така инвокираните
твърдения съдът счита, че предявения иск е процесуално допустим, тъй като за
ищеца е налице правени интерес от търсената установителна
защита на своето материално право на собственост.
По
същество на иска съдът намира следното:
Ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство. Твърди, че наследодателят му Х.К.. / негов
баща/ починал на 07.07.1954г. е придобил
собствеността върху имота по първичен/ оригинерен/ способ-давностно
владение върху поземлен имот с площ около 825 кв.м. с пл.№84, за който е бил
отреден парцел VIII
-848 в кв.115 по обезсиления план на село
Паталеница от 1930г. и че по действащият
регулационен план от 1976г на село Паталеница имот пл.№848 не е бил
заснет в кадастралната основа в старите му пространствени граници като по-голяма площ от него около 500 кв.м. е инкорпорирана в
поземлен имот с пл.№867 собственост на наследниците на Д.К. – ответницата М. А. и нейния брат А.К. Тези твърдения,
очертаващи основанието на настоящия иск съдът намира за доказателствено
обезпечени.
Ищецът
доказа/ а и този релевантен факт не бе спорен по делото/, че единствен
наследник по закон на Х.Л.К.., бивш жител *** , починал през 1954г.
Установи
се от обсъдените писмени доказателства, а и от заключението на вещото
лице, че имот с площ от 800 кв.м с
пл.№848 в кв.115 по обезсиления
план от 1930 г. на село Паталеница е записан по разписната книга към
този план на името на Х.Л.К../ наследодател на ищеца/. Тук е момента да се
отбележи, че съдебната практика
последователно и категорично приема,
че записването по разписната книга към регулационния план не легитимира
лицето като собственик на съответния имот, дори и да е посочено основанието на
това записване. Записването може да бъде извършено въз основа на представен от
лицето документ за собственост, какъвто обаче липсва в настоящия случай. При липса на легитимиращ документ за собственост това записване
според съдебната практика е индиция за начало
на упражняване на фактическа власт върху
този имот от наследодателя на ищеца. Установи се от гласните доказателствени средства, ангажирани от ищцовата
страна, които съдът кредитира с доверие като
убедителни, взаимодопълващи се и непротиворечиви, че повече от 30
години и до смъртта си бащата на ищеца е
владял този имот, необезпокояван от никого.
Придобивният
способ- давностно владение предполага
упражняване на фактическа власт върху
един имот в определен времеви период непрекъснато, спокойно явно и с намерение
да държи вещта като своя. В конкретния случай приложимата материално
правна норма е чл.34 от Закона за
давността/ отменен/ . Според визираната
норма е било възможно да се придобие правото на собственост върху недвижим имот
с непрекъснато владение в продължение на двадесет години.
Доказателствата
по делото безспорно сочат на непрекъснато владение в продължение на повече от 20 години/ през периода от 1930г
до 1954г./, упражнявано спокойно от наследодателя на ищеца върху
имот с площ от 800 кв.м с пл.№848 в кв.115 с намерение да се държи вещта като своя . Не се установи през този релевантен период /
1930-1954г/ владението върху имота де е оспорвано от трети лица, включително и
от наследодателя на ответницата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.,
според който процесния
имот е бил продаден през 1930г. от баща му на дядото на
ответницата, тъй като този факт се установява с писмени доказателствени
средства, а и такива твърдения не са
наведени от ответницата в писмения отговор. Съдът не кредитира показанията на св. Т., която заяви, че още от 1967г. процесният имот бил заграден и се обработвал от майката на
ответницата, тъй като депозираното от тази свидетелка, противоречи с останалия,
ценен като достоверен, доказателствен материал.
В този ред мисли съдът приема, че ищецът
е собственик на основание наследствено правоприемство от своя
баща Х.К., бивш жител ***,
починал през 1954 г. на имот пл.№848 с
площ от 800 кв.м. в кв.115 по
обезсиления план на село Паталеница от 1930г., за който имот е бил отреден
парцел VIII-848.
Установи
се от кредитираното с пълно доверие експертно заключение, че по плана от
1976г на село Паталеница, който е
действащ- част от посочения имот с площ от 434.20 кв.м. е инкорпорирана в имот пл.№867, за който са
отредени три УПИ-та: УПИ III-867
УПИ IV-867 и УПИ VI 867
като с площ от 201.80 кв.м. попада в УПИ
VI 867, който е собственост на брата на
ответницата А.К.. Установено е че площ от 232.40 кв.м. от имот пл.№848/ по
обезсиления план/ попада в останалата част от имот пл.№867 в кв.81 по действащия план на село Паталеница
от 1976г, която се придава по регулация
към УПИ VII-870
в кв.81 по същия този план от
1976г.
Установи
се, че процесната
част от имот пл.№848 се е придавала за урегулиране на съседни имоти, не
е била приложена. При това положение новият план от 1976г е следвало да се създаде въз основа на
първоначалното / преди регулацията/ положение
на недвижимите имоти / чл.33, ал.1 от ЗТСУ отм/.
Парцелните граници на плана от 1976г е следвало да се създадат по имотните
граници на предходния план от 1930г. Тоест следва да е налице съвпадение на
имотни и регулационни граници при неприложена регулация.
Ответницата
/ в писмения отговор/ признава на факта,
че тя и брат и владеят спорната част от
232.40 кв. м. от имот пл.№848, което
сочи на извода , че същите оспорват правата на ищеца, което оспорване обосновава правния му интерес от търсената
искова защита. Съдът приема, че това оспорване датира от 2007г, когато /
според обсъдените по-горе гласни доказателствени средства/ братът на ответницата е заградил част от имот пл.№848, в която част попадат и процесните 232.40 кв.м.
Предвид
изложеното съдът счита, че са доказани и
двете предпоставки за уважаване на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР- правото на
собственост на ищеца върху спорната част от имота и допуснатата грешка в
кадастралната основа на плана. Предявеният иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 690 лв.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на М.Д.А. *** че С.Х.К. с ЕГН ********** *** е собственик на дворно място с площ от 232.40 кв.м. по действащия
ЗРП от 1976г. на село Паталеница ,
представляващо част от имот пл.№848 в кв.115 по
обезсиления ЗРП от 1930г. на село Паталеница, която площ погрешно е
заснета кадастрално като част от имот пл.№867 по плана от 1976г. придаваща се
по този план към парцел VII
-870 по плана от 1976г., в която част планът не е приложен.
ОСЪЖДА
М.Д.А. *** да заплати на
С.Х.К. с ЕГН ********** *** сумата
от 690 лв. разноски по делото.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: