РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20231700100378 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №
5168/31.08.2023 г., п.к. 29.08.2023 г., депозирана от М. В. Д., ЕГН
**********, ***, чрез процесуален представител адвокат Я. Д. от САК,
съдебен адрес: *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 40000,00 (четиридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2023 година (на основание
чл. 493, ал. 1, т.5 от КЗ - датата на сезиране на застрахователя), до
окончателно изпълнение на задължението.
Ищецът излага в исковата молба, че на *** около 14,20 часа, по път III-
627 се е движил лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с peг. № ***,
управляван от К. С. И., ЕГН **********, като същият в района на км. 41+000
поради движение с несъобразена с пътните условия /заснежена пътна
настилка/, скорост губи контрол над управляваното МПС, навлиза в лентата
за насрещно движение и блъска правомерно насрещно движещия се лек
1
автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ с peг. № ***, управляван от
пострадалия М. В. Д., ЕГН **********. На нарушителя е бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** На водача на
автомобил марка „Пежо“, модел „206“ е съставен АУАН *** от ***
След инцидента водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-
В“ с peг. № *** М. В. Д. посетил болнично заведение в гр. ***, а на следващия
ден, поради оплаквания и силни болки в корема и гърдите, и бледост, е
потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „***“. След извършени
множество прегледи и консултации със специалисти му е поставена диагноза:
Contusio abdominis- коремна контузия; значително количество СПТ около
слезката и в малък таз; Laesio mesenterii- лезия на мезентериума;
Haemoperitoneum 1700ml- хемоперитонеум 1700 мл., като с оглед на
получените травми е приет в Института за провеждане на оперативно лечение
по спешност, където са извършени различни интервенции. След като е
отпаднала необходимостта от денонощно лекарско наблюдение, Д. бил
освободен за домашно лечение, като са му дадени указания за щадящ режим
и прием на лекарства. С исковата молба са направени твърдения, че
получените от Д. травми са животозастрашаващи и само навременната
лекарска намеса е предотвратила леталния изход. Сочи се, че травмите и
оперативната интервенция причинили на пострадалия болки и страдания,
които били с голям интензитет първия месец след инцидента, като общият
възстановителен период продължавал и към днешна дата. Твърди се, че с
оглед характера на нараняванията на практика Д. изпитвал затруднение при
хранене, обличане, тоалет, за които получавал помощ от своите близки.
Излагат се твърдения, че инцидентът се отразил силно негативно и на
емоционалното състояние на Д., който станал напрегнат, тревожен и
неспокоен.
В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по
отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с per. № *** към
датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, като застраховател, предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ за периода от 03.02.2023 г. до 02.02.2024 г.
2
Пострадалият твърди, че съобразно изискванията на чл.380 от КЗ с писмена
претенция, депозирана чрез Български пощи, на 06.03.2023 година е сезирано
застрахователното дружество с искане за определяне и изплащане на
обезщетение, но към момента на депозиране на исковата молба, дружеството
не е взело отношение по предявената претенция.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на М. В.
Д. сумата от 40 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от ***, причинено виновно при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с peг.
№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2023г.- на
основание чл.493, ал. 1, т.5 от КЗ - датата на сезиране на застрахователя, до
окончателно изпълнение на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за
неимуществени вреди - както по основание, така и по размер. Твърди се, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца Д., като се сочи, че предвид
характера на получените травми, същият е бил без поставен обезопасителен
колан и с поведението си е допринесъл съществено за негативните последици
от ПТП. В продължение се оспорва изложеното в исковата молба твърдение,
че ПТП е настъпило единствено по вина на водача К. С. И., като се оспорва и
механизма на настъпване на инцидента. На основание чл. 193, ал.1 от ГПК е
оспорен представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП.
Отделно от това намира, че същият няма доказателствена сила относно
обстоятелствата и механизма, при които е настъпил процесния инцидент,
доколкото съставителят му не е присъствал в момента на настъпването му.
Оспорено е твърдението, че ищецът е пострадал при транспортния инцидент
в качеството му на водач на лек автомобил „Хонда ЦР-В“ с рег. № ***, тъй
като видно от изготвения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
***, в раздел пострадали е посочен единствено J.J.L. – пътник в МПС с рег. №
***. Оспорено е и твърдението, че във връзка с настъпилото на *** ПТП за Д.
са настъпили описаните в исковата молба травми и здравословни състояния.
С отговора се оспорва твърдението, че в причинно – следствена връзка с
механизма на произшествието спрямо пострадалия са настъпили сочените в
3
исковата молба увреждания, а именно: Contusio abdominis - коремна
контузия; значително количество СПТ около слезката и в малък таз; Laesio
mesenterii- лезия на мезентериума; Haemoperitoneum. Възразява се, относно
направеното от Д. твърдение, че след инцидента е посетил болнично
заведение в гр. ***, като се сочи, че към исковата претенция липсват
медицински документи, доказващи това обстоятелство. На следващо място се
сочи, че видно от представената Епикриза издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД на
07.02.2023 г., анамнезата е снета по данни на пациента. С отговора се оспорва
твърдението, че и към момента е затруднен нормалния начин на живот на
ищеца, поради травма, настъпила при произшествието. Изцяло са оспорени и
твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищеца от
процесния инцидент не е завършил, като се допълва, че не са налични данни
за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо
незавършило лечение и към настоящия момент. Възразява се, че
претендирания размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
силно завишен по размер и не отговаря на реално претърпените от
пострадалия болки и страдания. Наведени са твърдения за изключителен
принос от страна на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване
механизма на транспортния инцидент. Сочи се, че същия е нарушил
установените в ЗДвП правила, като се допълва, че Д. е бил без поставен
обезопасителен колан по време на шофиране, с което е улеснил настъпването
на получените травми.
Оспорен е както размера на исканото обезщетение, така и неговата
основателност като се сочи, че същият освен, че е силно завишен, се явява и
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД. В продължение се оспорва и исковата сума, претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като намира същата за
недължима, поради съпричиняване от страна на ищеца и въз основа на което
намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорени изцяло са исковете за присъждане на лихви.
В отговора на исковата молба, на самостоятелно основание са наведени
твърдения, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебната претенция
и след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, като допълва, че този срок не
4
е започнал да тече предвид недоказаното основание на извънсъдебно
заявената претенция.
Възразява се срещу направеното от ищеца искане за присъждане в негова
полза на сторените по делото разноски, както и срещу искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК, като е оспорен и размера на
претендирания адвокатски хонорар. Твърди се, че единственият задължен по
отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента
/застрахования/. Въз основа на изложените съображения се моли съда да
постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от М. В.
Д. искове. Ответникът се противопоставя на доказателственото искане,
вещото лице да определи интензитета на болки и страдания на ищеца, като се
сочи, че липсва обективна мяра за определяне на описаните състояния.
Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното :
С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е поставил в тежест на ищеца да докаже: настъпване на процесното
ПТП в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил; настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца в
резултат на ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки, страдания,
психически стрес и др.); причинна връзка между вредоносното събитие и
претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже всички
изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на които ги
основава, а именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице и липса на вина от страна на водача на МПС за настъпване
на ПТП.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователната полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена по отношение на процесното МПС, към датата на ПТП.
На ***, около 14,20 часа, по път III-627 се е движил лек автомобил
марка „Пежо“, модел „206“, с peг. № ***, управляван от К. С. И., ЕГН
**********, като в района на км. 41+000, поради движение с несъобразена с
5
пътните условия скорост – наличие на заснежена пътна настилка, изгубил
контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение
и блъснал насрещно движещия се правомерно лек автомобил марка „Хонда“,
модел „ЦР-В“ с peг. № ***, управляван от пострадалия ищец М. В. Д., ЕГН
**********. На нарушителя и водач на лекия автомобил марка „Пежо“, модел
„206“ бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
***/*** и АУАН *** от ***.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с
медицинската документация, представена по делото, се установява, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият М. В. Д.
получил следните увреждания: контузия на корема съпроводена с
травматично разкъсване на чревния опорак, кръвозагуба в количество 1700
мл. и контузия на тънкото черво. Причиненото травматично увреждане по
своя медикобиологичен характер представлява постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота, предвид факта, че без прилагане на
своевременна високоспециализирана медицинска помощ неминуемо би
настъпила смърт. Уврежданията се дължат на високоенергийно ударно
въздействие упражнено в областта на корема, като са в причинна връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. След първоначалното
причиняване на травмата се е появила болезненост, която се е засилвала с
напредване на кръвозагубата, като в рамките на месец и половина до два
болезнеността е отзвучала с постоянно намаляващ интензитет. Този тип
увреждания отзвучават без да останат трайни или постоянни последици за
здравето и живота на пострадалия.
Според експерта процесното увреждане е било причинено при
отварянето на въздушната възглавница на автомобила, като пострадалият е
бил водач. Предвид механизма на получаване на уврежданията и
обстоятелството, че те се дължат на въздушната възглавница, е без значение
дали пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан или не.
От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с
техническата документация и изслушване на свидетелските показания по
делото се установява, че причина за настъпване на произшествието са
действията на водача на лек автомобил „Пежо“ К. С. И., който е допуснал
навлизане в лентата за насрещно движение на прав пътен участък. Тъй като
6
оглед на местопроизшествието със съответните замервания не е бил
извършван и липсва фотоалбум с уврежданията по автомобилите, експертът
не може да определи по изчислителен път каква и била скоростта на леките
автомобили в момента на удара, за да се направи точен разчет за
предотвратимостта на удара от двамата водачи спрямо този критерии.
Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието.
Пътния участък е бил прав, видно от сателитното изображение на
местопроизшествието, а видимостта пред двамата водачи е била добра - от
порядъка на 150 - 200 метра, но пътната настилка е била заснежена.
Предпазните колани намаляват риска за водача и пътниците на
предните и задните седалки в зависимост от вида на катастрофата от два до
пет пъти. Предпазните колани са най-ефективната система за защита на
живота и здравето на пътуващите в автомобила. Поради тази причина
използването на коланите е задължително и при наличието на въздушни
възглавници. При фронтален удар обаче, както в случая, рязкото движение на
пътник или водач при авария напред може да доведе до удар от отварящата се
възглавница, по - силен от удар в таблото.
Свидетелят К. С. И. – водач на лекия автомобил марка „Пежо“, модел
„206“, с peг. № *** не оспорва описаната фактическа обстановка в исковата
молба относно дата, място, механизъм и начин на осъществяване на ПТП.
Признава, че в момента преди удара колата му се е поднесла на снега, а той
не е успял да овладее управлението върху автомобила, в резултат на което
същият навлязъл в насрещната лента за движение, където се осъществил
почти челен удар с автомобила, управляван от пострадалия ищец.
Свидетелят В. Д. Ф. – баща на ищеца установява, че непосредствено
след пътния инцидент сина му се обадил, че е катастрофирал и докато отиде
на местопроизшествието, М. Д. бил откаран с другия водач в болница. На
мястото имало полиция, свидетелят възприел, че автомобилът на сина му
марка „Хонда“ се намирал в дясната лента по посока на движението му и бил
деформиран в предна дясно-лява част, като другият автомобил също се
намирал там, като неговият водач бил навлязъл в насрещното платно на
движение, в лентата на автомобила на сина му.
В резултат на ПТП синът на свидетеля бил опериран в областта на
корема, поради получен кръвоизлив. Бил силно уплашен и изпитвал остри
7
болки в коремната и гръдната област около месец-два след инцидента.
Първите дни у дома, след едноседмичен болничен престой, пострадалият не
можел да се обслужва сам, като свидетелят Ф. и съпругата му – майката на М.
Д. му помагали във всичко. Първият месец бил особено тежък
възстановителния процес за ищеца. След това продължил да се лекува в
домашни условия да се лекува, като не упражнявал *** си професия
пълноценно около шест месеца. След втория третия месец започнал да излиза
от къщи и да поработва по малко. В резултат на инцидента все още изпитва
страх и няма желание да управлява лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен
да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При
непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от
КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ,
като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на
претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е
бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ –
непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът не може да е по-дълъг от
8
срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ
– тримесечен, приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл.
разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата
молба писмена застрахователна претенция вх.№ 3273, по чл.380, ал.1 от КЗ на
ищеца до застрахователя – ответник от 06.06.2023 година, по описа на
ответника, по която не е имало произнасяне в срок.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в
полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните
гласни и писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, показанията на св.И.), че
причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били
субективните действия на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите К. С. И. – водач на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с peг. № *** и че в резултат на
настъпилото ПТП са получени подробно описаните в СМЕ и в САТЕ
травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствената с
противоправния, травматичен резултат за ищеца.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като
компетентни, обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което
приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на другия лек
9
автомобил, марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ с peг. № *** - М. В. Д., съгл.чл.51,
ал.2 от ЗЗД. От една страна, по делото безспорно се установи, че причина за
настъпване на произшествието са били единствено действията на водача на
лек автомобил „Пежо“ К. С. И., който е допуснал навлизане в лентата за
насрещно движение на прав пътен участък, с добра видимост, като вследствие
на фронталния удар с правомерно и насрещно движещия се лек автомобил
марка „Хонда“, управляван от пострадалия ищец, последният е получил
посочените и подробно описани по-горе в СМЕ травматични увреждания,
като вредоносният резултат не би бил различен от носене или не на предпазен
колан в случая.
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява
доказан по основание, но частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия
случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат на причинените й от
процесното ПТП и подробно описани по-горе в СМЕ травматични
увреждания на главата и шията, причинили й временно увреждане на
здравето, неопасно за живота, което отшумяло след около месец.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на ищеца увреждания налагат определяне на
обичайния и справедлив в практиката на съдилищата размер на
обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в неговия патримониум, а именно – обезщетение в размер на
30000,00 (тридесет хиляди) лева.
С оглед на горното, предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 40000,00
(четиридесет хиляди) лева.
Върху присъдената сума от 30000,00 лева – за неимуществени вреди, на
10
осн.чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 07.06.2023 година -
денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне
по доброволната претенция, до окончателното изплащане на присъдената
сума, като отхвърли предявения иск в частта за периода от 06.03.2023 година
до 06.06.2023 година, включително, като неоснователен.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от съда от
заплащане на такси и разноски по настоящото производство, с оглед изхода
на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер
на иска, в размер на 1200.00 лева. Тъй като от бюджета на съда са били
заплатени и два депозита по 200 лева (общо 400 лева) за вещи лице по СМЕ и
САТЕ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и
общата сума от 300,00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен
между ищеца и адвокат Я. Д. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат, съобразно
правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на
3050,00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при уважен интерес от
30000,00 лева/, като осъди ответника да я заплати на пълномощника,
осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно уважената
част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и е
сторил разноски по производството, претендирани само за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 360,00 лева, на осн. чл.78,
ал.8, вр. ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 90,00 лева от общо претендираните 360,00 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Тъй като ответникът е сторил и други
разноски – за призоваване на свидетел (60,00 лева) и за две експертизи – общо
400,00 лева, но такива не са били претендирани за присъждане и за тях липсва
11
представен списък по чл.80 от ГПК, съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на М. В. Д.,
ЕГН **********, *** сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева,
представляващи застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ПТП, реализирано
на ***, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.06.2023 година -
денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне
по доброволната претенция, до окончателното изплащане на присъдената
сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до
пълния му предявен размер от 40000,00 (четиридесет хиляди) лева, както и за
претендираните лихви, В ЧАСТТА за периода от 06.03.2023 година до
06.06.2023 година, включително.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева, съставляващи дължима за производството по делото
държавна такса (1200 лева) и платени депозити за вещи лица от бюджетните
на съда (300,00 лева).
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
да заплати на адвокат Я. Д. от Софийска адвокатска колегия сумата от
3050,00 (три хиляди и петдесет) лева, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото за един адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК М. В. Д., да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 90,00 (деветдесет) лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
13