Определение по дело №6167/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             Номер                                Година   24.08.2020                       Град   Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти август                                                                                  Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6167 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на Б., с която против ответника А.К.А. са предявени главни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземанията за 903.91 лева главница от невърнат кредит по договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2017 г., със 120.90 лева договорна лихва от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., с 23.22 лева лихвена надбавка за забава от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., със 120 лева разходи при изискуем кредит, и законна лихва върху главницата от 21.03.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 1723 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, обективно съединени с евентуални искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на същия ответник да заплати на ищеца, в случай на отхвърляне на главните искове, поради необявена предсрочна изискуемост на кредита, същите вземания по него за 903.91 лева главница по договора за кредит, със 120.90 лева договорна лихва от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., с 23.22 лева лихвена надбавка за забава от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., със 120 лева разходи при изискуемост, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото и в заповедното производство разноски.

 

С протоколни определения от 01.07.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и устните състезания и посочил, че ще обяви решението си по делото на 03.08.2020 г. При постановяването му обаче, намери, че предявените искове са недопустими, а мотивите за този правен извод са следните:

 

В задължителната си практика ВКС приема, че първата основна кумулативна предпоставка за допустимостта на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е нА.чието на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК, която по-късно да не е била обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, защото в този случай за ищецът липсва правен интерес от този иск (така и Р 143-2013-I т.о.). А в случая, издадената в полза на ищеца против ответника заповед за незабавно изпълнение на процесните вземания по чл. 417 ГПК по приложеното заповедно ч.гр.д. № 1723 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК с влязлото в сила на 29.01.2020 г. определение № 58/06.01.2020 г. по същото дело (л. 38-40 от това дело). С това правният интерес на ищеца от предявените по делото главни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на процесните вземания е отпаднал на същата дата 29.01.2020 г. Поради това ищецът е следвало да премине към главни осъдителни искове за осъждането на ответника да му заплати същите вземания, което обаче не е сторил до приключване на съдебното дирене (Р 454-2010-IV г.о.). А тъй като нА.чието на такъв интерес от търсената и с исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която в случая не е нА.це, а за нА.чието й съдът следи служебно, същите искове следва да се оставят без разглеждане, като недопустими, а образуваното за разглеждането им производство по делото да се прекрати изцяло, включително и в частта му, по предявените от ищеца в обективно съединение с тях евентуални искове. Не само защото, макар и осъдителни, са предявени при условията на евентуалност с първоначалните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това разглеждането им зависи изцяло от изхода на делото по тях. А тъй като в случая те не могат да бъдат разгледани, защото са недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им, не може да се разгледат и предявените от същия в обективно съединение с тях евентуални осъдителни искове, именно защото не може да се сбъдне вътрешно процесуалното условие, при което са предявени от ищеца – отхвърляне на първоначалните му искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като неоснователни. Поради това делото следва да се прекрати изцяло, включително и в частта му, по тези евентуални искове, защото невъзможността да бъдат разгледани обуславящите ги първоначални искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради тяхната недопустимост и прекратяване на производството по същите, зА.чава с обратна сила и последиците от предявяването на тези евентуални осъдителни искове, поради което те се считат непредявени (в този смисъл Р 3058-80-I, Р 321-68-III, Р 1389-94-V г.о. и Опр. 82-2009-I т.о.). Но и защото, тези евентуални искове в случая са и недопустими, което е още едно основание за оставянето им без разглеждане и прекратяване на производството по делото и по тях. Предмет на исковете по делото – главни установителни и евентуални осъдителни – са все едни и същи вземания по договора за кредит, заявени като предсрочно изискуеми в успешно проведено заповедно производство, в което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за същите срещу ответника. При това положение, уведомяването на последния, че ищецът счита кредита за предсрочно изискуем, дори да е направено в хода на настоящото исково производство – с връчване препис от исковата молба (каквото ищецът поддържа, че следва съдът да приеме в случай, че счете за нередовно уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на кредита с връчената му покана - уведомление преди подаване на заявлението за издаване на заповедта), има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което са възникнА.тези вземания и е била издадена заповедта за незабавното им изпълнение. Поради това разликата между предявените от ищеца по делото главни и евентуални искове е само във вида на търсената с тях защита. А въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за допустимост на съединяването с една искова молба на осъдителен евентуален иск с положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за същото вземане, а случаят очевидно не е такъв. При него заявеният спорен предмет, и по главните, и по евентуалните искове, е все един и същ. Поради това е нА.це недопустимо съединяване на същите от ищеца с исковата му молба, което е още едно основание за недопустимост на предявените с нея евентуални искове (в този смисъл и Р 135-2018-II т.о.).

 

Поради това съдът намери, че следва да остави без разглеждане всички искове по делото и прекрати поради това производството по същото (чл. 130 ГПК). Това налага да отмени преди това протоколните си определения от 01.07.2020 г., с които, поради пропуск, е приел тези искове за допустими и приключвайки съдебното дирене и устните състезания е обявил, че ще се произнесе с решение по тях (чл. 253 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ОТМЕНЯВА поради пропуск протоколните си определения от 01.07.2020 г. по делото, с които е приключил съдебното дирене и устните състезания и посочил, че ще обяви решението си по делото на 03.08.2020 г., вместо което постановява:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените от ищеца Б., против ответника А.К.А., главни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземанията за 903.91 лева главница от невърнат кредит по договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2017 г., със 120.90 лева договорна лихва от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., с 23.22 лева лихвена надбавка за забава от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., със 120 лева разходи при изискуем кредит, и законна лихва върху главницата от 21.03.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1004/25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 1723 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, както и недопустимо предявените в обективно съединените с тях евентуални искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на същия ответник А.К.А., да заплати на същия ищец Б., в случай на отхвърляне на главните искове, поради необявена предсрочна изискуемост на кредита, същите вземания за 903.91 лева главница от невърнат кредит по същия договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2017 г., със 120.90 лева договорна лихва от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., с 23.22 лева лихвена надбавка за забава от 20.04.2018 г. до 20.03.2019 г., със 120 лева разходи при изискуемост, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 25.11.2019 г. до изплащането й, както и разноските по делото и в заповедното производство, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането им производство по настоящото гражданско дело № 6167 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

         

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: