Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София., ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на
седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Таня Митова и с участието на прокурора
Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВЧНД № 592 по
описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно
определение от 21.01.2019 г. по НЧД № 12172/2018 г. Софийския районен съд, 16
състав на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 25, ал. 1 НК и
чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдената П.В.С. едно общо наказание измежду
присъди по НОХД № 21904/2014 г. по описа на СРС, НО, 23 състав и НОХД №
15344/2015 г. по описа на СРС, НО, 16 състав в размер на най-тежкото от двете,
а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачел
частично или изцяло изтърпените наказания по дела от посочената група, както и
времето, през което осъдената е била с мярка за процесуална принуда „задържане
под стража“ и „домашен арест“ по същите дела.
Със същото определение
съдът е определил на осъдената П.В.С. едно общо наказание измежду присъди по НОХД
№ 18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105 състав и по НОХД № 3185/2015 г. по
описа на СРС, НО, 95 състав в размер на най-тежкото от двете, а именно „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачел изцяло така определеното
общо наказание.
Срещу посочения съдебен
акт е подаден частна жалба от служебния защитник на осъдената П.С. – адв. Ю., в
която се излагат доводи, че процесният съдебен акт е постановен при нарушение
на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, като се твърди, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Застъпва се тезата, че съдът
неправилно е определил едно общо наказание измежду осъжданията по НОХД №
18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105 състав и по НОХД № 3185/2015 г. по описа
на СРС, НО, 95 състав, доколкото по тези осъждания вече веднъж е правена
кумулация по НЧД № 17658/2015г. по описа на СРС, 95-ти състав, влязло в сила на
03.02.2016г. Твърди се, че съдът може да извърши групиране на наказания по горните
присъди, само ако в групата се включи и осъждането по НОХД № 15344/2015г.,
което е в отношение на реална съвкупност с деянията по горепосочените две. Във
връзка с горното се посочва, че доколкото с определение по НОХД № 18874/2014г.
на СРС, 105-ти състав, в сила от 17.07.2015г., е приведено в изпълнение на осн.
чл. 68, ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
наложеното по НОХД 21904/2014г. е следвало последното да бъде приспаднато от
определеното общо наказание по НОХД № 18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105
състав, по НОХД № 3185/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав и по НОХД №
15344/2015г. по описа на СРС, НО, 16 състав, като според защитата това би било
най-благоприятния вариант за осъденото лице, доколкото при това групиране на
последната би се наложило само едно наказание в размер на 2 години „лишаване от
свобода“, а не както е приел СРС – две наказания. В заключение се моли
обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като на негово място бъде постановен
нов, съгласно изложените от защитата съображения.
С подадената въззивна
жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително
заседание от 09.04.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след
като се запозна с жалбата, и с приложените материали по делото, прецени, че за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на
други доказателства.
Пред въззивния съд
осъденото лице – П.С. – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Ю.
– служебен защитник.
Защитникът на осъдената
С. – адв. Ю. моли съда да постанови определение, с което депозираната въззивна да
бъде уважена. Изразява становище, че първоинстанционният съд по недопустим
начин повторно е направил кумулация на две наказателни дела, които веднъж вече
са били кумулирани, а именно по НОХД № 18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105
състав и по НОХД № 3185/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав. Изразява
становище, че най-подходящата кумулация, която следва да бъде направена в
настоящия случай е измежду присъдите по НОХД № 18874/2014 г. по описа на СРС,
НО, 105 състав, по НОХД № 3185/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав и по НОХД
№ 15344/2015г.по описа на СРС, НО, 16 състав, като счита, че от определеното по
тях общо наказание следва да бъде приспаднато времето, през което са изтърпени
наказания по горните дела, включително и приведеното в изпълнение наказание по
НОХД №21904/2014г.
Представителят на СГП
оспорва жалбата като намира определението на СРС за правилно и законосъобразно,
с оглед на което моли да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
VI-ти въззивен състав като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира
следното:
П.В.С. е осъждана с
общо четири пъти с влезли в сила към датата на постановяване на определението
на СРС съдебни актове, а именно:
- по НОХД № 21904/2014
г. по описа на СРС, НО, 23 състав, в сила от 23.06.2014 г. на С. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, отложено за изтърпяване
със срок от три години по реда на чл. 66 от НК, впоследствие приведено в
изпълнение и изтърпяно изцяло;
- по НОХД № 18874/2014
г. по описа на СРС, НО, 105 състав, в сила от 11.02.2015г. на С. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при първоначален строг
режим в затвор, посоченото наказание също е изтърпяно изцяло, видно от
приложената справка от ГДИН;
- по НОХД № 3185/2015
г. по описа на СРС, НО, 95 състав на С. е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три месеца при първоначален строг режим в затвор;
- по НОХД № 15344/2015
г. по описа на СРС, НО, 16 състав в сила от 29.05.2018 г. на С. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, отложено за изтърпяване
по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години.
Предложението на СРП е с
искане извършването на ново групиране измежду присъди по НОХД № 15344/2015 г.
по описа на СРС, НО, 16 състав в сила от 29.05.2018 г. и по НОХД № 21904/2014
г. по описа на СРС, НО, 23 състав, в сила от 23.06.2014 г., с оглед на което на
основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдената да бъде наложено
едно най-тежко наказание, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С атакуваното
определение СРС, НО, 16-ти с-в е приел наличието на предпоставки за произнасяне
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като анализирайки всички осъждания на
подсъдимата (включително и тези по НОХД № 18874/2014 г. по описа на СРС, НО,
105 състав и по НОХД № 3185/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, по
отношение на които вече веднъж е правена кумулация по НЧД № 17658/2015г. по
описа на СРС, 95-ти състав, влязло в сила на 03.02.2016г.) е направил извод, че
са възможни два варианта за групиране на посочените осъждания на С., при които на
практика общият размер между групите при двата варианта се явява идентичен.
Като първи вариант съдът е разгледал възможността да бъде направена една група
между присъдите по НОХД № 18874/2014 г., НОХД № 3185/2015 г. и НОХД №
15344/2015 г., всички по описа на СРС, като бъде определено общо наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години, при който вариант подсъдимата следва
самостоятелно да изтърпи присъдата по НОХД № 21904/2014 г., а именно „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, която обаче вече е изтърпяна.
Като втори вариант
съдът е разгледал възможността да бъдат направени две групи – първата между присъдите по НОХД № 21904/2014
г. и по НОХД № 15344/2015 г., двете по описа на СРС, по която да бъде
определено общо наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и втора
група между присъди по НОХД № 18874/2014 г. и НОХД № 3185/2015 г., двете по описа
на СРС, по които да се определи общо наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца.
С оглед така
разгледаните варианти, първоинстанционният съд е заключил, че на практика,
по-благоприятен се явява вторият вариант, доколкото по него следва да бъде
приспаднат по-голям размер от определеното общо наказание, като с определението
си на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачел времето, през което осъдената С. е
била с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” по дела
от посочените групи, както и частично или изцяло изтърпените наказания по
посочените дела, влизащи в която и да е от двете групи.
В заключение с
обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е постановил общото наказание по
първата посочена група (а именно по НОХД № 21904/2014 г. и по НОХД № 15344/2015
г.) в размер на две години „лишаване от свобода“, с оглед множеството осъждания
на С., да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.
При описаните факти,
въззивният съд констатира, противно на застъпените във въззивната жалба доводи,
че не са налице основания за отмяна или ревизиране определението на първия съд,
тъй като са съблюдавани принципите на материалното право, заложени в чл.23-25
от НК както и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на
ВС. Съображенията на въззивната инстанция от правна страна са следните:
Противно на застъпените
във въззивната жалба доводи, настоящият въззивен състав счита, че обстоятелството,
че по НОХД № 18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105 състав и по НОХД №
3185/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, вече веднъж е правена кумулация с
определение по НЧД № 17658/2015г. по описа на СРС, 95-ти състав, влязло в сила
на 03.02.2016г., не възпрепятства възможността при преценка на предпоставки за
произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК съдът да разглежда и посочените
по-горе осъждания. Аргумент в подкрепа на горната теза се явява
обстоятелството, че от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че след процесното определение по НЧД № 17658/2015г. по описа на
СРС, 95-ти състав, влязло в сила на 03.02.2016г. осъдената има и друга влязла в
сила присъда, а именно теза по НОХД № 15344/2015 г. по описа на СРС, НО, 16
състав, в сила от 29.05.2018 г. Предвид горното съдът не само е могъл, но и е
бил длъжен да вземе предвид и да обсъди данните за влизането в сила на всички присъди,
фигуриращи в справката за съдимост на подсъдимата, както и времето на
извършване на престъпленията, като след преценка за наличието на основанията за
приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК да реши въпроса могат ли да бъдат
образувани съвкупности, които да обхванат всички присъди и престъпления, както
и кои от престъпленията са извършени след която и да е от присъдите, за да
бъдат изключени, съобразявайки се обаче на принципа за най-благоприятното за
осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и
Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.
Предвид горното законосъобразно
проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са
извършени деянията от осъдената по горецитираните дела и датите, на които са
влезли в сила съдебните актове, са налични предпоставките за приложение на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдената наказания,
като правилно е разграничил два възможни варианта: първи – да бъде извършено
групиране между присъдите по НОХД № 18874/2014 г., НОХД № 3185/2015 г. и НОХД №
15344/2015 г., всички по описа на СРС, като бъде определено общо наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години, при който вариант подсъдимата
следва самостоятелно да изтърпи наказанието, определено с присъда по НОХД №
21904/2014 г., а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца (вече изтърпяно) и втори – да бъдат направени две
групи – първата между присъдите по НОХД
№ 21904/2014 г. и по НОХД № 15344/2015 г., двете по описа на СРС, по която да
бъде определено общо наказание „лишаване от свобода” в размер на две години
„лишаване от свобода” и втора група между присъди по НОХД № 18874/2014 г. и
НОХД № 3185/2015 г., двете по описа на СРС, по които да се определи общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Настоящата съдебна
инстанция споделя и извода на първия съд, че по-благоприятен се явява втория
вариант, доколкото по него следва да бъде приспаднат по голям размер от определеното
общо наказание. Противно на доводите застъпени във въззивната жалба, настоящият
съдебен състав счита, че това именно се явява единствения законосъобразен
вариант за групиране на осъжданията на подсъдимата.
Във връзка с горното
въззивният съд намира за нужно да отбележи, че не следва да бъдат споделени
възраженията на защитата в насока, че най-подходящата кумулация, която следва
да бъде направена в настоящия случай е тази измежду присъдите по НОХД №
18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, по НОХД № 3185/2015 г. по описа
на СРС, НО, 95 състав и по НОХД № 15344/2015г. по описа на СРС, НО, 16 състав, доколкото
от определеното по тях общо наказание следва да бъде приспаднато времето, през
което са изтърпени наказания по горните дела, включително и приведеното с
определение по НОХД № 18874/2014 г. по описа на СРС, НО, 105 състав наказание,
наложено по НОХД №21904/2014г.
Макар и да е възможно
да бъде извършено групиране измежду присъдите по НОХД № 18874/2014 г., НОХД №
3185/2015 г. и НОХД № 15344/2015 г., всички по описа на СРС (както беше
посочено по-горе в настоящото изложение), то доколкото осъждането по НОХД №
21904/2014 г. е в условия на рецидив по отношение на всички останали,
независимо от обстоятелството, че определеното по него наказание „лишаване от
свобода“ в размер на шест месеца е приведено в изпълнение на основание чл. 68,
ал.1 от НК с определение по НОХД № 18874/2014г. на СРС, 105 с-в, то последното не
би могло да бъде приспаднато от определеното общо наказание за съвкупността по НОХД
№ 18874/2014 г., НОХД № 3185/2015 г. и НОХД № 15344/2015 г., всички по описа на
СРС, с оглед на което не може да бъде споделено виждането на защитата, че такова
групиране би се явило по-благоприятно за осъдената.
Обосновано районният
съд е приел, че определеното общото наказание (по първата посочена група, което
все още не е изтърпяно) лишаване от свобода в размер на две години, с оглед
множеството осъждания на С., следва да бъде изтърпяно ефективно, като правилно
е бил определен режима на изтърпяването му.
Резонно проверяваният
съд на основание чл.25, ал.2 от НК е зачел частично и изцяло изтърпените
наказания по дела от посочените две групи, както и времето, през което осъдената
С. е бил фактически задържана или е била с МНО „задържане под стража“ и
„домашен арест, в каквато насока са и служебно изисканите доказателства –
справка от ГД „ИН“.
Така
мотивиран и на основание чл.341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ Софийски градски
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 21.01.2019г. по НЧД №
12172/2018г. на СРС, НО, 16-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.