№ 507
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501806 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 463 ГПК, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 15209/19.08.2021 г. до Бургаски окръжен
съд подадена от „ЗАВАРЪЧНО-МОНТАЖНИ УСЛУГИ – ЗМУ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
„Индустриални“ № 12, представлявано от управителя Свилен Венетков
Крумов, ЕГН **********, чрез ад в. Тома Томов, вписан в Адвокатска
колегия - Плевен под личен номер ********** против Разпределение от
03.08.2021 г. по изпълнително дело № 20178050401554 по описа на ЧСИ
Станимира Николова с рег. № 805 на КЧСИ, район на действие - БОС.
В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е допуснал нарушения
при определяне на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като не е
отчел, че вземането на общината за ДНИ, което е в размер на 6,21 лева е
напълно погасено и за него следва да се изчисли такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
за напълно събрано вземане, без прилагане на Забележка 1 към т. 26. Също
така не е отчел пълното погасяване на това вземане и неправилно го е
включил в общия размер на дълга по изпълнителното дело, с цел изчисляване
на пропорционално дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събраните
вземания. Неправилно било включено в общия размер на дълга и вземането на
присъединения взискател И.К., защото нейно вземане изобщо не било
погасено. Неправилно било и изваждането на платената по такса по т. 20
ТТРЗЧСИ такса опис в размер на 1 710,00 лева от сумата 14 658,84 лева с вкл.
ДДС. Платената такса опис следвало да се извади от пропорционално
1
определената дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за реално събрани вземания
от продажбата на описания имот, а не от общата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за
целия размер на вземанията по делото. Неправилно били включени в
дължимата такса и авансово платени такси, които не се дължали според
Забележка 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ. Наведени са аргументи и, че не е спазен
редът по чл. 136 ЗЗД, тъй като таксите по т. 31 ТТРЗЧСИ не били
привилегировани. Направено е искане за спиране на производството до
произнасяне на ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2021 г.
Претендират се разноски.
Взискателя по изпълнителното дело „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК ********* излага становище за неоснователност на
жалбата, като счита че разпределението е законосъобразно. `
Постъпило е становище от ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 на
КЧСИ, във връзка с подадената жалба по изпълнителното дело. Счита
разпределението за законосъобразно и правилно. Изложени са съображения,
че е неправилно платената такса опис да се изважда от пропорционално
дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а не от определената такса за целия дълг.
Съдебният изпълнител счита жалбата и искането за спиране на делото за
неоснователни и моли съда да ги остави без уважение. Претендира разноски.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК, от лица, имащи
право на жалба и отговаря на изискванията на закона.
След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Изпълнителното дело първоначално е било образувано на 04.12.2012 г.
пред ЧСИ Ренета Милчева, рег.№ 709, в последствие, по молба на взискателя
„Обединена българска банка“ АД, изпратено по компетентност на ЧСИ Стоян
Лазаров с рег.№ 927, след което отново по молба на взискателя „Обединена
българска банка“ АД, е изпратено на ЧСИ Станимира Николова и е
образувано настоящото изпълнително производство.
Производството е започнало по издадени изпълнителни листи на
Районен съд – София, по които солидарни длъжници са И.Й. и С.Й. и
ипотекарния длъжник – жалбоподател в настоящото производство "Заваръчно
- монтажни услуги ЗМУ" ЕООД. Присъединен взискател по изпълнителното
дело е И.К. въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2019 г. издаден от
Районен съд – Плевен.
По делото са ипотекирани два имота в Службата по вписвания в гр.
Несебър, по които са представени два договора за извършени ипотеки. По
повод на недвижим имот с идентификатор 50500.502.447.1.13 , находящ се в
гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл.1 , ет.2, ап.13, с площ от 64 кв.м.,
собственост на „Виго Груп“ ООД, с нотариален акт за покупко-продажба от
25.06.2009 г. имотът е продаден на „Заваръчно-монтажни услуги – ЗМУ“
ЕООД – ипотекарен длъжник и жалбоподател в настоящото производство.
По отношение на този имот съдебният изпълнител е извършил няколко
2
неуспешни публични продажби и при провеждане на осма по ред публична
продан в периода от 18.11.2019 г . до 18.12.2019 г. за купувач на имота е
обявен присъединения взискател И.К. с предложена цена без ДДС 46009,19
лв. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за предявяване на
разпределение по реда на чл.495 от ГПК на 23.01.2020 г. до всички участници
в изпълнителното производство, включително Община Несебър и ТД на НАП
– Бургас. С протокол за разпределение от същата дата е изготвено
разпределение, което е обжалвано пред Бургаски окръжен съд от "Заваръчно -
Монтажни Услуги - ЗМУ" ЕООД и И.М.К.. С Решение № 1003 от 21.07.2020
г. на БОС съдът е отменил действията на съдебния изпълнител и е върнал
делото за изготвяне на ново разпределение. Решението е влязло в сила на
10.05.2021г. Изготвени и изпратени са съобщения за предявяване на
разпределение на 03.08.2021 г. до всички страни в изпълнителното
производство, Община Несебър и ТД на НАП- Бургас. С Протокол за
разпределение с изх.№ 20191/03.08.2021 г. е изготвено ново разпределение на
постъпилата сума по изпълнителното дело, което е предмет на настоящото
производство.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Разпределението е акт на съдебният изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, редът за удовлетворяването им и
каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяка от тях. В
разпределението следва да бъдат включени вземанията, които са били
предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които
съдебния изпълнител има право служебно да събере от длъжника на
основание чл. 79, ал. 2 ГПК. Удовлетворяването на вземанията се определя
при съобразяване на установения с чл.136 ал.1 ЗЗД ред на привилегиите, а
степента на удовлетворяването им – при спазване на правилото за
съразмерност съгласно чл.136 ал.3 ЗЗД.
В разпределението ясно е посочен механизмът на изчисляване на
дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Общия размер на дълга без включени
авансови такси е в размер на 449 785,09 лв., като правилно е определена
общата такса за целия дълг в размер на 14 658,84 лв. с ДДС. Съдебният
изпълнител се е съобразил със забележки №1 и №4, като е намалил общо
дължимата такса за целия дълг със сумата от 1710 лева, представляваща
авансово внесена такса за извършване опис на недвижимия имот в гр.
Несебър. След това също правилно е изчислен и съразмерният размер на
дължимата такса съобразно сумата за разпределение, която е в размер на 1
324,56 лв. с ДДС.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в общия размер
на дълга не следва да се включват вземанията на присъединени кредитори,
чиито вземания не се погасяват заради по заден ред на привилегиите. Според
чл. 79 ГПК всички такси и разноски са за сметка на длъжника, като за таксата
3
по т. 26 не е предвидено изключение от този принцип. Поради това тя се
изчислява въз основа всички вземания за събирането на които е образувано
изпълнителното дело. Тъй като дължимата такса е съобразена със събраната
за разпределяне сума, това че в общия дълг се включват вземания, които няма
да се погасят с извършването на настоящото разпределение по никакъв начин
не увеличава размера таксата и няма да обогати ЧСИ неоснователно.
Също така следва да се отбележи, че и за вземанията, които са напълно
погасени не е нужно да се определя отделна такса за изцяло събрано вземане.
Още повече, че такова определяне би завишило размера на таксата според
правилата на ТТРЗЧСИ. Поради това длъжникът няма правен интерес да
възразява срещу този метод на изчисляване.
Неоснователно е и възражението, че таксите по т. 31 не са с първа по
ред привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция
споделя изводът, че както таксите по т. 31, така и таксите по т.26 ТТРЗЧСИ
представляват разноски по принудителното изпълнение, поради което се
ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
При това положение съдът намира, че съдебният изпълнител е
обосновал механизма на формиране на съответните стойности по т.26 ТТР
към ЗЧСИ, което е обстойно в посоченото разпределение, по отношение на
което съдът не открива други нарушения.
Жалбоподателят е направил искане за спиране на настоящото
производство до произнасяне на ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело №
2/2021 г. Висящото тълкувателно дело не е основание първоинстанционен
или въззивен съд да абдикират от задължението си по свое вътрешно
убеждение да разрешат съответния материалноправен или
процесуалноправен въпрос, по който има противоречива съдебна практика и е
образувано тълкувателно дело по него, но все още не е постановено
тълкувателно решение, което да е задължително за всички съдилища. Не
може да се приеме, че след образуването на тълкувателното дело правната
разпоредба, приложима по конкретното дело и предмет на производството по
постановяване на тълкувателно решение пред ВКС, става неясна или добива
неяснота, която дотогава не е имала, така че правомощието на съда да я
тълкува да бъде парализирано. Това би представлявал временен отказ от
правосъдие, който е недопустим. Според чл. 292 ГПК, само ВКС може да
спре делото при висящо тълкувателно дело. Тълкувателно дело никога не
може да има „обуславящо за спора значение”, защото по см. на чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК такова значение може да има само дело относно конкретно
правоотношение, а не дело, което би завършило с постановяването на
задължително тълкуване относно приложими по конкретните дела правни
норми. Поради това, искането е неоснователно.
С оглед изхода на спора в полза на взискателя - „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл. 37 ЗПП, в размер на 150 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 03.08.2021 г. по изпълнително дело
№ 20178050401554 по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 на
КЧСИ, район на действие – БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАВАРЪЧНО-МОНТАЖНИ
УСЛУГИ – ЗМУ“ ЕООД, ЕИК ********* за спиране на производството по в.
гр. д. № 1806 по описа на БОС за 2021 г.
ОСЪЖДА „ЗАВАРЪЧНО-МОНТАЖНИ УСЛУГИ – ЗМУ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, сумата в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5