№ 1060
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201877 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000123 от 27.01.2021г.,
издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД ,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Нестор Абаджиев“ № 28, представлявано от И. П. И., на основание чл.96г,
ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.57, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се излагат доводи по същество и се предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените разноски. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат Д. поддържа жалбата, като излага становище по същество и също
предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат
присъдени разноските.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище
1
оспорва жалбата, като излага аргументи в смисъл, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно. Предлага същото да бъде
отменено, алтернативно – присъденото адвокатско възнаграждение да бъде
намалено до законовия минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 23.02.2021 г., видно от
приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на
01.03.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На неустановена дата, в хода на извършвана проверка на дружество
„ТРАНС ИВ 66“ ЕООД , ЕИК:********* – превозвач, притежаващ лиценз на
Общността № 11778/12.03.2019г. за международни превози, било установено,
че на 14.07.2020г., около 05:39 часа, същото дружество започнало
извършването на превоз на товари с товарен автомобил „Ман“ с рег.№ „***“ с
водач А. И. А., ***, който не отговарял на изискванията за психическа
годност, съгласно разпечатката от картата на водача, доколкото същият не
притежавал валидно удостоверение за психическа годност.
След установяване на горното, свидетелят Х.Й. Ч. – в качеството му на
*** Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив съставил
АУАН с бланков номер: 284826 от 05.01.2021г. срещу „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД
за нарушение на чл.57, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Въз основа
на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
2
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Х.Й. Ч., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля *** за
последователни, логични, непротиворечиви, поради което приема последните
за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
описаните като установени факти, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – извадка от карта на водача А. И. А., *** – от
която се установява управлението на посочения товарен автомобил на
14.07.2020г., около 05:39 часа, както и Справка от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите – от който се установява, че А. не
притежавал валидно удостоверение за психическа годност към 14.07.2020г..
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
като компетентността на наказващия орган се установява от така
представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тави на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.92, ал.1, вр. чл.91, ал.3 от Закона за
автомобилните превози, то се констатират съществени процесуални
нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и
съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно
постановление, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничаване право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН – не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
3
В настоящия случай е изцяло невъзможно да се установи спазването на
посочения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН,
доколкото не може да се установи датата на проверката, съответно – кога е
„открит нарушителя“ по смисъла на същата разпоредба.
В този смисъл свидетелят Ч. в разпита си пред съда на 14.05.2021г.
/л.26/ заявява, че не помни датата на проверката.
Предвид това, съдът е сторил възможното за да установи датата на тази
проверка, като с Определение от 14.05.2021г. е задължил въззиваемата страна
да представи протокола от проверката, при която е установен въпросния
превоз от дата 14.07.2020г. с водач А. И. А.. Въпреки горното, с писмо изх.№
52-00-54-215(6)/02.06.2021г. въззиваемата страна е изпратила единствено
Констаивен протокол с № 33-19-54-2/ 12.01.2021г., който протокол доколкото
е съставен след АУАН от 05.01.2021г., очевидно трудно би могъл да касае
установяване на нарушението, за което е съставен актът.
С последното писмо още съдът е уведомен от въззиваемата страна, че
всички документи на преписката вече са изпратени на съда. Въпреки това, по
преписката не е наличен протокол от проверка, от който би могъл да се
установи датата на същата, а единствено са приложени извадка от карта на
водача А. И. А. и Справка от Регистъра на психологическите изследвания на
водачите.
Ето защо очевидно е, че изследваното нарушение би могло да бъда
установено във всеки един момент в периода от 14.07.2020г. – датата на
нарушението, до 05.01.2021г. – датата на съставяне на АУАН, който период е
по-дълъг от 3 месеца и същевременно разглежданото нарушение не попада в
посочените в чл.34, ал.2 от ЗАНН, за които е предвиден по-дълъг (шест
месечен) срок за съставяне на АУАН.
Предвид това и доколкото изцяло в тежест на въззиваемата страна е да
представи доказателства за спазване посочения в чл.34, ал.1 от ЗАНН три
месечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя, то съдът, с
оглед разпределение на доказателствената тежест, следва да приеме, че
същият три месечен срок не е спазен.
4
Ето защо в случая се установява, че е съставен АУАН без да са налице
основанията за това, в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същевременно,
съгласно чл.36 от ЗАНН - административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Съответно – липсата на валидно съставен
АУАН опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление и
налага заключение, че същото е незаконосъобразно – като издадено в хода на
административнонаказателно производство, на което не е поставено
законосъобразно начало по реда на чл.36 от ЗАНН.
Последното мотивира отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че иначе по
делото се установяват достатъчно данни за извършено от обективна страна от
дружеството жалбоподател „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД , ЕИК:*********
нарушение на чл.57, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В този смисъл безспорно установено е, че на 14.07.2020г., около 05:39
часа, същото дружество започнало извършването на превоз на товари с
товарен автомобил „Ман“ с рег.№ „***“ с водач А. И. А., ***, който не
отговарял на изискванията за психическа годност – с оглед липсата на
валидно удостоверение за психическа годност към 14.07.2020г. за същия
водач. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че законът прави
разлика между водач с изтекло удостоверение за психическа годност и водач
без психическа годност. В този смисъл и доколкото психическата годност се
установява именно с въпросното удостоверение за психическа годност, то
неясно остава основанието на твърдяната разлика. Още не съществува
разпоредба в ЗАНН или в който и да е друг нормативен акт, която да
задължава ако съставителя, при установяване на нарушение, първо да даде
предписание и едва ако то не бъде спазено, да пристъпи към съставяне на
АУАН. Също съвсем ясно е основанието за налагане на посочената санкция
посочено като чл.96г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози,
доколкото в наказателното постановление изчерпателно е описано в какво се
изразява нарушението и кое изискване не е спазено. Също посочването на
един свидетел на АУАН, независимо колко време е минало от установяване
5
на нарушението (което в случая не е установено) не може да бъда прието за
съществено процесуално нарушение, което само по себе си да наложи
заключение за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
възнаграждение в размер на 650 лева /л.8/. Следва да се посочи, че от страна
на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за
тяхното извършване – договор за правна помощ.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба, минималния размер е именно 440 лева.
Ето защо съдът намира искането на въззиваемата страна за основателно до
размера от 440 лева, като следва да се посочи, че настоящото дело не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, напротив – касае за дело,
което е разгледано в три съдебни заседания, с разпитан един свидетел, при
липса на спор между страните относно фактическата обстановка, по
административно обвинение за едно нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000123 от 27.01.2021г.,
издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД ,
6
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Нестор Абаджиев“ № 28, представлявано от И. П. И., на основание чл.96г,
ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.57, ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив да заплати на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД , ЕИК:********* сумата в
размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща извършени
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7