Р Е Ш Е Н
И Е № 395
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В. 06.07.2018 г.
В.ски районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Е.Якимова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 451 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ВиК-В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка” № 18, представлявано от Управителя-инж. Георги Владов против И.И.Д., ЕГН **********,***, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и отвеждане на отпадни води на териотрията на област В..
Сочи, че облигационните отношения между дружеството и потребителите се уреждат от Общи условия/ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Посочва се, че ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен № 009242 и адрес на потребление: гр. В., ул. „Ц.А. І“ № 14, вх. Б, ап. 4, както и че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и отведе отпадните води,но ответницата не е изпълнила задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.
Сочи се, че с покана за доброволно плащане с изх. № 01-310 от 17.08.2017 г. ответницата е поканена да изпълни задължението си по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 дневен срок от получаването й,както и че поканата за доброволно плащане е върната на 12.09.2017 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Излага се, че вземанията по издадените фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им и че ответницата не е подала възражение относно размера,по смисъла на чл.34 ал.1 от ОУ.
Твърди се, че в следствие на подадено
заявление, въз основа на което
е образувано ч. гр. д. N 3340/2017 г. по описа на ВдРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Излага се, че поради констатирана неизправност на
водомера на ответната страна от инкасатора
през януари 2012 г., потребеното
количество вода и отведени канални
води е започнало да се изчислява
на основание чл. 24 ал. 2 от действащите
към онзи момент Общи
условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите. Поради непредприемане
на действия по ремонт на измервателното средство от ответната страна, след влизане в
сила на новите Общи условия на 11.08.2014 г., потребеното количество вода и отведени
канални води е продължило
да се изчислява на базата
на брой обитатели, съгласно
чл. 25 ал. 8 и ал. 10 във вр.
с чл. 20 ал. 3, изр. второ
от ОУ.
Поддържа се, че неизправността
на водомера и начинът на изчисляване
на потребеното количество вода е установен
и при предишен спор между страните,
със същия предмет и за същия адрес, но с различен период на доставка/от 15.03.2015
г. до 15.01.2016 г./ с решение № 660/19.12.2016 г. по гр.д № 1549/2016 г. по описа
на РС-В., потвърдено с решение № 26/29.03.2017 г. по
ВГД № 64/2017 г. на ВдОС.
Твърди се, че на 01.02.2017 г. е извършена проверка на водомера на ответната страна. С констативен
протокол № 11/2 от 01.02.2017 г. и в присъствието на абоната, водомерът е проверен като е констатирано показание 247
куб.м., както и че водомерът няма пломба и все още не работи.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на „ВиК - В.” ЕООД сумата 253.08 лв.-главница, представляваща стойността на изразходваната питейна вода и отведени канални води за периода от 15.03.2017 г. до 15.07.2017 г. на адрес: гр.В., ул.“Ц.А. I“ №14, вх.Б, ап.4, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
В едномесечния срок ответницата е представила писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди, че неправилно е начислено количеството изразходвана питейна вода и отведен канал, както и че не е спазена процедурата при установяване повреда в индивидуален водомер по чл. 20 от Общите условия,действащи към момента на съставяне на констативния протокол № 11/2 от 01.12.2017 г.. Прави се възражение за нищожност на чл.20 ал.3 и чл.26 ал.2 от ОУ в частта, в която препращат към чл.25 ал.8 и ал.10, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и на осн.чл.143 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/.
По делото са ангажирани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: В резултат на подадено от страна на
ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 3340/2017 г., по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата И.Д. за сумата от 253.08-
представляваща незаплатени задължения за периода от 15.03.2017 г. до
15.07.2017 г., по издадени общо 5 бр.фактури за изразходвана вода и отведени
отпадни води, изчерпателно посочени в приложеното извлечение за неплатени
фактури, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. до изплащане
на вземането, както и разноски в
размер на 25.00 лева платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Производството за издаване на заповед за изпълнение е заведено пред ВдРС на 21.11.2017 г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу Заповедта, с което е оспорил вземането. В следствие на възражението е образувано и настоящето дело.
Не е спорно между страните, че същите са в облигационни отношения, с оглед качеството на ищеца на ВиК оператор, а на ответника - на ползвател на съответните услуги. Не се спори, че ответника е титуляр на партида с уникален абонатен номер № 009242 и адрес на потребление – гр. В., ул.“Ц.А. I“ № 14, вх. Б, ап. 4,обитаван от 3 души,и че прилежащия водомер е повреден, както и че за процесния период от ответника са ползвани услугите, предоставяни от ищеца.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е дало заключение и отговорило на поставените задачи.От заключението е видно,че по партидата на ответницата №009242 и прилежащият водомер № 10000233935,който е повреден ,за периода от 26.01.2017 г. до 27.06.2017 г. с пет броя фактури от 15.03.2017 г., 13.04.2017 г., 15.05.2017 г.,15.06.2017 г. и 15.07.2017 г. е начислена служебно, за 3 лица на адреса, консумирана питейна вода и отведена канална в размер на 114 куб.м. на стойност 253.08 лв.. Посочено е, че задълженията по фактурите са отразени в счетоводството на дружеството и че същите не са заплатени от ответника. Отразено е също така, че инкасирането и определянето на фактурираните водни количества е в съответствие чл. 25, ал. 8 и ал. 10 във вр. с чл. 20 от Общите условия/ в сила от 11.08.2014 г./, като дружеството е започнало да завишава количеството изразходвана питейна вода от месец март 2014 г., поради непредприемане на действия по ремонт на водомера,чието повреда е констатирана 2012 г..
Заключението не е оспорено от страните и същото е прието от съда.
По делото са разпитани и свидетелите Борисов /инспектор услуги при ищеца/ и И. /инкасатор при ищеца/. Свидетелят Борисов сочи, че в жилището на ответницата има два водомера, както и че единият не работи. Сочи също, че при направена обща проверка на водомери във входа е установил, че единият водомер в апартамента на ответницата не работи, за което е съставил констативен протокол, който е подписан от ответницата.
Свидетелката И. сочи, че в жилището обитавано от ответницата има два водомера,от които един не работи. Излага, че при проверка преди 5-6 години е установила това,както и че е дала предписание за поправка на ответницата в писмена форма.
Гласните доказателства са непротиворечиви и кореспондират на останалите такива,поради което съдът ги кредитира и им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :
По делото е издадена заповед за изпълнение против която е постъпило възражение от ответника и за ищецът е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.
Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК – В.“ ЕООД, одобрени с решение ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР, във вр. с чл.1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно издадените ежемесечни фактури при наличие на консумация и /или служебно начисляване на количествата. Установи се от заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза, че отчитането на изразходваната вода и начисляването на служебна такава в случая е станало в съответствие с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, при условията на чл. 20 от ОУ,както и че не е платена осъществената услуга,стойността на която съвпада с претендираната такава.
С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло задължението си доставка на съответната услуга /доставяне на вода с питейни качества и отвеждане на отпадните води/ за разлика от ответницата,която не е изпълнила задължението си да заплати извършените от дружеството услуги /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.
Възраженията на ответницата са неоснователни,по следните съображения:
-безспорно е че единият от водомерите по партидата на ответницата е повреден още от преди влизането в сила на актуалните ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите /11.08.2014 г./,както и че въпреки даденото предписание от св.И. ремонт не е осъществен,което се установява и от съставения от св. Борисов на 01.02.2017 г. констативен протокол.
При това положение връчването на ново предписание не е наложително,а изчисляването на количеството вода следва да става служебно съобразно ОУ от 11.08.2014 г./чл.25 ал.8 и 10 вр.чл.20 ал.3 ОУ на база брой обитатели/,което в случая е и сторено.
-процедурата по чл.39 ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,касаеща изчисляване на изразходвано количество вода при повреждане водопроводно отклонение , е неприложима в случая ,тъй като неизправния водомер е индивидуален,а не общ.
-ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР и в случая не са разкрива противоречие между тях и цитираната наредба относно правилата за изчисляване при повреден индивидуалния водомер.При положение,че в наредбата липсва такъв текст,то изчисляването следва да се осъществи при регламентацията в ОУ.
- възражението на ответника че клаузите по чл.20 ал.3 и чл.26 ал.2 от ОУ ,в частта на препращането към чл.25 ал.8 и 10 е нищожно,поради противоречие със чл.39 от Наредба №4/14.09.2004 г. е неоснователно по изложената по-горе причина/в цитираната норма липсва хипотеза на изчисляване на изразходваното количества при неизправен индивидуален водомер/.
-възражението по чл.143 ЗПП, касаещо посочените по-горе норми също е неоснователно.По принцип неравноправната клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В Общите условия на ищцовото дружество, ясно и подробно са посочени правата и задълженията на доставчика и на физическото лице - купувач, тоест потребител на услугата. От съдър жанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме,че служебното начисляване по разписаниете правила и едностранното определяне на доставчика е в нарушение на изискването за добросъвестност, нито че е налице дисбаланс между правата и задълженията на потребителите, което да е в тяхна вреда.
При горните съображения се налага извод за основателност на предявеният иск ,поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата
следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето
производство: 25.00 лв.-платена държавна такса и 100.00 лв.за възнаграждение на вещо лице.
В производството ищеца е представляван от юрисконсулт,при което разноските по чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП съдът,като съобрази предмета и сложността на делото , определя на 100 лв.В тази
връзка искането до пълният размер от 300 лв. следва да се отхвърли.
Отвеницата следва да заплати на ищеца и направените разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№
3340/2017 г. по описа на ВдРС:
25.00 лева за платена държавна
такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ,Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Д., ЕГН **********,***, че дължи на „ВиК-В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка” № 18, сумата в размер на 253.08 лева/ главница/, представляваща незаплатената стойност на изразходваната питейна вода и отведени канални води на адрес :гр.В.,ул.“Ц.А. I“ №14,вх.Б,ап.4 ,за периода от 15.03.2017 г. до 15.07.2017 г.,ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3340/2017 г. по описа на ВРС/ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „ВиК-В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка” № 18, сумата от 75.00 лв. /25. лв. за държавна такса и 50.00 лв.за юрисконсултско възнаграждение/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 3340/2017 г. по описа на РС-В..
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „ВиК-В.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка” № 18,. следните суми за разноски в исковото
производство:
- 25.00 лв.-платена държавна такса;
-100.00лв.- възнаграждение на вещо лице ;
-100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП ,като отхвърля искането в тази му част до претендираният размер от 300.00 лв..
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 3340/2017 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: