№ 3943
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100512213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп. д. №
20221110401587 по описа на ДСИ при СРС, срещу постановление от
29.09.2022 г., с което в полза на взискателя са определени разноски за адвокат
в размер от 250 лв. Жалбоподателят твърди, че поради плащане в срока за
доброволно изпълнение разноските за адвокат следвало да бъдат намалени до
минимума, установен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Изпълнителното
дело не представлявало фактическа и правна сложност, а удовлетворяването
на взискателя било извършено без предприемане на изпълнителни действия
от страна на процесуалния му представител.
Взискателят Д.Ц.Д.-С. счита жалбата за неоснователна, тъй като
адвокатското възнаграждение в размер от 250 лв. било определено не само за
подаване на молбата за образуване на делото, но и за извършване на други
действия по събиране на вземането, чийто обем им не би могъл да бъде
определен при сключване на договора за правна помощ. Поддържа, че
размерът на заплатеното възнаграждение не превишавал законоустановения
минимум, определен по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, нито бил
прекомерен.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна, тъй като платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение било в рамките на нормативно установения минимален
размер.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20221110401587 е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.07.2022 г., издаден по гр.д. № 48273/2019 г. на СРС,
1
77 състав, за сумата от 98,09 лева, представляваща разноски за исковото
производство, и сумата от 82,87 лева, представляваща разноски за
заповедното производство. В молбата за образуване на делото е поискано
налагане на запор върху вземанията на длъжника от търговски банки.
На 31.08.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение чрез плащане, в която като дължима е посочена сума в общ
размер от 226,68 лв., включваща освен вземанията по изпълнителния лист,
също и разноски за такси в изпълнителното производство. На 08.09.2022 г. и
на 12.09.2022 г. длъжникът е извършил плащания съответно в размер от
204,96 лв. и 24 лв., с което изцяло е погасил посочения в поканата за
изпълнение дълг в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК.
При тези факти жалбата се явява основателна.
Видно е, че единствените действия, извършени от взискателя, са
свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на
молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е
реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не
съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство.
Поради това, щом погасяването на дълга е извършено от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, минималното възнаграждение следва да се определи
при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. , а именно – 200 лв.,
дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде
ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия
след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното
реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се
изпълнява с еднократно действие. Тъй като в настоящия случай такива
допълнителни действия не са извършвани поради погасяване на вземането,
отговорността на длъжника е ограничена само до разноските за необходимо
извършените действия. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до сумата от 200 лв.
При погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение длъжникът
не дължи и пропорционална такса по чл. 53 ТДТГПК (чл. 53, ал. 2 ТДТГПК),
но в случая с оглед диспозитивното начало съдът не може да отмени
определената от съдебния изпълнител такса в цялост, тъй като такова искане
в жалбата няма. От друга страна, тази такса е била определена с поканата за
доброволно изпълнение, поради което в основата за изчисляването й не са
били включени разноските за адвокат. По тази причина формираният извод за
намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. не би довел
до редуциране на пропорционалната такса по чл. 53 ТДТГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.09.2022 г. на ДСИ при СРС по изп.д. №
20221110401587, В ЧАСТТА, с която са определени разноски за адвокат в
полза на взискателя над сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3