РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20245300500637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8600/08.03.2024г. на К. П. П., ЕГН **********
чрез адв. Р. Р. от АК Пловдив против решение № 260175/19.12.2023г., постановено по гр. д.
№ 13037 по описа за 2020г. на РС Пловдив, V бр. с., с което предоставя упражняването на
родителските права по отношение на детето В. К. П., ЕГН **********, на майката Н. К. П.,
ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето при майката.Определя режим на
осъществяване на лични отношения между детето В. К.П., ЕГН ********** и бащата К. П.
П., ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца от 10, 00 ч. в
събота до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; през лятната ваканция на детето в
периодите от първи юли до петнадесети юли и от първи август до петнадесети август, с
преспиване; всяка нечетна година през пролетната ваканция от тридесети април до осми
май; всяка четна година Коледната ваканция от двадесет и пети декември до пети януари с
преспиване.Осъжда К. П. П., ЕГН ********** да заплаща на детето си В. К. П., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Н. К. П., ЕГН **********,
издръжка в размер на 350 лева месечно, считано от 27.11.2020г. до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като в този
период не се включва времето, през което са били в сила постановените по делото
1
привременни мерки, а именно: от 14.01.2022г. до постановяване на решението. Допуска на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката.Разрешава ОД на МВР П. да издаде на детето В. К. П., ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител Н. К. П., **********, международен
паспорт, без да е необходимо за целта съгласието на бащата К. П. П., ЕГН
**********.Разрешава детето В. К. П., ЕГН ********** да пътува, придружавано от майка
си Н. К. П., ЕГН ********** или от упълномощено от нея пълнолетно лице, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата К. П. П., ЕГН **********, като напуска
пределите на Република България и пътува до Република Кипър и обратно, както и да
пребивава в Република Кипър, за срок от 5 години.Допуска на основание чл. 127а, ал. 4 от
СК, предварително изпълнение на решението в частта относно издаването на международен
паспорт на детето и пътуването на детето.Осъжда К. П. П., ЕГН ********** за заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив ДТ в размер на 540 лева
относно присъдената издръжка.Осъжда К. П. П., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив сумата от 60 лева – окончателна ДТ за
производството.
Решението се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, постановено в противоречие с приетия и приобщен доказателствен
материал по делото, както и в противоречие с интересите на детето по подробно изложени
съображения.Прави се и оплакване, че определеният размер на издръжката, която бащата да
заплаща на детето, е завишен и несправедлив, вкл. относно периода, за който е
присъдена.Развиват се и доводи, че не е в интерес на детето да пътува и пребивава в Кипър
за срок от пет години. Моли се за отмяна на решението и вместо него постановяване на
друго, с което да бъде определено бащата да упражнява родителските права по отношение
на детето В. и произтичащите от това последици относно местоживеенето не детето,
издръжката, личните контакти и пътуването извън страната.
С отговора на въззивната жалба се изразява становище, че същата е допустима, но
изцяло неоснователна по подробно изложени съображения.Моли се да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно
и изцяло в интерес на детето.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана
страна, останала недоволна от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявените главни и насрещни искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
127а, ал. 2 от СК.Първоинстанциотнното решение се обжалва в частта, с която съдът се е
произнесъл относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето В., местоживеенето му, определяне на режим на лични контакти с другия родител и
2
за присъждане на издръжка в полза на детето, която да се заплаща от родителя, който не
упражнява родителските права, както и относно даденото разрешение за издаване на
международен паспорт на детето и пътуването му за период от 5 години с отглеждащия
родител до РКипър, без да е необходимо съгласието на другия родител.
Постановеното решение по исковете е валидно и допустимо. То е и правилно в частта
относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. местоживеенето
му, личните контакти с другия родител, разрешението за издаване на международен паспорт
на детето и пътуването му в чужбина, като въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми в тази част.Не се
установяват и съществени процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да
поправи с оглед на задължението му да следи за интереса на детето и без да има наведени от
страните оплаквания.Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част, където задълбочено и
всестранно са изследвани всички доказателства и фактите, които се установяват с тях и на
тази база са формирани правилни и обосновани правни изводи.
При извършването на преценка на кой от двамата родители да бъдат предоставени
родителските права по отношение на детето В., районният съд се е ръководил от интереса на
самото дете, като е съобразил всички данни, свързани с възпитателските качества на
родителите, полаганите от тях грижи до момента и отношението им към детето, желанието
на родителите досежно отглеждането и възпитанието му, привързаността на детето към
всеки от тях, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение, както и материалните им възможности.Съобразявайки
всички тези обстоятелства, след подробен и задълбочен анализ на доказателствата по
делото, районният съд е намерил, че упражняването на родителските права следва да се
предостави на майката.Решаващият съд е взел предвид наличието на изградена стабилна
емоционална връзка между двамата, независимо от времето, през което майката е била в
Република Кипър, както и стремежа й да обезпечи по възможно най-добър начин
посрещането на физическите, образователни и емоционални потребности на детето,
подпомагана от своите родители.По отношение на бащата районният съд е съобразил, че
страда от епилепсия, осъждан е няколко пъти в периода от 1997г. до 2019г., вземал е
периодично детето, след като е било записано на детска градина.Отчетени са и данните за
проявявана агресия от бащата спрямо майката в присъствие на детето.Решаващият съд е
достигнал до извод, че във висш интерес на малолетния В. е да му се осигури спокойна
семейна и битова среда, позволяващи нормалното развитие на детето, каквато среда с оглед
данните по делото може да му осигури майката.Прието е за установено, че същата е добър
родител, разполагащ с необходимите условия за отглеждане на детето в Република България
и в Република Кипър.С оглед на това местоживеенето на детето също е определено при
майката, а на бащата е определен подходящ режим на лични отношения с детето, съобразен
с интереса на детето, да запази и укрепи връзката с баща си.Същевременно според районния
съд този режим е достатъчно щадящ за детето и създаващ гаранции за правилното му
3
развитие като личност.
Направените фактически и правни изводи от решаващия съд в горепосочения смисъл се
базират на точен и задълбочен анализ на събраните в първоинстанционното производството
доказателства, поради което се споделят и от настоящия състав на съда.Същите не се
опровергават, а напротив подкрепят се от събраните във въззивното производство
доказателства.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК жалбоподателят не отрича, че не е заплащал издръжка за
детето, което оправдава с факта, че майката отсъства от държавата и няма посочена банкова
сметка.Освен това от 2020г. детето живеело все още при него, но за период от година и
половина той не бил претендирал издръжка.Твърди, че въззиваемата е била
хероиновозависима, което знаел от самата нея и от общи познати.Не знае кога и къде се е
случило това, а и не се бил интересувал.
Въззиваемата от своя страна обяснява пред съда, че има и друго дете, по отношение на
което родителските права се упражняват от бащата в България, като тя също
помагала.Заявява, че никога не е била на метадонова програма и не е била зависима.За
Кипър заминала на 02.02.2014г., след като напуснала жалбоподателя, поради нанесен й
побой от него.В България се прибирала винаги, когато имала възможност да вземе отпуск –
2-3 пъти в годината, като всеки ден имала контакт с детето по телефона и му изпращала
пари.Бащата не давал пари за отглеждането на В.В бъдеще имала желание да вземе В. с нея
и да живеят в Кипър, но не за постоянно, защото в България си имала къща и всичко
необходимо.В Кипър също организирала всичко за пребиваването на детето, вкл.
записването му в училище.
Във връзка с изисканите данни от Министерство на здравеопазването е постъпило писмо
по делото, с което уведомяват съда, че не разполагат с информация за провеждана
метадонова програма от Н. К. П.
От представения съдебен протокол от 21.10.2019г. по НОХД № 1510 по описа за 2019г. на
ОС Пловдив като писмено доказателство по настоящето дело, е видно, че от съда е ободрено
споразумение за признаване на К. П. П., ЕГН **********, за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК, за това че на 17.04.2019г. в гр. П., без
надлежно разрешително, е държал с цел разпространение и е разпространил на М. И. И.
високорисково наркотично вещество – ******* с общо нетно тегло 0, 283 гр. със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 6, 3 тегловни %, на стойност 1, 69 лв. – и в
периода 17.04.2019г. – 18.04.2019г. в гр. П., без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – ******* с общо нетно тегло 4, 226
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6, 6 теглови %, на стойност
25, 35 лв., всичко на обща стойност 27, 04 лв.Със същото споразумение е признат за виновен
и за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за това че в периода от 28.12.2011г.
до 18.04.2019г. в гр. П., е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 6 патрона кал. 9 х18
мм., без да има за това надлежно разрешение.На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е
наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от
4
свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години,
като е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 2 500 лева.
Като писмено доказателство е приложена и съдебно-икономическа експертиза по изп.
дело № 6038/2024г., образувано срещу К. П. П., ЕГН ********** – длъжник, за задължение
за 350 лева месечна издръжка за периода 27.11.2020г. – 13.01.2022г. и 180 лева месечна
издръжка за периода 14.01.2022г. до 18.12.2023г., както и 350 лева месечна издръжка,
считано от 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане.
По отношение на жалбоподателя от представения заверен препис на удостоверение за
раждане на детето Д. К. П., родена на ******г., се установява, че той към момента има и
друго дете, за което да се грижи и на което дължи издръжка.
Във въззивното производство беше изискан и актуален социален доклад, в който се
съдържат данни, че към момента основни грижи за малолетния В. полагат баба му и дядо му
по майчина линия.Майката периодично се връщала в България.В жилището им имало
детска стая, която се ползва от В.През учебната 2023/2024г. той бил ученик в четвърти клас
в *******.Преминал е успешно изпитите по НВО след 4-ти клас и ще продължи да учи в
същото училище. Бащата понастоящем живее в жилище в гр. П., собственост на неговата
майка, с настоящата си партньорка М. и общата им дъщеря Д., родена на ******г.В. не е
посещавал жилището, но имало обособен кът и легло, където да нощува. К. П. в момента
работел като ********. Н. П. работела във верига на магазин „******“ в ******. Като
свидетел пред въззивния съд е разпитана Р. Б., която сочи че познава К., тъй като са били
приятелски семейства с майка му и баща му, който починал през ***г.Твърди, че от 2012г. до
2022г. К. се грижел сам за сина си, бил любвеобвилен и грижовен баща. Детето му било
взето със съдействието на полицията.След това е имал контакти с детето.Майката на К. се
върнала от чужбина и той живеел в апартамента й.Сега живеел без брак с друго момиче,
имали и дъщеричка на 9 месеца.К. в момента работел в заведение.На свидетелката не било
известно да има здравословни проблеми. От К. знаела, че полицията му е взела детето, той й
се оплакал.
Като свидетел пред въззивната инстанция е разпитана и Н. П., майка на
въззиваемата.Същата сочи, че основни грижи за детето се полагат от тяхна страна.През
последната година К. се виждал с детето само веднъж преди 10 дни.Майката и те не пречели
на контактите на детето с бащата, като винаги при изявено желание му го давали, освен
когато било болно.Детето не го търсело, даже изпитвало страх в определен период да ходи
при него.По телефона не поддържали контакт.На празници детето чакало баща му да му се
обади, но той не го търсел и то било тъжно.Майката имала желание детето да бъде при нея,
искала да го вземе в Кипър.Детето също имало желание да отиде там, но искало през
ваканциите да е в България.Майката редовно се обаждала на детето и то знаело, че тя работи
и му праща пари.Причината за раздялата на родителите била, че дъщеря й се страхувала от
К., защото той проявил насилие към нея.Детето също се страхувало от баща си.Той имал
грубо държание и остър език, но сега вече имал ново семейство и св. П. се надява да се е
5
променил.
За да се произнесе по предявените искове настоящият състав на съда взе предвид и
следното:
При преценката на кой от родителите да бъде предоставено упражняването на
родителските права съдът следва да се ръководи изключително от интереса на детето, да
зачете чувствата му, възрастта му, конкретното му развитие и зрелост, най-вече с оглед
конкретното му психо-емоционално състояние.В случая детето ясно изразява
предпочитанията си майката да бъде отглеждащия родител, като в нейно присъствие се
чувства спокойно и обгрижвано.Този извод се налага от изслушването на детето В. пред
районния съд, заключението на съдебно-психологическата експертиза, което е много
подробно и информативно, данните от изисканите социални доклади, част от гласните
доказателства по делото.
Предвид изложеното и настоящият състав намира, че в най-добър интерес на детето В.
е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката.Осигуряването на
здрава среда в семейството на майката ще даде своето положително отражение върху
емоционалното, психическо и физическо развитие на детето.Съответно и местоживеенето на
детето следва да бъде определено при майката.От заключението на съдебно-
психологическата експертиза, прието в първоинтанционното производство, което и
настоящата инстанция цени като компетентно, задълбочено и обективно изготвено, следва
обоснован извод, че между майката и В. има силна емоционална връзка, тя е значимият
възрастен, предпочитаният родител.Н. П. притежава авторитетен стил на родителско
възпитание, разбира и осъзнава важната роля, която има за определяне на характера на
детето си, но признава и неговото право за саморазвитие.Умее да поставя и отстоява
правила, граници и норми по отношение на детето.Майката проявява искрена
заинтересованост и изразено положително отношение към детето, разбиране за същността
на родителската си отговорност и загриженост към детето, склонна е към родителско
сътрудничество. Към баба си и дядо си по майчина линия В. също проявява топло,
позитивно отношение, изградена е силна емоционална връзка между тях и хармонични
взаимоотношения.
След като майката ще упражнява родителските права районният съд правилно е
определил режим на лични отношения между бащата и детето, тъй като право на всяко дете,
а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. В заключението на
съдебно-психологическата експертиза се съдържат данни, че емоционалната връзка на
детето с бащата е съхранена, то е изградило привързаност към него вследствие на годините,
през които той е полагал грижи за него и тази привързаност е налице и до момента, въпреки
че в определени ситуации детето проявява негативно отношение към баща си, казвайки, че
той е лош, прави лоши неща, обижда и заплашва майка му, страхува се от него.Детето не
отхвърля баща си, приема го като част от своето семейство, желае да осъществява срещи и
да има контакт с него.Основната причина към момента детето да желае да вижда баща си
„но само за един час“, са влошените и конфликтни отношения между родителите и че детето
6
има съхранен спомен от ситуация, на която е било свидетел как бащата е заплашвал и
обиждал майката в присъствието на детето и това дава отражение по отношение на детето
към бащата. С оглед на тези данни и съдът намира за необходимо да акцентира, че двамата
родители следва да положат максимални усилия, за да преодолеят разногласията помежду
си, тъй като предвид възрастта на детето, то се нуждае от непосредствена грижа и стабилен
емоционален контакт и с двамата си родители.Както е посочило и вещото лице, връзката му
с тях е от изключителна значимост за емоционалния му комфорт и психическа стабилност.
С оглед данните по делото настоящият състав намира определения от районния съд
режим на лични контакти на детето с бащата за подходящ, като същият би способствал за
запазване на изградената връзка между тях.В случая обаче следва да се държи сметка и за
намеренията на майката временно да отглежда детето в РКипър, където понастоящем тя
живее и работи.
В съдебната практика все по-често се поставя въпросът за подходящия режим при
трайно пребиваване на родителя или детето в чужбина или в отдалечено населено място.
Въпросът за местоживеенето на дете в чужбина е поставян за разглеждане по гр.д. №
1264/2012 г. по описа на IV г. о. на ВКС и гр. д. № 765/2012 г. по описа на IV г. о. на ВКС,
Решение № 259 от 23.09.2013 г. и Решение № 150 от 12.06.2013г. В тясна вързка с режимите
при отдалеченост между родителя и детето е възможността да се определи режим, който
включва използване на технологии, позволяващи контакти между родител и дете. С оглед на
това и настоящият състав намира, че в случаите, когато детето не е на територията на
Република България, а е в чужбина, майката следва да осигури възможност бащата да
общува с детето си дистанционно - по електронен път, по телефон или чрез ползване на
електронна платформа, като „Вайбър“, „Зуум“, „Скайп“, „Уотс ап“ или др., минимум по
един час в събота и по един час в неделя всяка първа и трета седмица от месеца, след
предварително писмено съгласуваме между родителите на подходящи часове.В този смисъл
следва да бъде изменен режима на лични контакти, определен от районния съд, като се
допълни с възможността контактите да се осъществяват дистанционно, когато детето е извън
страната.
При определяне издръжката на детето районният съд е съобразил разпоредбите на чл.
143, ал. 2 и чл. 142, ал. 1 от СК.Взел е предвид също възрастта на детето, здравословното
състояние на родителите с оглед трудоспособността им, трудовата им ангажираност,
имотното им състояние.С оглед на това е приел, че адекватния размер на общата месечна
издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на сина си В., възлиза на
поне 600 лева, за да бъдат посрещнати адекватно потребностите му от храна, облекло,
детски забавления и занимания, медицински грижи и пр., така, както и би се отглеждало
детето ако двамата родители живееха заедно.При разпределянето на общия размер
решаващият съд е счел за справедливо майката да поеме заплащането на сумата от 250 лева,
а останалите 350 лева да се осигуряват от бащата, като е взел предвид, че той е
работоспособен, относително здрав и получава доходи.Приел е, че исковата претенция на
майката е доказана по основание и размер, при което е присъдил издръжка в размер на 350
7
лева месечно, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 27.11.2020г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Настоящият състав на съда при определяне размера на издръжката взе предвид, че в
насрещната искова молба, с която е бил сезиран районният съд, е формулирано искане за
присъждане на месечна издръжка, която ответникът по насрещните искове да заплаща в
полза на сина си В. чрез неговата майка и законен представител, в размер на 160 лева. С
оглед на това намира, че районният съд по насрещния иск за издръжка се е произнесъл свърх
петитум, поради което решението в тази част, над законоустановения минимум на
издръжката, следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. През 2020г.
минималната работна заплата в РБългария е била 610 лева, през 2021г. 650 лева, през
2022г. 710, лева, през 2023г. 780 лева и от 01.01.2024г. 933 лева. Доколкото съдът е длъжен да
следи служебно за приложението на императивните правни норми, настоящият състав
намира, че месечната издръжка за детето В. следва да бъде определена, както следва: за
периода 27.11.2020 до 31.12.2020г. – 160 лева, за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. – 162, 50
лева, за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. - 177, 50 лева, за периода 01.01.2023г. –
31.12.2023г. – 195 лева и от 01.01.2024г. – 233, 25 лева. Следва да се отбележи допълнително,
че при определяне размера на издръжката районният съд не е съобразил обстоятелството, че
бащата има още едно дете, на което също дължи издръжка, както и обстоятелството, че до
определянето на привременни мерки детето В. периодично е било при баща си и той също е
полагал грижи за него, респ. поемал е част от издръжката.
Относно исканите разрешения за издаване на международен паспорт на детето В. и
пътуването му в чужбина районният съд е взел предвид, че майката към момента ежедневно
полага грижи за детето, като не се установява поведението й по някакъв начин да е
застрашило развитието му.Обратно, заключено е, че тя е осигурила необходимите условия за
правилното и пълноценно развитие на сина си, като е обезпечила адекватно нуждите му. В
тази връзка у решаващия съд не е възникнало съмнение, че преценката на майката за
бъдещото развитие на детето ще бъде правилна и в него интерес, вкл. що се отнася до избора
на задграничните му пътувания, като нито се твърди, нито се установява, че от
пребиваването на детето в чужбина ще произтекат някакви неблагоприятни последици за
него.Прието е, че в интерес на малолетния В. ще е той да може да пътува и да живее в
Република Кипър за срок от 5 години при майката, на която се предоставя упражняването на
родителските права.Взето е предвид, че възможността на детето да посещава други
държави, за да се разнообрази неговия светоглед, да се разшири и развива знанието му за
света, е от съществено значение за неговото правилно психо-емоционално развитие.
Искането на майката за даване на разрешение от съда детето да бъде снабдено с
паспорт, без съгласието на бащата, също е счетено за основателно, тъй като пътуването на
детето в чужбина предполага наличие на нарочен документ, удостоверяващ самоличността
8
му извън границите на Република България и е в интерес на детето да му бъде издаден този
документ.
Настоящият състав на съда също намира, че пребиваването в РКипър с майката би
обогатило детето. То има желание да пътува, както е заявило при изслушването си пред
районния съд, знае английски език, има желание да учи и нови езици /при изслушването е
посочило руски/, поради което няма основание да се предполага, че би имало сериозни
затруднения с изучаването на езика и адаптацията в чуждата държава. Към момента В. се
намира във възраст, в която се нуждае най-много от майка си и непосредствения ежедневен
контакт с нея е от съществено значение за изграждането му като личност. Освен това във
всеки един момент възииваемата има възможност да вземе решение за завръщане в
родината, където е жилищно обезпечена и разполага с всичко необходимо за отглеждането
на детето, вкл. може да разчита на подкрепата на родителите си. До момента тя се проявява
като отговорен родител и няма основания да се предполага, че би взела вредни за детето си
решения, без да се съобразява с интереса му. В тази насока преценката на районния съд е
правилна.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта досежно личните контакти и да се постанови ново, в което да се включи и
алтернативния режим, както и в частта досежно присъдената издръжка до размера от 160
лева месечно, като вместо това следва да се присъди издръжка в законоустановения
минимален размер.Над този размер до присъдения размер от от 350 лева месечно решението
следва да се обезсили като недопустимо. В останалата част по исковете досежно
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, разрешението за издаване
на международен паспорт и пътуването на детето в чужбина, въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски в настоящето производство не са претендирани, поради което не следва да
бъдат присъждани такива.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260175 от 19.12.2023г., постановено по гр. д. № 13037 по описа
за 2023г. на Пловдивския районен съд, V бр. състав, в частта, с която се определя режим на
осъществяване на лични отношения между детето В.К. П., ЕГН ********** и бащата К. П.
П., ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца от 10, 00 ч. в
събота до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; през лятната ваканция на детето в
периодите от първи юли до петнадесети юли и от първи август до петнадесети август, с
преспиване; всяка нечетна година през пролетната ваканция от тридесети април до осми
май; всяка четна година Коледната ваканция от двадесет и пети декември до пети януари с
преспиване, както и в частта, с която се осъжда К. П. П., ЕГН **********, да заплаща на
9
детето си В. К. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. К. П.,
ЕГН **********, издръжка до размера от 160 лева месечно, считано от 27.11.2020г. до
настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като в този период не се включва времето, през което са били в сила постановените по
делото привременни мерки, а именно: от 14.01.2022г. до постановяване на решението,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на осъществяване на лични отношения между детето В. К. П., ЕГН
********** и бащата К. П. П., ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета седмица
от месеца от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; през лятната
ваканция на детето в периодите от първи юли до петнадесети юли и от първи август до
петнадесети август, с преспиване; всяка нечетна година през пролетната ваканция от
тридесети април до осми май; всяка четна година Коледната ваканция от двадесет и пети
декември до пети януари с преспиване, в случаите, когато детето не е на територията на
Република България, а е в чужбина, майката следва да осигури възможност бащата да
общува с детето си дистанционно - по електронен път, по телефон или чрез ползване на
електронна платформа, като „Вайбър“, „Зуум“, „Скайп“, „Уотс ап“ или др., минимум по
един час в събота и по един час в неделя всяка първа и трета седмица от месеца, след
предварително писмено съгласуваме между родителите на подходящи часове.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, да заплаща на детето си В. К. П., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Н. К. П., ЕГН **********, месечна
издръжка, считано от 27.11.2020г., както следва: за периода 27.11.2020 до 31.12.2020г. в
размер на 160 лева, за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. – 162, 50 лева, за периода
01.01.2022г. – 31.12.2022г. - 177, 50 лева, за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. – 195 лева и
от 01.01.2024г. – 233, 25 лева месечно, до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260175 от 19.12.2023г., постановено по гр. д. № 13037 по
описа за 2023г. на Пловдивския районен съд, V бр. състав, в частта, с която е осъден К. П.
П., ЕГН **********, да заплаща на детето си В. К.П., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Н. К. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 160
лева до присъдения размер от 350 лева месечно, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11