Р E Ш Е Н И Е
№ 109
гр.Плевен, 18.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1123
по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260179/03.12.2020 г.,
постановено по НАХД № 2181 по описа за 2020 г., Районен съд- Плевен е
потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-003338 от
10.08.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на П.И.Д.
***, на основание чл. 183, ал., ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 лева за това, че на 28.07.2020г. в 08:50
часа в гр. Плевен на кръстовището образувано от бул. „Данаил Попов“ и ул.
„Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил „****“ с рег. № ****
преминал на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарна уредба, работеща в
нормален режим и монтирана в самото кръстовище – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от г-н П.И.Д., в която се излагат доводи, че не е
осъществил нарушението, за което е санкциониран, тъй като не е преминал на
червен сигнал на светофарната уредба, а е навлязъл в кръстовището на жълт
сигнал, което по изключение е разрешено от ППЗДП. Касаторът твърди, че
управляваният от него автомобил се е движел със скорост 30 км/ч, а зеленият
сигнал на светофарната уредба се е сменил, когато той се е намирал на около три
метра от стоп линията, поради което не е могъл да спре безопасно и е преминал
през кръстовището при жълт сигнал.В заключение сочи, че не заслужава да му бъде
наложено наказание.
В
съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа жалбата по изложените в
нея съображения и представя като писмено доказателство Удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС с изх. № 11/25.01.21 г.
Ответникът също не се представлява и не излага
съображения по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Със съставеното НП касаторът е санкциониран за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че е преминал на
неразрешаващ сигнал (червен) на светофарна уредба, работеща в нормален режим. С
касационната жалба на практика се оспорва фактическата обстановка, която е
приета за установена от Районен съд- Плевен и се излагат доводи, че не е
допуснато нарушение на горната норма. Развиват се съображения за наличие на
хипотезата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДП, съгласно която, при наличие на жълт
сигнал на светофара, който по принцип означава "Внимание, спри!",
преминаването се допуска за онези от водачите, които в момента на подаването на
този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до
светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението.
Твърдението на касатора обаче, че е приложима именно
тази хипотеза на ППЗДП, не намира потвърждение в събраните от първостепенния
съд доказателства, а представеното писмено такова пред настоящата инстанция е
неотносимо към правния спор, тъй като е свързано със здравословното състояние
на касационния жалбоподател, което в конкретния случай не е в причинно -
следствена връзка с нарушението, предмет на оспореното НП.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба
и направените с него констатации не са опровергани от събраните по делото
доказателства.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят
М. П. Н. и Б.Д.К., който е отбелязан в АУАН като очевидец. Показанията на тези
свидетели са непротиворечиви помежду си и напълно съответстват на фактическата
обстановка, описана в АУАН, чиято доказателствена стойност е презюмирана с разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Единственото доказателство, ангажирано от касатора,
което е в противовес с горната доказателствена съвкупност, са показанията на
свидетелката Ц.М.Д., по отношение на които в решението на РС- Плевен са изложени
доводи в достатъчен обем за причините, поради които не следва да се кредитират.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради което не намира за нужно да
ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че РС-
Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон
решение.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260179/03.12.2020 г., постановено по НАХД № 2181 по описа за 2020 г. на Районен съд- Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/