Решение по дело №863/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

№ 29                                              07.02.2020  год.                           гр.Хасково

       

   В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                                  Първи въззивен граждански състав

На петнадесети януари                                                             Две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                     ТОДОР ХАДЖИЕВ    

                                                                                                                                                                                                             

Секретар:  Р.К.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В. гр. дело № 863  по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

            С Решение № 541 от 05.08.2019 год., постановено по гр.д. № 3045 по описа за 2018 год., Районен съд – Хасково осъдил ответника „Х.Т.“ АД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ликвидатора Б.А.М., да заплати на М.М.А., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 599,18лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално заболяване ***, изразяващи се в разходи за лекарствени средства за периода от 15.02.2017г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 600лв. като неоснователен е отхвърлен, както и сумата в размер на 3 789,24лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално заболяване ***, изразяващи се в разликата между пенсията, която получава и трудовото възнаграждение, което би получавала за периода от 15.02.2017г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 6 000лв. като неоснователен е отхвърлен. С решението ответникът „Х.Т.“ АД /в ликвидация/е осъден още да заплати на ищцата М.М.А. сумата в размер на 664,91 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и да заплати по сметка на Районен съд – Хасково, в полза на бюджета на съдебната власт сумата 175,54 лв. – държавна такса и 250 лв. – разноски за вещи лица, а М.М.А. *** Т.“ АД /в ликвидация/ сумата в размер на 83,77 лв., представляваща направените от ответника разноски за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Х.Т.“ АД /в ликвидация/, който чрез упълномощения адв. М., го обжалва в законоустановения срок, в частта в която е осъдено за заплати сумата 599,18 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл. 200 от КТ, изразяващи се в изразходвани средства за лекарства в посочения в решението период, както и в частта за разноски, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Дружеството-въззивник изразява становище, че за да бъде основателен иск по чл. 200 от КТ по отношение на претендирано обезщетение за направени разходи за лекарства, то ищецът следвало, при условията на пълно и главно доказване, да установи настъпилите вреди, като съответно представи писмени доказателства, а именно: амбулаторни листове за извършени първични амбулаторни прегледи, издадени рецепти, касови бележки и доказателства подкрепящи твърдението, че лечението е провеждано ежемесечно и постоянно. Твърди още, че по делото липсвала каквато и да било документация по отношение на претендираните разходи за закупуване на медикаменти в исковия период от време, поради което макар и тези лекарства да били жизнено необходими, макар да не било отразено, че са жизнено необходими по никакъв начин и установено, по делото не било доказано и че такива лекарства са били употребявани от ищцата. В този смисъл, в самата експертизата по делото вещото лице било посочило, че не може да бъде категорично доказано приемането на определени лекарства,  най-вече спрей „Салбутамол“, „Бромхексин“. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на Районен съд - Хасково в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск по чл. 200 от КТ за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства в размер на 599,18 лв., за периода от 15.02.2017г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017г., до окончателното ѝ изплащане и да се отмени решението в частта за разноските, които да се разпределят съобразно изхода на делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът „Х.Т.“ АД /в ликвидация/, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата М.М.А., редовно призована, се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Явява се и пълномощникът ѝ адв. Г. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция доказателствени искания не са правени и нови доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от  активно легитимирана  страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 271, вр. чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ.

Ищцата мотивирала исковата си молба с твърдения, че в продължение на около 5 години изпълнявала длъжността „помощник-машинист на агрегат“ в ответното дружество, но поради неблагоприятни условия на труд била заболяла професионално от „***“. С акт за трудова злополука от 18.01.2000г. на „***АД“ ѝ била призната причинна връзка между заболяването и работата в ответното предприятие. С него и експертни решения на ТЕЛК – Стара Загора от 2003г., 2007г., 2010г. и 2013г., бил установен професионалният характер на заболяването ѝ. Към момента на подаване на исковата молба получавала лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Поради влошеното си здравословно състояние ищцата понасяла ежедневни болки и страдания с висок интензитет, което налагало купуването на скъпоструващи лекарства за поддържане на живота и здравето ѝ. Претендира имуществени вреди в размер на 6 000 лв., представляваща разлика във възнаграждението ѝ за периода от 15.02.2017г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017г. до 31.12.2018г. и до окончателното ѝ изплащане, както и сумата в размер на 600 лв., представляващи закупуване на лекарствени средства за времето от 15.02.2017г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от 15.02.2017г. до 31.12.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски.

Ответникът „Х.Т.“ АД /в ликвидация/ с писмения отговор на исковата  оспорил иска като неоснователен.

За да постанови атакуваното от дружеството-въззивник решение, съставът на районния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за репариране на вреди, в следствие на професионално заболяване на работника А., поради което уважил иска по чл. 200, ал. 3 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в разликата между размера на трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала и получаваната от нея пенсия за процесния период в размер от 3 789,24 лв., като приел вариант т.4 от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а в останалата му част, до пълния предявен размер от 6 000 лв. – отхвърлил. По отношение на обективно съединената претенция за имуществени вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ – изразходвани средства за лекарства, съдът я намерил за основателно до размера от 599,18лв., като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 600 лв. като неоснователен отхвърлил.

В частта относно присъденото на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 789,24 лв., както и в частта относно присъждането на законната лихва, решението като необжалвано е влязло в сила.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

Първоинстанционният съд е обсъдил ангажираните от страните допустими, необходими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Приети са множество писмени доказателства, а за изясняване на спора от фактическа страна в пълна степен са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертиза.

Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Страните не спорят, че са били обвързано от трудово правоотношение, по силата на което ищцата А. е заемала длъжността *** в цех *** в ответното дружество и че  вследствие на вредните условия на труд, е заболяла от ***, признато ѝ по съответния ред за професионално заболяване. Няма спор още, че по реда на чл. 200 от КТ вече е била ангажирана отговорността на работодателя „Х.Т.“ АД /в ликвидация/, за което има влезли в сила решения, формирали сила на пресъдено нещо. Няма спор между страните, че ответното дружество е в ликвидация от 2006г., поради което и производството вече е закрито и заеманата от ищцата длъжност не съществува.

Спорният момент във въззивното производство е очертан с въззивната жалба, а именно проведено ли е пълно и главно доказване по отношение на претенцията на ищцата А. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечебни медикаменти за периода, предмет на настоящото производство.

            След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода от правна страна на състава на районния съд за основателност на предявения от ищцата иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

С разпоредбата на чл. 200 от КТ законодателят въвежда безвиновната отговорност на работодателя, която се ангажира при наличието на следния фактически състав: 1) трудово правоотношение; 2) професионална болест; 3) настъпили за пострадали работник вреди и 4) причинна връзка между вредите и професионалното заболяване.

Безспорно доказани са претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти за лечение в процесния период, което се установява на база заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза, кредитирано от въззивната инстанция като изчерпателно, компетентно и обективно. Експертът е отговорил подробно, след запознаване с материалите по делото и извършен личен преглед на ищцата, кои медикаменти приема ищцата за лечение на нейната бронхиална астма, кои от вписаните в рецептурната ѝ книжка медикаменти касаят същото лечение, посочено е още кои медикаменти са реимбурсирани /плащани/ от НЗОК, както и кои частично или напълно се поемат от болната. Вещото лице сочи още, че заболяването на болната представлява хроничен алергичен възпалителен процес на лигавицата на бронхите и алвеолите, което при А. е в средно тежка степен. Сочи още, че болната се нуждае от непрекъснато, контролиращо, комплексно променящо се и индивидуално лечение. Посочва още, че стойността на лекарствата, необходими на ищцата през процесния период, възлизат на около 26,63 лв. средно месечно. Посочва още, че през процесния период е провеждано постоянно контролиращо лечение, според рецептурните книжки на А., като терапията, реимбурсирана от НЗОК се изписвала еднократно на 3 месеца. При А. алергичната реакция, предвид нейното заболяване, се отключвала от алергени, на които била изложена при изпълнение на професионалните ѝ задължения – никотин и тютюнев прах. Медикаментите „Теотард“ и „Бромхексин“ били абсолютно необходими за лечението на А., като приемът на антибиотици бил абсолютно необходим в процесния случай, независимо, че не били специфични медикаменти за лечение на бронхиална астма.

С оглед гореизложените съображения, съдът споделя извода за основателност на предявения от ищцата А. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като са установени претърпените от нея имуществени вреди – разходи медикаменти през процесния времеви период за лечение, вследствие на професионалното ѝ заболяване, признато за такова по съответния ред. Няма спор, че предвид хроничния характер на заболяването, приемът на медикаменти е жизненоважен за болния, който се нуждае от непрекъснато, контролиращо лечение. За процесния период, както е посочило вещото лице, болната е била хоспитализирана трикратно по повод на неовладян амбулаторно пристъп на бронхиална астма, което наложило и стационарно лечение. Тези обстоятелства, подобно на приетото от районния съд, обуславят нуждата на А. от непрекъсната, конролираща терапия. Досежно размера, правилно районният съд е приел иска за доказан до сумата 599,18 лв. за процесния период от 22 месеца и половина,  при стойност от 26,63 лв. средно месечно необходими от ищцата за лекарства през същия период.

Отговорността на ответника „Х.Т.“ АД /в ликвидация/ се ангажира заради неизпълнение на негово основно задължение – да осигури нормални условия за изпълнение на възложената на работника А. работа, като ѝ осигури здравословни условия на труд.

Несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя и съмненията спрямо компетентността на изготвеното от вещото лице заключение в насока, че не било доказано лечението да е провеждано ежемесечно и постоянно, както и не били доказани извършените разходи. На база доказателствата по делото, се установи безспорно, че заболяването на ищцата има хроничен характер, в средно тежка степен и умерена честота на пристъпите, като всичко това налага постоянна контролираща терапия. Установено е, след извършен преглед на ищцата, както и документите по делото и издадените на А. рецептурни книжки кои медикаменти, приемани от нея, се реимбурсират от НЗОК, кои частично или пък изцяло се поемат от болния. Не може да бъде компрометирана обективността на заключението в частта относно приема от болната на препаратите „Салбутамол“, „Бромхексин“, въпреки че същите са приети на база контакт с болната, както посочило вещото лице при разпита си пред районния съд. Подробно е обяснено, защо въпреки предписанията на пулмолог, медикаментът „Екосал“ /Салбутамол/ не е бил изписван от личния лекар и няма запис за него в рецептурната ѝ книжка, но същевременно същият е бил приеман от ищцата за периода, засягащ настоящото производство.

Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди в обжалваната му част.

Предвид изхода на делото и поради неоснователността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника следва да се възложат сторените от въззиваемата разноски в производството пред настоящата инстанция. Макар и списък на разноските по чл. 80 от ГПК да не е представен от въззиваемата, това не препятства съда да се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски /арг. т. 2 от задължените указания на ВКС, изложени в ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК/. От доказателствата по делото съдът извежда, че се претендират разноски за извършен само един разход – 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, с начин на плащане в брой. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка, сумата е била изплатена при неговото сключване в брой, както страните по договора – М.М.А. и адв. Г. са уговорили.

                        Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 541 от 05.08.2019 год., постановено по гр.д. № 3045 по описа за 2018 год., Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Х.Т.“ АД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от ликвидатора Б.А.М. да заплати на М.М.А., с ЕГН **********,*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ – платено адвокатско възнаграждение.

Решението  е окончателно.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

                                                                                                                2.