РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 27.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5843/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 62944/12.05.2017 г., предявена от Т.Т.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 27.04.2014 г., около
16.50 ч. на ПП-1, Е-79, в района на км. 391+800, в посока от гр. Б.
към гр. Сандански, А.С.Т., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил
марка „Ауди 80“, с рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се, в своята
лента за движение, лек автомобил „Фиат Чинкуеченто“, с рег. № *******управляван
от Т.Т.Т..
По случая било образувано НОХД № 785/2016 г.
по описа на Районен съд - Б., по което дело с присъда № 7837/14.10.2016 г., А.С.Т.
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б”, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
е получил следните увреждания: Счупване на шесто ребро в лявата гръдна половина
без разместване на костните фрагменти, контузия на лявата гръдна половина,
контузия на лявото бедро. По своя медико-биологичен характер, получените
увреждания причинили на ищеца „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в МБАЛ
„Б.“ АД. След изписването му от болничното заведение, лечението на ищеца
продължило в домашни условия с препоръки да спазва хигиенно-диетичен и
двигателен режим и били назначени контролни прегледи.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил марка „Ауди 80“ с
рег. № *******включително и на водача А.С.Т..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати: сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането (27.04.2014 г.)
до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен и е завишен по размер. Сочи, че от представената медицинска документация било
видно, че на 27.04.2014г., Т.Т. е бил приет в болнично заведение с оплаквания
от болка в лявата гръдна половина и лявото бедро. Ответникът сочи, че няма
описани повърхностни наранявания (охлузвания, подкожни кръвонасядания или рани,
по главата или тялото). След направените изследвания била диагностицирана
травма в областта на лявата гръдна половина,
изразяваща се в счупване на 6-то ребро, без разместване. На 28.04.2014 г. е
била извършена пункция на двете плеврални кухини, но не било диагностицирано наличие на кръв, ексудат
или на въздух. Усложнения не били настъпили и ищецът бил изписан с подобрение.
Според ответника, в представената документация няма описани клинични или
рентгенологимчни данни за наличие на вътрегръдна травма - наличие на
кръвоизлив-хемоторакс или ексудат, или на въздух - пневмоторакс, които да са
индикация за извършване на торакоцентеза — пункция на плеврална кухина. Налице
било описание за наличие на счупване, без разместване на 6-то ребро в ляво,
което било увреждане, които причинявало временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. представлява „лека телесна повреда“, като
неработоспособността за физически труд при такова неразместено счупване на
ребро било около 20 дни. Счита, че справедливото обезщетение би било 1 000
лева.
Ответникът
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като е бил без предпазен колан. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 27.04.2014 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № 02114000606987, валидна от 17.02.2014 г. до 17.02.1015 г., ЗД „Б.И.” АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******включително и на водача А.С.Т.. Този факт се
установява от Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 27.04.2014 г., около 16.50 часа, на ПП 1, Е-79, в
участъка около 391+800 км., А.С.Т., с ЕГН: **********, при управление на лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата
и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Фиат Чинкуеченто“,
с рег. № *******управляван от Т.Т.Т..
Настъпването на процесното ПТП и участието на ищеца и лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от
представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 27.04.2014 г. от
младши разследващ полицай при 02 РУП – Б., в съответствие с чл. 155, чл. 156,
и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ,
с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на ищеца и водача, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/27.04.2014 г., съставен
от автоконтрольор в група „ПП“ – МВР, гр. Б., който е посетил мястото на ПТП.
Тези факти се установяват и от присъда № 7837/14.10.2016 г. по НОХД №
785/2016 г. по описа на Районен съд - Б., с която А.С.Т., с ЕГН: **********, е
признат за виновен в това, че на
27.04.2014 г., около 16.50 часа, на ПП 1, Е-79, в участъка около 391,800
км., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди 80“, с
рег. № *******движейки се в посока от „Кресненско дефиле” към
гр. Сандански, е нарушил установените в Закона за движение по пътищата правила,
като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране на скоростта на движение не
се е съобразил с атмосферните условия и състоянието на пътя, който е бил с
мокро асфалтово покритие и в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е нарушил
задължението си да контролира непрекъснато управляваното ППС, ударил е
автомобил „Фиат
Чинкуеченто“, с рег. № *******ВН и по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на В.Л.Т.от гр. Б., изразяваща се в постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота и средни телесни повреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на
движение на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1 и пр. 2 във
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, във вр.
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
С решение № 1141/28.02.2017 г. по ВНОХД № 6/2017 г. по описа на Окръжен
съд – Б., е изменена присъда № 7837/14.10.2016 г. по НОХД № 785/2016 г. на РС –
Б., като А.С.Т. е оправдан по обвинението да е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В останалата част, присъдата на РС – Б. е
потвърдената и е влязла в сила на 28.02.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената
от Районен
съд - Б. присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че А.С.Т.
е извършил деянието, че то е противоправно, и че деянието е
извършено виновно.
Твърдените в настоящото производство телесни повреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП, не са елемент от престъпния състав на престъплението, за което виновният
водач (А.С.Т.) е бил признат за виновен, поради което и силата на присъдено нещо на постановената
присъда не обхваща и не установява нито вида и характера на телесните повреди,
нито причинна им връзка с извършеното противоправно деяние.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е получил следните
увреждания: Счупване на шесто ребро в лявата гръдна половина без разместване на
костните фрагменти, контузия на лявата гръдна половина, контузия на лявото
бедро.
Ответникът не оспорва настъпването на посочените телесни повреди, но
излага съображения за тежестта им, както и че не е било необходимо да се
извършва пункция на двете плеврални кухини.
Наличието
на тези увреждания се установява от представената по делото епикриза, издадена
на 30.04.2014 г. от МБАЛ „Б.“ АД и от заключението по извършената от вещото
лице д-р М.Г. и приета по делото съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно. Вещото
лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация, е приело, че в резултат на процесното ПТП, Т.Т.Т. е получил
следните увреждания: Контузия на гръдния кош вляво. Счупване на VІ ляво ребро. Контузия на
лявото бедро. В СМЕ е посочено, че на
ищеца са били причинени интензивни болки
и страдания във връзка с контузията на гръдния кош и от счупеното ребро. Пострадалият
е претърпял сърдечна операция (през 2004 г.), което е довело и до силна
стресова реакция на ищеца. След ПТП, на ищеца е било проведено консервативно
лечение с вливания и болкоуспокояващи и е проведена инвазивна диагностична
процедура, тъй като ищецът е бил опериран с четворен байпас. Видно от СМЕ,
извършването на пункцията се е наложило поради клиничните данни за претърпяна
от ищеца тежка оперативна интервенция. Вещото лице е посочило, че наличният
типичен белег на предната стена на гръдния кош, по срединната линия, е
достатъчен аргумент при гръдна травма да се проведе тази диагностична инвазивна
процедура. При провеждането й при данни за наличие на въздух или кръв в
плевралната кухина, тази процедура позволява предприемането на спешни инвазивни
лечебни мероприятия. С оглед на това,
вещото лице е приело, че двустранната
пункция на плевралната кухина е проведена правилно. След извършването й,
не са установени данни за наличия на кръв или въздух в гръдната кухина. В
открито съдебно заседание на 29.01.2018 г., вещото лице по СМЕ е посочило, че
възстановяването от получените от ищеца контузии и от счупването на ребро, е
обикновено в период от 20 -25 дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.Л.Т.. Свидетелката заявява, че
при настъпване на процесното ПТП, е пътувала в лек автомобил „Фиат
Чинкуеченто“, с рег. № *******управляван от ищеца, по пътя
Сандански – Б.. Свидетелката видяла, че отсреща идва автомобил, който се движел
странично, завъртял се и настъпил удара. Ищецът излязъл от автомобила първи, но
свидетелката не си спомня по какъв начин и от къде. Казал, че има удар в
гърдите, но успял да се изправи. Бил приет в Хирургичното отделение на
болницата в гр. Б.. След като бил изписан, около половин година, ищецът се
оплаквал от болки в гърба и гърдите. През нощта бълнувал от преживяното. Това
било около два - три месеца. Свидетелката сочи, че след катастрофата, съпругът
й е бил много уплашен, често се заглеждал в едно положение, бил дори малко
неадекватен. Имал стрес, болки, бил нервен, не смеел да се вози в кола.
Съдът прецени със засилена критичност показанията
на свидетелката Танушева,
тъй като същата
е съпруга на ищеца. След като взе предвид, че същите са последователни, почиват
на непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗД „Б.И.” АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Т.Т.Т. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи, и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на
ПТП – 64 години, отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищеца,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Т.Т.Т., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 15 000
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е управлявал МПС без поставен предпазен
колан, с което допринесъл за настъпването и интензивността на уврежданията.
Възражението на ответника
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, а по делото
няма данни, дали по време на процесното ПТП, ищецът е бил без поставен
предпазен колан (такива данни се съдържат в протоколите за разпит на свидетели
от досъдебното производство, но същите не са годно доказателствено средство за
установяване на този факт). Така или иначе,
видно от заключението
по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), травмите на ищеца от
процесното ПТП може да се получат и при поставен предпазен колан.
При
настъпване на процесното ПТП, Т.Т.Т. е бил водач на лек автомобил „Фиат
Чинкуеченто“, с рег. № *******в който се е ударил лек автомобил „Ауди 80“, с
рег. № *******управляван от А.С.Т.. Видно от заключението по КСМАТЕ, ударът
между двете МПС е бил между предната челна част на л.а. „Фиат Чинкуеченто“ и
задната част на лявата страна на л.а. „Ауди 80“. Предвид масата и скоростта на
двата автомобила, силата на удара между тях е реализирала отрицателно ускорение
около 10.6 g, т.е. около 10.6 пъти земното ускорение. Освен
това, при установения механизъм на удара, който за л.а. „Фиат Чинкоеченто“ на практика е бил
челен (но ексцентричен), телата на пътуващите са политнали напред и леко
наляво. С оглед на всичко това, вещите лица по КСМАТЕ са
приели, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът Т. е бил с предпазен колан, тъй като
не е получил травматични увреди в областта на главата, на гръдната кост и на
гръдните и коремните органи, а е получил ляво разположени травматични
увреждания - контузия на гръдния кош вляво,
счупване на VІ ляво ребро, контузия на лявото бедро.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че с поведението си пострадалият не е
допринесал за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от 15 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да
се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 27.04.2014 г.
Относно
разноските:
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 1500
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017 г., приложен на лист 16 от
делото. В съдебно заседание на 04.06.2018 г., ищецът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на
събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да
се намали на 1400
лева.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 798 лева от общо
направените разноски в размер на 1900 лева (1900 лв. х 0.42), вкл. платено
адвокатско възнаграждение (1400 лева) и депозит за експертизи (500 лв.).
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. К.
А.Д., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 759.80
лева (1310 лв. х 0.58).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 716 лева, от които: 600 лв. - държавна такса и
116 лева – депозит за експертиза (200 лв. х 0.58), от внасянето на която съдът,
на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на Т.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 15 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 27.04.2014 г., на ПП-1 Е-79, ведно със законната
лихва, считано от 27.04.2014 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 15 000
лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 798 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на адвокат К. А.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 759.80
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 716 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: