МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 23 по НОХД № 408/ 2017 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД – 10.07.2017 г.
Против подсъдимия А.А.И.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с
ЕГН **********, неграматен, но може да полага подпис, безработен, осъждан ,
е повдигнато обвинение от РП-Свиленград,
за това ,че на 09.08.2016г. в гр.Любимец
отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Пасат" с per. № X 4732 БТ
собственост на Б.В.В. от гр.Любимец на стойност 2 257 лева от владението на В.А.С.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като е
последвала повреда на превозното средство в размер на 1 363,67 лева, и то е
оставено без надзор, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал.
1, т.4 от НК - чрез използване на техническо средство /контактен ключ за лек
автомобил/ и е извършено повторно след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго w такова
престъпление, като дееца макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -- престъпление
по чл. 346 ал.2, т.2 и т. 3 вр. ал.1 , вр. чл.28
ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.З от НК
След
даване ход на делото , съдът пристъпи към проверка самоличността на явилите се
лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно разпоредбите на чл.
272 ал 4 , чл. 273 , чл. 274 от НПК. На
основание чл.275 от НПК, съдът запита страните имат ли нови искания по
доказателствата и по реда за провеждане на съдебното следствие при което
защитата на подсъдимия адвокат К.
заявява , че искания по доказателствата нямат , но моли съдът, производството
по делото да продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй
като подзащитният и признавал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като взе предвид становището на процесуалния представител на подсъдимия намери
следното: съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на
страните се взема при наличието на две хипотези: първата- служебно от съда и
втората- по искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са
налице предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия
процесуален представител е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се
констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371
т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.На основание
чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение
разпореди предварително изслушване на страните в частност на
подсъдимия.Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като
заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и
желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът
разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата.Съдът с
оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия,
дали признава фактите изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да,
признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт
и давам своето категорично съгласие да не се събират доказателства за тези
факти”. При това положение след като
съдът установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи
в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния
акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След
даване ход на съдебното следствие и
прочитане на обвинителния акт от прокурорът , съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище
и желае ли да даде обяснения по
обвинението.Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от
мен становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по
фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, които изцяло
признавам”
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете
и приобщи към доказателствата по делото
протоколите и другите писмени материали, намиращи се в ДП № 352/2016г.
по описа на РУ – Свиленград, които имат характер и значение на доказателства, т. с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.След като не се
направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед всестранното,
обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото , съдът намери , че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения.След приключване на съдебните прения се даде и осигури възможност за последна дума на
подсъдимия.След прочитане на присъдата, съдът потвърди и МН „задържане под стража „ до влизане на присъдата в законна сила.
Досъдебното производство по делото е протекло изцяло при адекватно упражнени правомощия на
наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението,
като е изнесъл всички факти очертаващи
предмета и основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване правото на защита. Съдът след преценка на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология ,представляваща
фактологически императив , както и писмените доказателства по досъдебно
производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна - Подсъдимият А.А.И. е многократно осъждан, като към 09.08.2016г.
с Определение №2/05.01.2016г. по НОХД 6/2016г. на РС-Свиленград, влязло в сила
на 05.01.2016г. обв. А.А.И. вече бил осъждан
за престъпление по чл. 346 ал.2, т.2 и т. 3 вр. ал.1
, вр. чл.28 ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.З от НК извършено на 25.12.2015., за
което му било наложено наказание "Лишаване от свобода”, за срок от 6
месеца, чието изпълнение на основание чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НК било
отложено за срок от 2 години.
Въпреки че бил наказан с влязла сила
присъда, подс. А.А.И. решил да отнеме чуждо
моторно превозно средство, за да го ползва. Така след полунощ на 09.08.2016г.
около 02.00 часа подс.И. забелязал паркирания пред дом №27 на ул.“Рила“ в
гр.Любимец лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат" с per. № X 4732 БТ, чийто ключове били
оставени на таблото. Подс.И. се качил в автомобила и стартирал двигателя на
същия, след което потеглил в посока към жп. гарата в гр.Любимец. По това време
в дома си бил пострадалия В.А.С. ***, който бил владелец и ползвател на
въпросния автомобил собственост на дъщеря му Б.В.В. от гр.Любимец. Св.С., чул шума
от запалването на двигателя на автомобила и веднага излязъл, но единствено
видял отдалечаващия се с бърза скорост автомобил, за което сигнализирал
органите на МВР.
Междувременно подс. А.А.И. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Пасат" с per.
№ X 4732 БТ в гр.Любимец, като имал желание със своите приятели
свидетелите: М.К.Д., Н.К.Д. и А.Д.А. и А.К.А. да отидат в гр.Стара Загора, но
последните се отказали. Подс.И. сам продължил да управлява автомобила в
гр.Любимец, при което в края на града на обходен път до склад на фирма“Папаз
олио“ в посока пътя за Ивайловград, изгубил контрол върху него и навлязъл в
крайпътен лозов масив, като се блъснал в циментовите колове на същия, в
резултат на което автомобила се повредил.
От заключението на вещото лице по
назначената и изготвена оценъчна автотехническа експертиза е видно, че стойността на нанесените материални щети по
- лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат" с per. № X 4732 БТ възлизат
на 1 363,67 лева. Процесният автомобил към датата на инкриминираното деяние
възлизал на стойност от 2 257 лева.
При така изяснената фактическа обстановка
в хода на разследването по образуваното по случая досъдебно производство е
видно, че от обективна и субективна страна с деянието си подсъдимия А.А.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 346 ал.2, т.1, предл. 1 и 2, т.2 предл.З и т. 3 вр.
ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.З от НК.
От обективна страна, обв. А.А.И. *** отнел чуждо моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат" с per. № X 4732 БТ собственост на Б.В.В.
от гр.Любимец на стойност 2 257 лева от владението на В.А.С. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство в размер на 1 363,67 лева, и то е оставено без надзор, като
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1 т.4 от НК - чрез
използване на техническо средство /контактен ключ за лек автомобил/ и е
извършено повторно след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, като дееца макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
Видно от приложената справки за
съдимост, подсъдимия И. е осъждан.
Престъплението, извършено от А.А.И., за което се води настоящото наказателно
производство, се квалифицира като престъпление, извършено при условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като с Определение
№2/05.01.2016г. по НОХД 6/2016г. на РС-Свиленград, влязло в сила на 05.01.2016г.
същия А.А.И. е осъден за друго такова
престъпление, а именно за престъпление по чл. 346
ал.2, т.2 и т. 3 вр. ал.1 , вр. чл.28 ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.З от НК извършено
на 25.12.2015г., за което му е наложено наказание "Лишаване от свобода”,
за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1
от НК е отложено за срок от 2 години и е извършено преди да е изтекъл
петгодишния срок по чл. 30 ал.1 от НК от изтърпяването на наложеното му
наказание по предишната присъда. Последното обосновава и наличието на
квалифициращия признак по ал.2 т.2 предл.З на
престъплението по чл. 346 от НК за което е
предявено обвинение на И..
Безспорно при отнемането на процесното
моторно превозно средство е било използвано техническо средство. Съгласно
установената съдебна практика (Постановление № 6 от 26.IV. 1971 г. по н. д. №
3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.)
техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени, или
секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или
случайно са се оказали годни.
Използването на техническо средство(
ключ) при извършване на деянието от А.А.И., определя
същото като такова извършено при условията на чл.195,ал.1,т.4 от НК и в този
смисъл е налице квалифициращия признак по чл.346,
ал.2, т.З вр. ал.1 от НК.
Установената последвала повреда на
превозното средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат" с per. № X 4732 БТ и изоставянето на
противозаконно отнетото МПС без надзор квалифицират извършеното от А.А.И. престъпление като такова по чл.346, ал.2, т.1, предл. 1 и 2 вр. ал.1 от НК.
“Последвала” е всяка настъпила повреда
при отнемането и при ползването на моторното превозно средство, какъвто е
процесния случай досежно - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат"
с per. № X 4732 БТ, а същото така и
автомобилът е „изоставен без надзор“,тъй като след отнемането им той е оставен
от обвиняемия на друго място и така владелеца е лишен от възможността да
упражнява обичайния контрол и се създава възможност от увреждането или
отнемането им.
От субективна страна А.А.И. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоо- пасните последици и е искал тяхното настъпване. В
този смисъл е съзнавал, че противозаконно отнема чуждо моторно превозно
средство като с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чуждо МПС
без негово съгласие с намерение да го ползва без правно основание.
Към момента на извършване на
престъплението А.А.И. е бил непълнолетен.
Извършеното деяние на 09.08.2016г. е с висока степен на обществена опасност и
укоримост, което изключва възможността в конкретния случай то да е извършено
поради увлечение и лекомислие. Още повече, че извършеното съставлява тежко умишлено
престъпление от общ характер по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а наред с това са
налице повече от два квалифициращи признака на извършеното престъпление.
Непълнолетният обвиняем не само, че е разбирал свойството и значението на
постъпките си и е могъл да ги ръководят, но и напълно целенасочено и без
колебание е взел автомобила, с намерение да го ползва, поради тази причина
извършеното от него деяние не може да се квалифицира по разпоредбата на чл. 61
от НК.
Разпитан на досъдебното производство
обвиняемия не се признава за виновен по предявеното му обвинение и отказва да
дава обяснения. Показанията на всички свидетели са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Фактическата обстановка по обвинителния
акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин
от показанията на свидетелите, от справката за съдимост, от извършения оглед на
местопроизшествия, от заключенията на вещите лица по назначените експертизи.
Подсъдимия А.А.И.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с
ЕГН **********, неграмотен, но може да полага подпис, безработен, осъждан.
Смекчаващи вината обстоятелства -
такива в хода на досъдебното производство не са установени и събрани.Отегчаващи вината обстоятелства - липсата на
правоспособност за управление на МПС, настъпилото ПТП, обремененото му съдебно
минало.
От правна страна -
За
да обоснове извод за авторство на деянието
и неговата съставомерност, съдът
се базира на самопризнанието на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които установи ,че го подкрепят с оглед приетата и реализирана
диференцирана процедура представляваща отклонение от стандартната
форма за провеждане на съдебното
следствие.Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин доказано, авторството
на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено съответно
обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го подкрепят.
Съдът дължи следните съждения -Подсъдимият е осъществил признаците от
състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение, както
от обективна , така и от субективна страна.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.Имал е ясното съзнание,
че върши престъпление. Подсъдимият е
съзнавал, че извършеното от него действие е престъпление и от закона е
наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога той е формиран
следва да се отбележи , че събраната достатъчно по обем доказателствена
съвкупност налага категоричния извод за
наличие на пряк умисъл ..От субективна
страна очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните
обстоятелства безспорно установени и
доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението
за което на подсъдимия е повдигнато и предявено обвинение. От субективна страна
наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в
неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен
начин . Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност.Степента на обществената опасност като основно , определящо , обективно
неюридическо качество на деянието е
висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта
на посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството
-обществените отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на
управлението ; със степента на засягане на
този обект; начина и средствата за осъществяване на престъплението;
условията,времето, място и обстановка при осъществяването на престъпната
деятелност.Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления
показващи една открояваща се и стабилна
тенденция към завишение , не само се наблюдава особен обществен интерес, но и
те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи и установения ред на държавно управление.Тези
престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения
, но и влошават и без това сложната криминогенна обстановка в региона..
Относно доводите на защитата , макар и да не касаят приложението на чл. 55 ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата
се прилага при изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства ,
когато и най лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми
се предпоставки е предвидено
приложението на съответни опции
изчерпателно посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото
наказание ще се окаже несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява значителен
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , то категорично не са налице
многобройни или изключителни такива ,които да обусловят приложението на чл. 55 от НК. Действително се
касае за подсъдим , който не е осъждан и е със сравнително добри
характеристични данни, но тава са традиционните,основни обичайни характеристики
на смекчаващите отговорността обстоятелства.Ето защо този състав на съда ,
счете , че не са налице условията на чл. 55 от
НК.Действително е различно положението ,когато смекчаващите
обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане
и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е
отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в
борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, нашият закон урежда
специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително смекчаващо обстоятелство следва
да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при
вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че
макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер
смекчаващо обстоятелство.А, многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато
те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при
вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за
себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество,
те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.
Обичайните смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца,
неговата положителна обществена характеристика, това, че поначало е тих, кротък
и отзивчив човек. Но ако към тях например се добавят такива като хронична
преумора, болести в семейството, разстроен брак, тежко здравословно състояние,
икономически проблеми и други, техният брой става необичайно голям, което може
да доведе до известна лабилност и до вземане на необикновеното за субекта
решение да извърши престъпление.Наличието на изключително или на многобройни
смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК.
Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното
престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока
обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от
Особената част на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона
опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на
този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране на
престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение. В случаите , когато едновременно са налице условията на чл. 58а
ал.1 и условията на чл. 55 , съдът
прилага само чл. 55 от НК , ако е по
благоприятен за дееца.Тази хипотеза е неприложима, при така изградените изводи.
Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимия е осъществил,
както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на подсъдимия ,
съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване
на деянието – и другите отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по
време на съдебното заседание, не следва да се цени повторно,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на
подсъдимия ,съдът се съобрази и със законовото изискване предвидено в
разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи
чл.58а ал.1 от
НК.Индивидуализираната санкция от една година и девет месеца за подсъдимия,съдът намали с една трета ,
поради което и на основание чл. 346 ал.2, т.1, предл. 1 и 2, т.2 предл.З и т. 3
вр. ал.1 , вр. чл.28 ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.З вр. чл. 54 от НК ,вр. чл. 58а
ал.1 от НК, определи наказание и го
осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 1/една / година и 2/два/ месеца.
Разпореди на основание чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС
наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на
изтърпяване.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 от НК приспадна
от наложеното на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода „ времето през което е бил задържан по Закона за МВР, по реда на
НПК за 72 часа по реда на чл. 64
ал.2 от НПК и с МН „Задържане под стража
„ взета с Определение № 527 по ЧНД № 951/07.12.2016г.влязло
в сила на 15.12.2016 г.
Приведе в изпълнение на основание чл. 68 ал. 1 от НК
отложеното наказание,наложено му по НОХД № 6/2016 г. по споразумение с
определение № 2/05.01.2016 г. на Районен съд Свиленград в сила от 05.01.2016 г. което да изтърпи
изцяло, ефективно и преди наказанието
наложено му с настоящата присъда .
Разпореди на основание чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС
наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на
изтърпяване. Осъди подсъдимия на основание чл. 189 ал.3 от НПК да заплати направените
по делото разноски в размер на 541.42
лева произтичащи от възнаграждение на вещи лица за назначените експертизи, по
сметката на РС Свиленград в полза на ВСС гр. София . Разпореди веществените доказателства – лек автомобил м.
„Фолксваген „ модел „Пасат „ с рег. №Х4732 ВТ намиращ се на отговорно пазене от
В.А.С. с ЕГН ********** *** да се върне
на собственика му.
Уважи предявения граждански иск от гражданския ищец и осъди подсъдимия А.А.И.
да заплати на В.А.С. *** с ЕГН ********** сумата в размер на 1 363,67 лева
представляваща
обещетение за претърпените от деянието
имуществени вреди , ведно със законна лихва от датата на увреждането 09.08.2016 г до
окончателното изплащане на сумата.Осъди подсъдимия
А.А.И. да заплати държавна такса в размер на 54.55 лева съобразно уважения размер на гражданския иск, която
сума да внесе по сметка на РС Свиленград
в полза на Висшия Съдебен
Съвет-гр.София.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Причини за извършване на престъплението са
ниската степен на обществено съзнание и правна култура на дееца, както и
незачитането от негова страна на правовия ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си
Районен
съдия
