Определение по дело №2129/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 195
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20211100602129
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. София , 07.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Ст. Николов

Константина М. Христова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602129 по описа за 2021 година
при секретаря ….. и с участието на прокурора…….., като разгледа
докладваното от съдия Николов ВЧНД № 2129 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н., депозирана в качеството му на
упълномощен защитник на подс. Р. Б.Л., срещу определение от 15.02.2021г.
на СРС, НО, 18 състав, постановено в разпоредително заседание, проведено
по НОХД № 7517 по описа на съда за 2020г., с което е отказано съдебното
производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.
Адвокат Н. в частната жалба посочва, че съдът незаконосъобразно е
отказал да прекрати съдебното производство, тъй като е налице неяснота в
повдигнатото обвинение на подс. Р. Б.Л., касаещо пострадалата и
конституирана като частен обвинител и граждански ищец Л.Б. Л.а. Сочи се в
жалбата, че пострадалата Л. Л.а била конституирана като частен обвинител и
граждански ищец по делото, въпреки че в молбата за конституирането й било
посочено за дата на деянието- 21.11.2015г., което не съответствало на времето
на престъплението, извършено срещу нея, за което подсъдимият е предаден
на съд. Моли се обжалвания акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на
прокуратурата за уточнение на дата на инкриминираното деяние.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира,
че същото трябва да бъде отменено по следните съображения:
На първо място въззивният съд намира за необходимо да обсъди
доводите за отказа за прекратяване на съдебното производство, изложени в
частната жалба, като намира същите за изцяло неоснователни.
1
Подс. Р. Б.Л. е предаден на съд за две престъпления, всяко от които
поотделно осъществяващо състава на престъплението по чл.144,ал.3,вр. с ал.1
от НК
В конкретния случай, първостепенният съд в хода на разпоредително
заседание, проведено на 15.02.2021г. по НОХД № 7517/ 2020г. по описа на
СРС, НО, 18 състав, с определение е уважил искането на Л.Б. Л.а за
конституирането й като страна в процеса -частен обвинител и граждански
ищец.
Независимо че в молбата на Л.а за конституирането й като страна в
процеса е посочена друга дата на инкриминираната деятелност, която не
съответства на тази визирана в обвинителния акт, въззивният съд намира, че
не е налице някоя от хипотезите на чл.249,ал.4 от НПК, обосноваващи
неяснота в обвинението, тъй като фактическата рамка на предмета на делото
се определя имено от обвинителния акт, а не от искането за конституиране на
страна в процеса.
На въпроса дали правилно първостепенният съд е конституирал Л.а
като частен обвинител и граждански ищец по делото, може да се отговори от
въззивната инстанция при обжалване на първоинстанционната присъда по
реда на глава ХХІ от НПК. Този извод на въззивния съд следва по аргумент
на противното от разпоредбата на чл.249,ал.3 от НПК, предвиждаща
единствено на съдебен контрол да подлежи определението на първата съдебна
инстанция, с което се отказва да се допусне частен обвинител /в подкрепа на
изложеното е и т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 05.02.2004 г. по н. д. №
2/2003 г., ОСНК на ВКС, което според въззивния съд не е загубило своята
актуалност, с оглед това, че законодателят нормативно се е съобразил с тази
тълкувателна практика в чл.249,ал.3 от НПК/.
Въпреки това въззивният съд, след като направи собствена проверка на
приложените по досъдебното производство документи, както и на
обвинителния акт, прие, че в хода на досъдебното производство е допуснато
съществено отстранимо нарушение на процесуални правила, което е довело
до ограничаване на процесуалните права на подс. Р.
Б.Л.. Определителната норма на
чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до нарушение на правата на обвиняемия“.
Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват
засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи
пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия,
са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество; липса на постановление за привличане; не предявяване на
постановлението; липса на разпит на обвиняемия непосредствено след
привличането; постановление, което не отговаря на изискванията за
съдържание, позволяващо обвиняемият да разбере в какво е обвинен; да
2
участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен
превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее
български език; недостатъци на обвинителния акт.
Както съдът посочи по-горе в настоящите мотиви първоинстанционното
съдебно производство е образувано след внесен от СРП обвинителен акт
срещу подс. Р. Б.Л. за две престъпления, всяко от които поотделно
осъществяващо състава на престъплението по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК,
както следва:

на 22.11.2015 г. около 23:00 ч. в гр. София, ул. 187 № 12 на първия етаж
в къщата на гореописания адрес се е заканил е убийство на Л.Б. Л.а с думите „
Ще те убия“, „ Ще те накълцам с брадва „ и „ Ще те закопая“, като това
заканване би могло да "възбуди основателен страх от осъществяването му;
на 10.09.2016 г. около 23:00 ч. в гр. София, жк. „ Младост 4“ бл.**** се
е заканил с убийство по телефона на С.В.М. с думите „ Ще те удрям с винкела
докато дишаш“. „ Щом се прибереш в къщата изключвам видео
наблюдението и ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му.

За първото престъпление подс. Р. Б.Л. е привлечен като обвиняем с
постановление за привличане на обвиняем от 22.04.2020г., връчено на
последния на 07.05.2020г.
За второто престъпление подс. Л. е привлечен като обвиняем с
постановление за привличане на обвиняем от 20.05.2020г., връчено на
последния на 03.06.2020г.
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. №
2/2002 г., ОСНК на ВКС-когато се разкрият основания да се включат в
обвинението нови престъпления, органът на досъдебното производство е
длъжен да измени обвинението, като това става чрез извършване на
процесуалните действия по повдигане на ново обвинение и неговото
предявяване на обвиняемия, при което делото продължава да се движи по
последното обвинение. Това тълкователно решение не е загубило своята
актуалност според Тълкувателно решение № 6 от 19.02.2018 г. по тълк. д. №
6/2017 г., ОСНК на ВКС.
Тъй като към първоначалното обвинение на Л. за престъпление по
чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК е следвало да се включи ново обвинение за друго
престъпление по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК, т.е. налице е института на
изменение на обвинението, то това е следвало да стане с ново постановление
за привличане на обвиняем по реда на чл.225 от НПК, в което наред с първото
обвинение за престъпление по чл. 144,ал.3,вр. с ал.1 от НК се включи и
3
второто.
Органите на досъдебното производство не са спазили изискванията на
процесуалния закон и на тълкувателното решение, като на практика с
постановлението за привличане на обвиняем от 20.05.2020г., връчено на Л. на
03.06.2020г., делото е продължило да се движи по последното обвинение,
което е за престъпление по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК, извършено на дата
10.09.2016 г.
Тъй като с обвинителния акт Р. Б.Л. се предава на съд за две
престъпления, след като досъдебното производство се е водило само за
едното от тях, а именно за това извършено на дата 10.09.2016 г., то е
допуснато на досъдебната фаза отстранимо процесуално нарушение, довело
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да разбере в какво
престъпление е обвинен.
С оглед на посоченото настоящият съдебен състав приема, че
неправилно контролираният съд е отказал да прекрати от разпоредително
заседание съдебното производство по делото и да го върне на прокурор при
СРП за прецизиране обвинението.
Водим от всичко изложено и на основание чл.249, ал.3 от НК вр. с
чл.341 и сл. от НПК‚ Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.02.2021г. на СРС, НО, 18 състав,
постановено в разпоредително заседание, проведено по НОХД № 7517 по
описа на съда за 2020г., с което е отказано съдебното производство да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на СРП.
Връща делото на СРП за отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия Р. Б.Л..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4