РЕШЕНИЕ
№ 318 дата 22
февруари 2019г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХVІ-ти състав,
в
закрито заседание на 22 февруари 2019 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
ДРАГНЕВА
2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 128 по описа за 2019год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Й.Н.Я. *** против Решение № 1713/20.12.2018г.,
постановено по НАХД № 4673/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № 17-0769-001178 от 10.05.2017г. издадено
от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Бургас, с което, на
касатора, за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съдебно решение се обжалва като неправилно и необосновано, като касаторът възразява, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като е налице разминаване в основанията за ангажиране
отговорността на лицето, посочени в съставения АУАН и издаденото НП. Оспорва
съставомерността на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и
потвърденото НП.
Ответникът по
касация не изразява становище по касационната жалба.
По делото, на основание чл. 217,
ал.4 от АПК, е постъпило Становище вх.№ 1392/04.02.2019г. от прокурор при
Окръжна прокуратура - Бургас, в което се съдържа изявление за неоснователност
на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът
Я. е санкциониран за това, че на 28.02.2017г., около 23:20часа, е установен от
контролни длъжностни лица към сектор „Пътна полиция“ Бургас да управлява лек
автомобил в гр.Бургас, кв. „Банево“, ул. „Батак“ до № 17, като при извършената
му проверка е отказал да бъде тестван за наличието на наркотични или други
упойващи вещества с техническо средство, както и да даде кръв за анализ, за
което му е бил издаден талон с рег.№ 0097028 за изпращане на медицинско
изследване. За установеното нарушение е съставен АУАН, а впоследствие издадено
и процесното НП, с което е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични или други упойващи вещества и
не изпълнява предписанието за медицинско изследване за наличие на наркотични
вещества в кръвта.
Районният съд по същество е приел, че установеното деяние е съставомерно, като
не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната процедура при
съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно
ангажиране на отговорността на наказаното лице на сочените основания, с оглед
на което е потвърдил издаденото НП.
Настоящият
съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от сочените от касатора
пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
Отказвайки
да бъде тестван с техническо средство за наличие на наркотични вещества и като
не е изпълнил издадения талон за медицинско изследване, касаторът Я. е осъществил състава на вмененото му
нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно посочената норма /прил.ред. ДВ
101/2016г./
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.“.
Неоснователни са
възраженията на касатора досежно несъставомерност на констатираното нарушение,
в частност, че същият не е управлявал автомобила към момента на установяване на
нарушението. Разпитът на св.Д. и св.Г. в
съдебно заседание сочи, че касаторът се е движил с автомобила към мястото,
където контролните органи били застанали на установъчен пункт, като щом ги
забелязал същият направил обратен завой, след което бил последван и по-късно
застигнат от патрулния автомобил, като при спирането било установено, че той е
сам в автомобила, т.е. той е неговия водач. Възражението, че той не е управлявал
автомобила, а е стоял до него, на което основание е отказал извършването на
проба, с основание съдът не е кредитирал, тъй като показанията на
актосъставителя сочат, че контролните органи през цялото време са имали
видимост към автомобила и неговото управление и са възприели именно касатора
като негов водач до момента на спирането му за проверка. В този смисъл, фактите по делото съдът е
установил посредством депозираните показания от длъжностните лица по установяване
на нарушението, които споделят лични и непосредствени възприятия относно
релевантните за съставомерността на установеното нарушение факти, с оглед на
което изложените от касатора възражения за несъставомерност, касационният
състав намира за неоснователни.
Неоснователни са и
релевираните доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение, поради разминаване в основанията за
ангажиране отговорността на лицето, посочени в съставения АУАН и издаденото НП.
Напротив, по делото безспорно се установява, че наказанието е наложено само за
хипотезата на отказ за проверка за употреба на наркотични вещества и това много
ясно е посочено както в обстоятелствената част на наказателното постановление,
така и в съставения АУАН, поради което не е налице злепоставяне на правото на
защита на лицето да не може да разбере
какво нарушение му се вменява. При ангажиране на отговорността няма
фактическо позоваване на отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, а
изписването на такъв отказ в последната част от мотивите на съдебния акт,
очевидно представлява техническа грешка, която по никакъв начин не влияе да се
изведе волята на съда от останалата част на мотивите, който е обсъждал именно
отказа на водача да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества.
На
основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените отменителни
основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
ХVІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1713/20.12.2018г., постановено по НАХД № 4673/2018г. по описа
на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: