№ 369
гр. Стара Загора, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530102680 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр. Варна твърди в исковата си молба, че бил
поемател по запис на заповед за сумата от 4500 лв., издаден на 28.04.2020г. от ответницата,
без протест и без претенции за разноски, платим на предявяване. Записът на заповед бил
предявен за плащане на неговия издател на 13.10.2020г., като по менителничния документ
не били извършвани плащания от страна на издателя. Депозирал пред Районен съд - гр.
Стара Загора Заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по повод на което било образувано
ч.гр.д. № 4786/2020г. и по което съдът издал заповед № 260799/27.11.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2020г. за сумите
както следва: 4500 лв. главница и законна лихва върху сумата от датата на постъпване на
заявлението в съда /19.11.2020г./ до окончателното изплащане на вземането. След
снабдяването си с изпълнителния лист образувал против длъжника изп. дело №
20218700400001 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, peг. № 870 на КЧСИ, като М. К. Р.
получила ПДИ, ведно със заповедта за незабавно изпълнение на 08.01.2021г. Моли съда да
постанови решение, с с което да признае за установено, че длъжникът М. К. Р. му дължи
сумите както следва: 4500 лв. главница по запис на заповед, издаден на 28.04.2020г., без
протест и без претенции за разноски, платим на предявяване и предявен за плащане на
13.10.2020г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 19.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми са издадени изпълнителен лист от 30.11.2020г. и заповед №
260799/27.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
4786/2020г. по описа на PC - Стара Загора. Моли да му бъдат присъдени всички разноски,
1
направени в хода на заповедното и исковото производство.
Ответницата М. К. Р. счита, че изявленията на ищеца за действителното фактическо
положение са неверни, поради което искът е неоснователен и недоказан. Заявява, че никога
не е получавала парична сума от служител и/или управителя на „ВАРИАНТ М” ЕООД.
Сочи, че наистина водили преговори с И.М. от гр.Варна, с която се запознали в интернет на
сайта: zor.bg, за съдействие за предоставяне на банков заем, като сумата в размер на 4500 лв.
и била длъжна да заплати на „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр.Варна, като комисионна в размер на
15% при отпуснат банков кредит със съдействието на фирмата. Била уверявана, че ще бъде
одобрена за банков заем и че трябва да подпише предварително въпросния запис на заповед,
като изискуем документ към документацията на фирмата и като гаранция за заплащане от
нейна страна на дължимата комисионна към фирмата. Лично от М. била продиктувана и
датата на предявяване, която трябвало да впише в записа на заповед. С управителя на
фирмата никога не се виждала и разговаряла. Заявява, че датата на издаване 28.04.2020г. не
отговаряла на истината, защото въпросният запис на заповед бил подписан лично от нея на
0000
27.04.2020г. (понеделник), в интервала между 10.-12.часа, пред „Регионална дирекция по
горите” гр.Стара Загора, с уверението на М., че при всички положения ще бъде одобрена
като кредитополучател, защото тя й съдействала и защото с банките имала предварителни
договорки. Лекият автомобил „Мерцедес- комби”, сив на цвят, с варненска регистрация, в
който подписала искания от нея документ бил шофиран от съпруга на И.М., както тя го
представила, като заявила, че се връщат от гости в с.Енина, общ.Казанлък и ще пътуват за
гр.Варна. Договорката й с нея била, че тя и колегите от въпросната фирма ще й съдействат
за получаване на банков кредит в размер на 30000лв. и като дължима комисионна от нея към
тях били 15% (от отпуснатия и усвоен банков кредит, т.е. сумата от 4500лв. Казала й, че
трябва да подпише този документ (записа на заповед), че се налагало да го подпише
предварително, за да са сигурни, че ще си получат комисионната от нея, след усвояване на
банковия кредит. Заявява, че никой никога не я бил уведомявал, нито е предявявал
въпросния запис на заповед на 13.10.2020г. в гр.Варна относно претенции за заплащане на
посочената в него сума в размер на 4500 лв. Банков кредит не била усвоявала през този
период до настоящия момент. С майка си М.К. ходили до „БАНКА ДСК” АД гр.Пловдив,
клон „Кючук Париж” за подаване на заявление за отпускане на банков кредит по настояване
на И.М., което подала на 27.05.2020г. на служителката (кредитен инспектор) Л.И.. След
около 2-3 дни Л.И. й позвънила и заявила, че не е одобрена. Провели множество разговори
30
с И.М. и по нейно настояване на 23.06.2020г. сутринта, около 03.часа, се качила на
варненския влак от гара Стара Загора до гр.Пловдив. В същия влак пътувала и И.М., която й
се обадила да отиде при нея и да пътуват заедно до гр.Пловдив. След пристигането им на
гара Пловдив били през цялото време заедно. Едва около обяд двете отишли лично с нея до
„БАНКА ДСК” АД гр.Пловдив, клон „Кючук Париж”, където отново по нейно настояване
подала заявление при Л.И. за отпускане на банков кредит. Тя й заявила, че след като са
заедно, ще бъде одобрена. Вечерта двете останали да нощуват в гр.Пловдив. На следващия
ден кредитният инспектор Л.И. се обадила на И.И., за да я уведоми, че за пореден път е
2
отказан исканият от ответницата кредит. След това около 12-13.00 часа заедно се качили на
влака за гр.Варна и ответницата слязла на гара Стара Загора. Това била последната й среща
с И.И.. С исковата си молба ищецът въвеждал твърдение, че вземането му по издадения
запис на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е
обезпечено с издадения запис на заповед. В този случай това каузално правоотношение
подлежало на изследване от съда. Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено
възражение от страна на издателя било необходимо да се установи каузалното
правоотношение. Представеният като доказателство от ищеца запис на заповед бил издаден
и подписан без наличието на договор за заем и с договорката за гарантиране на исканата
комисионна в размер на 15% от разрешен и отпуснат за в бъдеще банков кредит, което
водело до недължимост на посочената от ищеца сума в размер на 4500лв. . Заявява
категорично, че не дължи претендираната сума по този запис на заповед и оспорва изцяло
ищцовата претенция, поради непредоставяне на посочената парична сума от ищеца, както и
поради непредоставянето на банков кредит с или без съдействието на въпросната фирма и
служителите или сътрудниците й. Процесният запис на заповед от 28.04.2020г. не
удостоверявал реално вземане на ищеца към нея към датата на издаването му, тъй като към
тази дата, а и след това не й била предоставяна никаква парична сума, освен голи обещания
и уверения за съдействие за отпускане на банков кредит. В търговските и счетоводни книги
на „ВАРИАНТ М” ЕООД не съществувал договор за заем, както и осчетоводяване на
„предоставена” сума в размер на 4500 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения установителен иск от „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр.Варна относно
издадената заповед за неизпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4786/2020г. по
описа на Районен съд гр.Стара Загора, за заплащане на сумата от 4500лв. главница за
неизпълнение на задължение по запис на заповед от 28.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 19.11.2020г. до изплащане на вземането, както и направените от ищеца
съдебни и деловодни разноски, като неоснователен и недоказан. Моли да й бъдат присъдени
направените разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, които представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора
в заповедното производство съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение
сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4786/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 260799/30.11.2020 г. за сумата 4500 лева, представляваща неизпълнено
задължение по запис на заповед от 28.04.2020 г., и законна лихва от 19.11.2020 г. до
3
окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова
молба.
По делото не са направени възражения от длъжника и от събраните
доказателства не се установява нередовност на записа на заповед от 13.10.2020 г., въз основа
на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Същият е съставен в писмена форма
и съдържанието му отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Действително в записа на
заповед не са посочени адрес на издаване и адрес на плащане, което поначало е условие за
валидността на записа на заповед /в този смисъл решение № 225 от 28.03.2014 г. по търг. д.
№ 948/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о./. В случая обаче тези адреси могат да бъдат изведени чрез
заместване по реда на чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.536, ал.4 от ТЗ
запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото,
посочено до името на издателя. В случая до името на издателя М. К. Р. е посочен пълен
неин адрес в гр.Стара Загора и по силата на посоченото правило същият следва да се приеме
за място на издаване. В същия смисъл са и твърденията на ответницата и показанията на
свидетелите И.. СТ. М. и Ант. Н. Н.. Съгласно разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ, ако не е
уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането. В съответствие с
тази норма мястото на издаване, изведено по правилото на чл.536, ал.4 от ТЗ, следва да се
приеме и за място на плащане. Освен това е предвидено плащане по посочена в записа на
заповед банкова сметка и с оглед така определения от издателя способ на плащане адресът
няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение /в този смисъл
решение № 225 от 28.03.2014 г. по търг. д. № 948/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о./. Изложеното
налага извода, че непълнотата на реквизити по чл.535, т.4 и т.6 от ТЗ в процесния запис на
заповед се преодолява по правилата на чл.536, ал.3 и ал.4 от ТЗ.
С оглед установената редовност на записа на заповед от 28.04.2020 г. като източник
на задължение на ответницата за заплащане на сумата 4500 лв. следва да бъдат разгледани
твърденията на страните за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване
изпълнението на задължението по което е издаден записът на заповед, респ. възраженията за
липса на такова правоотношение.
Съгласно дадените в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разяснения предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение
на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството
по чл.422, ал.1 ГПК ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно
несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се
4
разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден
менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка
между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е
въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения,
относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.
Според приетото в т.17 на посоченото тълкувателно решение ищецът не е задължен да
разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение, за обезпечение на което
е издаден записът на заповед от ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата
молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича
от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като
доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни
възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената
тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422
ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК - всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното,
съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция
на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита
на ответника. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна
страна запис на заповед.
С решение № 202/09.12.2014 г. по т.дело № 600/2012 г. състав на ВКС, ТК, І т.о. също
приема, позовавайки се на т.17 на ТР № 4/20123г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът - поемател
по запис на заповед, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във
връзка с които е издаден записът на заповед. При въведена от ответника кауза и
поддържайки твърдението, че не е получил договорената по заема сума, той носи
доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине
доказателствената тежест у ищеца, че е предоставил договорената сума, ответникът следва
да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението
по което е поддържал, че обезпечава с менителничния ефект.
С решение №17/16.02.2015 г. по т.дело № 116/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като
единствен източник на установяването по реда на чл.422, ал.1 ГПК на парично вземане,
освобождава ищеца поемател от задължението да доказва съществуването на каузално
5
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед, и то при условие
че същият е въвел своевременно в процеса възражение за несъществуването на вземането по
записа на заповед, основано на каузално правоотношение с издателя.
В решение № 13/28.07.2017 г. по т.д. № 2642/2015 г., ТК, I отд., след анализ на
посочената по-горе съдебна практика, се приема, че когато по делото нито поемателят, нито
издателят на записа на заповед докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и
връзката му със записа на заповед, това не е основание да се откаже плащане по
менителничния ефект и не е основание да се отхвърли като неоснователен искът с правно
основание чл.422 ГПК, тъй като предмет на иска е вземането по менителничния ефект.
В настоящото производство издателят на записа на заповед /ответницата М.Р./ е
въвел възражение за съществуващо между страните каузално правоотношение. В отговора
на исковата молба се твърди, че ответницата се е задължила да заплати сумата 4500 лв. на
ищеца за отпуснат банков заем с негово съдействие, а като гаранция за изпълнението на това
задължение бил издаден процесният запис на заповед.
Ищецът признава за съществуването на такова правоотношение и представя договор
за поръчка от 22.04.2020 г. С този договор ищецът се е задължил да предостави на
ответницата посочени в чл.1 /1/ консултантски услуги срещу заплащане на възнаграждение
в размер на 4500 лв. С оглед съдържанието на правата и задълженията по горепосочения
договор съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение – чл.258 от ЗЗД.
Основното задължение на възложителя по договора за изработка съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД е да изплати на изпълнителя възнаграждението за
приетата работа. В чл.2 /2/ от договора страните са уговорили, че изпълнението на
задълженията на ищеца се установява с подписан от страните протокол за извършена
консултация. По делото е представен протокол за извършена консултация от 28.04.2020 г.,
подписан от двете страни по договора, с който ответницата е удостоверила, че е приела
изцяло и без забележки консултациите по чл.1 от договор за поръчка от 22.04.2020 г. На
същата дата /28.04.2020 г./ е бил издаден и процесният запис на заповед за обезпечаване
изпълнението на вече възникналото задължение за заплащане на възнаграждение.
В чл.1 /1/, 1.7 от договора от 22.04.2020 г. е посочено, че предметът му включва и
посредничество при подаване на искания за отпускане на кредити и съпровождащите ги
документи само ако такова е изрично уговорено между страните.Такава изрична уговорка в
договора липсва, което налага извода, че предметът на правоотношението се изчерпва с
предоставяне на уговорената консултация. Следователно ищецът е изпълнил точно
задължението си в обема, съответстващ на съдържането на договора от 22.04.2020 г.
Работата е била приета от ответницата и за последната се е породило задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 4500 лв.
Ответницата М. К. Р. не твърди и не доказва, че е заплатила на ищеца дължимото
6
възнаграждение по сключения между тях договор за поръчка от 22.04.2020 г. Същата не
твърди и не доказва погасяване на задължението и по издадения за обезпечение на
изпълнението на посоченото задължение запис на заповед от 28.04.2020 г. Менителничният
ефект е редовен от външна страна, предявен е за плащане и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу ответницата, което налага извода, че в полза на ищеца е
възникнало вземане към ответницата за сумата 4500 лева – задължение по записа на заповед.
Ответницата не е представила доказателства за изпълнение на посоченото задължение и
следователно не е доказала възраженията си за недължимост на сумата по издадената по
ч.гр.д.№ 4786/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд заповед за изпълнение.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 4500 лева,
представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 28.04.2020 г., и
законна лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№ 260799/30.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 4786/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,
е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 480 лева
и в исковото производство в размер на 640 лева, представляващи държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Р. от гр. Стара Загора, ...
съществуването на вземането на „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр. Варна, р-н Одесос ул. „Цар
Иван Срацимир“ 2, ЕИК *********, представлявано от Велко Стоянов Велков, за
сумата 4500 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от
28.04.2020 г., и законна лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК № 260799/30.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 4786/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М. К. Р. от гр. Стара Загора, ... да заплати на „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр.
Варна, р-н Одесос ул. „Цар Иван Срацимир“ 2, ЕИК *********, представлявано от Велко
Стоянов Велков, сумата 480 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата 640 лева, представляваща разноски в исковото производство.
7
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8