Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 20.03.2018г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно отделение , ІХ -
ти Въззивен
състав , в открито заседание
на двайсет и осми февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на
секретаря Арсова и в присъствието на прокурора
Янева , като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . О.
Х. Д . 412 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството е
по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от
25.09.17г . по Н .О .Х .Д .
№ 1540
/ 17г. , СРС, НО , 94 с - в е
признал подсъдимия Ц.И.В. за
виновен за извършено престъпление по чл. 129
ал.2 вр. ал.1 вр.
чл. 63 ал.1 т.3 от НК и вр. чл. 54 от НК
му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок 1 година ,чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 69
ал.1 вр . чл.
66 ал.1 от НК за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила . С присъдата е осъден
подсъдимия да заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК в
полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 231, 84 /двеста тридесет
и един лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното
производство разноски, по сметка на съда сумата от 603, 20/шестстотин и три
лева и двадесет стотинки/ лева- представляваща
разноски в хода на съдебната фаза, както и сумата от по 5.00 /пет/ лева - за служебно издаване на всеки изпълнителен лист. С
присъдата е осъден подсъдимия да
заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК на М.Г.К., ЕГН **********, сумата от 1 500, 00 / хиляда и петстотин/ лева , представляваща
сторени в хода на производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Срещу присъдата
е постъпила жалба от подсъдимия
, с която се иска да се отмени
постановената присъда и подсъдимия да бъде признат за невиновен по внесеното
обвинение .
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ц.И.В. - адв. И. подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение или алтернативно се иска да бъде намалено наложеното наказание .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител М.Г.К. – адв. В. пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд ,а жалбата да се остави без уважение , както и пледира за присъждане на направени разноски пред въззивния съд.
В съдебно заседание частният обвинител М.Г.К. редовно призован не се явява .
В съдебно заседание подсъдимият А.П.А.подържа изложеното от своя защитник и сочи , че няма какво друго да добави .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила
визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен
материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Ц.И.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, е основно образование, работи, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.В. е с добри характеристични данни, същият не е
регистриран в ДПС, не са му образувани възпитателни дела и не са му налагани
възпитателни мерки по чл. 13 ЗБППМН. Към месец август 2016г. подсъдимият Ц.В.,
частният обвинител М.К., свидетелите Ц.А.и Д.П.се познавали, тъй като
посещавали един и същи фитнес - фитнес "Титаниум",
който се намирал в ж.к. "******", бл. 386. В същия фитнес работел
свидетелят В.А..
На
28.08.2016г. преди обяд частният обвинител К. и свидетелят А.посетили фитнес
зала "Титаниум", където тренирали до около
13.00 - 13. 30 часа. След като излезли от фитнеса, двамата свидетели застанали
на ъгъла на блока, в който се намирала фитнес залата, и докато разговаряли,
възприели намиращо се в близост момиче - приятелката на подсъдимия В.. Двамата
свидетели обсъдили момичето, което било забелязано от подсъдимия В., който по
това време се намирал на терасата на жилището си, находящо
се в жк. "******", бл. 387, вх. 1, ап. 51.
Подсъдимият В. подвикнал на двамата свидетели, които погледнали в посоката, в
която се намирал подсъдимият, разпознали го и като не разбрали какво е
провокирало действията му, се прибрали всеки в дома си, като преди това К. и А.се
разбрали да се видят следобед, за да пият кафе.
Докато бил
в дома си, свидетелят К. получил съобщения в социалната мрежа "фейсбук" от подсъдимия В.. В. се интересувал кога и
къде може да се види с К., на което частният обвинител му отговорил, че могат
да се видят след 10 минути пред фитнес залата. След това частният обвинител М.К.
се обадил на свидетеля Ц.А.и му казал, че ще мине да го вземе, за да пият кафе
пред фитнеса. По пътя частният обвинител К. разказал на свидетеля А., че
подсъдимият В. му е писал във фейсбук и че иска да го
види. Около 14. 00 часа свидетелят А.и частният обвинител К. стигнали пред
входа на фитнес залата, където на работа вече бил свидетелят В.А.. Подсъдимият В.
все още не бил дошъл на мястото. Частният обвинител К. седнал на пейка пред
залата, а свидетелят А.влязъл в залата, където разговарял със свидетеля А.и му
казал, че
Ц.В. е писал на М.К. във фейсбук и го
извикал да говорят пред фитнеса,
като изразил предположение, че става въпрос за
момичето, което по-рано същия ден
К. и А.били обсъждали.
По същото време свидетелят Д.П.се намирал пред входа на
денонощен магазин "Табако", който се намирал в близост
до фитнеса, и откъдето свидетелят искал да си
купи храна. Пред магазина свидетелят
видял подсъдимия В., който му обяснил,
че някой се е закачал с приятелката му. Свидетелят П.влязъл в магазина и след като излязъл, видял,
че В. се насочва към входа
на фитнеса, като П.тръгнал след него. В. се
насочил към седналия на пейката
К., който, виждайки подсъдимия, се изправил и пристъпил напред. В това време свидетелят А., който се намирал
вътре във фитнеса, видял приближаващия В. и излязъл от фитнеса с идеята
да предотврати евентуален конфликт. В този момент подсъдимият
В., който се намирал в непосредствена близост до частния
обвинител К., нанесъл удар с дясната си ръка, свита
в юмрук, в областта на лицето на
частния обвинител, който удар попаднал
в лявата част на долната му
челюст. В резултат на удара частният
обвинител паднал на земята. Чул
шума от удара
и от падането на земята на
К., свидетелят А.се обърнал в посоката, в която се намирали
свидетелят и подсъдимият и възприел частния обвинител на земята,
а подсъдимият - да стои прав до
него. Свидетелят А.се насочил към
частния обвинител, за да му
окаже помощ. В това време от
фитнес залата излязъл и свидетелят А., който също бил
видял К. на земята. Подсъдимият В. побягнал през паркинга
на кооперацията в посока блока, в който се намирало
жилището му. Свидетелят А.помогнал на частния обвинител
да се изправи,
като след това двамата отишли
в УМБАЛ "Св. Анна",
където на К. била оказана медицинска
помощ.
Съгласно заключението на назначената в хода на производството
съдебномедицинска експертиза
при пострадалия К. са установени следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия на главата;
разкъсване на лигавицата на устната
кухина; счупване на долната челюст
в областта на тялото в ляво и на кондиларния израстък в дясно. Съгласно експертното заключение мозъчното сътресение, доколкото липсват данни за
изпадане в безсъзнателно състояние, както и разкъсването на лигавицата на устната
кухина осъществяват медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Контузията на главата
е причинила на пострадалия страдание.
Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното
производство КСППЕ и ДСППЕ, допусната
в хода на съдебното следствие, макар и непълнолетен към датата на
деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното,
като е могъл да ръководи постъпките
си; не е действал в състояние на лекомислие и/или увлечение и не се е намирал
в състояние на физиологичен афект.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
: обясненията на подсъдимия В. - частично, показанията на свидетелите М.К., включително и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 и 5 вр. ал.
1 НПК, Ц.А., включително и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал.
1 НПК, В.А. - включително и частично приобщени на основание
чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК, Д.П.- включително
и приобщени в цялост от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал.
1 НПК; писмени - справка за съдимост, справка
- характеристика (л. 99 от досъдебното производство), протоколите за разпознаване (л. 18 от досъдебното производство, л. 24 от досъдебното производство, л. 28от досъдебното производство), медицинска документация по отношение на свидетеля
К.; способите за доказване - заключенията на КСППЕ (л. 87от досъдебното производство), допълнителна
КСППЕ (допусната в хода на съдебното следствие)
и СМЕ (л. 81от досъдебното производство).
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието
и авторството на подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.З
от НК , а именно
на
28.08.2016г. около 14:00 часа в гр.София, ж.к. „******” пред фитнес „Титаниум”, находящ се в блок 386,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с дясната ръка, свита в юмрук
в областта на лицето по лявата страна на челюстта на пострадалия М.Г.К., му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво,
реализираща медико-биологичния признак счупване на челюст .
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място , е осъществил действия по нанасяне на удар с
дясната ръка, свита в юмрук в областта на лицето по лявата страна на челюстта
на пострадалия М.Г.К., вследствие на което му е причинил, счупване на долна челюст в ляво, реализираща
медико-биологичния признак счупване на челюст, а именно средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване
.
Доводите на защитата за недоказаност на извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от страна на
подсъдимия по делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни
,тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени
средства . В тази
насока следва да се отбележи , че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на
събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло
и от настоящата съдебна инстанция . В тази насока следва да се
посочи ,че извършването на инкриминираното деяние се установява
по безсъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели
,както и изготвената съдебно- медицинска експертиза. Неоснователно е изложеното от
защитата ,че по делото
не е доказано по никакъв начин, че
подсъдимия е нанесъл удар с дясна ръка свита в юмрук . В тази връзка следва да се посочи
,че в показанията си свидетелят К.
изрично посочва „ Подсъдимият беше срещу мен .Споменът ми е за едно проблясване на една ръка , която е свита в юмрук отдолу
.Удари ме в лявата част на лицето .Ръката му беше свита в юмрук , но дали е имало твърд
предмет в нея не мога да кажа „ . Показанията му въззивният съд намира за последователни, безпротиворечиви и
логични , като същите се потвърждават и останалия събран доказателствен материал .В тази връзка следва да се посочи
, че в
показанията си свидетелят очевидец А.посочва , че „ излизайки от фитнеса , е
седнал отпред , чул е силен удар и в този момент е видял ,че М. е бил паднал долу на земята ,
като подсъдимия е бил до тях в този момент , а свидетеля А.е бил странично на
свидетеля К., „ . Свидетелят А.посочва
също , че свидетелят А.е дошъл след
удара при тях, като подсъдимия след удара е започнал да тича към дома си , който е бил наблизо. В показанията
си свидетелят А.сочи ,че в момента ,в който е бил на смяна , е чул някакъв
трясък , при което е погледнал и е видял
,че М. е на земята , а подсъдимия – Ц. е
бягал към кооперацията , като Ц.А.е бил
над М.
и се е опитвал да му помогне да се изправи. Свидетелят П.сочи , че не е имал видимост поради намираща се пред нето
кола , като посочва , че е видял подсъдимия да се отдалечава с нормален ход , което обстоятелство
се опровергава от изложеното от
свидетелите А.и А.. От
така цитираните свидетелски показания въззивният
съд намира ,че безспорно по делото се установява , че ударът на пострадалия е бил нанесен именно от
подсъдимия и то по визирания от обвинението начин, а именно със свита в юмрук
ръка , противно на доводите на защитата , тъй като по делото от фактическа
страна се установява , че към момента на
удара срещу
пострадалия е бил единствено
подсъдимия по делото , като не е имало
друго лице,а пострадалия К. изрично в
цитираните си показания е посочил какво
точно действие е осъществил по отношение на него подсъдимия, при което по делото е доказано оспорваното
авторство на деянието . Неоснователно е изложеното от защитника на подсъдимия , че същия е извършил деянието при условията на
чл.132 от НК , а именно силно раздразнение , което е предизвикано от
пострадалия , като защитата сочи , че подсъдимия е изпитвал страх, яд и гняв , тъй като по делото от фактическа страна не
се установява по отношение на
подсъдимия от страна на пострадалия , да
е било осъществено соченото от защитата нападение , нито се установява ,че
по отношение на подсъдимия от страна на пострадалия е била
отправена тежка обида , клевета или е било извършено друго противозаконно
действие , при което не са налице
основания за квалифициране на деянието по чл.132 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода
до 3 години в нормата на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК по отношение на
подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело
, а именно наказание лишаване от свобода
за срок от 1
година , чието изпълнение е отложено по реда
на чл.69 ал.1 вр.
чл. 66 ал.1 НК за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила , са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото
е извършено ,
а именно вида и броя на причинените на пострадалия травматични
увреждания, включително и извън инкриминираните, насочеността на удара в изключително
уязвима част от човешкото тяло, каквато се явява лицевата област, обстоятелството , че срещата е била инициирана от подсъдимия , както и е отчетена обществената опасност на подсъдимия
по делото , който е неосъждан, и е с положителни характеристични данни , които обстоятелства са смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,при което правилно е прието , че не са налице
основания за приложение на чл.
55 ал.1 т.2 б „ Б „ от НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,като и най – лекото
предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца да се явява несъразмерно тежко . Съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 1
година , тъй като същото е съобразено със
степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние , при което е
причинено телесно увреждане счупване на
челюст , при което оздравителния процес е немалък . Правилно е преценено , че
по делото са налице предпоставките за приложението на чл.69 ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 НК , тъй като към момента на осъществяване на деянието подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер
, наложеното
наказание е за срок от една година, а именно до 3 години , и за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително да бъде изтърпяно наказанието , като СРС е определил максималния размер от 3 години на предвидения в закона максимален срок от 3 години
, считано от влизане на присъдата
в сила, което е основателно с оглед на тежестта на извършеното деяние .
Законосъобразно
с присъдата с оглед
изхода на делото е осъден подсъдимия да заплати на осн.
чл.189 ал.3 от НПК в полза на държавния бюджет и
по сметка на СДВР сумата от 231, 84 /двеста тридесет и един лева и осемдесет
и четири стотинки/ лева, представляваща
сторени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на съда сумата от 603, 20/шестстотин и три
лева и двадесет стотинки/ лева- представляваща
разноски в хода на съдебната фаза, както и сумата от по 5.00 /пет/ лева - за служебно издаване на всеки изпълнителен лист. Законосъобразно
с присъдата с оглед
изхода на делото е осъден подсъдимия да заплати на осн.
чл.189 ал.3 от НПК на М.Г.К., сумата
от 1 500, 00 / хиляда и петстотин/ лева , представляваща сторени в хода на
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед направеното изявление в съдебно заседание от повереника на частния обвинител М.Г.К.
– адв. В. ,
която пледира за присъждане на направени разноски пред въззивния
съд и с оглед изхода на делото следва да бъде е осъден
подсъдимия да заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК на М.Г.К., сумата
от 600 / шестотин
/ лева , представляваща направени в хода на въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на неговия повереник.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира
при разглеждането на делото от
първоинстанционния съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 25.09.17г
. по Н .О .Х .Д . № 1540 /
17г. , СРС, НО , 94 с - в.
О С Ъ Ж Д
А подсъдимия Ц.И.В. да заплати на осн.
чл.189 ал.3 от НПК на частния обвинител М.Г.К., сумата от 600 / шестотин / лева , представляваща направени в хода на въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на неговия повереник.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.