Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …64… 14.05.2019 г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
Окръжен съд, на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Милена Петева
Филип Филипов
секретар
Росица Тодорова…….…...………….………………………………..
прокурор
Цвета Пазаитова.…………………………………………………….
като
разгледа докладваното от председателя съдия Тянкова ВНОХД № 162 по описа на
Окръжен съд – Хасково за
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 2
от 22.01.2019 г., постановена по НОХД № 325/2018 г., Районен съд – Димитровград
е признал подсъдимия Т.М.В., ЕГН: **********, роден на *** ***, за невиновен в това, че в периода от
08.02.2016 г. до 15.03.2016 г., в гр. Димитровград, се разпоредил със
запорирани вещи – климатик „Електролукс“ със сер. №
34710159, електрическа фурна „Ефба“, 4 бр. порцеланови мивки и климатик марка
„Осака“ със сер. № 022110002971, всички на обща стойност 1455 лв., оставени му
за пазене с Протокол за опис от 08.02.2016 г. по изп.д. № 20108750400892 по
описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие Окръжен съд – Хасково, поради
което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 217, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Присъдата е протестирана от прокурор при Районна
прокуратура – Димитровград с наведени доводи за неправилност и необоснованост.
По повод на образувано изпълнително дело се извършил опис и бил наложен запор
върху движими вещи, като подсъдимият В. бил назначен за техен пазач и
задълженията му били разяснени от помощник частния съдебен изпълнител, който
изготвил протокола за опис. В самия протокол било посочено също така, че вещите
са оставени за пазене на адреса, където е извършен описа и подсъдимият знаел
това, следователно, за него съществувало задължение да не променя
местонахождението на вещите или поне да изиска съгласие, преди да извърши подобно
действие. От действията на В., който преди изнасянето на вещите от механата
предложил на свидетеля П. да му ги продаде, можело да се направи извод, че
целта на подсъдимия не е била да продължи да се грижи за вещите в качеството си
на пазач, а да се разпорежда с тях, което той направил, като ги изнесъл от
мястото, където били оставени за пазене. Допълнително значение се обръща на
действията на подсъдимия, който нанесъл значителни повреди на недвижимия имот,
преди да изнесе движимите вещи. Тези обстоятелства сочели за присвоително
намерение у подсъдимия. От всички движими вещи, предмет на обвинителния акт,
само климатикът „Електролукс“ бил открит в друга механа, стопанисвана от
подсъдимия, но не и климатикът „Осака“, готварската фурна и четирите мивки.
Укриването и преместването на тези вещи давало основание да се реализира
отговорността по чл. 217, ал. 3 НК. Отправя се искане за отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заявява, че поддържа протеста
на Районна прокуратура – Димитровград и по същество излага същите доводи и
съображения. Акцентира се върху действията на подсъдимия, които разгледани в
тяхната последователност, указвали на присвоителното му намерение. Неправилно
се изтъквало в протестираното решение, че взискателят не потърсил тези вещи и
не насочил спрямо тях определен изпълнителен способ. С действията си
подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл. 217, ал. 3 НК.
Защитникът на
подсъдимия, адв. П., в заключителната си пледоария намира протеста за
неоснователен и отправя искане същият да бъде оставен без уважение. Вещите не
били собственост на купувача по публичната продан (свидетелят П.), а на друго
лице и не било възможно да останат в обекта, в който трябвало да бъде въведен
във владение купувача, а за подсъдимия не съществувало задължение да уведомява
частния съдебен изпълнител.
Подсъдимият В. в своята защита се
придържа към казаното от защитника му. В последната си дума иска потвърждаване
на присъдата.
В хода на въззивното производство пред
Окръжен съд – Хасково не са събирани нови доказателства и не са отправяни
доказателствени искания.
Хасковски
Окръжен съд, като взе предвид депозирания протест и депозираната въззивна
жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери
изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания
акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят
П.П., в качеството едноличен търговец с фирма ЕТ „Даксон – П.П.“, бил
собственик на търговски обект, представляващ механа „*******“, намираща се в гр. Д., ул. ***** № *. През
Видно
от протокол за извършен оглед от 01.03.2018 г., в механа „*** ******“, стопанисвана също от подсъдимия В., били установени
климатикът „Електролукс“, друг климатик с марка „Split Type Heat – Pump Wall
Mounted Room Air Conditioner“ и бяла
електрическа фурна.
Съгласно
назначена по досъдебното производство експертиза, изготвена от вещото лице Б., пазарната стойност към 15.03.2016 г. на климатик
„Електролукс“, модел KER –
В
съдебното производство е назначена допълнителна оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице И., касаеща стойността само на
двата климатика. Посочено е, че към 15.03.2016 г. пазарната стойност на
климатик „Електролукс“ е 560 лв., а на климатик „Осака“ – 280 лв. Разликата в
стойностите е обяснена при разпита на вещото лице със значително по-малката
мощност на климатика „Осака“ (3400 вата), за разлика от климатика „Електролукс“
(12 000 вата), както и с амортизацията на двата климатика, която надхвърля
10 години.
По
отношение стойността на двата климатика настоящият съдебен състав кредитира
именно последното заключение, тъй като приема, че той отразява действителната
пазарна стойност най-пълно и адекватно на пазарните условия, като се взема
предвид и предполагаемото похабяване (амортизация) на вещите.
Гореизложената
фактическа обстановка се основава на събраните в първоинстанционното
производство доказателства.
Преценката
за съставомерността на деянието по чл. 217, ал. 3 НК следва да се основава на
естеството и характера на извършените от подсъдимия В. действия в
инкриминирания период, посочен в обвинителния акт (от 08.02.2016 г. до
15.03.2016 г.). Деянието по чл. 217, ал. 3 НК може да се осъществи само чрез
действие, което представлява акт на разпореждане с вещта. Самото разпореждане
може да бъде изразено в правни или фактически действия. В първата хипотеза ще е
налице разпореждане, ако деецът извърши правни действия, с които вещта се
отчуждава или обременява с различни вещни тежести (напр., ако извърши продажба,
замяна, дарение със запорираните вещи и др.). При този вид разпореждане вещите
могат да преминат във владението на друго лице на формално правно основание.
При втората хипотеза фактическото разпореждане може да се изрази в действия, с
които се въздейства върху материалния състав на вещите (напр., преработване,
увреждане, деформиране, разглобяване на съставни части или консумиране на
вещта) по начин, по който тя вече е неизползваема с оглед функционалното си
предназначение или като предмет на гражданския оборот. Към тази хипотеза могат
да се причислят и онези фактически действия, с които достъпът до вещите е
затруднен или местонахождението им е неизвестно, поради което собственикът,
взискателят или органът на принудителното изпълнение не са в състояние да
упражнят правомощията си, произтичащи от наложения запор. И в двете хипотези
обаче злоупотребата с вещ е резултатно престъпление, което ще бъде довършено
тогава, когато извършеното разпореждане от страна на дееца е довело до
невъзможност върху вещта да се упражнят произтичащите от запора действия от
органа по принудителното изпълнение или от заложния кредитор.
За да се
установи дали подсъдимият в настоящия случай е извършил деянието по чл. 217,
ал. 3 НК, следва да се установи дали той е извършил действия на разпореждане по
начина, описан по-горе. От всички събрани по делото доказателства се
установява, че въздействието на подсъдимия не е еднакво върху всички вещи, посочени
в обвинителния акт, което налага да се приложи диференциран подход при
обсъждане на въпроса за съставомерността.
По
отношение на климатик „Електролукс“ със сер. №
34710159 след връщане на делото за извършване на допълнителни действия по
разследването е проведен оглед в механа „*** ******“ от 01.03.2018 г. (с приложен към него фотоалбум), от
който се установява, че в действителност процесният климатик се намира в
механата. Самият подсъдим в собствените си обяснения е посочил, че съхранява останалите
вещи в другата механа, стопанисвана от него („*** *****“) и е осигурил достъп до тях, което се установява от
протокола за оглед, съставен на 01.03.2018 г. Няма данни преди извършване на
огледа, така и след това вещите да са били потърсени както от съдебния изпълнител,
така и от свидетеля П., включително и от представители на банката – взискател,
която е излагала твърдения, че има определени права върху запорираните вещи.
Подсъдимият сам е осигурил достъп до механата, не е правил опити да скрие
вещите, съхранявани към момента на огледа там и е съдействал на разследващите
органи. От така изложените обстоятелства става ясно, че по отношение на
климатика „Електролукс“ не са извършвани действия, които да представляват
разпореждане по смисъла на чл. 217, ал. 3 НК. За механа „******“, в която е бил монтиран климатика, е насрочена дата
за въвод във владение на 15.03.2016 г. Към тази дата нито новият собственик,
който е придобил собствеността върху сградата въз основа на публична продан,
нито органът по принудителното изпълнение, нито взискателят са предприели
каквито и да било действия да уточнят какво следва да се направи с движимите
вещи, които се съхраняват в недвижимия имот. Съгласно чл. 471 ГПК пазачът на
движимата вещ е длъжен да я пази с грижата на добър стопанин и да дава сметка
за приходите от нея и за разноските по пазенето й. Подсъдимият В. е бил
назначен за пазач на движимите вещи. Законовата разпоредба на процесуалния
кодекс не въвежда други изрични задължения в тежест на пазача. В протокола за
опис на движимото имущество от 08.02.2016 г. органът по принудително изпълнение
също не е дал никакви допълнителни указания на подсъдимия какви действия следва
да извършва по отношение на предадените му за пазене и съхранение движими вещи,
включително не е давал указания, че вещите трябва да бъдат пазени само в
сградата на механа „*******“. Тези изводи
кореспондират и с показанията на съдебния изпълнител Запрянов в с.з. При това
положение не съществува забрана движимата вещ да бъде пазена и на друго,
различно място, стига назначеният пазач да продължи да полага за нея грижа на
добър стопанин. Именно това е направил и подсъдимият В. – с пренасянето на
климатика „Електролукс“ в механа „*** *******“
той не е извършил действия на разпореждане по смисъла, който е вложен от
законодателя в това понятие по чл. 217, ал. 3 НК. Климатикът „Електролукс“ се е
намирал в механа „При тухлата“ и по време на огледа от 01.03.2018 г.
подсъдимият е осигурил достъп до него, като няма данни да е правил опити да
скрие климатика или да го отчужди в полза на трети лица. От друга страна, няма
данни, а и не се твърди свидетелят П. или ЧСИ Запрянов при или след извършване
на въвода във владение да са правили опити да осъществят контакт с подсъдимия В.
като пазач на вещите – никой от тях не се опитал да се свърже с него и да
постави въпроса къде се намират процесните вещи, какво се е случило с тях и има
ли осигурен достъп до тях. Няма данни подобен контакт да е осъществяван и от
страна на банката – взискател. Следователно, с действията по преместване на
климатик „Електролукс“ на друго място подсъдимият В. не е извършил действия,
които да са съставомерни по смисъла на чл. 217, ал. 3 НПК. В тази насока следва
да се има предвид, че деянието не е съставомерно както от обективна, така и от
субективна страна. Злоупотребата със запорирана вещ може да се извърши само при
условията на пряк умисъл – деецът знае, че върху вещта е наложен запор и
съзнава, че няма разпоредителна власт върху нея, като предвижда, че с
извършването на разпоредителни действия върху нея няма да могат да бъдат
упражнени правомощията на съдебния – изпълнител или от заложния кредитор. В
случая не се установява подсъдимият да е целял или да е предвиждал подобни
последици с преместването на климатика „Електролукс“ в механа „*** *******“ и извършените от него действия по никакъв начин не
са препятствали възможността на съдебния изпълнител да установи къде се намира
вещта, нито на заложния кредитор да упражни правата си върху нея.
Обстоятелството, че съдебният изпълнител и банката – взискател изобщо не са
предприели подобни действия, не може да бъде вменявано в тежест на подсъдимия.
Крайният извод е, че по отношение на климатика „Електролукс“ деянието се явява
несъставомерно, както правилно е констатирал районният съд.
По отношение на четирите броя порцеланови
кухненски мивки съдът приема, че по естеството си те не са самостоятелно
обособени движими вещи, а представляват принадлежност към главната вещ –
сградата. Този извод произтича от факта, че порцелановите мивки се прикрепват
трайно като конструктивен елемент към недвижимата собственост (обстоятелство,
което се основава на житейската логика и се проверява дори само при опит за
фактическото демонтиране на закрепената вещ). В този случай за тях би следвало
да важи чл. 98 ЗС – принадлежността следва главната вещ, която се явява
недвижим имот (механа „******“). В този смисъл те изобщо не могат да бъдат
предмет на деянието по чл. 217, ал. 3 НК и тяхното физическо отделяне от
недвижимата вещ се явява несъставомерно по този състав от НК.
По досъдебното производство
подсъдимият В. в три отделни разпита (от 20.02.2018 г., 30.04.2018 г. и
30.05.2018 г.) отстоява две различни версии за местонахождението на
електрическата фурна „Ефба“ – в единият случай той заявява, че фурната се
намира при климатиците в другия му обект в гр. Д. (механа „*** ******“),
а в другия случай заявява, че фурната се намира в склад, който той ползва, но
не уточнява къде точно се намира въпросният обект. Обясненията в тези разпити
на обвиняемия не са приобщени по реда на чл. 280 НПК и не са приобщени към
доказателствената съвкупност, поради което не следва да бъдат предмет на
обсъждане в настоящото производство. Ето защо съдът се придържа единствено към
обясненията, които подсъдимият е дал в с.з. пред първоинстанционния съд. В тези
обяснения В. заявява, че фурната „Ефба“ е на съхранение в „една къща“, като
отново не уточнява къде точно се намира тя. По време на огледа, извършен на 01.03.2018
г. в механа „*** ******“, е установена бяла
електрическа фурна, която по своите външни признаци не може да бъде
идентифицирана като процесната фурна „Ефба“. От тук следва извода, че
местонахождението на вещта наистина е неизвестно, то не е установено от
разследващите органи и подсъдимият не е осигурил достатъчно информация къде
точно се намира фурната. По този начин може наистина да се приеме, че формално
се затруднява разпореждането със запорираната вещ. Пазарната стойност на
фурната е 95 лв. По отношение климатика „Осака“ допълнителната експертиза сочи,
че е на стойност от 280 лв., или към датата на извършване на деянието общата
стойност на фурната и на климатика е 375 лв. Към датата на описаното в
обвинителния акт деяние размерът на минималната работна заплата за страната е
420 лв., съгласно ПМС № 375 от 28.12.2015 г. Доколкото систематичното място на деянието
по чл. 217, ал. 3 НК е сред престъпленията против собствеността, стойността на
инкриминираните вещи следва да бъде взета предвид при определяне на въпроса за
обществената опасност на деянието. Както се установява, общата стойност на
процесната фурна „Ефба“ и на климатика „Осака“ е под размера на минималната
работна заплата към датата на деянието. Правният анализ на всички гореизложени
обстоятелства от приетата за установена фактическа обстановка води до извода,
че са налице признаците на чл. 9, ал. 2 НК, съгласно който не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая
е налице втората хипотеза, тъй като се установява съществена незначителност на
отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. За да достигне
до този извод, настоящият съдебен състав изхожда от характера на деянието,
което засяга обществените отношения, свързани със собствеността, в частност –
обществените отношения, свързани със пазене и съхранение на имущество, което е
запорирано или заложено. Стойността на процесните вещи не е единственият или
доминиращият критерий в тази насока, а представлява отправна точка, към която
се присъединяват и констатации за обществената опасност на деянието и дееца. Предмет
на засягане е именно имущество (вещи), върху които е наложен запор. Целта на
запора по смисъла на ГПК е да се ограничат възможностите за фактическо и правно
разпореждане с движимите вещи и по този начин да се обезпечи възможността на
взискателя да се удовлетвори от тяхната стойност. Именно като изхожда от
пазарната стойност на движимите вещи, установена с помощта на две експертизи в хода на
производството, съдът приема, че засягането на обществените отношения е
незначително и покрива критериите, посочени в чл. 9, ал. 2 НК.
Преценката на
обществената опасност на конкретното деяние и дееца за неговата явна
незначителност, съдът основава на всички обстоятелства, отнасящи се до
увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна
защита. Въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, то по степен
тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения
в такава степен, каквато законът изисква, за да придобие то качеството на
престъпление. След като не са налице и двете характеристики на престъплението,
каквито са обществената опасност на деянието и дееца, това обосновава извода за
отпадане на престъпния характер извършеното, дори и при формално осъществяване
признаците на състава по чл.
217, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е
малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи
на процесния състава. В това отношение поначало са от значение характерът на
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат,
характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то
създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои
особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има
и при престъпленията на просто извършване и т. н. В настоящия случай обекта на
посегателство е запорирано имущество в полза на банката – взискател – готварска
фурна „Ефба“ и употребяван климатик „Осака“ закупен преди повече от 10 години,
чиято обща стойност е под размера на минималната работна заплата към момента на
извършване на деянието. Като се има предвид тази част от запорираното
имущество, която е обект на посегателство и нейната парична равностойност,
извършеното от подсъдимия В. не разкрива белези, които да обуславят възможността
от съществено засягане на защитаваните от правната норма обществени отношения
по начин, че извършеното да бъде санкционирано с понасянето на наказателна
отговорност. По отношение на общественоопасните последици от деянието, като се
отчита пазарната стойност на вещите, не може да се приеме, че по този начин се
засягат значително интересите на банката – взискател, още повече, че основният
актив от имуществото на длъжника (механа „*******“) вече е бил обект на принудителното изпълнение. Не е без значение и факта, че интерес към тези
вещи не е бил проявен от страна на банката и причините за това са обективни.
При това положение е нужно да се
направи преценка и на личността на подсъдимия, тъй като същата е свързана с
обществената опасност. Личността на самия подсъдим не се отличава с особени или
специфични характеристики, които да влияят върху степента на обществена
опасност и не я завишават, нито дори я правят типична за подобен вид деяния.
Следователно, личността на подсъдимия изобщо не се отличава с обществена
опасност предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата
ангажираност и липсата на данни за регистрирани противообществени прояви. Освен
това следва да се отчетат и конкретните обстоятелства, при които е извършено
процесното деяние, по-точно мотивите му за преместване на вещите, продиктувано
от обстоятелството, че се извършва въвод във владение на недвижимия имот, а той
самият е назначен за пазач на запорираните вещи и на практика няма друго място,
където същите да бъдат съхранявани.
Не подлежи на съмнение, че разпоредбата на чл.
217, ал. 3 НК защитава важни обществени отношения, свързани с режима на
пазене и съхраняване на запорирано или заложено имущество. Но при преценката за
приложението на чл. 9, ал. 2 НК следва да се обсъжда
конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност. Поради това не
може да се възприеме разбирането, че извършеното от подсъдимия е от категорията
престъпления с висока обществена опасност, който факт сам по себе си изключва обуславя
приложение на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед на установените по
делото обстоятелства извършеното от В. е засегнало обществените отношения в
изключително ниска степен
Преценката дали престъплението е с голяма
обществена опасност или не, се прави с оглед конкретната му тежест и
последиците от него, а не само с оглед на правната му квалификация, в случая по
чл. 217, ал. 3 НК. Именно гореизложените съображения водят до извода, че
извършеното от подсъдимия деяние се отличава с явна незначителност на
обществената опасност. Този извод е основан и на разбирането, че разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК може да бъде приложена към
всички състави на престъпления по НК. В настоящия случай тези предпоставки са
налице по отношение на подсъдимия В. и макар деянието да осъществява формално признаците
на предвидено в закона престъпление, не е престъпно.
С оглед на
така изложените съображения, въззивният съд намира, че като краен резултат
присъдата на районния съд е правилна, но подсъдимият следва да бъде оправдан
поради различни мотиви. Действително, подсъдимият В. следва да бъде оправдан,
но по отношение на климатика „Електролукс“ – поради това, че не е доказана
съставомерността на деянието, по отношение на четирите порцеланови мивки –
поради това, че същите изобщо не могат да бъдат предмет на деянието по чл. 217,
ал. 3 НК, а по отношение на климатика „Осака“ и готварската фурна „Ефба“ – поради
това, че извършеното от него деяние само формално осъществява състава на
инкриминираното престъпление, но е с явно незначителна степен на обществена
опасност, поради което са налице основанията на чл. 9, ал. 2 НК и се приема, че деянието не
е престъпно. От друга страна, не се установява извършеното от подсъдимия да
покрива признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 336, ал. 1,
т. 4 НПК.
Изложеното налага извод,
че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2 от 22.01.2019 г., постановена по НОХД № 325
по описа за
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.