РЕШЕНИЕ
№ 13757
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110107406 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от О. Д. М. (ищец) срещу Национален център по заразни и паразитни
болести (ответник) с правно основание чл. 357, ал.1, вр.чл.358, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на
труда (КТ) за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
наложено със Заповед № 594/07.12.2023 г. на работодателя.
В исковата молба се твърди, че ищецът полага труд по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „главен асистент“ в лаборатория „Зооантропонозни и трансмисивни
паразитози“ в отдел по заразни и паразитни болести към Национален център по заразни и
паразитни болести (НЦЗПБ). Твърди се, че със Заповед № 594/07.12.2023 г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за това, че не бил
изпълнил задълженията си по чл. 126, ал. 1, т. 9 и т. 13 от КТ, както и нарушил принципа на
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения по чл. 8, ал. 1 от КТ. Издадената
заповед се оспорва като незаконосъобразна с доводи, че от съдържанието й не ставало ясно
какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е изпълнено от страна на ищеца,
същата не съдържала конкретно формулиране на действие или поведение, което да
представлява нарушение на задължение на ищеца или на трудовата дисциплина и което да
изпълва съдържанието на някоя от визираните в чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ хипотези. Твърди
се, че на 27.11.2023г. от страна на работодателя на ищеца са поискани обяснения. Релевира
се възражение, че от страна на работодателя не било установено конкретно нарушение от
страна на ищеца на проведено на 21.11.2023г. заседание на комисия, назначена със Заповед
№ 329/12.09.2023г. на директора на НЦЗПБ по повод отказ на ищеца да отговори на въпрос
на председателя на комисията и да предостави достъп до документация. Поддържа се, че при
проведеното дисциплинарно производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
193 КТ, като работодателят не е установил конкретно нарушение на ищеца, но въпреки това
му е наложил тежко по степен дисциплинарно наказание, доколкото липсвало конкретно
1
нарушение на трудови задължения и на трудовата дисциплина, действия по злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни сведения за работодателя, с оглед на което издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание била незаконосъобразна. В процесната
заповед работодателят се ограничил да пресъздаде избирателно част от докладна на друг
служител на администрацията с ръководни функции, която провокирала и влязла в словесен
спор с ищеца на проведеното на 21.11.2023г. заседание. Работодателят не е извършил и
преценка на тежестта на твърдяното нарушение спрямо личността на ищеца. При тези
доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Прави доказателствени искания за приемане
на представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото, за
допускане на гласни доказателствени средства и искане по чл. 190 ГПК. Претендира
разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба и приложенията към нея, в срока по чл.
131 ГПК депозира писмен отговор, с който не се оспорва, че страните са обвързани от
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „главен
асистент“ в Отдел Паразитология- лаборатория „Експериментална и приложна
паразитология“. Твърди се, че въз основа на Заповед №329/12.09.2023г. на директора на
НЦЗПБ и на основание чл.103, ал.1 ЗОП ищецът бил включен в комисия за оценка и
класиране на постъпилите оферти по обществена поръчка с предмет „Доставка на ЕЛАЙЗА
тестове и консумативи за клетъчно култивиране“. На 21.11.2023г. било проведено заседание
на комисията, в хода на което възникнала дискусия по отношение подадената от участник
оферта по обособена позиция №13- „набор с дехидратирани субстрати (асимилационни
тестове) мануална галерия за биохимична колориметрична идентификация на дрожди-
минимум 13 броя захари и 2 броя ензимни тестове“, като ищецът отказал да посочи къде във
файл с каталози намерил информация за тази позиция, същият реагирал остро на зададени от
членове на комисията въпроси и заявил на висок глас, че няма забележки и не разбира нищо
от тази позиция. В отговор на изказването му председателят на комисията Т. Гюрова е
заявила, че не приема подобно поведение и ще уведоми директора на центъра, на което
изказване ищецът реагирал с ругатня и коментар. Въз основа на доклад от 27.11.2023г.
работодателят поискал обяснения от ищеца по повод изложеното в доклада, изискал
информация от присъствалите лица и обяснения на ищеца, последните дадени с доклад от
29.11.2023г., като въз основа на извършения анализ и установяване на фактите
работодателят издал процесната заповед, с която на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Поддържа се, че заповедта е подробно и ясно
мотивирана, в същата се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, в съответствие с чл.126, ал.1, т.9 и т.13 КТ са цитирани задълженията на
служителя, които не са изпълнени, както и правната норма, която е нарушена - чл.187, ал.1,
т.8 и 10 от КТ, като заповедта е достатъчно мотивирана, дисциплинарното нарушение е
посочено по достатъчно ясен и разбираем начин. Наведат се аргументи, че правна
квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение спрямо преценката за
законността на уволнението, така и не било налице изискване за заповедта да съдържа
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Твърди се, че при определяне на
наказанието е взето предвид извършеното нарушение, изразяващо се в грубо и арогантно
поведение на служителя спрямо колега, обстоятелството, че същото е извършено в
присъствието на други служители- останалите членове на комисията, безкритичността на
извършителя към собственото му поведение, което било видно от изложеното в дадените от
него обяснения, както и чрез поведението на ищеца било допуснато нарушение на етични
норми за взаимоотношения със служители на ответника. При тези съображения моли искът
2
да бъде отхвърлен. Представя доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание представителят на ищеца моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски. Депозира писмени бележки, в които аргументира, че оспорената
заповед е бланкетна, немотивирана и липсва конкретизация на нарушението. Описва
фактическата обстановка, позовавайки се на свидетелските показания и застъпва тезата за
междуличностен конфликт, провокация и липса на извършване на нарушение. Заявява се, че
ищецът е изпълнил задълженията си да обсъди офертата.
В съдебно заседание представителят на ответника моли искът да бъде отхвърлен.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В предоставения му от съда срок депозира писмени бележки, в които
излага подробни съображения за законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание, акцентирайки върху конкретизацията на нарушението, мотивиране на оспорената
заповед, спазване на процедурата по чл. 193 КТ и установяване извършването на вмененото
нарушение.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и от предоставените писмени доказателства се установява, че
ищецът работи по трудово правоотношение при ответника на длъжност „главен асистент“ в
отдел Паразитология-лаборатория „Експериментална и приложна паразитология“ въз основа
на трудов договор от 24.01.2006 г. и допълнително споразумение към него от 28.02.2011г.
Със заповед на работодателя № 594/07.12.2023г., връчена на ищеца на 07.12.2023г., на
последния е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че
на заседание на комисия за оценка и класиране на постъпилите оферти по обществена
поръчка с предмет „Доставка на ЕЛАЙЗА тестове и консумативи за клетъчно култивиране“,
проведено на 21.11.2023г., в която комисия като член участвал и ищецът, след като бил
поканен от председателя на комисията да покаже на другите членове на комисията къде в
каталозите към офертата на участника „АА Медикъл България“ ООД по обособена позиция
13 е открил информацията, а именно – минимум 13 броя захари и 2 броя ензимни тестове, не
е реагирал, а при повторно настояване реагирал остро и на висок глас заявил, че няма да
гледа нищо, тъй като не е имал забележки по позицията, когато я е разглеждал, а след като
председателя на комисията му заявила, че ще уведоми за това директора на НЦЗПБ с доклад,
в присъствието на останалите членове от комисията започнал да крещи, че може да
уведомява когото иска, дори и „арменския поп“, след което с арогантен тон я напсувал,
което поведение работодателят е приел, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.
126, ал. 1, т. 9 и т. 13 и по чл. 8, ал. 1 КТ, което работодателят квалифицирал като нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ.
Установява се също, че работодателят е разбрал за случилото се от сезиращ доклад от
27.11.2023 г. на председателя на комисията, въз основа на който и с нарочно писмо от същата
дата е поискал писмени обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, с формулирани в
него конкретни въпроси, както следва: 1. На 21.11.2023 г. на заседание на комисията
отказали ли сте да покажете на другите членове на комисията къде в офертата на участника
„АА Медикъл България“ ООД по обособена позиция 13 сте открили информацията, която те
не намират, а именно – 13 броя захари и 2 броя ензимни тестове; 2. Кои лица присъстваха на
заседанието на комисията на 21.11.2023 г.; 3. На посочената дата крещели ли сте и псували
ли сте председателя на комисията в присъствието на други колеги.
В указания му двудневен срок ищецът е депозирал писмени обяснения. Същите са
обективирани в доклад от 29.11.2023 г. Видно от тях, ищецът, след изчерпателно изброяване
имената на колегите си, присъствали на заседанието на 21.11.2023 г., признава, че по време
на разискванията относно обособена позиция 13, е посочил, че няма забележки към офертата
на участника. На отправения му въпрос къде в офертата е открил информацията, която
3
останалите членове на комисията не намират, не реагирал, тъй като такива подробни
доказателства не са представени от участника – факт, който бил достъпен за всички чрез
ЦАИС ЕОП. Уведомил ги, че такава публично достъпна информация е открил в интернет.
Признава направената на заседанието забележка, че „нищо не разбира“ от дискутираната
позиция. Признава и отправеното към председателя на комисията „предложение да се
обърне към всички авраамически религии, регистрирани в РБ“. Излага доводи, че
поведението му е било провокирано от тона, действията и отношението на председателя на
комисията. Наведени са и твърдения за оказано физическо въздействие върху него.
По делото са представени доклади от други служители при ответника, присъствали на
заседанието, в които същите са изложили своите лични възприятия и оценка на създалата се
ситуация, които документи не следва да бъдат ценени като доказателства, тъй като
представляват показания в писмен вид, каквито е недопустимо да се събират по този ред, а и
част от далите обяснения са разпитани като свидетели по делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на въпросното
заседание, проведено на 21.11.2023г. в НЦЗПБ, комисия в състав Т. Г. – председател, Т. Г., О.
М. /ищецът/, Ст. И. и Ст. Н. – членове, и С. Й. – секретар, при обсъждане на подадена от
участник оферта по обособена позиция 13, един от членовете на комисията – Т. Г., посочила,
че не е намерила част от заложената като изискване информация в приложените каталози, а
я е открила след съответно проучване в интернет. Останалите членове на комисията, в т.ч. и
ищецът, посочили, че нямат забележки по обсъжданата позиция. В самия кабинет, където се
провеждало събранието имало компютър, на който свидетелят Т. Г., заедно със Ст. К.
свалили нужния файл от системата ЦАИС ЕОП. Двете видели и се убедили, че имало нужда
да се приложи допълнително намерената от свидетеля Т. Г. информация от интернет.
Останалите, с изключение на ищеца, се присъединили към нея. Липсата на тази информация
от файла в системата трябвало да се види и от ищеца - главен асистент О. М. и бил приканен
да погледне. По този повод председателят на комисията Т. Г. се обърнала към ищеца с
въпроса къде е открил съответната информация, на което той не реагирал. След повторно
отправено запитване, на по-висок тон отвърнал, че не помни, че каквото е посочил – това е,
че вероятно е намерил информация, че не е компетентен в тази материя и няма какво повече
да добави по този въпрос. Недоволна от така дадения й отговор, Г. отбелязала, че няма да
търпи подобно поведение и ще сезира директора за това. Ищецът й отвърнал, че „може да се
оплаче и на арменския поп, ако ще“. Ядосан от ситуацията, ищецът употребил и нецензурни
думи. След което, изгонен от председателя на комисията, напуснал стаята. Съдът кредитира
показанията на свидетелите в изцяло, тъй като са ясни, последователни, непротиворечиви,
дадени са от лица, които непосредствено са възприели съответните факти и обстоятелства и
не са заинтересовани от изхода по делото, а и взаимно се допълват и припокриват и
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът, при така установените факти и въз основа на вътрешното си убеждение и
закона, прави следните правни изводи:
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване - съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими
от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на
наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно
индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на
провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу
твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая
и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на
4
наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Ищецът не е въвел възражение в исковата молба по отношение спазването на сроковете
по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание и поради това съдът не дължи
произнасяне в този смисъл. По този въпрос разбирането, застъпено в решение №
167/30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. №
7528/2013 г., IV г. о., ВКС, е, че съдът следи служебно за спазването на сроковете, които се
отнасят за надлежното му сезиране. Сроковете, които пораждат, променят или погасяват
материалното субективно право, което е предмет на делото, съдът не може да прилага
служебно, защото съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Въпреки това, за прецизност на изложението,
съдът отбелязва, че в настоящия случай срокът е спазен. По същия начин стои въпроса със
спазването на срока за оспорване на наказанието по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 КТ, който
впрочем също е спазен. Съдът обаче следи служебно дали заповедта е издадена от
компетентен орган, което не е спорно и се установява именно това, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство, е ограничен само до спорните обстоятелства,
въведени с исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се
наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се
произнесе извън сезирането. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез
насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи
основание на иска. При иск на отмяна на дисциплинарно наказание основание на
претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта, с която същото
е наложено, поради което всяко твърдение за порок на заповедта е самостоятелно основание
(правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. С оглед
диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2 от ГПК, в спорните съдебни производства,
вкл. по трудови спорове, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на
наложеното дисциплинарно наказание, които не са наведени от ищеца с исковата молба като
основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който
представлява основание за реализиране дисциплинарната отговорност на работника или
служителя, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на наказанието и
съдът няма право да го разглежда. /в т.см. Решение № 55 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2161/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г., IV
г. о., ГК, Решение № 258 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 909/2015 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV г. о., Решение № 158 от 1.07.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 459 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1532/2010 г., IV г. о., ГК, и др./
В този смисъл и с оглед наведените с исковата молба конкретни оплаквания срещу
оспорената заповед, съдът намира, на първо място, доводите на ищеца за допуснати
процедурни нарушения при реализиране на дисциплинарната му отговорност за
неоснователни. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да
наложи друго дисциплинарно наказание не е необходимо работодателят да бъде "сезиран" с
нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми
работника за "висящото производство" и да му връчи копие от акта, с който е "сезиран" нито
да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е
длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва
5
след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и
преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност,
непосредственост и състезателност. Искането и вземането на устни или писмени обяснения
от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно
изискване в закона е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след
като се е ориентирал в обстоятелствата /в т.см. Решение № 74 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4792/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 270 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 722 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 518/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК и др./.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с писмо
от 27.11.2023 г. работодателят е отправил искане до ищеца в двудневен срок да предостави
писмени обяснения по формулирани в същото конкретни въпроси. Същите са ясни и
разбираеми, така че не буди съмнение във връзка с кое негово конкретно
действие/бездействие се искат обясненията. Искането е редовно връчено на ищеца още
същия ден, видно от собственоръчното отбелязване върху него, като в предоставения му
срок последният е депозирал такива. По тези съображения съдът намира, че е надлежно
спазена разписаната в чл. 193, ал. 1 КТ процедура, поради което и наведените в тази връзка
оплаквания от ищеца са несъстоятелни.
Неоснователни са и доводите, че оспорената в настоящото производство заповед е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана в достатъчна степен. Съгласно установената от
Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ /срв.
Решение № 310 от 27.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2163/2023 г., III г.о., ГК, Решение №
50003 от 3.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 177 от
11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о., Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. №
236/2010 г., IV г. о., Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о.,
ГК и др./, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производство по нейното оспорване. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е надлежно мотивирана.
Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на закона когато
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност
на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство. Няма
изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи. Правилото на чл. 195, ал. 1 КТ не е нарушено, когато
в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на
работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание
на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на
заповедта /в т см. Решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о. /.
От предметното съдържание на оспорената в настоящото производство заповед се
установява, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца за това, че на заседание на
комисия за оценка и класиране на постъпилите оферти по обществена поръчка с предмет
„Доставка на ЕЛАЙЗА тестове и консумативи за клетъчно култивиране“, проведено на
21.11.2023г., в която комисия като член участвал и ищецът, по повод възникнала дискусия с
председателя на комисията, същият е проявил грубо и арогантно поведение към колега,
6
което поведение е и описано в самата заповед и се изразява в остра реакция и отказ на висок
глас да погледне сваления файл на компютъра въпреки двукратната покана, а след
уведомяване, че за това ще бъде докладвано на директора, и отговор на висок тон, че
въпросния колега – председателя на комисията, може да уведомява когото иска, дори и
„арменския поп“, след което с я напсувал, което поведение работодателят е квалифицирал
като нарушение на трудовата дисциплина, посочвайки и нормативното му изражение.
Казано по друг начин, заповедта съдържа ясно и точно посочване на данни за нарушителя, в
какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст,
въз основа на който то се налага. Отделно, от приложените по делото доказателства, както и
от поддържаната и пред работодателя, и в хода на съдебното производство от ищеца
защитна позиция, се установява по несъмнен начин, че основанието за налагането на
дисциплинарно наказание му е било известно. Това се установява както от писмото, с което
на служителя са искани обяснения, така и от самите обяснения дадени от ищеца. За
служителя не е имало съмнение за кои конкретни действия е наказан.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че процесната
заповед е издадена при спазване на процедурата по чл. 193 КТ, мотивирана е, т.е. отговаря
на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ, а ищецът е бил наясно с фактическите
основания, обосновали налагането на дисциплинарно наказание.
Липсата на допуснати при реализиране дисциплинарната отговорност на ищеца
формални нарушения обуславя необходимост от произнасяне на настоящия съдебен състав
по съществото на спора. С оглед наведените от ищеца с исковата молба доводи на съдебна
проверка подлежат въпросите извършено ли е действително вмененото на ищеца поведение
/нарушение на трудовата дисциплина/, ако е извършено – кое правило на трудовата
дисциплина накърнява, респ. спазени ли са изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие
на наложеното наказание.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал позволява
еднопосочно да се заключи, че ищецът е извършил част от вменените му действия,
формиращи фактическото основание за налагане на дисциплинарно наказание, а именно не е
реагирал, а при повторно настояване е реагирал остро и на висок глас е заявил, че няма да
гледа нищо, тъй като не е имал забележки по позицията, която разглеждал, а след като
председателя на комисията заявила, че ще уведоми за това директора на НЦЗПБ с доклад, в
присъствието на останалите членове на комисията започнал да крещи, че може да уведомява
когото си иска, дори и „арменския поп“, след което я напсувал в лицето. Извършването на
посоченото поведение на ищеца, описано и в уволнителната заповед, се установява от
всички събрани по делото доказателства и не се оспорва от самия ищеца. По-конкретно,
всеки един от свидетелите установява присъствието на всички членове на комисията на
заседанието на 21.11.2023г., както и двукратната покана от председателя на комисията към
ищеца да види отворения там на място файл от системата ЦАИС ЕОП по предложението по
тази позиция 13, което ищецът не е сторил, както и реакцията му на тези две покани,
включително отправеното предупреждение от председателя на комисията, че ще уведоми
директора на НЦЗПБ, както и последвалия от ищеца отговор на това предупреждение. По
делото не се установява ищецът да е бил поканен сам да намери и покаже къде е видял
необходимата за позицията информация – това обстоятелството не се установява от
показанията на разпитаните свидетели, от които се извежда, че за тази работа са били
поканени други лица. Ето защо, това описано в заповедта нарушение е недоказано.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 112/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 635 от 6.04.2023 г. на ВКС по к. гр. д. №
4080/2022 г. и др. "Уронването на доброто име" по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е
нарушение на трудовата дисциплина и е деяние /действие или бездействие/, което причинява
неизпълнение на трудово задължение /чл. 186 КТ/. Отличителният признак на понятието тук
7
е узнаването на неизпълнението от трети лица /включително други работници или
служители/, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на
другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира
трудовия процес. Формата на вината е без значение - може да се касае за неумишлено
поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.
досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга
съществено интересите на работодателя. Приема се, че доколкото злоупотребата с доверие и
уронването на доброто име представляват правна квалификация на поведение, което
причинява неизпълнение на трудово задължение, е възможно с едно деяние да се осъществят
едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на
предприятието. Затова, когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил
етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително други
работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния
процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име
на работодателя.
Несъмнено вмененото и установено по делото поведение на ищеца представлява
нарушение на етичните правила и норми за поведение в обществото, изискващи уважително
отношение и спазване на благоприличие при общуване с околните, включително с колеги.
Същевременно, работодателят се е позовал, че поведението нарушава текстът на чл. 126, ал.
1, т. 13 КТ, но не е посочил конкретно правило от вътрешните правила, както и не е
представил тези вътрешни правила, поради което бланкетното посочване не е достатъчно
поведението да се определи като нарушаващо този текст, тъй като последният е препращащ
към други актове, които, както се каза, не са цитирани и представени. Настоящият съдебен
състав намира, че извършеното от ищеца не може да се субсумира и под нито един от
съставите, очертани от хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Не са налице обстоятелства,
които да навеждат на извод за злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла,
действително вложен в това понятие и изяснен по-горе. Посоченото поведение не може да
се определи като нарушение, изразяващо се в уронване на доброто име на работодателя,
защото деянието не е насочено срещу работодателя, а към колега, и обективният факт на
накърняване на авторитета, престижа и доверието в предприятието, както и възможностите
на ръководния му екип да организира, ръководи и контролира трудовия процес не са налице
и не са установени по делото. Поведението е проявено в предприятието и не е станало
публично достояние на трети външни лица, а известието му на присъстващите не е
рефлектирало върху организацията на работа.
Както се посочи, с поведението си на процесното заседание ищецът е проявил арогантно
отношение към колега, изразяващо се в използването на иронични забележки и нецензурни
думи, което е неприемливо. Дори да се приеме, че подобно поведение съставлява нарушение
на трудовата дисциплина и реализира хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 10 вр. чл. 8, ал. 1 КТ,
който изисква добросъвестно изпълнение на задълженията, а несъмнено разумно се изисква
от всеки служител да съблюдава етични норми по време на работа и в отношенията между
служителите, за избягване конфликт на интереси и др. взаимоотношения с клиенти, сочи на
нарушения на трудовата дисциплина, в смисъл на неизпълнение на изискванията на
работодателя, поставени наред с другите изисквания по трудова характеристика, правила за
вътрешния ред и други /вж. Решение № 80/26.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 4679/2008г., ІІ-ро
гр.о., ГК, Определение №153/08.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 1307/2010г., ІІІ-то гр.о., ГК/,
или нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в уронване на доброто име,
доколкото с поведението си ищецът е нагрубил колега, който като служител представлява
предприятието пред трети лица, то наложеното наказанието отново се явява незаконно
поради неговата несъразмерност.
По въпроса, свързан с приложението на чл. 189 КТ за съответствието между
8
извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно
критериите при преценка тежестта на нарушението, също е налице утвърдена съдебна
практика, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
/Решение № 152 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2023 г., III г. о., ГК, Решение №
60166 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2405/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 436 от
1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 227 от 29.06.2012 г. по
гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г.
на ВКС, ІV г.о., Решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др./. В посочените
решения е прието, че преценката на тежестта на нарушенията се прави за всеки отделен
случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат предвид
характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно
извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и
наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът следва
да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно
наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази горните разяснения,
настоящият съдебен състав намира, че в случая извършеното от ищеца дисциплинарно
нарушение не обуславя налагането на толкова тежко наказание – предупреждение за
уволнение, като в оспорваната уволнителна заповед мотиви за съразмерността на
наказанието не се и съдържат. Вън от съмнение е, че поведението на ищеца на въпросното
заседание е недопустимо, в разрез с всякакви писани и неписани етични норми и морални
правила. Подобно отношение е неприемливо, при това не само в работна среда. Следва
обаче да бъде съобразено обстоятелството, че в конкретния случай е налице известна
провокация от страна на другия участник в конфликта. Разбира се, посоченото не е и не
може да бъде оправдание, но предизвиканото от забележката на Т. Г. силно раздразнение у
ищеца, установимо от свидетелските показания, дадени от лица, присъствали на
заседанието, все пак следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство. От друга
страна, чистото дисциплинарно минало на ищеца (доколкото по делото не се установява
ищецът да е бил наказван за подобни или други нарушения на трудовата дисциплина, а и
такива твърдения изобщо не са навеждани) сочи на извод, че в случая се касае по-скоро за
изолирана проява, резултат от конкретно проявеното психическо и емоционално състояние
на ищеца в конкретната ситуация при конкретно създалата се обстановка. Съобразявайки
още, че очевидно в случая не могат да бъдат припознати съществени неблагоприятни
последици за работодателя, съответно трайно накърняване на неговия интерес, включително
от гледна точка на нормалното протичане работния процес като цяло, съдът приема
наложеното наказание за несъразмерно на допуснатото дисциплинарно нарушение съгласно
нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 189, ал.1 КТ.
По изложените съображения процесната заповед се явява незаконосъобразна, което
обстоятелство налага и нейната отмяна.
По разноските
9
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 6
ГПК.
Ищецът е заявил своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 1500 лева
- разноски за адвокат, платени в брой по договор за правна защита и съдействие от
05.02.2024 г., който съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС служи за разписка за получаване на описаната сума. В срок
ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,
което се явява основателно. Предвид предмета на делото – неоценяем иск, за който
минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ е в размер на 1000.00 лева,
липсата на правна и фактическа сложност, както и събраните по делото доказателства и
разглеждането му в едно съдебно заседание, съдът намира, че търсенето на разноски за
адвокатско възнаграждение в по-голям от минималния размер, се явява неоправдано. Ето
защо, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 1000.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и дължимата държавна
такса за уважения иск. Искът по чл. 357 КТ е неоценяем и предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден за сумата от 50,00
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
55-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, вр. чл.358, ал.1, т.2, пр.2 КТ, дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено на О. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Л.“, блок..., вх., ет..., ап...., със Заповед № 594/07.12.2023 г. на директора на Национален
център по заразни и паразитни болести гр. София, ЕИК ..., адрес гр. София, бул. „Я. С.“ № ..,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Национален център по заразни и паразитни
болести гр. София, ЕИК .., да заплати на О. Д. М., ЕГН **********, сумата 1000.00 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК Национален център по заразни и паразитни
болести, ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския
районен съд сумата 50.00 лева – държавна такса за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10