Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Севлиево, 09.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.
при
секретаря Ивелина Цонева, като разгледа
докладваното от съдията Х. гражданско дело № 173/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Делото е образувано по искова молба от Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч..
Ищеца твърди, че имал сключен трудов договор от 01.03.2011г. с ответното дружество и изпълнявал длъжността "***" с месторабота - ***с. Б., находяща се на главен път София - Варна. Със заповед от 10.11.2017 г., издадена на основание чл. 188, т. 3 и чл. 187, т. 9 и чл. 190, ал. 1, т. 7 при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 3 от КТ и чл. 194 КТ, му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение“ от работодателят. Трудовото му правоотношение било прекратено от 07.11.2017 г.. Препис от заповедта за уволнение и трудовата книжка били връчени на ищеца на 23.01.2018 г. по пощата с обратна разписка и тогава същият узнал за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта била незаконосъобразна. На първо място, ненадлежно била изпълнена процедурата по чл. 193 КТ от работодателят. Ищецът не бил канен от работодателят в определен срок да даде и не дал писмени обяснения, не бил канен и да бъде изслушан преди налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение, описано в заповедта като "установено извършване на ***., в размер на около 50 /петдесет/кг. черен пипер млян". Ищеца не бил уведомяван по никакъв начин, че срещу него ще започне дисциплинарно производство. Ищеца не отказвал да се отзове на покана да даде обяснения или да бъда изслушан - устна или писмена, тъй като такава нямало. Лишен бил от право на защита и по никакъв начин не бил възпрепятствал с действие или бездействие работодателят във връзка с искането на обяснения. Ищеца не бил запознат и какви доказателства са събрани и ценени от работодателя. Изписването на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание само по себе си не означавало, че дисциплинарната процедура се развила законосъобразно. Работодателят в уволнителната заповед се позовал на взаимно изключващи се и противоречащи факти, съдържащи се в изписаната разпоредба на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 КТ, които били с различни правни последици. Тълкувайки волята му изразена по този начин - от една страна, че работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е изслушал или респективно, че са поискани, дадени и приети писмени или устни обяснения и от друга, че такива обяснения не са дадени от ищеца по негова вина след като е канен, ищеца счита, че не е изяснена действителната воля на ответника, съобразно критериите на чл. 193 КТ. На следващо място заповедта за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" била издадена в нарушение разпоредбата на чл. 195, ал. 1, пр. 2 - ро КТ - "нарушението и кога е извършено". В заповедта било записано и било вменено извършването на „други тежки нарушения на трудовата дисциплина" чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Съставен бил и протокол от 06.11.2017 г.. Заповедта не била мотивирана в няколко насоки. Работодателят мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" чрез препращане към друг акт - "протокол от 06.11.2017 г.. Този протокол бил съставен в присъствие на свидетели, но не бил доведен до знанието на ищеца по никакъв начин и същият не бил запознат със съдържанието му, като ищецът сочи и съдебна практика, която счита за приложима /р. № 171/23.02.2010 г. по гр. д. № 68/2009 г., III г.о./. В приложното поле на разпоредбата на чл. 190, т. 7 КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание било предвидено, други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Такива нарушения, които предизвикали сериозни и значителни вреди на работодателят, нарушения оказали разстройващо въздействие върху трудовия процес, като ищецът сочи и съдебна практика, която счита за приложима /р. №437/99г., III г.о. на ВКС/. В заповедта не били посочени и индивидуализирани от обективна и субективна страна твърдените тежки нарушения и налице ли са последици в горният смисъл. Липсвала конкретизация за какви точно „други тежки нарушения на трудовата дисциплина" визирани в разпоредбата на чл. 187, т. 9 КТ му е наложено дисциплинарно наказание. От мотивите на заповедта не можело да се извлече достатъчно ясно правното й основание, а това изисквало точно и конкретно описание на нарушенията, като ищецът сочи и съдебна практика, която счита за приложима /р. № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 38/2009г., IV г.о./. Заповедта била издадена от работодателя и в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1, пр. 3 КТ. В същата като нарушение било посочено "***". В заповедта не било посочено кога е извършено нарушението, времевият период когато ищецът извършил твърдените фактически действия окачествени като "***.". Непосочването на времето на извършване на нарушението било липса на реквизит посочен в нормата на чл. 195, ал. 1, пр. 3 КТ и било достатъчно основание да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. С оглед на този факт ищеца твърди, че заповедта е издадена и извън преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ. Освен това в процесната заповед липсвали и конкретни данни относно преЦ.та на работодателят за приложение на критерия за съответствие между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието. Не били спазени изискванията на разпоредбата на чл. 189 КТ изискваща преЦ. относно тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника. Тежестта на нарушението следвало да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършването на твърдяното нарушение, а такива не били посочени. Ищеца не бил компрометирал качествата си при изпълнение на служебните си задължения и добросъвестно ги изпълнявал. Нямал наложени дисциплинарни наказания с оглед на които за бъде охарактеризирано поведението му като особено укоримо. С оглед изложеното следвало уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и ищеца да бъда възстановен на предишната работа. В заповедта от 10.11.2017 г., с която било прекратено трудовото правоотношение, работодателят не посочил, че дължи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ. Работодателят не изпълнил задължението си за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2016 г. от 5 работни дни в размер на 150 лв. и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2017 г. от двадесет работни дни в размер на сумата от 600 лв.. Предвид гореизложеното ищеца моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за незаконно извършеното уволнение, да бъде отменено същото като такова, да бъде възстановен на заеманата длъжност, както и за осъждане ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на сумата 750,00 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който заявява, че исковете са неоснователни. Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не е изпълнена процедурата по чл. 193 от Кодекса на труда. В момента на констатиране на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – 17,30 часа на 06.11.2017 г. лично работодателят В. Ч. - управител на „Контакт-ВН" ЕООД, в присъствието служителите Н.Х.Г.- началник цех и О.П.П.изискал устни обяснения от работника във връзка с констатираното изнасяне на продукция, собственост на дружеството и изслушал същите. На следващия ден - 07.11.2017 г. писмено било изискано писмено обяснение от работника. В искането били изложени всички констатации, съдържащи се в констативния протокол, от 06.11.2017 г.. Обяснението било написано и подписано собственоръчно от Л.П., предадено било на работодателя на 08.11.2017 г. и било приложено към трудовото досие на ищеца. Дадените обяснения - устни и писмени, били взети под внимание при определяне на вида на дисциплинарното наказание. Работникът не оспорил факта, че е откраднал намереното в личния му автомобил количество от около 50 кг. млян черен пипер, както и намерението си да го присвои. Това деяние, освен престъпление по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ (за което имало образувано досъдебно производство № 477/2017 г. на РУ на МВР - Севлиево), представлявало изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Съобразено било и поведението на работника при спазване на изискванията на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 2 от Кодекса на труда - работникът не показал, че съжалява за стореното и дори след констатиране на извършената кражба се опитал да върне в багажника на автомобила си един от откраднатите чували, по негови думи „за да го скрие". Изложените факти водели до единствения извод, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, като работодателят изпълнил процедурата, предвидена в чл. 193, ал. 1 КТ и наказанието дисциплинарно уволнение било наложено законосъобразно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда - неоснователни и недоказани. Като законна последица от наложеното дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовото правоотношение с работника, в негова тежест възниквало задължението за изплащане на обезщетение на работодателя в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда, възлизащо на 1 031,97 лв.. По размер, обезщетението значително надхвърляло размера на неизплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. Двете насрещни задължения били ликвидни и изискуеми. Предвид това на основание чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите „Контакт - ВН" ЕООД извършило прихващане на своето задължение срещу вземането си от работника, като по този начин се погасявало задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2017 г., както и за неизползван платен годишен отпуск, поради което и искът по чл. 224 от Кодекса на труда също бил неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищеца лично и чрез своя процесуален представител, както и в докладвана молба поддържа исковете. Ищеца е оспорил и съдът е открил производство по оспорване истинността на заповед от 10.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, издадена от „Контакт ВН“ ЕООД и покана за даване на обяснения от „Контакт – ВН“ ЕООД до Л.С.П. от 07.11.2017 г.. Представя списък на разноските с претенция за присъждането им. В писмена защита ищеца, чрез процесуалния си представител излага подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по
изложените в отговора доводи. Претендира разноски. В писмена защита излага
подробни съображения в подкрепа на доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От трудов договор от 28.04.2011 г., от допълнително споразумение от 27.02.2017 г. и от трудова книжка, се установява, че ищеца - Л.С.П. и ответника - „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, са се уговорили първият да изпълнява длъжността „***'' при ответника, а последният да заплаща 890,00 лева основно месечно трудово възнаграждение, считано от 01.03.2017 г., като договора е безсрочен, а платеният годишен отпуск е в размер на 20 дни.
От констативен протокол от 06.11.2017 г., е видно, че същият е съставен по повод установяване на посочената дата, след приключване на работното време в 17,30 часа, след проверка от управителя на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, на наличие на четири чувала млян черен пипер в багажника на личния автомобил на Л.С.П., на длъжност „***“ в дружеството, като количеството пипер е приблизително 50 кг., а нарушението е извършенона 06.11.2017 г. между 8,30 часа и 17,30 часа. Под протокола са посочени имена и подписи на три лица: В. С.Ч. – управител, Н.Х.Г.и О.П.П..
От покана от 07.11.2017 г. за даване на обяснение от „КОНТАКТ - ВН" ЕООД до Л.С.П. е видно, че със същата във връзка със започнала процедура по дисциплинарно уволнение, за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в присвояване на поверено за преработка движимо имущество, собственост на дружеството, установено на 06.11.2017 г. в 17,30 часа, в срок от 3 дни, Л.П. е поканен да даде писмени обяснения по следните въпроси: 1. механизма на извършеното деяние; 2. изброяване, в тяхната пълнота на всички обекти и лица, при които присвоената стока е била реализирана; 3. посочване времевия период, в който са били извършвани други злоупотреби, различни от последно констатираните; 4. защо след установяване на присвояването на 06.11.17г., е прибран в багажника един от иззетите чували с млян черен пипер. Под поканата са посочени имена и подписи на три лица: за свидетели на откриване на присвояването - Н. Г., О. П. и В. С.Ч., като последният е посочен и като управител, като е положен и още един подпис.
От обяснение от 08.11.2017 г. от Л.С.П., е видно, че същият е дал следните обяснения: 1. за използване от мен; 2. продажби нямам; 3. времевия период – май, юни; 4. за да го скрия.
От писмо от 07.11.2017 г. от РУ гр. Севлиево до „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, получено от адресата на същата дата, е видно, че в РУ гр. Севлиево се провежда разследване по досъдебно производство № 477/17г. за това, че на 06.11.2017г. от производствена и логистична база на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, намираща се в землището на с. Б., са отнети чужди движими вещи – 25 кг. чесън на прах, 40 кг. чесън гранула, 5 кг. черен пипер млян и 10 кг. млян кимион, собственост на дружеството, от владението на управата му, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, в качеството си на ощетено юридическо лице може да предяви граждански иск в съдебното производство.
От заповед от 10.11.2017 г. на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, от два броя разписки на ЕКОНТ и от неподписана бележка към тях, приложени към трудовото досие на ищеца, се установява, че на основание чл. 188, т. 3 от КТ и чл. 187, т. 9 и чл. 190, ал. 1, т. 7 и при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 3 от КТ и чл. 194 от КТ, на ищеца Л.С.П., на длъжност „***'', е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", считано от 07.01.2017 г. за извършено от него тежко нарушение на трудовата дисциплина, по чл. 187, т. 9 и чл. 190, ал. 1, т. 7, а именно кражби на стоки от цех в с. Б., в размер на около 50/петдесет/ кг. черен пипер млян, като същото е документирано с протокол от 06.11.2017 г. в присъствието на свидетели, и с постъпката си работника е причинил щети на работодателя и злоупотреба към фирмата. Заповедта от 10.11.2017 г. е подписана за работодател, за гл. счетоводител и на подпис на лицето. Към заповедта са приложени две разписки на ЕКОНТ, с отбелязване в същите, че с тях се изпраща заповед и трудова книжка, като следва да се върне един екземпляр, а в неподписана бележка към тях е отбелязано, че следва да се върне подписан екземпляр на подателя. Едната разписка на ЕКОНТ е от „КОНТАКТ - ВН" ЕООД до Л.С.П., като същата е връчена на 23.01.2018г., а втората е от Л.С.П. до „КОНТАКТ - ВН" ЕООД и е връчена на 24.01.2018г..
От пълномощно от 05.11.2015 г. от В. С.Ч., действащ като управител на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД е видно, че Н.Х.Г.е упълномощен да сключва трудови договори и да ги прекратява с наети в дружеството лица, да налага дисциплинарни наказания в качеството на работодател и да издава трудови характеристики.
Представени са и други неотносими
към правния спор по настоящото дело писмени доказателства.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – икономическа експертиза, следното обстоятелство: за 2016 г. ищеца е ползвал платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, считано от 20.10.2016 г.; при прекратяване на трудовото правоотношение за 2017 г. на ищеца не е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 17 работни дни, в размер на сумата 797,43 лева; брутното трудово възнаграждение за определяне на евентуално дължимото от ищеца на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ е в размер на сумата 1031,97 лв.; при прекратяване на трудовото правоотношение на ищецът е начислено по ведомост трудово възнаграждение за 4 работни дни – 146,34 лв.(чиста сума за получаване), която не е изплатена.
От показанията на свидетеля Н. Х. Г., се установява следното: свидетеля присъствал на 06.11.2017 г. на проверка; в края на работния ден била направена проверка на автомобила на Л.П., установени били четири чувала, с млян черен пипер; проверката била извършена със собственикът на фирмата, след това автомобилът бил преместен в двора, където чувалите били извадени, като това се виждало от записите на камерите и било установено и от полицията; след това трите чувала останали там, а Л.П. си прибрал обратно единия чувал, докато никой не го гледал; поискани били обяснения в писмен вид на следващия ден; собственикът бил много афектиран и съставили документ, на следващия ден; изготвена била покана за даване на обяснения, като в поканата за управител подписът бил на свидетеля Н. Г., който имал пълномощно, а на т. 3, срещу В. Ч. – подписът бил на В. Ч., на т. 1 Н. Г. – подписът е бил на свидетеля Г.; за работодател на заповедта от 10.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание подписът бил на свидетеля, като свидетеля мисли, че заповедта е съставена на посочената в нея дата; заповедта била изпратена от счетоводната фирма, която обслужвала дружеството след като Л.П. не се явил на работа три поредни дни, последният дошъл, дал обяснения на 08.11.2017 г. и си тръгнал заедно с полицаите, които го отвели да правят оглед на жилището му; в жилището били намерени и друг вид подправки, черен пипер, кимион, два вид чесън, общо между 50 кг и 100 кг, на стойност между 1000 лв. и 1500 лв.; в дружеството получили писмо от полицията на 07.11.2017 г., като описаното в писмото било намерено при ищеца.
От показанията на свидетелката О.П.П., се установява следното: на 06.11.2017 г., понеделник който обикновено бил много натоварен, било тъмно, около пет и половина-шест без нещо часът, колегите си тръгвали и свидетелката приключила с документите, когато г-н Ч. влезнал в стаята на свидетелката и й казал да отиде да види колко черен пипер има в колата на Л.; свидетелката не излязла, но повикали Л. вътре, задавали му въпроси защо го е направил и в един момент В. Ч. му казал да си заминава, като преди това да разтовари чувалите от багажника на колата; имало протокол със свидетели, които били - свидетелката П., Н. Г. и В. Ч., като тримата подписали протокола; изискали от ищецат писмено обяснение във връзка с инцидента, като имало няколко въпроса конкретно зададени в искането за обяснение, ищеца дошъл на място в офис на „Контакт – ВН“ и написал обяснението собственоръчно; на седми или осми ноември била издадена заповедта за уволнение, след даване на обяснението, като когато ищеца дошъл да дава обяснение, на 06.11.17г. връчил заявление за освобождаване от работа; заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и констативния протокол били връчени на ищеца Л.П. с обратна разписка по куриер, а искането за даване на обяснение на място на 08.11.17г. и той тогава написал самото обяснение.
При така установените обстоятелства
съдът прие следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск е основателен.
За да се отхвърли предявения иск, като неоснователен следва с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест по иска работодателя – ответник да установи законосъобразността на извършеното уволнение, т.е. че са спазени всички изисквания за това и са налице оспорените от ищеца предпоставки за извършването му.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. Правото на работодателя да наложи на работника дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина се упражнява в уредено от КТ производство, чийто основни правила касаят задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание (чл. 193 КТ) и да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед със задължителни реквизити, представляващи минималните изисквания към нейното съдържание – посочване на нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ). Правото на работодателя да наложи на работника дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина може да се упражни в определени срокове – не по - късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му (чл. 194, ал. 1 КТ); като при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление (чл. 194, ал. 2 КТ); сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка (чл. 194, ал. 3 КТ). Неспазването от работодателя на което и да е от тези основни правила на дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразно упражняване на правото на дисциплинарно наказване, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането на дисциплинарно наказание. Сред основните принципи на закона е адекватността на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното нарушение, като това включва изискването за своевременно налагане на санкцията. Всяко от обсъдените закононарушения на работодателя при упражняване на правото му на дисциплинарно наказване обуславя незаконосъобразност на заповедта и отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание, независимо дали поведението на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В по – старата практика на ВКС (решение № 1506 от 10.12.1999 г. по гр. д. № 408/99 г., III г. о. на Върховен касационен съд на РБ, докладчик Ц. Г.), несъмнено се приемаше, че тези срокове са преклузивни. В по – новата практика на ВКС (решение № 167 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г. на Върховен касационен съд, IV г. о.; определение № 19 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 5342/2014 г. на Върховен касационен съд, III г. о.) се приема, че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са давностни. В конкретният случай довод за нарушение разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е въведен от ищеца още с иковата молба, поради което характеристиката на сроковете, предвидени в посочената норма като преклузивни или давностни е без пректическо значение. Общото в съдебната практика по чл. 194, ал. 1 КТ, независимо дали приема сроковете като преклузивни или като давностни е, че при оплакване на ищеца за нарушение на посочената норма съдът следва да прецени дали тези срокове са изтекли защото тяхното пропускане води до погасяване възможността да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. Поради това, на първо място съдът следва да се произнесе по въпроса изтекъл ли е двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, предвид въведеното в исковата молба твърдение за незаконност на уволнението поради изтичане на този срок.
При съобразяване на горните положения настоящият състав намира, че работодателят е узнал за описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца на 06.11.2017 г., когато нарушението е установено в присъствие на управителя на дружеството ответник, видно от показанията на разпитаните свидетели, от констативния протокол от 06.11.2017 г. и от поканата от 07.11.2017 г. за даване на обяснение, като в посочените документи изчерпателно е описано нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание и е посочена датата на установяването му. „Откриване“ на нарушението според цитираната по - горе разпоредба - чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, а именно субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Установяването и узнаването на тези елементи е достатъчно, за да бъде поставено началото на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ, като за налагането на дисциплинарно наказание не е необходимо тези елементи да бъдат установени по безспорен начин, след изясняване на всички обстоятелства. Поради това съдът намира, че двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл на 06.01.2018 г.. От заповедта от 10.11.2017 г., от двата броя разписки на ЕКОНТ и от неподписана бележка към тях, приложени към трудовото досие на ищеца, се установява, че оспорената заповед е връчена на ищеца на 23.01.2018г., като няма по делото данни, за по – ранна дата на връчване на заповедта на ищеца. Няма също така по делото данни за твърдяното в настоящото производство дисциплинарно нарушение, да е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, че съставлява престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа, което би обусловило друг начален момент на обсъжданите сроковете, съгласно чл. 194, ал. 2 КТ, а няма данни и ищеца да е бил в законоустановен отпуск или да е участвал в стачка, през обсъжданият времеви период, което би представлявало основание за спиране на сроковете (чл. 194, ал. 3 КТ), поради което и при доказателствена тежест на ответника за обстоятелствата препятстващи изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, се налага извод за изтичането на същите, както бе посочено по – горе на 06.01.2018 г.. Поради изложеното с изтичането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ се е погасила възможността да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на ищеца за нарушението описано в заповед от 10.11.2017 г., което налага извод за основателност на предявения главен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна само на посоченото основание, без да се разглежда спора по същество (решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК).
По откритото производство по оспорване истинността на заповед от 10.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и покана за даване на обяснения от „Контакт – ВН“ ЕООД до Л.С.П. от 07.11.2017 г., съдът намира, че от неоспорените показания на свидетеля Н. Х. Г., се установи, че последният се е подписал за управител и за работодател, в посочените документи, като същият бил упълномощен от управителя на ответното дружество, за посочените в приетотото по делото пълномощно правомощия, но с оглед възприетото по – горе относно нарушението на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, е безпредметно по - подробното обсъждане на оспорените документи.
По изложените съображения съдът намира, че работодателят е упражнил незаконосъобразно правото си на уволнение на ищеца, а предявеният от последният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Предявения иск е основателен.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Незаконно уволненият ищец следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от това, дали длъжността съществува или не.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Предявения иск е частично основателен.
Налице са съобразно установеното от заключението на вещото лице по събраната съдебно - икономическа експертиза, предпоставките за частично уважаване и на иска по чл. 224, ал. 1 КТ. Установи се по делото наличие на прекратено трудово правоотношение между страните и неизползвани от ищеца 17 работни дни платен годишен отпуск за 2017 г., а също и размера на неизплатеното на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – 797,43 лева, като тези обстаятелства налагат извод за основателнаст на иска за обезщетение, в частта обоснована с неизползуван платен годишен отпуск за 2017 г., в предявеният размер на сумата от 600,00 лева. Неоснователен е иска по чл. 224, ал. 1 КТ, в частта, в която се претендира обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2016 г., в размер на сумата от 150 лв., с оглед установеното от заключението на вещото лице по събраната съдебно - икономическа експертиза, че не е налице неизползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 г., с какъвто ищеца обосновава претенцията си в тази част, поради което до пълният му предявен размер от 750,00 лева, за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2016 г., следва предявеният иск да бъде отхвърлен като неосноватален. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, в уважената част, от подаване на исковата молба – 05.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, а искането за присъждане на лихва върху отхвърлената част от главницата, като неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед възприетото по – горе по главният иск, не се установи виновно поведение, което да представлява основание за дисциплинарно уволнение на ищеца, поради което неоснавателно е предявеното възражение за прихващане от ответника, основаващо се на твърдения за вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, за изплащане на обезщетение на работодателя, в размер на сумата 1 031,97 лева, представляваща едномесечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, поради което възражението за прихващане следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 150,00 лева по исковете, от заплащането, на която ищеца е освободен – по 50,00 лв. за всеки един от трите иска, както и направените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 60,00 лв., или общо 210,00 лева. С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, по съразмерност направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 793,33 лева, съобразно уважената част от исковете. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 26,67 лева, разноски за възнаграждение за адвокат в производството, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по предявения от Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, УВОЛНЕНИЕТО на Л.С.П., от работа като „***'' към „КОНТАКТ - ВН" ЕООД , извършено със заповед от 10.11.2017 г. на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, на предишната работа до уволнението му като „***'' към „КОНТАКТ - ВН" ЕООД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч., да заплати на Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 600,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 05.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, предявен от Л.С.П. срещу „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2016 г., за разликата над 600,00 лева до пълния предявен размер от 750,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 05.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ВЪЗРАЖЕНИЕТО предявено от „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч. срещу Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, ЗА ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, в размер на сумата 1 031,97 лева, представляваща едномесечното брутно трудово възнаграждение на Л.С.П..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч., да заплати на РС – Севлиево сумата 210,00 лева за дължимата държавна такса по исковете и платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч., да заплати на Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 793,33 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап. 21, представлявано от управителя В. С.Ч., сумата 26,67 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: