Решение по дело №93/2021 на Административен съд - Силистра

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 113

 

гр. Силистра, 23.11.2021 г.

 

В  И  М  Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Силистра, в открито съдебно заседание  на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

 

при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа  докладваното от административния съдия адм.дело № 93 / 2021 г. по описа на Административен съд - Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 - чл. 178 от АПК с материално основание - чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Образувано е по жалба на М.Х.П. ***, представляван от адв.М. П., срещу заповед № 3247/22.03.2021 г. на Управителя на НОИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т .5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение с длъжност „Директор на ТП на НОИ-Силистра“.

На първо място се претендира нищожност на заповедта, тъй като същата била издадена на 22.03.2021 г., а в нея се указвало, че правните й последици настъпват една седмица по-рано, т.е. от 16.03.2021 г.

На следващо място се поддържа унищожаемост поради липса на елементи от фактическия състав на правомощието, както следва:

- Не е налице нова фактическата обстановка, тъй като специфичните изисквания за заеманата длъжност, а именно – „достъп до класифицирана информация“, не са били въведени чрез нормативен акт, а с акт на Ръководителя на структурата;

- Административният орган, неправилно според жалбоподателя, е съобразил като факт с правно значение Решение на Държавната комисия по сигурността на информацията от 16.03.2021 г. за отнемане достъп до класифицирана информация преди то да е влязло в сила поради съдебното му оспорване. В тази връзка се извежда извод, че посоченото решение не следва да се преценява като факт по повод издаване на процесната заповед, т.е. че атакуваният акт е преждевременно издаден.

- На последно място, счита се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като съществуващото изискване за длъжността „Директор на ТП на НОИ“ за достъп до класифицирана информация, ниво „Секретно“ не кореспондирало с евентуалната и предполагаема необходимост от ползване на секретна информация, или такава, която да се класифицира като държавна тайна.

Моли се за отмяна на акта и за присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез юрисконсулт К.А., оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмено становище, с което развива съображения за неоснователност на оспорването в следния смисъл:

Заповедта е издадена в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и в случая са налице материално-правните предпоставки за приложението й в условията на кумулативност - налице е нова фактическа обстановка - изгубване на достъпа до класифицирана информация, която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност от страна на Директора на ТП на НОИ и причината за това е непреодолима, защото не зависи от волята на страните по правоотношението.

В кръга на служебните задължения на ръководителя на ТП на НОИ се включват правомощия, които по закон не могат да се делегират – примерно издаването на решения по чл. 117 от КСО, и в тази връзка служителят не би могъл да делегира тези си правомощия на друг служител, който притежава необходимия достъп до класифицирана информация. Освен това в рамките на длъжността на жалбоподателя се включват широк кръг правомощия от ръководен, организационен, контролен характер, дейност по експертиза на неработоспособността, въпроси, свързани с преценка в различни области на правоприлагането-пенсионно, трудово-осигурително, социално и др., които изискват ползване на информация, представляваща „служебна“, а в определени случаи и „държавна“ тайна. Невъзможността за боравене с посочените данни е обусловено от отнетия достъп до класифицирана информация.

Позовава се и на настъпилата в рамките на настоящото съдебно оспорване промяна на чл. 29, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на НОИ, в сила от 21.08.2021 г.,съгласно която изрично, също с нормативен акт, освен делегацията по чл. 37 от ЗЗКИ, се въвежда изискване лицата, заемащи длъжност „директор на ТП на НОИ“ да притежават достъп до класифицирана информация.

Административен съд - Силистра, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.08.2011 г., в изпълнение на нормативно определените правомощия по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация, е актуализиран Списък на длъжностите в Териториалните поделения на НОИ в страната, които длъжности следва да обработват класифицирана информация /л.354 и л.368/. Видно от същия за длъжността „Директор на ТП на НОИ“ във всички поделения на НОИ, в това число и за гр.Силистра, е изискуемо ниво на достъп „Секретно“ .

Със заповед № 1030 от 24.07.2012 г.на Управителя на НОИ М.Х.П. е назначен на длъжност „Директор на ТП на НОИ-Силистра /л.214/.

По делото няма спор по фактите.

С Решение № 351 / 07.01.2021 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) на М.П., в качеството му на Директор на ТП на НОИ-Силистра, е отказан достъп до класифицирана информация, като по този начин предоставеният му преди това със съответно решение достъп е отнет. Решението е обжалвано по административен ред и с Решение № 21-II-18 / 16.03.2021 г. на съответна Комисия по сигурността на информацията на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8, във връзка с чл. 41, т. 4 и чл. 42, ал.1, т. 1 и т.3 от ЗЗКИ отказът е потвърден. Фактическите основания за отказа, визирани в посочените т. 6 и т. 8 на чл. 40, ал. 1 от ЗЗКА са: ненадеждност от гледна точка на сигурността и опазване на тайна.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ решенията на Комисията по сигурността на информацията подлежат на предварително изпълнение.

Към посочената дата 16.03.2021 г., от която се зачитат разпоредените последици на цитираното решение, по повод на служебното правоотношение на жалбоподателя, е настъпила нова фактическа обстановка – съществуващата до този момент правоспособност, респ. правомощие за достъп до класифицирана информация, е преустановена.

Спрямо Решението за отнемане достъп до класифицирана информация е осъществен съдебен контрол за законосъобразност и с Решение № 53 от 19.07.2021 г. по адм.дело № С-34 / 2021 г. на ВАС оспореният акт е потвърден. С решението е осъществен и контрол за материална законосъобразност като е прието, че жалбоподателят се явява „ненадежден“ от гледна точка на легалните понятия за национална сигурност и за способността за опазване на държавна тайна съгласно Закона за защита на класифицираната информация и Закона за Държавна Агенция по национална сигурност.

С писмо вх. № 13-48 / 19.03.2021 г. председателят на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е уведомил НОИ, че с Решение № 21-11-18 / 16.03.2021 г. на ДКСИ е отхвърлена жалбата срещу Отказ за достъп до класифицирана информация № 351 / 07.01.2021 г. до ниво „Секретно“, издадено от Комисия по СИ на М.П..

Със Заповед № 3247 / 22.03.2021 г. управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя.

Оспорването на посочената заповед е повод за образуване на настоящото съдебното оспорване.

При разглеждане на спора, настоящият състав спря производството поради наличието на преюдициален въпрос – съдебното оспорване на Решенето за отнемане на достъп до класифицирана информация и продължи същото след постановяване на Решение от 19.07.2021 г.

При решаване на делото съдът съобразява и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която нови факти от значение за делото, настъпили или установени след издаване на акта, се преценяват към момента на приключване на устните състезания – 28.10.2021 г.

В тази връзка, при постановяване на настоящото решение, от една страна следва да се вземе предвид факта на стабилитета на Решението на ДКСИ / като се отвори скоба, че законодателят е придал и предварителна изпълняемост на същото, която е настъпила преди издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение /16.03.2021 г. спрямо 22.03.2021 г./

На следващо място, в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът съобразява като нормативен факт и настъпилото в хода на съдебното производство допълнение - чл. 29, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на НОИ, в сила от 01.08.2021 г., съгласно което изрично се въвежда изискване директорите на ТП на НОИ да притежават достъп до класифицирана информация.

Като доказателства съдът изиска и всички списъци по чл. 37 от ЗЗКИ за периода от преди назначаването на жалбоподателя на процесната длъжност до настоящия момент, за да се провери дали изменението на фактическата обстановка не е извършена с оглед на определена личност или събитие, дали не е резултат на субективност и възможност за едностранно изменение на служебното правоотношение. В отговор, както бе маркирано по-горе, се установява, че изискването за притежаване достъп до класифицирана информация е въведено преди учредяване на процесното правоотношение и касае всички длъжности „Директор на ТП на НОИ“. Т.е. не е налице едностранна и субективна промяна в правоотношението, извършена от органа по назначаването. В тази връзка следва да се отбележи и че изискването за достъп до класифицирана информация е нормативно определено чрез приложения утвърден Списък, тъй като чрез нормата на чл. 37 от ЗЗКИ и чл. 42, ал. 5 от ЗА /Закон за администрацията/, които кореспондират с чл. 21 от ЗЗКИ, нормативно е предоставена възможност на съответните ръководители на организационни единици, какъвто е Управителят на НОИ, да издаде такъв списък. Извършеното на 01.08.2021 г. допълнение в ПОДНОИ не въвежда нова възможност, а детайлизира същата.

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

В процесния казус органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя в качеството му на Директор на ТП на НОИ-Силистра, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В случая спорът се свежда до преценка за кумулативното проявление на предпоставките за създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по длъжността и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, т. е. не зависят от волята на тези страни. Посочените предпоставки формират обективната невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

С отнемането на достъпа до класифицирана информация с Решение № 21-I-18 / 16.03.2021 г.на ДКСИ е създадена нова фактическа обстановка, засягаща изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя. Източник на създадената нова фактическа обстановка е актът по чл. 59 ЗЗКИ. Съдържанието на акта на ДКСИ е предпоставка за издаване на последващата заповед, с която на жалбоподателя е прекратено служебното правоотношение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отнемането на достъпа не е задължително обвързано с невъзможност да изпълнява възложените му служебни ангажименти. Съдът възприема подробната аргументация на ответника по отношение на предметния обхват на задълженията и необходимостта за ползване на класифицирана информация. Функциите на Директорите на териториалните поделения на НОИ са установени в чл. 29, ал. 1 от ПОДНОИ. Сред тях са: планиране, организиране, контролиране и координиране на дейността на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, контролната дейност по експертиза на временната неработоспособност, отпускане, изменение, спиране, прекратяване, възобновяване и изплащане на пенсии и паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в т.ч., обезщетения за болест, майчинство, безработица, парични помощи за профилактика и рехабилитация; методическо ръководство и контрол на осигурителите за правилното изготвяне на документите за пенсиониране; упражняване на контрол за спазване на осигурителното законодателство; контрол на експертизата на временната неработоспособност; контрол на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност; установяване, разследване и регистриране на трудовите злополуки, проучване и регистриране на професионалните болести, осъществяване на контрол върху дейността на осигурителите по установяване, разследване и регистриране на трудовите злополуки и по проучване на професионалните болести.

Актовете, издавани от специализираната администрация по повод на посочените по-горе правоотношения, подлежат на обжалване по административен ред пред жалбоподателя в качеството му на Директор на ТП на НОИ /чл. 117 от КСО/. Произнасянето на последния с решение по чл. 117 от КСО е абсолютна предпоставка за по-нататъшно оспорване на посочените индивидуални административни актове по съдебен ред като материалната му компетентност е изключителна, т.е. не може да бъде делегирана. Това опровергава, обратно на поддържаната от жалбоподателя  теза, че жалбоподателят би могъл да изпълнява служебните си задължения чрез делегиране, респ. чрез преупълномощаване или възлагане на друг служител с достъп до класифицирана информация да извършва необходимите справки. Впрочем, дори друг служител да извърши посочените справки, той не би могъл да докладва за резултатите, тъй като лицето, на което следва да се докладва, не е оправомощено да ги чуе.

Независимо от горното, неоправдано е от гледна точка на разходване на публични средства – пари и време, да се определя щат, респ. отделна или по съвместителство длъжност, свързана с достъп до класифицирана информация, само защото длъжностното лице по сигурността на информацията в хипотезата на „достъп „необходимост да се знае“, е определен като „ненадеждно“ от гледна точка на националната сигурност.

Също така организирането и координирането дейността на ТП на НОИ обуславя управление при кризи и мобилизационна подготовка, в т.ч. по привеждане на структурата в по-висока степен на бойна готовност, за изпълнението на които дейности е необходимо да се ползва класифицирана информация - държавна тайна по смисъла на раздел I, т. 4 от Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ - „Сведения за привеждане на страната в по-високо състояние и степени на бойна готовност, военновременните планове и разчети, проекти и мероприятия, свързани с осигуряването на отбранителната способност на национално равнище на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт“.

В обобщение, съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на приложената норма – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Налице е нова фактическа обстановка към 16.03.2021 г. /предварителна изпълняемост на Решенето на ДКСИ/, възникнала след учредяване през 2012 г. на служебното правоотношение, при която жалбоподателят обективно не може да изпълнява възложените функции като тази невъзможност е непреодолима.

В административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. На страната е обезпечено правото на участие, установени са правно-значимите факти – Решението на КСИ е проявило предвидения в него ефект още към 16.03.2021 г., предвид коментираната по-горе предварителна изпълняемост.

Целта на закона е спазена – назначаване на държавни служители, отговарящи на изискванията по ЗДСл, ЗКИ, ЗДАНС.

Относима информация по казуси, сходни с процесния, се съдържа в Решение № 2739 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 267 / 2018 г., 5-членен с-в,и в Решение № 17548 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2018 г., V о.

В обобщение, въз основа на гореизложеното, съдът намира оспорването за неоснователно, поради което следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, възнаграждение в размер на 200 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, както и разноски за две съдебни заседания в общ размер от 450 лева / четири нощувки и четири автобусни билети, дневни – параметрите, за които са обосновани с приложените писмени документи – авансов отчет и командировъчна заповед./

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.П., ЕГН: ********** *** срещу заповед № 3247 / 22.03.2021 г. на Управителя на НОИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение  с НОИ.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Х.П. за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА М.Х.П., ЕГН:********** *** да заплати на Национален осигурителен институт общата сума от 650 лева, от които: 200 /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:………………..