Решение по дело №11032/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3639
Дата: 22 юни 2020 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100511032
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,22.06.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на  първи юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с.СВЕТОСЛАВ  СПАСЕНОВ                                          

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11032 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

        С решение от 23.06.2019 г. по гр.д. №51101/18 г., СРС, ГО, 169 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.С., ЕГН ********** и Д. Х.-С., родена на *** г., и двамата с адрес: *** срещу В.Н.Р., ЕГН **********, в качеството му на управител на ЕС, находяща се на адрес: гр. София, ул. „*******, искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които създава пречки по отношение на ищците да ползват асансьора в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „******* , като включи апартамент № 26 в системата за ползване на асансьорната уредба и активира 3 бр. електронни чипа за задвижване на асансьора и правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 1 500 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в неудобства и притеснения, свързани с необходимостта да изкачват стълбите до 7-ия етаж и чувство на безпомощност и несправедливост, възникнали вследствие на незаконното деактивиране на чиповете на ищците и ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Д.С., ЕГН ********** и Д. Х.-С., родена на *** г., да заплатят на В.Н.Р., ЕГН **********, сумата в общ размер на 700 лв. - разноски за производството.

                  Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно – незаконосъобразно , в нарушение на процесуалните правила и необосновано.Излага съображения,че съдът не се съобразил с характера на правото на собственост като абсолютно право,общите части са съсобствени и се ползват съобразно предназначението им от всички съсобственици и решението на ОС на собствениците взето на 10.03.2011 г.нарушава императивни норми на закона.Решението е необосновано,защото не са коментирани доводите на ищеца.Съдът не уважил искането за предоставяне на оригинала на протокол на ОС от 10.03.2011 г.,въпреки че бил оспорен представения такъв в копие.Дори и да е взето подобно решение на ОС то е противоправно и действията на управителя на ЕС ,изразяващи са в деактивиране на чиповете за асансьора са противоправни.Искът по чл.45 ЗЗД бил неоснователно отхвърлен.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважат исковите претенции . С въззивната жалба  се претендират разноски.

          По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Не се претендират разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

  С направеното от ищците оспорване на представения от ответника в копие Протокол на ОС от 10.03.2011 г.ищците са поискали да се представи списък с лицата присъствали на събранието,протокол за поставяне на съобщение по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС и препис от протокола.Съдът е оставил без уважение тези искания,тъй като с тях се цели доказване на незаконосъобразност на проведено ОС  и на взетите решениея на същото.Тъй като процедурата се  установява с нарочно производство с предявяване на конститутивен иск по чл.40 ЗУЕС,съдът не   е уважил искането като не е допуснал процесуално нарушение.      

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Следователно асаньорът е обща част по смисъла на закона.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат право да използват общите части на сградата според тяхното предназначение. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 15 и т. 20 ЗУЕС, използването на общите части от собствениците се осъществява по реда, определен в правилника за вътрешния ред на сградата, като те следва да спазват същия и да съблюдават решенията на органите на етажната собственост.Видно от протокол от 10.03.2011 г. за проведено ОС на ЕС, етажните собственици са взели решения за извършване на ремонт на втори асансьор, на домофонната уредба, да се оградят прилежащите зелени площи и пр. В т. 9 от цитирания протокол е взето решение „До 3 месеца да се съберат всички дължими суми, като в случай на отказ да се събират чиповете за асансьорите на длъжниците“.

Не е спорно, а и се твърди от ищците, че същите са отказали да заплатят задължение за извършен ремонт на покрива на сградата през 2015 г. в размер на сумата от 290 лв. (съобразно представена от тях справка за задължения).

Действията на ответника за деактивиране на асансьорните чипове на ищците не са неоснователни и противоправни - същите са предприети в изпълнение на решение на ОС на ЕС взето на 10.03.2011 г. и при наличие на незаплатено от ищците парично задължение към ЕС.

          Действията на ответника не са били противоправни,поради което липсата на този елемент от фактическия състав за осъществяване на  деликтната отговорност прави иска по чл.45 ЗЗД неоснователен.

          Предвид изложеното при постановяване на решението си първоинстанционния съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.

            Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

                Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.06.2019 г. по гр.д. №51101/18 г., СРС, ГО, 169 с-в

                 РЕШЕНИЕТО    подлежи  на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..

          

        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                          

                      ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

 

                                              2.