№ 2174
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110108630 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 14 февруари 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 8630 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 31481/18.02.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение от 08.10.2021г., издадена по ч.гр.д. №
54802/2021г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез адв. И. Й. е предявил срещу
"**********" ООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че същият дължи на „*************“ ЕАД, както следва:
791,76 лева, дължими за неплатени абонаментни такси и потребени
услуги за периода 23.09.2020г.-22.05.2021г. по Договор № *********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (21.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
70,00 лева, дължими за неустойки за прекратяване на договора при
условията на т. 54.12 от Общите условия на дружеството, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (21.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
Основателността на претенциите си ищецът обосновава с
обстоятелството, че между страните бил сключен описаният по-горе договор,
както и договор за достъп до интернет. Ответникът не заплатил задълженията
си към ищеца, за които били издадени надлежни фактури. При прекратяване
на договора по желание/вина на абоната се дължала неустойка в размер на
оставащите до края на договора месечни абонаментни такси. За насрочените
по делото публични съдебни заседания не изпраща представител. Становище
се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "**********" ООД чрез адв.
К. Т. - АК-Велико Търново, е подал Отговор на исковата молба, вх. №
137911/01.07.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че договорът е сключен от лице без представителна
власт - съдружника М.Д., като действията му не били потвърдени. Дори и
договорът да породил правно действие, то до ищеца била изпратена молба за
временно преустановяване на услугите по договора от 01.04.2020г. поради
настъпилата пандемия от коронавирус и наличието на форсмажорни
обстоятелства. На 11.12.2020г. телекомуникационното предприятие било
уведомено за прекратяване на договора, тъй като търговският обект, където се
предоставяла услугата, не функционирал поради пандемията. Доколкото
ищецът получил това уведомление, то договорът следвало да се счита за
прекратен към 11.12.2020г. Оспорва се дължимостта на начислените суми,
включително такива за "други такси и услуги", като не било ясно какви
услуги са предоставени и на каква стойност. Общите условия не били
подписани от "**********" ООД. Неустойка не се дължала, тъй като
липсвало надлежно разваляне на договора от страна на ищеца - той трябвало
да спази изискванията на чл. 87 ЗЗД и да даде предизвестие. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от адв. Т. /
адв. Павлов. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните
2
състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
39173/13.02.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и отговора ѝ, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми
и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно договорно правоотношение за
предоставяне на мобилни услуги, същите да са предоставени съобразно
договора на ответника, като за последния да е възникнало задължение за
заплащането им. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на действителна
клауза за заплащане на неустойка в сключения с ответника договор,
съответно настъпването на обстоятелствата, които обуславят нейната
дължимост. В тежест на ответника е да докаже заплащането на съответните
суми. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен
Договор № *********/07.02.2020г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. На същата дата към него е сключено Приложение № 1
за предоставяне на мобилни електронни съобщителни услуги за срок от 2
години при месечен абонамент от 10,00 лева. На 07.02.2020г. е сключено
Приложение № 2 за активиране на тарифен план за мобилен номер
********** при месечна такса от 10,00 лева. Видно от представеното
заверено копие, на 06.02.2020г. е сключен договор за предоставяне на услуга
„Достъп до интернет“ за срок две години и месечна такса от 100,00 лева.
Несъстоятелно е твърдението на ответника, че тези договори са сключени от
лице без представителна власт, доколкото към датата на сключване на
договорите, видно от данните в Търговския регистър, който е публичен, М.Д.
е бил също управител на дружеството, като е имал право самостоятелно да го
представлява пред трети лица.
Видно от представените по делото копия, ищецът е фактурирал
задължения за процесния период.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси и без данни за евентуална неправилност. От заключението се
установява, че издадените за процесния период фактури са осчетоводени само
от ищеца. Налице са плащания по договора за периоди преди процесния.
Задълженията по издадените фактури възлизат на 791,76 лева, а начислените
неустойки – на 70,00 лева, равни на седем месечни такси по 10,00 лева.
Вещото лице приема, че счетоводството на ищеца е редовно водено.
3
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси и без данни за евентуална неправилност. Този извод не се
разколебава от обясненията на вещото лице, че не е извършило проверка на
място при ищеца, е ползвало предоставена му от същия информация,
доколкото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят изводите на
заключението, като същото кореспондира с останалите доказателства по
делото. От същото се установява, че в софтуерните системи на ищеца е
налична информация за два договора с ответника: единият за мобилна услуга
с номер ********** с начало на договора 10.02.2020г. и край 10.02.2022г.,
както и договор за интернет с начало 24.02.2020г. и край 24.02.2022г. при
месечна цена от 100,00 лева. В периода от 01.04.2020г. до 23.09.2020г. и двете
услуги са били активни. Мобилната услуга е била активна до 06.04.2021г.,
когато са ограничени изходящите обаждания. На 07.06.2021г. са ограничени и
входящите обаждания поради неплащане на дължимите сметки. Услугите по
договора са деактвирани ръчно на 23.06.2021г. Интернет услугата е била
активна до 03.12.2020г., когато е била частично ограничена, а от 03.02.2021г.
е била напълно ограничена поради неплащане на дължимите суми. На
09.04.2021г. е услугата е дезактивирана. Ответникът е бил уведомяван чрез
кратки текстови съобщения както за неплатените фактури, така и за
прекратяването на договора.
Изявленията на ответника до ищеца във връзка с прекъсване на
предоставянето на услуги, съответно прекратяване на договора, не са довели
до подобен ефект. Договорът не може да се счита за развален, тъй като
телекомуникационното дружество не е неизправна страна по него. Той не
може да се счита и за прекратен, тъй като не е налице съответно
волеизявление от „*************“ ЕАД за това. Доводите на „**********“
ООД водят на твърдение за наличие на стопанска непоносимост, но липсват
доказателства за прекратяване на договора по реда на 307 ТЗ.
Тъй като процесните услуги са предоставени на разположение на
ответника, съответно за ответника е била налице възможност да се ползва от
тях, то съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало право да получи
сумите по издадените фактури за съответни такси и услуги, включително
такива, свързани със обезщетяване на забавата при плащане. Дезактивирането
на услугите е направено своевременно съобразно датите, посочени от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза. Поради това предявеният иск за
сумата от 791,76 лева е основателен и следва да бъде уважен, като доводите
на ответника не могат да обосноват извод в противна насока.
Уговорката за заплащане на неустойка съдът счита за нищожна (за
плащане на всички месечни абонаментни такси до изтичане срока на
договора). Това е така, тъй като сключеният между страните договор е с
продължително изпълнение: телекомуникационното предприятие осигурява
на клиента си ползването на съответни съобщителни услуги, а клиентът се
задължава срещу това периодично да заплаща абонаментна такса и цената на
допълнителните ползвани от него услуги. Няма пречка страните да предвидят
възможност за прекратяването му по искане на една от страните преди
изтичането на определения срок, както и едностранното му прекратяване
4
(разваляне) поради виновно поведение на една от страните, в това число
поради неизпълнение на задължения и неплащане на дължими суми от страна
на абоната. Принципът на договорната свобода, прогласен в чл. 9 ЗЗД,
позволява в подобни случаи за страната, която иска прекратяването на
договора, съответно виновното поведение на която обосновава развалянето
му, да бъде предвидено да заплати неустойка. Тази неустойка трябва да бъде
така определена, че да съответства на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като в противен случай тя би била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. За наличието на такова
противоречие съдът следи служебно, като преценката му е към момента на
сключване на договора – ТР 1/2010-2009-ОСГТК, т. 3. В настоящия случай
естеството на договорните отношения е такова, че операторът предоставя
ползването на определена услуга, а абонатът заплаща съответната цена за
това. При прекратяване на договора телекомуникационното предприятие
няма да получава повече съответните суми, в това число за абонаментни
такси и цената на допълнително предоставените услуги, но и няма да
изразходва съответен ресурс за осигуряването им на разположение на
клиента. Тогава, когато неустойката е така уговорена, че операторът да
получи като неустойка всички неплатени абонаментни такси до края на
договора, той реално получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, равен на този, който би получил, ако договорът действаше, но без да
изразходва каквито и да било ресурси за предоставяне на услугата. По този
начин неустойката не го обезщетява за понесени вреди, а го обогатява
неоснователно, надхвърляйки пределите на типичните функции в разрез с
морала и справедливостта. В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд – р.193/09.05.2016г.-т.д.2659/2014г.-Іт.о., р.219/09.05.2016г.-
т.д.203/2015г.-Іт.о., р.110/21.07.2016г.-т.д.1226/2015г.-Іт.о. Затова и искът за
неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
298,60 лева за разноски в заповедното производство. Размерът на
адвокатското възнаграждение не може да се окачестви като прекомерен.
По отношение на разноските на ответника-длъжник в заповедното
производство и възражението на ищеца за прекомерност, съдът намира, че
същото е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, с оглед
становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по
обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в
частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент
не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
5
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения,
определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в
тази наредба. Същите принципи важат и при определянето на
възнагражденията на адвокатите по чл. 38, ал. 2 ЗАдв при предоставена
безплатна правна помощ на страните по делата. Възражението в заповедното
производство се подава по утвърден образец, не представлява каквато и да е
фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно
– достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да
било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения защо вземането
не се дължи и представянето на доказателства към възражението е без
значение за хода на и изхода от заповедното производство. Затова
подходящият размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева. Изчислени
въз основа на същото, разноските на ответника-длъжник за заповедното
производство следва да се определят на 4,06 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
730,42 лева за разноски в първоинстанционното исково производство. В
полза на ответника следва да се присъдят 28,43 лева. Заплатеното от него
адвокатско възнаграждение от 350,00 лева за исковото производство не може
да се окачестви като прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „**********“ ООД, ЕИК **********, със
седалище в град София, дължи на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище в град София, сумата от 791,76 лева, дължима за неплатени
абонаментни такси и потребени услуги за периода 23.09.2020г.-22.05.2021г.
по Договор № *********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.09.2021г.) до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*************“ ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище в град София, срещу „**********“ ООД, ЕИК **********, със
седалище в град София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият
дължи на „*************“ ЕАД, сумата от 70,00 лева, дължима за неустойка
за прекратяване на договора при условията на т. 54.12 от Общите условия на
дружеството, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (21.09.2021г.) до окончателното им
изплащане.
6
ОСЪЖДА „**********“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 298,60
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
54802/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „**********“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 730,42
лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство
(гр.д. № 8630/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на „**********“ ООД, ЕИК **********, със
седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4,06 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 54802/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на „**********“ ООД, ЕИК **********, със
седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 28,43 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 8630/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7