Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260679
гр.
Пловдив, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6115/2020
г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.И.А. ***
против Наказателно постановление № 20-1030-006339/07.07.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, както и са отнети общо 12
контролни точки на основание
Наредба I3-2539 от 17 декември 2012 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от
пълномощника на жалбоподателя, с което се поддържа подадената жалба и се моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, ст.юриск. Г.Б., с представено по делото пълномощно, която счита,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 09.05.2020 в 14:14 ч. в гр.Пловдив, на ул. Асеновградско
шосе – срещу №1, посока Асеновград било установено движение на л.а. БМВ 34 с рег. № **** със скорост 104 км/ч при
максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. След отчетен
толеранс от минус 3 км/ч било отчетено движение с 101 км/ч. Нарушението,
изразяващо се в превишение на максимално разрешената скорост в населено място,
а именно не повече от 50 км/ч , било
заснето с TFR 1 № 546.
Във връзка с направените констатации бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение бл. №816102 от 08.06.2020 г. от С.Г.В., на длъжност пол.инспектор при ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“-Пловдив.
Съставеният Акт за установяване на административно
нарушение бил предявен на нарушителя и връчен на същия срещу подпис.
При предявяване на акта, а и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН възражения срещу съставения АУАН не постъпили от страна на
нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Разпитан пред съда, в качеството на свидетел
съставителят на акта пол. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив потвърди направените в акта констатации. Свидетелят посочи въз
основа на кои доказателства е приел, че нарушението е осъществено от
жалбоподателя лично.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, като намира същите за последователни, логични и в пълно съответствие
със събраните по делото доказателства.
Установява се от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени по реда
на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, че нарушението е установено с АТСС TFR
1 № 546. От представеното копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 се установява,
че средството за измерване е със срок на валидност до 24.02.2020 г . Същото е преминало и предвидената проверка с
оглед протокол № 4-32-20 от 13.03.2020 г.
При преценка на техническата му годност обаче при
съпоставка с датата на извършване на нарушението, която е 09.05.2020 г. следва
да се вземе предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща, че когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за такива от
одобрен тип. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 30, ал.5 от Закона за
измерванията и съдът приема, че техническото средство, с което е установено
нарушението, е от одобрен тип.
Доказателство за движението на посочения в
наказателното постановление л.а.
БМВ 3 4 с рег. № **** е приложеният към
административнонаказателната преписка видеоклип № 12366, с
посочени в него географски координати, съгласно който измерената скорост с
техн.средство е 104 км/ч.
Към материалите от административнонаказателната
преписка е приложено и копие на Протокол за използване на АТСС рег.№
1030р-15335 от 11.05.2020 г. с посочени в него място на заснемане на
нарушенията на посочената дата 09.05.2020 г., както и на посоченото в АУАН и НП
място – гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу № 1 в посока към
гр.Асеновград. Отразените в него начален час 13.30 ч. и краен час 19.55 ч.,
съвпадат напълно с отразения в наказателното постановление час на движение на
МПС. В протокола е отбелязан и регистрационния номер на служебния автомобил , в който е било
позиционирано АТСС.
Възможността нарушенията по чл.21 от ЗДвП да се установяват с мобилни средства
за измерване е предвидена в чл.189 от ЗДвП, а понятието мобилно средство за
измерване е нормативно уредено в §1 т.65 от ЗДвП. Според посочената разпоредба мобилните
средства представляват уреди за контрол, прикрепени към превозното средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушения в присъствие на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. АТСС,
установяващо нарушението в конкретния случай е мобилно и попада сред уредите за
контрол, прикрепени към превозното средство. Към преписката е приложен снимков материал, удостоверяващ
позиционирането на уреда, което дори не е необходимо, тъй като разпоредбата на чл.10 от Наредба № 8121з-532/ 12. 05. 2015 год.
въвежда такова изискване единствено за временно разположените на пътя автоматизирани технически средства, а в
случая АТСС е било прикрепено към служебния автомобил, а не временно
разположено на пътя.
Правилно и в
съответствие с нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП за установеното нарушение са
съставени АУАН и е издадено Нказателно постановление, доколкото за нарушението
е предвидено и наказание „глоба“, и „лишаване от права“. При проверка относно съдържанието на
съставения АУАН и издаденото наказателно
постановление съдът не констатира нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, предвиждащи
какви реквизити следва да съдържа АУАН и НП. Мястото на нарушението е описано
по ясен начин, става ясно от описанието на нарушението, че същото е извършено в
границите на населено място, а именно гр.Пловдив, ул. Асеновградско шосе № 1,
посочена е и установената посока на движение на автомобила, а именно към гр.Асеновград.
Направените оплаквания в жалбата, че мястото на нарушението е неясно, съдът
намира за напълно неоснователни.
При съставяне на
нарушението са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Нарушението е
установено на 09.05.2020 г. АУАН е съставен
в 3-месечния срок от откриване на нарушителя , а именно на 08.06.2020 г., от
която дата е и собственоръчно попълнена
декларация от нарушителя. Наказателното постановление е издадено на
07.07.2020 г., т.е. в 1-годишния срок от съставяне на акта.
И актът за
установяване на административно нарушение, и наказателното постановление са
изготвени от компетентни лица. Съгласно т.2.12 от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на началниците на групи е предоставено правомощие да
издават наказателни постаноления при осъществяване контролна дейност по ЗДвП, а
съгласно т.1.4 правомощие на полицейските инспектри е да съставят актове за
установяване на административни нарушения.
При проверка относно
приложението на материалния закон и съответната на нарушението санкционна
разпоредба съдът прие, че посочената в АУАН и НП правна кваификация е правилна.
Правилно предвид това че нарушението е установено в границите на населено място
и съответно на отчетената скорост, която е 101 км / ч , след като преди това е
отчетен толеранс от минус 3 км / ч при установена скорост 104 км/ч, е наложено
наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП.
Санкицонната разпоредба за този вид
нарушение предвижда налагане на наказание „глоба“ вразмер на 700 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Наложените наказания
са в съответствие със санкционната норма, поради окето и съдът приема, че
същите са законосъобразно и правилно определени
в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
При съставяне на акта
актосъставителят е изпълнил и изискванията, предвидени в чл.189, ал.7 от ЗДвП, въвеждащи
задължение при заснемане на нарушение с АТСС да бъде уведомен
собственика на МПС, като по делото е налична справка от АИС на сектор Пътна
полиция –КАТ при ОД на МВР Пловдив, според която собственик на заснетото с АТСС
МПС е именно жалбоподателят, т.е.административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била вменена при напълно изяснена фактическа обстановка.
Правилно и съответно
на чл.6,ал.1, т.7 от Наредба
I3-2539 от 17декември 2012 г., предвиждаща
при превишение на скоростта с над 50
км/ч да се отнемат общо 12 контролни точки, на виновния водач са били отнети и
12 контролни точки.
Не на последно място
и въпреки че не се изтъква като оплакване в жалбата, следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение. Не е налице
маловажност на случая с оглед високата степен на обществена опасност на този
вид нарушения по ЗДвП. Обществената степен на деянието е висока и предвид
високата скорост на движение, с която е установено нарушението, в рамките на
населено място, при засилен трафик , на участък, на който обичайно се
установява засилен поток и движение на МПС.
С оглед всичко
изложено наказателното постановление следва като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
При този
изход на делото и при направено искане от
ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да
бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,
както и на основание чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ,
съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1030-006339/07.07.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив,
с което на Г.И.А. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 700 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 3 месеца на основание чл.182, ал.1,т.6 от Закона за движение
по пътищата, както и са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба I3-2539 от 17декември 2012
г.
ОСЪЖДА Г.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати
сторените по делото разноски в размер на 80 лв. на ОД на МВР-Пловдив,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.