№ 137
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502772 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20220278/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 28875/20
г. по описа на СРС, 48 състав, С.О.. е осъдена да заплати на Е. Б. К., на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 5000 лв., ведно със законната
лихва от 26.05.2020 г. до окончателното плащане, представляваща
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на падане на тротоара на ул. „******* по
посока спирката на автобус № 72 около читалище „Отец Паисий“, настъпило
в гр. София на 26.05.2020 г. около 11,00 ч., като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 10 000 лв. С решението е отхвърлен и предявения от С.О..
срещу „Х.“ АД, в условията на евентуалност, обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща
регресно вземане за дължимо обезщетение за неимуществени вреди от повод
на претърпяно от Е. Б. К. на 26.05.2020 г. непозволено увреждане. С
решението С.О.. е осъдена да заплати на Е. Б. К. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за държавна такса, Е. Б. К. е
осъдена да заплати на С.О.. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 175 лв.,
представляваща разноски за производството, а С.О.. е осъдена да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 250 лв.,
представляваща платени от бюджета на съда депозити за СМЕ и СПЕ.
1
Решението е постановено при участието на „Х.“ АД като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Подадена е въззивна жалба от С.О.. срещу решение №
20220278/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 28875/20 г. по описа на СРС,
48 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че следва да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната отговорност на
ответника С.О.., тъй като не е доказано действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице, при или по повод на възложената му
работа, което евентуално да е причинило вредите. Посочва, че
първоинстанционният съд не е обсъдил наличието на противоречия в
показанията на св. Й., която твърди, че е присъствала на инцидента, но
дадените от нея показания били противоречиви, поради което не е следвало
да бъдат кредитирани. Твърди, че от разпита на св. Т., който е син на ищцата,
се установявало, че свидетелят няма реална представа кой се е грижил за
ищцата и как тя се е обслужвала след инцидента. Поддържа, че
първоинстанционният съд необосновано е кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетели, а не представените от ответника писмени
доказателства, от които се установявало, че процесният тротоар е в добро
техническо и експлоатационно състояние. Твърди, че от заключението на
СМЕ се установявало, че не може да бъде потвърдено наличието на причинно
– следствена връзка между процесния индидент и установената травма, както
и че е налице принос от страна на ищцата при съпричиняване на вредата, тъй
като е избрала неподходящ метод на лечение, което е довело до трайно
увреждане и непоправима физиологична травма. Поддържа, че съдебно –
психологическата експертиза не е следвало да бъде кредитирана, тъй като
същата е била оспорена от ответника, доколкото не е било установено по
обективен начин какво е психологическото и психическо състояние на
ищцата към момента на прегледа. Твърди, че ищцата не е доказала каква е
вината и отговорността на ответника за процесния инцидент, за да може да
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди. Поддържа, че
при определяне на обезщетението първоинстанционният съд е нарушил
принципа на справедливостта, като не е спазил указанията за определяне на
общите критерии, дадени в ППВС № 4/68 г., както и съдебната практика на
2
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, относно приложението на чл.
52 ЗЗД. Посочва, че въпреки че съдът е признал наличието на съпричиняване
от страна на ищцата, при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразил вида и степента на увреждането,
прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността,
възрастта на пострадалия, социално – икономическите условия в страната,
като по този начин ищцата се е обогатила неоснователно. Твърди, че
законната лихва върху присъденото обезщетение е следвало да бъде
присъдена от момента на завеждане на исковата молба в съда, а не от
момента на увреждането. Твърди, че решението е неправилно и в частта, в
която е отхвърлен обратния иск, предявен от С.О.. срещу „Х.“ АД. Поддържа,
че ответникът по обратния иск „Х.“ АД е приел по договор с рег. № СОА19 –
ДГ – 55 – 382/11.06.2019 г. да извърши дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и съоръжения на територията на С.О.. – район
Слатина, поради което в качеството си на изпълнител на посочените дейности
носи пряката отговорност за причинените вреди на трети лица. Оспорва като
неправилен извода на първоинстанционния съд, че ответникът по обратния
иск следва да носи отговорност само, когато се касае за улици, попадащи в
обсега на чл. 1.1.1., и списъка, посочен в Приложение № 6 към договора, тъй
като от редакцията на чл. 5.1. е видно, че изпълнителят се задължава да
изпълнява дейностите по чл. 1.1.2, попадащи в годишни, месечни,
допълнителни и извънредни задания на възложителя. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли
иска, а в случай, че бъде потвърдено частично първоинстанционното
решение, то размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намален, като предявения обратен иск да бъде уважен в същия размер.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – Е. Б. К. е подала отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че съдът не е
допуснал нарушения на процесуалния и на материалния закон. Посочва, че
съдът последователно е изложил съображения защо счита дадено
обстоятелство за установено и какво го мотивира да формира съответните
3
правни изовди за частична основателност на предявения иск. Поддържа, че
правилно съдът е приел, че по делото са установени всички елементи от
състава на деликта. Посочва, че поддръжката на тротоарите е вменено като
задължение на ответника по силата на закона /арг. от чл. 30, ал. 4 ЗП/,
доколкото не се спори по делото, че инцидентът е настъпил на общински
тротоар в гр. София. Счита, че с оглед нормативно определената функция
на тротоарите – извършване на движение на пешеходците по тях, то същите
следва да са с положена равна настилка, създаваща обективна възможност на
пешеходците да се движат необезпокоявано и без вероятност да се препънат в
неравности или да паднат в дупки. Поддържа, че показанията на св. Й. са
последователни, обективно свързани и логични, поради което правилно са
кредитирани от съда, като същите се подкрепят и от приложения като
доказателство по делото снимков материал. Твърди, че общината не е
изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинските
тротоари, което е и причина за настъпване на процесното ПТП, а доколкото
общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, то тя отговаря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа.
Счита, че в случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на тротоара в състояние, годно за осъществяване на
присъщите му функции, и от това тяхно виновно бездействие са настъпили
вреди в правната сфера на ищцата, поради което правилно е ангажирана
деликтната отговорност на възложителя – С.О.. за обезщетяване на вредите.
Поддържа, че по делото е безспорно установено, както наличието на вредни
последици, така и връзката между неправомерното деяние и настъпилите
вреди, като възраженията на ответника са останали недоказани, в т. ч. и
възражението за съпричиняване. Посочва, че оборването на презумцията за
вина, съдържаща се в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е било в тежест на
С.О.., която не е успяла да я обори в хода на делото. Твърди, че е
неоснователен довода на въззивника, че законната лихва се дължи, считано от
датата на предявяване на иска, тъй като в случая е налице деликт и на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът е в забава от датата на увреждането.
Счита, че съдът правилно е отчел спецификите на настоящия случай и е
присъдил справедлив размер на обезщетението, като е отчел възрастта на
ищцата, обстоятелството, че нанесените физически и психически увреждания
4
по – трудно могат да бъдат заличени, степента на увреждането – наличието
на травма, характеризираща се като средна телесна увреда, период на
възстановяване между 45 – 60 дни, наличието на увреждане в областта на
краката, обстоятелството, че нанасените травми са създали трайно неудобство
за ищцата, промяната в начина й на живот, в социалните навици и
принадлежност, драстичната промяна в психичния й свят. Моли за
потвърждаване на решението.
Въззиваемата страна – „Х.“ АД е подал отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че отговорността
на ответника по обратния иск не следва автоматично отговорността на
ответника по главния иск, тъй като отговорността на „Х.“ АД е лимитирана в
рамките на сключения договор. Счита, че от договора за обществена поръчка
не възниква пряко задължение за изпълнителя да ремонтира пътищата в
съответните участъци, а за целта е необходимо изрично възлагане от страна
на общината – възложител. Твърди, че изкърпванията на единични дупки на
процесния път не са редовно възложени от С.О.. на изпълнителя. Поддържа,
че по делото не са представени протоколи от месечни изпитвания, подписани
от представители на възложителя, в чиито обхват попада процесния участък,
в които да е констатирано недостигане на заложените нива, нито се твърди да
са отправяни подобни уведомления към изпълнителя. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Е. Б. К. твърди, че на 26.05.2020 г. около 11,00 ч., вървейки по
десния тротоар на ул. „*******, по посока спирката на автобус № 72, около
училище „Отец Паисий“, паднала пред Професионалната гимназия по
транспорт „Макгахан“. Посочва, че е успяла да се изправи с чужда помощ, а
палецът на дясната й ръка, както и дясното й коляно били окървавени, като
чувствала и гадене. Твърди, че е посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където установили счупване на палеца на дясната ръка, след което й била
поставена гипсова имобилизация. Посочва, че вследствие на падането цялата
й ръка била със синини, а десният й крак бил с две рани на коляното, и също
5
бил посинял от коляното до глезена. Поддържа, че продължава да търпи
непоносими болки от счупването на палеца, както и трудности в
самообслужването, което рефлектирало върху психо – емоционалното й
състояние. Посочва, че тъй като костта на палеца й зараснала накриво, се
налагало да бъде проведено оперативно лечение. Твърди, че след инцидента
отново посетила мястото, където паднала, и установила, че плочките не са
залепени и се люлеят. Счита, че неправилният монтаж на плочките е причина
за падането и последвалите неблагоприятни последици. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
в размер на 10 000 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з.
на 24.11.2021 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, получени в резултат на
падане на тротоара на ул. „*******, по посока спирката на автобус № 72,
около читалище „Отец Паисий“, настъпило на 26.05.2020 г. около 11,00 ч. в
гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
26.05.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – С.О.. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на
ищцата, че е претърпяла описания в исковата молба инцидент. Поддържа, че
не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на общината на
основание чл. 49 ЗЗД, като счита, че не е налице причинно – следствена
връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилата вреда.
Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата с поведението
си е създала условия и предпоставки за осъществяването на деликта и
настъпването на вредите, като е улеснила механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът С.О.. е предявил за съвместно
разглеждане при условията на евентуално съединяване обратен иск срещу
третото лице – помагач – „Х.“ АД за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
представляваща регресно вземане за дължимо обезщетение за неимуществени
вреди по повод претърпяно от ищцата на 26.05.2020 г. непозволено
увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 28.08.2020 г. до окончателното плащане. Твърди, че след
проведена процедура по възлагане на обществена поръчка и по силата на
сключен договор № СОА – 19 – ДГ55 – 382/11.06.2019 г. С.О.. е възложила на
6
„Х.“ АД обществена поръчка с предмет „Извършване на дейност по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжеия,
включени в обхвата на зоната, находяща се на територията на С.О..“ – VI зона
– райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“. Твърди, че „Х.“ АД, в
качеството му на изпълнител, носи пряка отговорност за причинените на
трети лица вреди от неизпълнение или некачествено изпълнение на
дейностите, предмет на договора. Претендира разноски. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът по обратния иск – „Х.“ АД е подал отговор на обратната
искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва твърдението, че е неизправна страна по договор №
СОА – 19 – ДГ55 – 382/11.06.2019 г., като посочва, че съгласно чл. 6 от него
дейностите по поддръжка и текущ ремонт се извършват на база конкретни
възлагания по необходимост. Твърди, че С.О.. не му е възлагала извършването
на ремонтни дейности в процесния участък /ул. „*******/, а от друга страна
липсват доказателства за състоянието на пътните настилки към датата на
подписване на договора. Поддържа, че не е налице неправомерно действие
или бездействие от негова страна, респ. нарушение на сключения между
страните договор.
За установяване на обстоятелствата, свързани с процесния инцидент с
ищцата, в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. А. Й..
От показанията на св. Й. се установява, че на 26.05.2020 г. около 11,20 –
11,30 ч. свидетелката отивала към спирката на автобус № 72 в посока хотел
„Плиска“ и се движела по тротоара до едно училище, а срещу нея вървяла
ищцата. Времето било хубаво. Изведнъж чула силен писък и видяла, че
ищцата е паднала на земята. Посочва, че един мъж помогнал на ищцата да се
изправи и тогава свиделката видяла, че от десния й палец тече кръв, както и
че по панталона й също има кръв. Направило й впечатление, че ищцата
трепери цялата и че е бледа, както и че плочките, където паднала, били
разлепени. Посочва, че след няколко дни срещнала случайно ищцата отново и
тя й казала, че от падането си е счупила пръста и че сега е гипсиран. Ищцата й
споделила, че е поетеса и че свири на пиано и с гипсираната ръка няма да
може да свири повече.
7
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на св. К. И. Т..
От разпита на св. Т. /син на ищцата/, чиито показания съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, се установява, че майка му живее близо до
мястото, където е станал инцидента. Посочва, че случаен минувач е помогнал
на майка му да се изправи и да му се обади по телефона. Заявява, че баща му
отишъл да прибере майка му от Пирогов. Посочва, че майка му и баща му не
живеят заедно, а той живее заедно с баща си. Заявява, че е видял майка си
непосредствено след инцидента. Била емоционално разстроена, кръвното й
било повишено и не можела да се обслужва сама. Налагало се да й помага
постоянно. Ходел 2 – 3 пъти седмично в жилището на майка си, за да й
напазарува. Около месец била с гипс на ръката, а след като го свалили,
продължила да се оплаква от болки в ръката и да пие болкоуспокояващи.
Посочва, че майка не е можела да си служи с лявата ръка, да свири на пиано и
да пише, изпитвала болка при здрависване. Личната й хигиена започнала да
куца, не можела да се измие и да се изкъпе, изпитвала затруднение в
дейностите от ежедневието. Посочва, че и сега при промяна на времето,
болките в дясната й ръка стават по – силни. Заявява, че й е било предложено
оперативно лечение на палеца, но майка му отказала, тъй като сухожилието й
било увредено.
За установяване на причинените на ищцата травматични увреждания,
причинените й болки и страдания, причинно – следствената връзка между
падането й на тротоара и получените увреждания, проведеното лечение,
продължителността на лечебно – възстановителния процес и наличието на
невъзстановени травми е прието заключение на съдебно – медицинската
експертиза.
От неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа
на представената по делото медицинска документация и личен преглед на
ищцата, се установява, че вследствие на инцидент /падане на улицата/ на
26.05.2020 г. ищцата е получила счупване на палеца на дясната ръка и
контузия на дясното коляно с охлузване и кръвонасядане. Според
заключението на СМЕ констатираните увреждания при ищцата могат да се
получат по посочения от нея начин и да са в причинно – следствена връзка с
8
инцидента от 26.05.2020 г. Медикобиологичният характер на увреждането на
десния горен крайник при ищцата е трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Според заключението на СМЕ
при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителният период при такъв вид увреди е 45 – 60 дни. При прегледа
на ищцата, извършен на 10.11.2021 г., вещото лице е установило изкривяване
на палеца и ограничен обем движения в ставата на палеца на дясната ръка,
които са с траен характер. Не е констатирано наличието на функционален
дефицит на дясната колянна става. Установява се, че при ищцата е проведено
консервативно лечение на счупването на палеца на дясната ръка с поставяне
на гипсова имобилизация за 30 дни, след което е провеждана рехабилитация.
От приложената медицинска документация вещото лице е констатирало, че
единственото придружаващо заболяване, което е описано, е артериална
хипертония. В медицинската документация липсват данни за заболявания,
свързани с равновесието и координацията на движенията. както и за
заболяването „Синдром на Мениер“. От анализа на рентгеновите снимки
вещото лице е установило, че ищцата има нормална костна структура и
състояние на обхванатите стави, което е съобразено с възрастта й.
За установяване на причинените на ищцата психически и емоционални
увреждания и причинно – следствената връзка между падането й на тротоара
и получените увреждания по делото е прието заключение на съдебно -
психологическа експертиза.
От заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно
изготвено и обосновано, се установява, че инцидентът от 26.05.2020 г. има
характер на травматично обстоятелство в живота на ищцата, което е
променило живота й в негативна насока за продължителен период от време.
Установява се, че ищцата е понесла силен емоционален стрес, вследствие на
болки и неудобства по време на възстановителния период. Била е лишена от
възможност за пълноценно самостоятелно справяне в ежедневието,
поддържане на хигиена, изпълнение на обичайни домакински ангажименти,
самостоятелно пазаруване и спазване на противоепидемични мерки, както и
от значими за нея опорни точки – свирене на пиано и писане на поезия.
Установява се, че в отговор на травматичното събитие е развила
продължителна адаптационна реакция, прояви на потиснатост, напрежение,
безпокойство, нарушения в съня, повишаване на кръвното налягане,
9
нежелание за контакти, страх от повторение на инцидента. Според
заключението на СПЕ към момента на изготвяне на заключението е налице
травматичен спомен за инцидента, който с течение на времето ще избледнява,
но преживеният инцидент, с оглед възрастта, на която се намира, трайно ще
намали чувството й за собствена сигурност и общо психологическо
благополучие.
От представения като доказателство по делото договор № СОА – 19 –
ДГ55 – 382/11.06.2019 г. се установява, че С.О.., в качеството й на
възложител, е възложила на „Х.“ АД, в качеството му на изпълнител, да
извършва на територията на С.О.. – VI зона, включваща райони „Искър“,
„Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“, дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническата
спецификация на възложителя, Техническото предложение и ценовото
предложение на изпълнителя, за срок от 48 месеца.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора за посочените в списък –
Приложение № 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база
показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане,
като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с
оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и
качество на състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по
Приложение № 6, дейностите се извършват на база конкретно възлагане при
необходимост /чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора/.
Видно от представения списък - Приложение № 6 ул. „******* не е
включена в мрежата от улици и булеварди, чието поддържане се осъществява
на база показатели на изпълнение.
Според констативен протокол от 20.08.2020 г., съставен от длъжностни
лица на СО, район Слатина, за установяване на състоянието на дясната
тротоарна настилка, находяща се в гр. София, ул. „*******, пред
Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“, изпълнената тротоарна
настилка е в добро експлоатационно състояние, без видими пропадания и
счупени плочи, като са монтирани бетонови плочи 30 х 30 в сив цвят, по
целия участък пред сградата на Професионалната гимназия по транспорт
„Макгахан“.
10
Въззивният съд счита, че констативният протокол от 20.08.2020 г. не
следва да се обсъжда, тъй като същият е неотносим към предмета на
доказване по делото. Същият удостоверява факти и обстоятелства,
констатирани от служители на ответника, отнасящи се за период от около три
месеца след инцидента.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже: правоотношение по
възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда - неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Указано е, че в
тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина, както и да докаже, че ищецът е допринесъл
за настъпването на вредите във връзка с направеното възражение за
11
съпричиняване.
За установяване на начина на увреждане на ищцата и времето и мястото,
при което е станало увреждането, по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. Й.. От показанията й се
установява, че на 26.05.2020 г. около 11,20 – 11,30 ч. свидетелката се
движела в срещуположна на движението на ищцата посока. Чула силен вик и
видяла, че ищцата е паднала на тротоара пред училището, срещу което се
намира спирката на автобус № 72 в посока хотел „Плиска“. Сочи, че един
мъж помогнал на ищцата да се изправи. Тогава свидетелката видяла, че от
десния палец на ищцата тече кръв, както и че по панталона й също има кръв.
Направило й впечатление, че ищцата трепери цялата и че е бледа, както и че
плочките, където била паднала, били разлепени.
Въззивният съд намира, че показанията на св. Й. следва да се кредитират,
тъй като тя е очевидец на инцидента, има преки и непосредствени възприятия
за случилото се с ищцата и не е заинтересована от изхода на спора.
Обстоятелството, че св. Й. не помни с какви дрехи и обувки е била облечена
ищцата, е ирелевантно при преценката на достоверността на показанията й,
тъй като е нормално с оглед изминалия период от време да не помни тези
детайли.
На следващо място, за установяване на характера на причинените на
ищцата травматични увреждания и наличието на причинно – следствена
връзка между тях и процесния инцидент по делото е прието заключение на
СМЕ.
От неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа
на представената по делото медицинска документация и личен преглед на
ищцата, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се
установява, че вследствие на инцидент /падане на улицата/ на 26.05.2020 г.
ищцата е получила счупване на палеца на дясната ръка и контузия на дясното
коляно с охлузване и кръвонасядане. Установява се, че констатираните
увреждания при ищцата могат да се получат по посочения от нея начин и са в
причинно – следствена връзка с инцидента от 26.05.2020 г. Установява се, че
при ищцата е проведено консервативно лечение на счупването на палеца на
дясната ръка с поставяне на гипсова имобилизация за 30 дни, след което е
провеждана рехабилитация. Медикобиологичният характер на увреждането
12
на десния горен крайник при ищцата е трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид
увреди е 45 – 60 дни. При прегледа на ищцата се установява от вещото лице
изкривяване на палеца и ограничен обем движения в ставата на палеца на
дясната ръка, които са с траен характер. Не е констатирано наличието на
функционален дефицит на дясната колянна става.
Заключението на вещото лице по СМЕ, че е възможно описаните
травматични увреждания да са получени по време и начин, описан в исковата
молба, съпоставено с данните, съдържащи се в показанията на прекия
свидетел на инцидента - св. Й., относно времето и начина на причиняване на
нараняванията на ищцата, чиито показания съдът кредитира, водят до извода,
че описаните травматични увреждания на ищцата са причинени от падане и
удар в земната повърхност.
На следващо място, съдът намира, че от данните, съдържащи се в
показанията на св. Т. /син на ищцата/ - „беше разстроена, боли я, не може да
се храни“, „не може да се самообслужва“, „имаше болки, пиеше лекарства
против болки“, в заключението на СМЕ /налице е трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник на ищцата за срок повече от 30 дни, като
при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителният период при такъв вид увреди е 45 – 60 дни/, и в
заключението на СПЕ /че ищцата е понесла силен емоционален стрес,
вследствие на болки и неудобства по време на възстановителния период,
както и прояви на потиснатост, напрежение, безпокойство, нарушения в съня,
повишаване на кръвното налягане, нежелание за контакти, страх от
повторение на инцидента/, се установява, че в резултат на причинените й
травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания
- в момента на инцидента, а също и през последващия възстановителен
период за от около 2 месеца, т. е. доказана е и причинната връзка между
вредоносния резултат и причинените неимуществени вреди.
В случая, отговорността на ответника е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /задължение за поддържане на
плочките на тротоара в изправност/, и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
13
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП,
„тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. В § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е посочено, че „път“ е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно
чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, т. е. върху обхвата на пътя, пътните
съоръжения и пътните принадлежности. В чл. 3, ал. 2 от ЗП е дадено
определение на понятието „обхват на пътя“, като в него е включено „земното
платно“, част от което съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от
ДР на ЗП, е тротоарът.
По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е
задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява
тази поддръжка чрез свои служители или други наети лица. Поддръжката на
тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура
включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на
обичайното им предназначение. Това означава, че същите следва да бъдат с
положена равна настилка, която да създава обективна възможност на
пешеходците да се придвижват без да е налице вероятност същите да се
препънат в неравности или да попаднат в дупки.
Съгласно чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 ЗДвП задължение е на лицата, които
стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата
маркировка, сигнализация, както и да организират движението така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Законът определя и
изискуемият резултат - осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година.
Затова, каквато и организация да създава общината като собственик на
пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането
на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице
бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи
отговорност.
14
По делото се установява, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност процесния тротоар. Тъй като общината
като юридическо лице осъществява действия/бездействия чрез лица, на които
е възложила изпълнението на дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 от
ЗДвП, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод
на изпълнението на възложената им работа. В случая, виновното бездействие
на служителите на С.О.., на които общината е възложила изпълнението на
дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, е довело до неизпълнение
на посочените задължения, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди
на ищцата.
С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че ищцата е пострадала
от бездействието на служители на Столична община, на които е възложено да
стопанисват и поддържат общинските тротоари в състояние, годно за
ползване. В резултат на инцидента са причинени неимуществени вреди на
ищцата. Налице е и причинно - следствена връзка между инцидента и
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото й
увреждане.
Следователно налице са основания за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответника по иска с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съобразявайки установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и
посочените в ППВС № 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и
за прилагането на критерия „справедливост“ обективни обстоятелства, а
именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания /трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник за срок по – дълъг от 30
дни и обичаен период на възстановяване без усложения до 2 месеца/,
наличието на остатъчни последствия от получената травма /счупването на
палеца е зараснало накриво и ставата на палеца на дясната ръка е с ограничен
обем на движение - около 40 %/, момента на настъпване на непозволеното
15
увреждане /26.05.2020 г./, и възрастта на ищцата към момента на събитието
/80 г./, съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, тъй като е паднала поради невнимание и невъзприемане на видими
препятствия на тротоара, е недоказано. Наличието на необозначена неравност
/разлепена плочка/ на тротоара не представлява препятствие, което
пешеходецът при полагане на обичайната грижа при движение, би могъл да
възприеме. От показанията на св. Т., който е посетил мястото на индицента
впоследствие, се установява, че плочките изглеждат правилно монтирани и
залепени и едва при стъпването върху тях се установява, че това не е така.
Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 5000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати законната лихва, считано от датата на увреждането –
26.05.2020 г. до окончателното плащане.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – частично
уважаване на първоначалния иск, правилно първоинстанционният съд е
разгледал предявения при условията на евентуално съединяване обратен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 258 ЗЗД.
С доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест по обратния иск, като е указал, че в тежест на
ищеца по обратния иск е да докаже, че между С.О.. и „Х.“ АД е налице
облигационно правоотношение, по силата на което общината е възложила на
ответника по обратния иск осъществяване на поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на С.О.., както и
ангажиране на отговорността на С.О.. за обезщетяване на претърпените от
ищеца по главния иск вреди, които са в причинна връзка с неизпълнение от
страна на изпълнителя по договора. Указано е също така, че при доказване на
горните факти, ответникът по обратния иск следва да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора, в т. ч. поддържане и текущ ремонт на уличната
16
мрежа и пътните съоръжения на С.О.. в процесния участък.
Въззивният съд намира, че по делото е доказано наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет – поддръжка на
уличната мрежа. От представения като доказателство по делото договор №
СОА – 19 – ДГ55 – 382/11.06.2019 г. се установява, че между С.О.. и „Х.“
АД е сключен договор, по силата на който „Х.“ АД се е задължил да извършва
на територията на С.О.. – VI зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“,
„Изгрев“ и „Средец“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническата спецификация
на възложителя, Техническото предложение и ценовото предложение на
изпълнителя, за срок от 48 месеца.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора за посочените в списък –
Приложение № 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база
показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане,
като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с
оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и
качество на състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по
Приложение № 6, дейностите се извършват на база конкретно възлагане при
необходимост /чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора/.
Видно от представения списък - Приложение № 6 ул. „******* не е
включена в мрежата от улици и булеварди, чието поддържане се осъществява
на база показатели на изпълнение. Следователно предприемането на действия
по поддръжка и ремонт на процесния участък следва да се осъществи по
конкретно възлагане от възложителя на изпълнителя. По делото не се твърди
и не се установява С.О.. да е възложила на „Х.“ АД да предприеме действия
по ремонт на тротоарната настилка на ул. „******* в процесния участък. Ето
защо, отговорността на ответника по обратния иск не следва да се ангажира
за неизпълнение на задължение за поддръжка и текущ ремонт на процесния
участък.
Предид изложеното по – горе, предявеният обратен иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20220278/08.12.2021 г., постановено по
17
гр. д. № 28875/20 г. по описа на СРС, 48 състав, следва да бъде потвърдено
като правилно.
Предвид изхода на спора в полза на въззивника не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство. По делото няма
доказателства въззиваемият „Х.“ АД да е направил разноски, поради което не
следва да му се присъждат такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220278/08.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 28875/20 г. по описа на СРС, 48 състав.
Решението е постановено при участието на „Х.“ АД, ЕИК: *******, като
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18