Р Е Ш
Е Н И Е
№ 193 гр.Бургас, 17.12.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, 4 въззивен
състав,
в публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Петя Георгиева
2.Георги Иванов
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВНОХ дело № 1024
по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подс.М.А.В.,
ЕГН **********, чрез защитника му- адв. В.К. ***, против присъда от 26.08.2020г.,
постановена по НОХД №82 /2020г. по описа на Районен съд Айтос, с която първоинстанционният
съд признал подс. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.4
вр. ал.3 от НК, за което му наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от една
година и осем месеца при първоначален строг режим , „глоба“ в размер на 1000
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две
години и шест месеца, като от последното, на основание чл. 59, ал. 4 от НК,
приспаднал времето, пред което подсъдимият бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 28.04.2019г. Със същата
присъда на основание чл.68, ал.1 от НК, районният съд е привел в
изпълнение отложеното наказание лишаване
от свобода в размер на четири месеца, наложено на В. със споразумение №
157/19.09.2018 година по НОХД № 1375/2018 г. на PC - град Несебър, в сила от
19.09.2018г.
С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда,
като неправилна и незаконосъобразна, без да са посочени конкретни пороци и
недостатъци. В нея се съдържат бланкетни оплаквания и за явна несправедливост
на наказанията, наложени на подс. В..*** да отмени обжалваната присъда и да
оправдае подс.В. по повдигнатото му обвинение.
Във въззивното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. В.,
редовно призован, се явява лично и заедно с неговия защитник- адв. К., упълномощен
от досъдебното производство. Защитникът поддържа жалбата срещу присъдата на
районния съд като подробно аргументира извършените според него от
първоинстанционния съд процесуални нарушения и пропуски при анализа на
доказателствата по делото. Твърди, че техническото средство, с което е
установена употребата на наркотичното вещество е негодно, както и че
служителите на МВР не са знаели как да боравят с него и да разчитат правилно
получените резултати. В защитната си пледоария подс.В. отрича да е употребил
наркотик преди да управлява МПСто на инкриминираната дата. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка
на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата на подс. В. за процесуално допустима, тъй
като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от
легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по
реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата
е частично основателна.
Въззивният съд намира, че по
делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и
съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След
самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата
инстанция възприе за установени фактически положения, до голяма степен сходни с
изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както
следва:
Подс.М.А.В. е роден
на *** ***, с постоянен адрес:***, ***, ***
гражданин, ****, ***, ЕГН **********. Към инкриминираната
по делото дата - 28.04.2019г., В. притежавал валидно свидетелство за управление
на МПС №*****.
Той е осъждан за престъпление по чл.343б ал.3
от НК със споразумение № 157/19.09.2018 година по НОХД № 1375/2018 г. на PC - град
Несебър, в сила от 19.09.2018 година.
На 28.04.2019г. около 00.30ч. в изпълнение на служебните си задължения по
контрол на движението на МПС в с.Руен, свид.Х. и К. били спрели служебния автомобил на ул.
„Янтра“ и ул. „Изгрев“, когато към тях се задали два леки автомобила, задният
от които бил лек автомабил марка "ЛЕКСУС", модел "ИС 200" с
per. номер А 25-23 НН, сив металик. На свид.К. направило впечатление, че водачът на второто
МПС се опитал да изпревари движещия се пред него автомобил на забранен участък,
но в последният момент се отказал, и решил да го спрат за проверка. При
проверката Х. и К. установили, че водач на този автомобил бил подс. М.А.В..С него бил и св.Е.Х.. Полицейските служители изпробвали В.
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN
0067, който отчел показание 0.48 промила алкохол в издишания въздух. След
проверка свид.Х. и К. установили, че подс.В. бил осъждан за управление на МПС след употреба на
наркотици. Запитали го дали е употребил наркотици, но той не отговорил.
Направило им впечатление, че зениците му са леко разширени и не дава конкретен
отговор на поставените му въпроси и решили да го изпробват с техническо
средство за употреба на наркотици. Ето защо на място свид.Х. му извършил проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство "Drager Drug Check 3000" с
реф. № 8325554, с фабричен номер ARLN 046. Тестът отчел положителен резултат за
употреба на два вида наркотични вещества- амфетамин (АМР) и метамфетамин (MET) (протокол
за проверка с техническо средство на л.20 от ДП, дневник за извършени проверка
с техническо
средство "Drager Drug Check 3000"-стр.74 от
НОХД №82/20г на АРС, снимка с резултатите от проверката на стр.61 и 62 от НОХД
№82/20г. на АРС). С оглед така полученият резултат, на В. бил съставен АУАН
серия АА с № 023148/28.04.2019г. /л.22 от ДП/ и той бил отведен в сградата на РУ-Руен.
Там бил издаден талон за медицинско изследване 0005001 от същата дата за
явяване в ФСМП Руен. Талонът бил предявен на В., който е изписал текста:
„Приемам показанията“ в графата преди напечатания текст „ . . . показанията на
техническото средство/теста.“, след което е подписал талона, /л.23 ДП/. В талон
за медицински преглед на задържано лице, изготвен от медицинското лице Н. А., било отразено, че подс.В. отказва да
даде кръвна проба /л.24 ДП/.
Описаната фактическа
обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на гласните доказателства
- показанията на свидетелите Т.К., М.Х., А.А., М.М., А.А., Н.А., Е.Х., от
анализа на писмените доказателства - АУАН с № 023148/28.04.2019г., проверка с техническо средство от л.20 от ДП, дневник за
извършени проверка с техническо средство "Drager Drug Check
3000"-стр.74 от НОХД №82/20г. на АРС, снимка с резултатите от проверката на стр.61 и
62 от НОХД №82/20г. на АРС, талон за медицинско изследване 0005001 от 28.04.2019г. от
стр.23 от ДП, справка за съдимост на
подсъдимия, справка за водач,
копие на заповед №8121з-1186/13.09.2017г.
на Министъра на МВР, писмо на Началник РУ-Руен /стр.75 от
НОХД№82/20г. на АРС/. Очертаната доказателствена
съвкупност е хомогенна и непротиворечива, отделните доказателствени източници
взаимно се допълват, а извършеният от първостепенния съд доказателствен
анализ съответства на изискванията на закона – осъществен е при спазване
правилата на формалната логика, доказателствените източници са изследвани
обстойно, поотделно и във връзка помежду си, като съдържанието им е установено
и тълкувано коректно и без да бъде извращавано, подценявано или надценявано от
съда.
Районният съд правилно е кредитирал като надеждни и достоверни показанията
на свидетелите Т. К., М. Х., М. М., А. А., Н.
А., Е. Х., тъй като същите са непротиворечиви, последователни,
логични и кореспондират с останалите събрани и проверени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства. Така цитираните свидетелски показания
ведно с изброените по-гори писмени доказателства представляват годна основа за
установяване на фактическата обстановка по делото. РС правилно не е кредитирил
показанията на св.А. предвид близките му отношения с подсъдимия. РС
аргументирано е отхвърлил твърденията на защитата за недостоверност на
представената на СД диск на л.95 от НОХД № 82/20 на АРС снимка с резултата
от теста на В. заедно със СУМПС на подсъдимия.
При правилно установяване на
основните факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за
доказаност и съставомерност на престъплението, предмет на обвинението.
За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се
изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, по смисъла
на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на
въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при
конкретното управление на МПСто /виж. решение, № 116 от 8.08.2016 г, на ВКС по н. д. №
34/16, III н. о., НК,
Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018
г., III н. о., НК/. Това означава, че всяко количество на съответните
психоактивни вещества в телесните течности на водача се разглежда като
престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Изпълнителното деяние е определено като „управление
на МПС след употреба на наркотични вещества”, а не «управление на МПС под
въздействие/ или под влияние/ на наркотични вещества». Българският законодател
е възприел законодателния подход на нулева толерантност, като е приел, че
употребата на наркотично вещество без значение кога във времето е било
употребено и в какво количество, винаги води до неблагоприятна промяна на
съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на
МПС и това поведение следва да се криминализира
В случая, от обективна страна е налице „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП- лек автомобил марка
"ЛЕКСУС", модел "ИС 200" с peг. номер А 25-23 НН, сив
металик. Изпълнителното деяние, осъществено
от подс. В., се свежда до управление на този автомобил чрез привеждане в
движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез
определяне скоростта и посоката на движение. Управлението е осъществено, след
като подс. В. е бил употребил два вида различни наркотични вещества – амфетамин
и метамфетамин (които вещества
подлежат на международен контрол, съгласно Единната конвенция за упойващите
вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от ЗКНВП, амфетаминът и метамфетаминът са включени в Списък І – „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина“, Приложение № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични и същите нямат легална употреба без предвиденото в
ЗКНВП разрешително, и притежаването им в страната е забранено). Тяхната
употреба е установена от наличието на следи от посочените забранени вещества в
слюнката чрез техническо средство "Drager Drug Check 3000" с реф. № 8325554,
с фабричен номер ARLN 046. Този тест е сред
определените в Заповед №8121з-1186/13.09.2017г. на Министъра на МВР технически средства за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества от водачите на МПС. Към инкриминираната дата тази заповед не е била отменена /виж.
писмо на Началник РУ-Руен /стр.75 от НОХД№82/20г. на АРС/. Видно от опаковката на теста на стр.21 от ДП, той е бил
със срок на годност до м.февруари 2020г.
Спазен е реда
за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установен в
НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017г. На водача В. на място му бил извършен
тест за употреба на наркотични вещества, който е отчел положителен резултат за употреба на два вида
наркотични вещества- амфетамин (АМР) и метамфетамин (MET) (протокол за проверка
с техническо средство на л.20 от ДП и снимка
с резултатите от проверката на стр.61 и 62 от НОХД №82/20г. на АРС/. Изготвен е бил протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози /стр.20 от ДП/. Контролният орган в лицето на св.М.Х. е попълнил и връчил на водача В. талон
за изследване по образец съгласно приложение № 1 на
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. В него водачът собственоръчно написал „Приемам показанията“ в графата преди напечатания
текст „ . . . показанията на техническото средство/теста.“, след което е
подписал талона, /л.23 ДП/. Това се признава от самия водач в разпита му в съдебно заседание пред
състава на РС Айтос на 26.08.2020г./стр.97-98 от НОХД№82/2020 на АРС/. Съгласно чл.3а от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията
на техническото средство или теста;
3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Видно от фактите, изложени
по-горе, на водачът В. е извършен тест с "Drager Drug Check 3000", който отчел положителен резултат за употреба на два вида
наркотични вещества - амфетамин (АМР) и
метамфетамин (MET) и той е приел показанията на теста и
доброволно се е отказал да даде кръв за анализ, поради което за меродавни
следва да се приемат показанията от теста.
Правилен е изводът на РС, че той е имал възможност да опровергае показанията
на техническото средство чрез химическа експертиза на кръвта, но не го е
направил. Обосновано и в съответствие с доказателствата е отхвърлена тезата на
подсъдимия, че е бил убеден от свид.Х. да запише, че приема показанията на
техническото средство. Подобно поведение на контролните
органи не се установява от събраните по делото доказателства. С оглед изложеното по-горе, въззивният съд не
приема за доказани възраженията на защитата за негодност на техническото
средство, с което е изпробван В., както и за допуснати нарушения на реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установен в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г.
Правилно РС е отчел, че от
обективна страна деянието по чл.343б, ал.3 НК е осъществено от подсъдимия при
условията на повторност - след като подс. В. е осъден с влязла в сила присъда
за същото престъпление (в случая със споразумение № 157/19.09.2018 година по
НОХД № 1375/2018 г. на PC - град Несебър в сила от 19.09.2018г), поради което е
налице квалификацията по чл.343б,ал.4 вр с ал.3 НК.
От субективна страна престъплението
е извършено при „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК
като форма на умишлена вина. При извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимия
несъмнено са съществували ясни представи, че предприема управление на МПС след
като назад във времето е употребил наркотични вещества, при наличието на
изрична забрана за такова поведение, и след като вече веднъж е осъждан за такова
деяние т.е. подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието и е
предвиждал общественоопасните му последици, като искал настъпването им. Показателно
е, че на въпроса на служителите на МВР към момента на проверката дали е
употребил забранени от закона вещества, подс.В. не дал конкретен отговор.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 343б,
ал. 4 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 до 5
години и „Глоба” от 500 до 1 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, съгласно чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК.
Въззивният
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че наказанието следва да бъде
определено по правилата на чл. 54 от НК. По делото не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства, обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подс. В.
при приложението на чл. 55 от НК. Наред с това, отсъства и другата установена в
чл. 55 от НК предпоставка - и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко.
Първата
инстанция е определила продължителността на наказанието „лишаване от свобода“ на
една година и осем месеца и глобата в размер на 1000лв. Тези размери граничат със средния размер на
предвиденото в закона наказание. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено доброто процесуално поведение
и съдействие при разследването, младата възраст, а като отегчаващи - наличието
на 0,48 промила алкохол в кръвта, както и фактът, че от предходното осъждане на
В. за същото престъпление са изминали едва 6 месеца. Настоящият състав счита,
че наличието на 0,48 промила алкохол в кръвта неправилно е било отчетено от РС като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Управлението на МПС с алкохол под 0,5
промила в кръвта не е забранено от закона, поради което и не следва да води до
отегчаване на отговорността на подсъдимия. Няма данни, че към момента на
управлението на лекия автомобил неговото състояние е било сериозно повлияно от
употребените от него наркотици до степен да представлява непосредствена
опасност за движението. Съдействал е напълно на проверката от страна на
контролните органи както на място, така и в РУП. Има добри характеристични
данни. Личността му не се отличава с висока степен на обществена опасност. Ето
защо според настоящият състав размерът на наказанието на подс. В. следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Предвид
младата му възраст-той е само на 22 години и е в самото начало на своя
съзнателен живот като възрастен, съдът счита, че той не следва да бъде отделян
за твърде дълъг период от обществото. Настоящият състав счита, че размер близък
до минимално предвиденото в НК наказание от една година, а именно една година и
два месеца лишаване от свобода ще е напълно достатъчно за постигане на целите
както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Що се отнася до наложеното за
това престъпление наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, настоящият състав
счита, че то също следва да бъде редуцирано в близък до минималния предвиден в
НК размер – а именно 700 лева.
Правилно
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ не е било отложено от РС
Айтос на основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като В. е осъден с със споразумение № 157/19.09.2018 година по НОХД №
1375/2018 г. на PC - град Несебър в сила от 19.09.2018г на лишаване от свобода
от четири месеца, което е било отложено на основание чл.66,ал.1 от НК и не може
да се ползва повторно от този институт.
Правилно РС е привел на основание чл.68, ал.1 НК в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода в размер на четири
месеца, наложено на В. със споразумение № 157/19.09.2018 година по НОХД №
1375/2018 г. на PC - град Несебър, в сила от 19.09.2018г., тъй като настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на това наказание.
Предвид фактът, че
сборът от настоящото наказание и наказанието, което е приведено в изпълнение не
надхвърля две години, то съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС те следва да бъдат
изтърпени при първоначален общ режим.
Обосновано и при спазване на правилата по чл. 54 от НК, районният съд
наложил на подс. В. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от две години и четири месеца. Срокът на това наказание
по мнението на въззивната инстанция изцяло съответства на характера и
интензитета на посегателството, като е съобразен с документираните предишни
нарушения на ЗДвП / 4 НП
и 4 фиша/, за които подс. В. е санкциониран с административни наказания и с факта, че вече наложеното му наказание от 6 месеца лишаване от
правоуправление за предходното престъпление по чл.343б, ал.3 НК очевидно не е
дал резултат. Законосъобразно, от срока на това наказание на
основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото
деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 28.04.2019г.
При цялостната служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, извън посочените по-горе в
обстоятелствената част основания за частично изменение, въззивният съд не
констатира други допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон
или на процесуалните правила, което изисква тя да бъде потвърдена в останалата
част.
Така мотивиран, на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.1
т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №260001 от 26.08.2020г.,
постановена по НОХД № 82/ 2020 г. по описа на Районен съд - Айтос, като:
НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия М.А.В., ЕГН **********, за престъплението по чл. 343б, ал.4 вр. с
ал.3 от НК наказания „лишаване от свобода“ от една година и осем месеца на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се
изтърпи ефективно при първоначален „общ”
режим, и „глоба” от 1000/хиляда/ лева на 700/седемстотин/
лева;
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която е постановено подсъдимият М.А.В.,
ЕГН ********** да изтърпи приведеното в изпълнение наказание лишаване от
свобода от четири месеца, наложено му по НОХД № 1375/2018 г. на PC - град
Несебър при първоначален „строг“ режим, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА приведеното
в изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено му
по НОХД №1375/2018 г. на PC - град Несебър, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.