Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3782 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124,ал.1,
вр.чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от С.С.Н., ЕГН********** ***
против А.Б.Б. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от П.Р., Т.К.и П.И.И.- управители. В исковата молба се твърди, че по гр. д. №
642/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Русе,VI гр. състав на 17.02.2008 г. е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с който е разпоредено ищцата да заплати на заявителя сумата
549.25- олихвяема сума, ведно със законната лихва в размер на 438.57 лв..
неолихвяема сума в размер от 444.19 лв. Твърди, че въз основа на изпълнителния
лист, по молба на „Т.ю.‘ ЕАД ( бивш „***), на 10.04.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20138320401452 от 2013 г. по описа на ЧСИ И.Х.с рег. № 832
по РКЧСИ е район на действие района на ОС-гр.Русе. Твърди, че първото
изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 14.04.2015 г. с
налагане на запор върху банковата смстка на ищцата в „***за сумата 1586.57 лв.
Твърди, че с Договор за цесия от 23.02.2015г. ***/преименувано на Т.Ю. ЕАД/ в
качеството си на цедент е прехвърлил процесното вземане на ответника А.Б.Б.
ООД. Излага съображения, че в съдебната практика е прието, че подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение не води
като последица прекъсване на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл
110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които закона не предвижда друг срок. Счита, че погасителната давност за
вземането, ако се приеме че е започнала с издаването на изпълнителния лист на
17.02.2008 г. е изтекла съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД на 17.02.2013 г.
Твърди, че в този период от време взискателят не е извършвал действия на
принудително изпълнение, прекъсващи давността, т.е. налице е бездействие от
негова страна да реализира принудително вземането си. Съгласно 41.116, б„в“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предприемане па действия за принудително
изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 10/, „ Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Твърди, че изпълнителното дело пред
ЧСИ И.Х.е образувано и първото изпълнително действие /налагане запор върху банковата
сметка на ищцата/ е извършено на 14.04.2015 г., т.е. две години след изтичане
на погасителната давност на цялото задължение ( 17.02.2013 г.), поради което не
е настъпило прекъсване на давността предвидена в чл. 116, б“в“ от ЗЗД. Излага
съображения, че разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, установява възможност за
длъжника да оспори изпълнението чрез иск, като този иск може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика изрично
приема, че погасяването на правото на принудително изпълнение поради изтекла
давност, каквото е твърдението на ищцата, представлява именно факт, възникнал
след приключване на съдебното дирене в съответното производство по смисъла на
чл.439, ал.1 от ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че С.С.Н., ЕГН ********** ***, не дължи на А.Б.Б. ООД, ***,
поради това, че е погасена по давност, сумата в общ размер 1586.57 лв., от
която сумата 549.25-олихвяема сума, ведно със законната лихва в размер на
438.57 лв., неолихвяема сума в размер от 444.19 лв., 154.56. такса по т.26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЧСИ И.Х.с рег. № 832 по РКЧСИ с район на
действие района на ОС-гр.Русе, за които суми е образувано изп.д. №
20138320401452 от 2013 г. по описа на ЧСИ И.Х.с рег. № 832 по РКЧСИ с район на
действие района на ОС-гр.Русе, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.
д. № 642/2008 г. по описа на Районен съд -гр. Русе,VI гр. съставПретендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника. С писмено становище преди първото по делото съдебно заседание е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствието на ответника. Исковете
са оспорени като неоснователни и е направено възражение за прекомерност на
адвокатското въднаграждение, заплатено от ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 27.02.2008г., същия
е издаден на основание чл.237 и 242 до 248
ГПК/отм./ и Определение №
66/26.02.2008г., постановено по гр.д.№ 642/2008г. по описа на РС-Плевен.
С определението С.С.Н., ЕГН********** е осъдена да заплати на ***, ***сумата от
609,25 лв., в едно със законната лихва върху сумата считано от 22.02.2008г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 12,19 лв. разноски по делото и
40,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Установява се от Молба № 12178/10.04.2013г.,
подадена до ЧСИ И.Х., че с нея е отправено искане за образуване на изпълнително
производство въз основа на Изпълнителен лист от 27.02.2008г., същия е издаден
на основание чл.237 и 242 до 248
ГПК/отм./ и Определение №
66/26.02.2008г., постановено по гр.д.№ 642/2008г. по описа на РС-Плевен.
С определението С.С.Н., ЕГН********** е осъдена да заплати на ***, ***сумата от
609,25 лв., в едно със законната лихва върху сумата считано от 22.02.2008г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 12,19 лв. разноски по делото и
40,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Установява се от Запорни съобщения от
06.04.2015г./л.16 до л.20 от изпълнително дело № 20138320401452/, че с тях е
наложен запор върху притежаваните от С.С.Н. банкови сметки в някой търговски
банки.
Установява се от Молба вх.№ 15875/03.08.2015г.,
отправена от А.Б.Б. ***до ЧСИ И.Х.по изп.д.№ 1452/13, че частния съдебен
изпълнител е уведомен, че вземането по издадения изпълнителен лист е прехврълено
с договор за цесия от 23.02.2015г. С постановление на ЧСИ/резолюция/ от
03.08.2015г. А.Б.Б. ***е конститиран като взискател по изпълнителното дело.
Не е спорно между страните и се установява от Споразумение
за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г. се установява, че
Т.Ю. ЕАД, ***е прехвърлил на А.Б.Б. ***вземането си по изпълнително дело №
1452/2013г. по описа на ЧСИ И.Х..
Не е спорно между страните и се установява от приложеното
копие на изпълнително дело № 20138320401452 на ЧСИ И.Х., че по изпълнителното
дело са събрани принудително суми от С.С.Н..
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Ищеца твърди, че след издаването
на Изпълнителен лист от 27.02.2008г. по гр.д.№ 642/2008г. по описа на РС-Русе за
сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече
от 5 години, поради което вземането се е погасило с изтичането на общата
5-годишна давност. Не е спорно между страните, че вземането на ответника по
делото за процесните суми е установено по посоченото гражданско дело. Давността
съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. По делото се установи от представения изпълнителен лист, че същия е
издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 ГПК/отм./. По
делото не се събраха доказателства за датата на настъпването на изискуемостта
на вземането, предмет на настоящата искова претенция, тъй като гр.д.№
642/2008г. по описа на РС-Русе е унищожено поради изтичане на срока на съхранението
му/съгласно писмо № 7626/2017/11.09.2017г. на РС-Русе/, но предвид издаването
на изпълнителния лист от 27.02.2008г. съдът приема, че вземането е било
изискуемо към посочената дата на издаване на изпълнителния лист- не покъсно от
27.02.2008г. За вземането по издадения изпълнителен лист в размер на 609,25 лв.
главница, в едно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2008 г. до
окончателното изплащане на сумата не са наведени твърдения да е такова, за
което да е приложима кратката погасителна давност по чл.111 ЗЗД, поради което
следва да бъде прието, че за него е приложима общата 5-годишна погасителна
давност по чл.110 ЗЗД. В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК
на ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече от 27.02.2008г. и е била прекъсната едва на 06.04.2015г. чрез
налагане на изпълнителен запор върху вземането по банкови сметки на ищцата в
настоящото производство. Установява се, че 5-годишния давностен срок е изтекъл
на 27.02.2013г. и едва след това/на 06.04.2015г./ е предприето действие за
принудително изпълнение върху вземането, поради което вземането е погасено по
давност
Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила доброволно
частично задължението по издадения изпълнителен лист преди образуване на
изпълнителното производство. Този факт е признат от кредитора в Молба №
1452/12178/10.04.2013г., подадена до ЧСИ И.Х.за образуване на изпълнително
дело. По тази причина е поискано събирането на отстатъка от задължението в
размер на 549,25 лева.
Последващите погашения на задължението са извършени чрез
принудителното им събиране по изпълнителното производство. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно Решение №
1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I г. о. на ВС, събраните по
поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника
връщането им. Това становище се поддържа и в по – новата практика. Дори се
приема, че извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява
признаване на вземането по чл. 116, б. „а” ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на
чл. 118 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато
длъжникът извърши плащане, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е
във връзка с предприето принудително изпълнение. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в
решение № 112/11.02.2010г. по гр. дело № 179/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и
Решение № 139/28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г., II т. о., ТК, постановени по
реда на чл. 290 ГПК.
При тези изводи на съда, предявения иск се явявя основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер за сумата от 549,25 лв. главница и
законната лихва върху сумата считано от 22.02.2008г. до окончателното й
изплащане, което вземане е предмет на издадения изпълнителен лист. Останалите
посочени от ищеца суми са направени по изпълнителното дело разноски и не
съставляват изпълняемо право по смисъла на чл.439 ГПК.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 363,46 лв./300+63,46+5,00 лв./ за адвокатско
възнаграждение и държавни такси. Своевременно е направено възражение с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но
същото е в минималния размер съгласно Наребда № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, вр.чл.124 ГПК, по отношение
на А.Б.Б. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от П.Р., Т.К.и П.И.И.- управители, че С.С.Н.,
ЕГН********** *** не
дължи плащане на сумата 549,25 лв. главница и законната лихва върху сумата
считано от 22.02.2008г. до окончателното й изплащане, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 27.02.2008г. по гр.д.№ 642/2008 на РС-Русе, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА А.Б.Б. ООД, ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от П.Р., Т.К.и П.И.И.- управители да плати на
С.С.Н., ЕГН********** ***,
направените деловодни разноски в размер на 363,46
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: