МОТИВИ
към присъда N260001 / 31.08.2020
год.
по НЧХД №1421/2019 год. по
описа на РС-Хасково
Против подсъдимата С.Г.Н. , със снета по
делото
самоличност е повдигнато обвинение за това, че на 23.09.2019 год. в гр.Хасково, причинила на малолетното
лице О.Б.Е.-*** лека телесна
повреда/контузия на дясна ушна мида с оток ,болка и зачервяване /, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание ,без разстройство на здравето -престъпление по чл.131 ал.1 т.4
предл.2-ро,вр.чл.130 ал.2 от НК.
Подсъдимата заявява
,че разбира обвинението,но не се признава за виновна. В хода на съдебното
следствие не се възползва от правото си
да даде обяснения по частното
обвинение.В последната
си дума
се счита за невинна и моли да не бъде осъждана.
Защитникът на
подсъдимата адв.Б.Ж. счита извършеното от подзащитната му деяние
за недоказано по изискуемия от процесуалния закон начин.Събраните по делото
доказателства не установявали подсъдимата да е нанесла шамар по лицето на пострадалия,който да е
причинил описаните в медицинските документи увреждания, поради което счита ,че
доверителката му не е осъществила
състава на престъплението , за което е предадена на съд.Гражданският иск моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Частните тъжители изцяло поддържат тъжбата.
С тъжбата е предявен
граждански иск против подсъдимата , който е приет за съвместно разглеждане и
решаване в наказателното производство в размер на 2000
лева,представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението,ведно
със законната лихва ,считано от 23.09.2019 год. до окончателното и изплащане и
направените разноски по делото.
Повереникът на
частния тъжител адв.Б.С. намира частното обвинение за доказано
относно време ,място и авторство на деянието.Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото и
обвинение и да и бъде наложено
предвиденото от закона наказание . Гражданският
иск счита за установен по основание
и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във
връзка с доводите на частното обвинение
и защитата, приема за установено следното:
Подсъдимата
С.Г.Н. и пострадалият О.Б.Е. ***»****** « в съседни блокове с номера 31 и 32 в
комплекса.
Към месец
септември 2019 година О.Б.Е. бил
малолетен- на 9 години и живеел с родителите си- частните тъжители Б.Е.Х.
и Г.М.Х. .От ранна възраст детето О. имало нарушения в речта- логоневроза и дислексия/заключението на
съдебно-психиатричната експертиза/.
На 23.09.2019 година около 18.00 часа часа
малолетния О.Б.Е. излязъл от дома си,за да кара колело ,заедно с други две деца от квартала . Трите деца карали колела
на
пътя,пред който имало разположени редица от гаражи и стигайки до края на пътя удряли рязко спирачки и завъртали гумите на колелата . В същото време
пред своя гараж,който бил
последен в редицата от гаражи се
намирала подсъдимата С.Н.,заедно със св.Р.Т.Я..Двете жени стояли
на столчета пред гаража и разговаряли помежду си . Наблюдавайки действията на децата подсъдимата им направила забележка да не
карат колела по този начин , заради опасността да не ударят някое дете или да не
ги удари някоя кола . Въпреки това малолетния О. и другите две деца продължили
да карат колелата си ,като при
поредния отправен от страна на
подсъдимата упрек малолетния О. я напсувал , показвайки й среден пръст Тогава подсъдимата станала от столчето пред гаража си, отишла при детето,взела
му колелото,което след това оставила в гаража си , а детето отпратила с
думите « да дойде баща му да вземе
колелото ,за да му каже какво държание има и какви приказки приказва »
.Тези действия на подсъдимата били възприети
единствено от св.Р.Я.
,която през цялото време се
намирала на мястото на събитието . Никой от останалите свидетели не
възприел физически контакт между подсъдимата и
малолетния О. ,тъй като според
собствените им твърдения , св.Н.Г.Н. се
намирал пред гаража на свой съсед на разстояние около
десет метра от мястото на инцидента ,
видимостта към който била
затруднена от паркиран в близост автомобил ,а
св.С. М.С. въобще не бил свидетел на
случилото се между подсъдимата и
пострадалия . Оттам малолетният О.Е. разстроен и с наведена глава се отправил
към дома си , разминавайки се по пътя св.С. С.. Последният преди това пиел бира пред хранителния магазин на бл.** в ж.к.»*****» , когато двете му деца дошли с колелата и му
съобщили ,че една баба ударила два- три шамара на приятеля им О. и му взела колелото.Тогава св.С.,заедно с дъщеря си отишъл
до гаража на подсъдимата и я попитал
защо е ударила детето и му е взела колелото . Подсъдимата отрекла да е удряла детето,а за колелото обяснила,че
го прибрала в гаража си ,за да го предаде на родителите му. Свидетелят С. влязъл в гаража на подсъдимата и извадил колелото отвън ,което
му действие било възприето и
от св.Н.Н.. Малко след това пристигнали
и родителите на пострадалия ,като в 18:54:30
часа ,а след това и в 19:05:25 часа частният
тъжител Б. Х. поискал съдействие от органите на полицията ,сигнализирайки на
телефон 112 /писмо с вх. рег. № 5574/23.03.2020 г. от Дирекция „Национална
система 112“, „Районен център 112“ – Кърджали/.Пристигналите на място полицейски служители на РУ-Хасково св.Н.Г.Д. и св.А.В.Д. установили
,че подсъдимата е прибрала колелото на пострадалия в гаража си ,но не констатирали наранявания или външни следи от такива по
детото , въпреки твърденията на
бащата,че било ударено от подсъдимата . По случая била образувана полицейска преписка рег.№1970р-33769/2019 год. по описа на РУП-Хасково,в хода на която били
снети писмени обяснения от участниците в инцидента.
На 23.09.2019 год. в 19.30
часа
малолетният О.Е. бил прегледан от
лекар в СО на МБАЛ-Хасково ,при който
след снета анмнеза било констатирано ,че
дясното външно ухо е зачервено и оточно. На следващия ден-24.09.2019г. в
присъствието на бащ си Б.Х., пострадалият бил
прегледан от специалист по Съдебна медицина- д-р Х.Е.. Видно от съдебномедицинско
удостоверение №404 /2019 г. и въз основа
на издадения ЛПП №397/23.09.2019г. на СО МБАЛ-Хасково е
констатирана контузия на дясната
ушна мида с оток ,болка и зачервяване . Горното увреждане по механизъм
на причиняване е получено в резултат на действие на твърд
тъп предмет и може да се получи
при инцидент ,по начина,времето и обстоятелствата ,описани в
предварителните сведения .Вследствие на
това нараняване е причинено
страдание ,без разстройство на здравето . По същество все от заключението на
назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза, както и от
устния доклад на вещото лице Е. се установи , че
обективните находки по дясната ушна мида на пострадалия
е възможно да са причинени в резултат
на един удар с ръка,който да причини зачервяване и
лек оток, той да бъде възприет от
лекарите, непосредствено след инцидента и на другия ден да не се вижда, както и
той не го
констатирал при личния преглед .В случая срокът за възстановяване на
причиненото увреждане е определен от експерта от порядъка на 7-10 дни.
От заключението на назначената по искане на частното обвинение съдебно -психологична експертиза е видно
,че детето О. Е. страда от невротична логоневроза
от 3-4 годишната си възраст, след приживян инцидент с куче ,както и от
функционална дислалия ,които логопедични заболявания не са в причинна
връзка с твърдяния инцидент.Според вещото лице С.Д. след иинцидента
са настъпили промени в психоемоционалния статус на детето ,което е преживяло
силен стрес.
Така изложената фактическа обстановка
се установи от показанията на разпитаните свидетели
,заключенията на съдебно- медицинската и съдебно-психологичната експертизи и другите
писмени доказателства , приобщени към доказателствения материал по делото. При
анализа на доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото са
ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели в хода на
съдебното следствие,като единствено св.Р.Я.
се явява очевидец на случилото се .Така тази свидетелка е пряк очевидец на действията на подсъдимата по
вземане на колелото от постарадалия и оставянето му в гаража , но не и на друг физически
контакт между подсъдимата и малолетния пострадал на инкриминираната
дата и място, отричайки нанасянето на удар с ръка от подсъдимата в областта на ухото на малолетния пострадал . На
свой ред св.Н.Н. потвърждава присъствието
на подсъдимата и малолетния пострадал на мястото на инцидента, генезиса и предшестващите събития, преминаването на
малолетния О.
покрай него след инцидента и състоянието,в
което се е намирал ,без подробности за
станалото пред гаража на подсъдимата . Св.С. С. пък преразказва това,което неговите деца са споделили пред него , че техният
приятел О. е ударен с шамари и колелето му е взето от подсъдимата ,установявайки и състоянието на пострадалия –държал се с ръце за главата и плачел . Показанията
на полицейските служители св.Н.Д. и А.Д. не допринасят съществено за изясняване авторството и механизма на осъществяване на деянието,но
пък съдържат информация за липсата на
наранявания или следи от такива по
лицето на пострадалия,непосредствено
след инцидента .Принципно налице е еднопосочност в
свидетелските показания относно времето и мястото на инцидента – на път
в близост до гаража на
подсъдимата , в светлата част на денонощието / към 18.30 часа / и факта на вземане на колелото на
пострадалия от подсъдимата ,но не и такава досежно
основния факт от предмета на доказване
–имало ли е нанесен удар с ръка от
подсъдимата и причинил ли е той твърдяните от обвинението наранявания на
дясното ухо на пострадалия .
Анализът на гореизброените
свидетелски показания не налага подобен
извод . Всъщност св.С. ,който е и единствения свидетел на частното обвинение не е възприел нито факта на
физическо съприкосновение между подсъдимата и малолетното дете, нито резултата от него,тъй като според собствените му твърдения дори не е научил за станалото от
пострадалия ,с когото се разминали след инцидента ,а от своите деца .Косвените
показания на св.С. макар да се подкрепят
от
заключението на съдебно- медицинската експертиза ,според която удар
с ръка е годен да причини зачервяване и
лек оток на ухото , не доказват налице ли е било нанасяне на удари от страна
на подсъдимата спрямо пострадалия и средствата, с които това е станало .На следващо място изцяло недоказано е твърдението на частното
обвинение,че вследствие на удара ,нанесен от подсъдимата пострадалия е паднал на терена ,наранявайки повторно дясното си ухо.Вещото лице Е. в
устното си изложение категорично
изключва подобен механизъм на травмата у
пострадалия ,защото като резултат от
контакта с терена половината глава на детето ще бъде ожулена,а такива обективни находки не са
констатирани при прегледа му .Следователно
това заключение на медицинския
експерт оборва твърдението на частното обвинение за механизма,по който е получено увреждането, подлагайки на съмнение показанията на единствения свидел на частното
обвинение .
Събраният по делото доказателствен материал, налага следните наказателно
правни изводи:
По същество полученото от
малолетния пострадал телесно увреждане – описано подробно по вид, характер и
механизъм на причиняване се установи от съдебно- медицинската експертиза,която въпреки липсата на зачервяване и оток на дясното
ухо при прегледа на пострадалия не изключва
такива да са съществували и отшумяли в рамките на едно денонощие .
Защитата обаче отрича авторството на причиняването на
телесната повреда от страна на
подсъдимата .Основният момент от предмета на доказване е налице ли е било нанасяне на удари от страна
на подсъдимата спрямо пострадалия,
начина ,по който това е станало и механизма на получаването им. От обсъдените по-горе и кредитирани от съда
доказателствата по делото не се установи
престъпна дейност на подсъдимата
по извършване на деянието, за което е привлечена към наказателна
отговорност с повдигнатото и частно обвинение. Единственият възможен извод от анализа
на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства относно авторството на престъплението обаче, е в насока
на липса на доказана съпричастност на подсъдимата в извършването му, при което се оказва, че
преценката на съда и частното обвинение не съвпадат по този въпрос с посочване
в тъжбата ,именно на подсъдимата като
извършител при осъществяване на изпълнителното деяние. Липсват категорични
доказателства за осъществени
от подсъдимата конкретни действия по удар /и с ръце на малолетния пострадал, довели до
съставомерния резултат . В този смисъл са и показанията на единствения пряк очевидец св.Р.Я., в които съдът не намира основание да се съмнява и да
подлага на коментар за недостоверност
,поради липсата на каквато и да било зависимост от подсъдимата. Данни за упражнено от страна
на подсъдимата спрямо малолетния пострадал физическо насилие не се съдържат и в
показанията на другия свидетел на защитата Н.Н. ,липсват и в сведенията
,изнесени от полицейските служители Д. и Д.. Установено по несъмнен начин от всички доказателствени източници по делото и
неоспорено от защитата е, че
на инкриминираната дата подсъдимата се е намирала на мястото на разигралите се събития и заради поведението на
пострадалия е взела и прибрала колелото
му в гаража си. Доказателства по делото обаче за конкретно участие на подсъдимата при
причиняване на телесните повреди
на пострадалото дете и оттам в
осъществяване на изпълнителното деяние липсват.Изолирани и неподкрепени от останалите
доказателствени източници са производните показания на св.С. С. за нанесени шамари от подсъдимата ,което
води до недоказаност на
предявеното обвинение, свързано с причиняването на конкретно упоменатите в удостоверението телесни повреди ,при описания от медицинския експерт възможен начин на получаване на травмата на дясното ухо . В този смисъл липсват
категорични и еднопосочни доказателства за участие на подсъдимата при нанасяне на леката телесна повреда на пострадалия на процесната дата.
Изнесените в частната тъжба твърдения за
нанесен от подсъдимата удар с ръка в областта на ухото на малолетния пострадал и последвалото от него
падане на същото ухо върху терена като
механизъм не се потвърди обаче от нито едно от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства .При изследване
механизма на причиняване на
нараняванията ,по начина на
получаването им, изслушания в
с.з. доклад на медицинския експерт
не установява травмата на дясното
ухо на пострадалия да е с
теренен произход . В този
смисъл твърденията на частните тъжители,върху
които лежи и тежестта да
докажат частното обвинение относно
причините на упражненото
от страна на подсъдимата въздействие
върху телесната
неприкосновеност, начина и средството
на това въздействие не се подкрепят от показанията на собствените им доказателствени източници.Макар
и да е налице съставомерност на извършеното, недоказаността на деянието и
обективния и субективния принос на подсъдимата в извършването му мотивира съда да я признае
за невинна и оправдае по обвинението, че на 23.09.2019 год. в гр.Хасково, причинила на малолетното
лице О.Б.Е.-*** лека телесна
повреда/контузия на дясна ушна мида с оток ,болка и зачервяване /, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание ,без разстройство на здравето -престъпление по чл.131 ал.1 т.4
предл.2-ро,вр.чл.130 ал.2 от НК.Поради
това и съдът не намира за нужно да обсъжда субективната страна на
престъплението, тъй като съществуването и се предполага от наличието на извършено
престъпление от лице, спрямо което е повдигнато обвинение за него.
Развитието на делото в наказателната му
част обуславя и съдбата на гражданската
претенция. Тя бе отхвърлена
изцяло на основание липсата на предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на подсъдимата . Не се установи тя да е извършила увреждащо пострадалия
поведение, а оттук не е налице
хипотезата на чл. 45 ЗЗД,поради което и отхвърли
предявения граждански иск за сумата от 2000 лв. , приет за съвместно
разглеждане и решаване в наказателното производство, като неоснователен.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.