Решение по дело №2058/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 166
Дата: 22 януари 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20187180702058
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 166

 

гр. Пловдив, 22 януари 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2058 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).  

М.К.М., Г.З.М. и Н.З.М., и тримата със съдебен адрес:***, офис 4, представлявани и тримата от адвокат В.И.- пълномощник, обжалват Заповед №509 от 21.05.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “плътна ограда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІІ-70, кв.3 по плана на с. Я.., община Родопи, област Пловдив, като се приведе в съответствие с допустимата съгласно чл.48, ал.7 от ЗУТ височина, а именно: до 0,6 м.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- кмет на община Родопи, чрез адвокат З. Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед (листи 11-12, 34) е изпратена до жалбоподателите като приложение към писмо с Изх.№94Л-81-1#19 от 28.05.2018г. (лист 30) по пощата, като пощенската пратка, съдържаща писмото, не е потърсена от адресата М.К.М., според нарочна разписка (лист 32). Изготвено е нарочно съобщение с №11 (Изх.№94Л-81-1#19) от 20.06.2018г. (лист 27) от служители на община Родопи, което съобщение, на основание §4 от ДР на ЗУТ и чл.61 от АПК, е залепено на входната врата на имота, находящ се в УПИ ІІІ-70, кв.3 по плана на с. Я.., както и на таблото за съобщения на община Родопи, находящо се в гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” №1А, според нарочна служебна бележка (лист 28, горна част) и изготвено за целта фотографско заснемане (лист 29). Според друга служебна бележка (лист 28, долна част), съобщението с Изх.№94Л-81-1#19 от 20.06.2018г. е свалено от информационното табло на община Родопи на 02.07.2018г. От своя страна, жалбата (листи 2-7) постъпва в съда на 04.07.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Родопи.

Освен това, противно на направеното от жалбоподателите възражение, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване “плътна ограда” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и оградата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), доколкото същият представлява плътна ограда на УПИ с височина на плътната част над 0,6 метра (чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ).

Посочените обстоятелства се подкрепят и от заключението на вещото лице Я.Н.Р. (листи 102-112) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието с изрично направени възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателите (листи 117-118, 125), независимо от които възражения настоящият състав на съда кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за наследници с Изх.№71 от 14.03.2014г. (лист 76), тримата жалбоподатели са законни наследници (М.М.- съпруга, Г.М.- дъщеря и Н.М.- син) на З.Н.М., ЕГН **********, починал на 10.03.2016г., за което е съставен Акт за смърт №0010 от 10.03.2016г. (неприложен по делото). По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от ??.??.2003г., с №78, том 13, Рег.№????, Н.дело №2952/2003г. (листи 77, 78-79) З.Н.М. придобива от Н.В. М., ЕГН ********** и Г.З.М., ЕГН **********, дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-70, кв.3 по плана на с. Я.., състоящ се целият от 1110 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ ІV-69, УПИ ІХ-65, УПИ І-64 и УПИ ХІ-71.

На 25.04.2017г. в община Родопи постъпва заявление с Вх.№94Л-81-1 (лист 86) от Л. Н.Н., адресирано до кмета на общината, да бъде направена проверка за постройка, намираща се в парцел (УПИ) №ІІІ 10, на границата с парцел №ХІ-71. Като приложение към заявлението Н. представя копие от нотариален акт (листи 88-89) и копие от скица (лист 87), легитимиращи я за собственик на УПИ ХІ-71, кв.3 по плана на с. Я...

С писмо Изх.№94Л-81-1#1 от 10.05.2017г. (лист 9, 83) на заместник-кмета на община Родопи се уведомяват жалбоподателите и Л. Н., че на 25.05.2017г. ще бъде извършена проверка на място за постройка, намираща се в УПИ ІІІ-70 на границата с УПИ ХІ-71, кв.3. Уведомяват се лицата, че следва да представят в община Родопи, в 3-дневен срок от уведомяването им, документи за собственост и строителни книжа за изграждането на всички постройки в имота. Според приетите по делото 4 броя на заверени копия на известия за доставяне (листи 84-85), посоченото писмо е получено от тримата жалбоподатели на 15.05.2017г. и на 16.05.2017г. от Л. Н..

Като приложение към заявление с Вх.№94Л-81-1#2 от 16.05.2017г. (лист 80) от Л. Н. по преписката постъпват копие на скица виза от 18.VІІІ.1972г. (лист 81) за проектиране на жилищна сграда в УПИ ІІ-45, кв.11 по плана на с. Я.. и Разрешение за строеж №260 от 14.07.2014г. (лист 82), издадено от главния архитект на община Родопи за строеж на обект VІ-та категория, представляващ плътна ограда с височина до 2,20 м., изцяло в УПИ ХІ-71, кв.3 с дължина от 30,66 л.м.

На 17.05.2017г. в община Родопи постъпва становище с Вх.№94Л-81-1#3 (лист 10, 72) от адвокат В.И.- пълномощник (лист 73) на М.К.М., към което са приложени два броя декларации (листи 74, 75) относно построено котелно (помещение) с дървена конструкция в УПИ ІІІ-70, кв.3 по плана нас. Я.., посоченото по-горе Удостоверение за наследници с Изх.№71 от 14.03.2016г. (лист 76) и посоченият по-горе нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (листи 77, 78-79).

На 25.05.2017г. работна група от длъжностни лица при община Родопи, в състав: инж. Р.И.Н.- началник на отдел “КУТ и С” (контрол по устройство на територията и строителство), М.И.И.- старши специалист “КС” (контрол по строителството), извършва проверка на място в УПИ ІІІ-70, кв.3 по плана на с. Я.., одобрен със Заповед №212 от 1977г., с административен адрес: с. Я.., ул. ****, на строеж “плътна ограда”. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на тримата жалбоподатели, в качеството им на наследници на З.Н.М.; строежът е собственост на тримата жалбоподатели, в качеството им на наследници на З.Н.М.. Възложител на строежа са тримата жалбоподатели. Строител на строежа са тримата жалбоподатели. Строежът представлява плътна ограда с дължина от 24 м. и височина 1,8 м., изпълнена на уличната регулационна линия. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа и документи, в това число- одобрен проект, съгласувани и одобрени части на проекта, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга, строителен надзор. За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт №68 от 25.05.2017г. (листи 62-64), според който акт, изпълнената плътна ограда е без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.48, ал.7, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. За строежа не е подадена декларация по §16, ал.2 (от ПР на ЗУТ) и не е започната процедура по §183 или §184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2003г., обн. ДВ, бр.65 от 22.07.2003г.). Предвид установените нарушения на посочените норми, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството. Изготвено е фотографско заснемане на оградата (лист 65).

С писмо Изх.№94Л-81-1#4 от 02.06.2017г. (лист 56) на заместник-кмета на община Родопи се уведомяват жалбоподателите и Л. Н., че е констатирано незаконно строителство в УПИ ІІІ-70 и УПИ ХІ-71, кв.3 по плана с. Я.., в това число и плътна ограда по уличната регулация на УПИ ІІІ-70. Уведомяват се жалбоподателите и Л. Н., че, съгласно чл.48, ал.7 от ЗУТ, към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. Предприема се процедура за съставяне на констативни актове, съгласно чл.225а, във връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ за премахване на незаконно строителство. Според приетите по делото 2 броя заверени копия на известия за доставяне (лист 57), посоченото писмо е получено от тримата жалбоподатели (в частност от М.М.) на 07.06.2017г. и на 08.07.2017г. от Л. Н..*** постъпва заявление с Вх.№94Л-81-1#5 (лист 55) от Л. Н., с което уведомява кмета на общината, че в срок до 2 месеца установените нередности ще бъдат поправени.

С писмо Изх.№94Л-81-1#6 от 11.07.2017г. (лист 53) на заместник-кмета на община Родопи се уведомяват тримата жалбоподатели и Л. Н., че в 3-дневен срок от получаването на писмото следва да се явят в община Родопи за връчване на съставените констативни актове (Констативен акт №68 от 25.05.2017г.). Според приетите по делото 2 броя заверени копия на известия за доставяне (лист 54), посоченото писмо е получено от тримата жалбоподатели (в частност от М.М.) на 13(18).07.2017г. и на 17.07.2017г. от Л. Н..

Изготвено е нарочно съобщение с №11 от 28.09.2017г. (Изх.№94Л-81-1#6 от 11.07.2017г. (лист 50)) от служители на община Родопи, с което съобщение тримата жалбоподатели се уведомяват за съставянето на Констативен акт №68 от 25.05.2017г. и Констативен акт №67 от 25.05.2017г. (листи 58-60). Според приетото по делото заверено копие на нарочна служебна бележка (лист 51, горна част), на основание §4 от ДР на ЗУТ и чл.61 от АПК, съобщение с Изх.№94Л-81-1#6 от 11.07.2017г. е залепено на входната врата на имота, както и на таблото за съобщения на община Родопи, находящо се в гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” №1А, на 28.09.2017г. Изготвено е фотографско заснемане за целта (лист 52). Според заверено копие на друга нарочна служебна бележка (лист 51, долна част), съобщение с Изх.№94Л-81-1#6 от 11.07.2017г. е свалено от информационното табло на община Родопи на 05.10.2017г.

На 10.10.2017г. е изготвен нарочен Констативен протокол с Изх.№94Л-81-1#11 (лист 41) от служители на община Родопи, според който протокол от страна на тримата жалбоподатели не са постъпили възражения против Констативен акт №67 от 25.05.2017г. и против Констативен акт №68 от 25.05.2017г.

Като приложение към писмо с Изх.№94Л-81-1#13 от 14.11.2017г. (лист 39) на началника на Отдел “КУТ и С” при община Родопи цялата преписка е изпратена до Отдел “Правен” при община Родопи за съгласуване на заповеди 3 броя.

Изготвени са извадка от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ, отм.), обнародвани в “Известия на Президиума на Народното събрание”, понастоящем “Държавен вестник” (ДВ), бр.75 от 18.09.1959г. (лист 36); извадка от Наредба №5 за правила и норми по териториално е селищно устройство (Наредба №5-1977г., отм.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 02.09.1977г. (лист 37); извадка от Наредба №5 от 17.09.1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1995г., отм.), обнародвана в ДВ, бр.48 от 26.05.1995г. (лист 38), след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Съответно, направеното в тази връзка възражение от жалбоподателите е неоснователно.

Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.

Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

Също така, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.

Изслушана като свидетел по делото, Р.Ч., зълва на М.М. (роднина по сватовство, сестра на съпруга и) обяснява следното (лист 126): Живея в с. Я..- там съм расла и живяла докато се омъжих. После се омъжих и отидох да живея в гр. Пловдив, където живях 30 години. Понастоящем пак живея в с. Я... Познавам имота на М.. През детските ми години през 1963г.-1964г., когато бях в 8-клас, М. направиха къщата. През 1965г. направиха оградата на къщата и оттогава съществува тази ограда. Това е една нормална ограда, с тухли е правена, не е както сега, нищо повече. Сега като я виждам, от пръв поглед се вижда, че от годините почна да се руши отвън и цялата мазилка е изпадала. Тази ограда е като другите огради, на цялата улица оградите са такива. От 1965г., когато е направена тази ограда до настоящия момент не е  променяна.  

Изслушана като свидетел по делото, Й.Н.П. обяснява следното (лист 126а): Комшии сме с М.. Живея на главната улица в с. Я.., на шосето. М. са на вътрешна улица в с. Я... Заедно правихме къщи през 1964г. Нашата къща е същият модел като тяхната къща. Оградата е направена през 1965 година. Знам, че имат проблем с тази ограда. С М. - М.М., бяхме в общината. М.М. дойде, за да се оплаква на кмета от Л., която я е тормозела. Питахме Л., когато правихме ямата; коминът на парното също й пречел - влизал пушек вкъщи. Тази Л. прави спънки на това семейство. Цяла година ги тормози. През 1965 беше направена плътната ограда. Тогава така даваха оградата да е наполовината плътна ограда, нагоре с парапет и мрежа. Ние така я направихме, но когато минават по улицата разни хора, с юмрук чупят циментените плочки от плътното нагоре. Оградата на М. първоначално е била с мрежа, но през 1965г. я направиха плътна.  

            Предвид обстоятелствата, че обясненията на двамата свидетели са дадени под страх от наказателна отговорност и по делото не са ангажирани други доказателства за времето на изпълнение на разпоредената за премахване плътна ограда, настоящият състав на съда приема за установено, че оградата е изпълнена през 1965г., противно на приетото от ответника в оспорената заповед, че строежът е изграден при условията на сега действащия ЗУТ (след 31.03.2001г.).

Според разпоредбата на чл.66д от действащия през 1965г. Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ, отм.), в страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби. Според разпоредбите на чл.66е, от ЗПИНМ, отм., 1) строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират; 2) строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите разпоредби; 3) строежи, извършени с недоброкачествени или неподходящи материали или противно на техническите правила и изисквания, се събарят, ако представляват опасност за експлоатация и не могат да се заздравят.

Според разпоредбата на §187, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ, отм.), за направа на огради от жилищностроителни кооперации и частни лица се изисква разрешение за строеж.

            Според §78 от Раздел “Застрояване на селата” на СПНИНМ, отм., действали към времето на изграждане на процесната плътна ограда (1965г.), всеки парцел (УПИ) трябва да бъде ограден с подходяща ограда. В случая се прилагат §68 и 69.

            Според §68 (част ХІ ОГРАДИ) от СПНИНМ, отм., всеки парцел трябва да бъде ограден с подходяща ограда, видът на която се определя от техническата служба при съответния народен съвет. Оградите не могат да бъдат по-високи от 1,50 м от нивото на прилежащия терен. Когато нивото на улицата и парцела или на съседните парцели е различно, височината на оградата се измерва от по-високото ниво. (Ал.3 изм. - ДВ, бр. 13 от 1965г.) Плътната част на оградите не може да бъде по-висока от 0,60 м. Главният архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, а за София началникът на отдел Архитектура и благоустройство при районния народен съвет може да разрешава оградите и плътната им част да имат по-голяма височина съобразно с характера на населеното място и строително-художествените изисквания.

            Според §69 от СПНИНМ, отм., оградите по дворищно-регулационните линии се разполагат върху самата граница с равни части от тях в двата парцела.

            Според чл.48 от ЗУТ, 1) УПИ могат да се ограждат към улицата и към съседните УПИ; 2) Кметът на общината по предложение на общинския експертен съвет определя общите изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства, теренните особености, предназначението на поземлените имоти и в съответствие с правилата и нормативите към действащите ПУП; 5) Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м. над прилежащия терен. При денивелация на терена между съседни УПИ височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-високия прилежащ терен; 7) Към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м.; 9) Строителството на огради в отклонение от изискванията по ал.5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на УПИ и с оглед осигуряването на архитектурно единство.

            Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №463 от 19.07.2004г. (лист 133) на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.44, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.48, ал.2 от ЗУТ, са определени общи изисквания към оградите на територията на община Родопи. Според точка 1.1. от посочената заповед, оградите по улична регулация (на УПИ за жилищно застрояване) се изграждат ажурни, като в зоната на кръстовищата се осигурява видимост.

По аргумент от нормата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, за изпълнението на плътни огради с височина на плътната част над 0,6 м. се изисква издаване на разрешение за строеж.

На следващо място, според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г. (какъвто е настоящият случай), за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Според §184, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г. строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон (25.07.2003г.), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Според §184, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г., производството по узаконяване на строежите по ал.1 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон.

По делото не са ангажирани доказателства да е подадено заявление за узаконяване на строежа в рамките на преклузивния 6-месечен срок за целта (§184, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г.), в какъвто смисъл е направена констатация в посочения по-горе Констативен акт №68 от 25.05.2017г.

Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. (обнародван ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Според §127, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., строежи по §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ-2003г. (извършени незаконно до 25.07.2003г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон (26.11.2012г.), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

            По делото не са ангажирани доказателства изобщо да е подадено заявление за узаконяване на строежа в срок до 26.11.2013г., съгласно установеното от нормата на §127, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.

Като доказателство по делото е прието становище на главния архитект на община Родопи (лист 92), според което становище се отказва издаването на удостоверение за търпимост на строеж “плътна ограда”, намиращ се в УПИ ІІІ-70, кв.3 по плана на с. Я... Респективно, главният архитект на община Родопи счита, че разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., тъй като не отговаря на чл.48, ал.7 от ЗУТ и на точка 1.1. от Заповед №463 от 19.07.2004г. на кмета на община Родопи.

            Според заключението на вещото лице Р., общата дължина на лицето на УПИ (уличната регулационна линия) е 36,05 м.; плътни части след приспадане на вратите и лицето на построения гараж- 27,70 м.; височината на оградата е 1,80 м.

Според графичната част на заключението по назначената СТЕ, както и според извадка от действащия ПУП на с. Я.. (лист 26), УПИ ІІІ-70, кв.3 не е ъглов.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че изпълнението на разпоредената за премахване плътна ограда с височина от 1,80 м. е допустимо въз основа на издадено разрешение от главния архитект при окръжния народен съвет, съобразно с характера на населеното място и строително-художествените изисквания, съгласно нормата на §68, ал.3 от СПНИМ, отм., действала по времето на изпълнението на оградата. Също така, изпълнението на плътна ограда с височина от 1,80 м. е допустимо и чрез издаване за целта на разрешение за строеж от главния архитект на общината, въз основа на индивидуален архитектурен проект, съобразно предназначението на УПИ и с оглед осигуряването на архитектурно единство, съгласно нормата на чл.48, ал.9 от действащия ЗУТ.

От своя страна, допустимостта на изпълнението на процесния строеж според правилата и нормативите, действали по времето на изпълнението му, както и допустимостта на изпълнението на строежа според разпоредбите на ЗУТ, независимо от обстоятелството, че няма издадени разрешения за строеж за целта (нито пък индивидуален архитектурен проект), предпоставят извод, че строежът е търпим по смисъла на закона.

Посоченото се подкрепя от заключението на вещото лице Р., според което (лист 103), при извършено посещение на място е констатирано, че в североизточния ъгъл на имота оградата започва от ограда по страничната регулационна граница с УПИ ХІ-71 и е плътна в продължение на 2,00 м. Следва пешеходна стоманена врата, с ширина 1,00 м. и височина 2,15 м., обрамчена от 2 колони, със сечение 50/50 см., с височина 2,20 м. и стреха над нея. Стрехата е широка 90 см. и има дебелина на плочата 10 см. в посока на югозапад оградата продължава с дълга плътна част, изпълнена от бетонов цокъл, тухлена зидария и шапка, като цялата тази дължина е разделена от 7 колони 30/30 см. на 8 приблизително еднакви разстояния. След дългия участък се намира автомобилна стоманена врата. Тя е оградена от 2 колони със сечение 50/50 см. и височина 2,20 м. Вратата е с ширина 3,10 м. и височина 2,10 м. От последната колона да края на лицето на имота е построен гараж с лице 4,25 м. Той има височина 2,20 м., монтирана е автомобилна стоманена врата.

Съответно, изпълнението на разпоредената за премахване (всъщност за преустрояване или преобразуване) плътна ограда, с височина от 1,8 м., се явява направено с оглед осигуряване на архитектурно единство по чл.48, ал.9 от ЗУТ между оградата, гаража (гаражната врата), автомобилната стоманена врата и пешеходната врата. В тази връзка, следва да се посочи и обстоятелството, че макар и с височина над 0,6 м. на плътните си части, пешеходният и автомобилният вход (колоните на двете врати) в имота на жалбоподателите не са разпоредени за премахване.

Ето защо, като разпорежда премахването на търпим строеж, ответникът в производството постановява акта си в противоречие с относимите материалноправни норми на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.

От своя страна, противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена.

Нужно е да се посочи също така, че в разпоредителната част на оспорената заповед е записано, че незаконният строеж следва да се премахне, като се приведе в съответствие с допустимата, съгласно чл.48, ал.7 от ЗУТ височина, а именно: до 0,6 м.

Обективирано по този начин волеизявлението на ответника сочи за наличието на хипотеза по чл.195, ал.5 от ЗУТ, според която норма, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради...

Ако кметът на община Родопи цели преобразуването на процесната плътна ограда, с височина от 1,8 м., до такава с височина на плътната част до 0,6 м., предвид нейния неподходящ вид, то това е допустимо посредством издаването на заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, което производство е различно от настоящето.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски, до размера, в който са доказано направени. Такива в случая се констатираха доказано направени единствено от М.К.М., в общ размер от 341,00 лв., от които общо 32,00 лв.- внесени държавни такси за образуваното съдебно производство (лист 16), общо 302,00 лв.- внесен депозит за вещо лице (лист 99), общо 7,00 лв.- заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение (лист 131). За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Родопи.

Най-сетне, за пълнота на изложението следва да се посочи, че на 10.01.2019г. по делото постъпва молба с Вх.№456 (листи 191-192) от адвокат В.И.- пълномощник на тримата жалбоподатели, с която молба се завява искане за отмяна на протоколното определение от 07.01.2019г., с което е даден ход на делото по същество и продължаване на съдопроизводствените действия по делото, тъй като не е изяснена фактическата обстановка по спора. Така направеното искане е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №509 от 21.05.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “плътна ограда”, находящ се в УПИ ІІІ-70, кв.3 по плана на с. Я.., община Родопи, област Пловдив, като се приведе в съответствие с допустимата съгласно чл.48, ал.7 от ЗУТ височина, а именно: до 0,6 м.

ОСЪЖДА община Родопи да заплати на М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 341,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/