Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 85

гр. София, 06.06.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 162 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ – Й.С.П., с ЕГН **********, В.В.П. с ЕГН **********, С.В.П. с ЕГН ********** и Д.В.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. С.С.Ч. от САК са предявили срещу „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив” в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на  остра стресова реакция и душевно разстройство, настъпили вследствие на смъртта на техния съпруг и баща В. С. П. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С.към С., в района на 2.1 км преди С. по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците твърдят в исковата си молба, че при пътно-транспотно произшествие, настъпило на 21.11.2015г., била причинена смъртта на техния съпруг и баща В.С.П., вследствие на което търпят неимуществени вреди.

Твърдят, че на посочената дата – 21.11.2015г., при управление на л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, водачът П. И. П. виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С. към С., в района на 2.1 км преди С. настигнал движещият се в същата пътна лента товарен автомобил с кран „Урал 4320“, не съобразил скоростта си на движение и в резултат, на което настъпил силен удар между предната дясна част на лекия автомобил в задната лява част на товарния автомобил. При ПТП загинал пътувалият на предната дясна седалка в лекия автомобил В. П..

При управлението на процесния л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр.2  от ЗДвП.

Причина за настъпването на смъртта на В. П. били множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Поддържа се от ищците, че прекият деликвент извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в резултат, на което ще загине починалият В. П., но бил длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

Вината на водача П.П. била установена с влязла в законна сила присъда № 23 от 08.06.2017г., постановена по НОХД № 275/2017г. на СОС, а също така извършителството на деянието и неговата противоправност.

Ищците твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на своя съпруг и баща. Изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло.

Ищците сочат, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство - „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК . била ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год. Последното обуславяло и предявеният пряк иск срещу застрахователя.

Ищците - Й.С.П., с ЕГН **********, В.В.П. с ЕГН **********, С.В.П. с ЕГН ********** и Д.В.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. С.С.Ч. от САК молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да им заплати обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди – стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив” в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на  остра стресова реакция и душевно разстройство, настъпили вследствие на смъртта на техния съпруг и баща В. С. П. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С.към С., в района на 2.1 км преди С. по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното им заплащане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Д.” ЕАД, ЕИК .е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. К.Г., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, както и всички наведени в исковата молба правни и фактически твърдения на ищците.

            С отговора на исковата молба се оспорва размера на исковата претенция като прекомерно завишен. Ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на товарния автомобил, който се движел с изключително ниска скорост – 20 км/ч в извънградски условия, при намалена видимост и без включени аварийни светлини. Твърди, че вина за процесното ПТП, както и за вредите, които търпят ищците имат и двамата водачи на ППС, участници в ПТП.

            Ответникът моли съда за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорват всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

            С допълнителната искова молба ищците правят искане, да бъде обявен за безспорен фактът, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, сключен с ответника със застрахователна полица № BG/06/115001940051, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год.

            С допълнителната искова молба ищците възразяват срещу искането на ответника за конституиране на подпомагаща страна – застрахователната компания на водача на товарния автомобил. Сочат, че в наказателното производство не са събрани доказателства за причинна връзка между виновно поведение на водача на товарния автомобил с настъпването на процесното ПТП. При условията на евентуалност твърдят, че дори да се установи независимо съизвършителство от двамата водачи на ППС, участвали в процесното ПТП за увреждането, то застрахователите на всеки от тях отговаряли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент – Решение № 121 от 18.09.2014г. на ВКС по т.д. № 2859/2013г. на I т.о. Въз основа на същите аргументи ищците се противопоставят и на привличането от страна на ответника на трето лице –помагач на негова страна. Излагат, че застрахователят по гражданската отговорност на единия от деликвентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техните застрахователи. В този смисъл за застрахователят на единия деликвент не съществувало и правото на регрес по чл.127 от ЗЗД, а от тук и правният интерес от привличането му като подпомагаща страна.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който е заявил, че доколкото с допълнителната искова молба не се допълва първоначалната и не се представят нови доказателства, поддържа становището си изложено в първоначалния отговор.

            С определение на САС по делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника, а именно – ЗК „Л.“ АД.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            По делото е представен заверен препис от влязла в сила на 24.06.2017 год. присъда № 23/08.06.2017 год. на Софийски окръжен съд, постановена по НОХД № 275/2017 год., ведно с мотиви към нея. Видно от присъдата, със същата П.И.П., роден на ***г. в гр.С., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.11.2015г., около 17.50 часа, на второкласен път № II-82 с посока от С.към С., в района на 2.1 км преди С., при управление на МПС -  лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е реагирал своевременно и адекватно на възникналата в зоната на видимостта му опасност – движещ се пред него товарен автомобил – „Урал 4320“ с кран и рег.№ СО 0234 АР, и по непредпазливост е причинил смъртта на В.С. П. на 60 години, поради което на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1, вр. с чл.58а, ал.4 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение, на осн. чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието, е прието, че на 21.11.2015 г. около 17.40 часа П. П. управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № СО 8009 АР, собственост на И. М. от гр. К., по второкласен път 2-82 – С.-С., движейки се в посока към гр. С.. В автомобила, на предната дясна седалка до водача пътувал пострадалият В. С. П.,***. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието по сух път с асфалтово покритие и при ясно, макар и облачно време. Пътното платно се състояло от две ленти на движение – по една за всяка посока, с ширина от по 3,75 м., разделени помежду си от бяла прекъсната маркировъчна линия. Липсвали пътни знаци, въвеждащи ограничения за скоростта на МПС, различни от нормативно установените в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Лекият автомобил се движел със скорост от около 70 км/ч, с включени къси светлини, осветяващи фронта пред него на разстояние от 70 метра и, съответно - на 3-4 метра вдясно и вляво.

На прав и равнинен участък от пътя, в района на около 2,100 км. преди указателна табела, указваща начало на населеното място - гр.С., управляваният от П. със скорост от 70 км/ч лек автомобил настигнал движещият се в същата пътна лента и посока със скорост от 20 км/ч товарен автомобил с кран „Урал 4320" с рег.№ СО 0234 АР, управляван от св. В.Д. С.. Товарният автомобил, собственост на „С." ЕООД-с.Б., бил натоварен с 29 бр. (около 8 куб.м) дървени трупи. Задното му осветление било неизправно - габаритите, стоповете и пътепоказателите /мигачи/ не светели. Върху задната част на каросерията били монтирани два цилиндрични детайли от оборудването на крана, боядисани в червена и жълта светлоотразителна боя. Настигайки движещият се в същата лента и посока товарен автомобил, П. П. не реагирал за намаляване на скоростта и за спиране на управлявания от него лек автомобил „Опел Астра", при което последвал силен удар между предната централна и дясна част на лекия автомобил в задната лява част на товарния автомобил.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по делото писмени доказателства – констативен протокол № 220 от 11.12.2015г., протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2015г. и скица към него.

            За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане на ищците е допуснал събиране на сочените с и.м. гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – С. А.– на 49 години и Б. Г. – на 38 години, и двамата без родство с ищците. Свидетелите сочат, че ищцата Й. и В.живеели заедно до смъртта му. Децата им – В., С. и Д. П.докато били малки, живеели при тях, но след като се оженили всеки се отделил в свой дом. Установяват още, че въпреки това те се виждали всеки ден, защото къщите им са близо, на една улица живеели. В.взимал внуците от училище, помагал. Децата работели с баща си, той им намирал работата. Били бригада работеща в строителството. Отношенията помежду им били много добри, не се карали. Били задружно семейство и много си помагали. Нямали разногласия. Св. А. сочи, че след катастрофата на погребението, трагедията била много голяма. И семейството и приятелите преживяли тежко раздялата с В., защото той бил добър човек. Бил засмян, преодолявал трудностите със смях. На самото погребение се наложило да дават на хората от семейството на В.медикаменти, извикали линейка за да им сложат инжекции, тъй като им станало лошо. Към днешна дата семейството на В.станало по-емоционално. При погребения, когато се случват, те не искали и да чуят, защото си  припомняли своята трагедия. Отбягвали да ходят на погребения. Свидетелката установява още, че са близки с Й. и тя й споделя, че много й липсва човекът до нея, липсва й другарят в живота, да излизат, да седят заедно, да си помагат. Всички то семейството все още говорили за В. и плачели. Даже внуците също много преживявали болката по дядо си.

Свидетелят Г. поддържа, че било трагично поведението на ищците като разбрали за смъртта на В., че те били в шок. В деня на погребението се наложило медицинска намеса. Много трудно приели близките му раздялата с него. Все още говорели за него и коренно се променили, защото те били преди това весело семейство, били една добра компания. След случая се затворили в себе си и престанали да излизат.

            Видно от представените с исковата молба удостоверения за раждане от ***г., 01.12.1981г. и от 14.02.2006г., издадени от Община С. е, че В.В.П. с ЕГН **********, С.В.П. с ЕГН ********** и Д.В.П., с ЕГН ********** са деца на починалия В.С.П. /препис –извлечение то акт за смърт № 1528 от 23.11.25015г./ и на ищцата Й.С.П..

С протоколно определение на съда от 08.05.2018г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, сключена с ответника със застрахователна полица № BG/06/115001940051, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/28/115001521985/ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници и близки на починалия при ПТП, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата на техния баща и близък.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 24.06.2017 год. присъда № 23/08.06.2017 год. на СОС, постановена по НОХД № 275/2017 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че съдът следва да приеме за установени в случая: първо, извършеното виновно от П. И. П. деяние,  съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на В.С. П. – баща на ищците В., С. и Д. и партньор в живота на ищцата Й..

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, сключена с ответника със застрахователна полица № BG/06/115001940051, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год. – т.е. застрахователното правоотношение е съществувало към момента на настъпване на ПТП, 21.11.2015 год.

            Съдът намира, че са неотносими към настоящия правен спор възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил. Това е така предвид разясненията дадени в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/ 06.06.2012г. по тълк. д. №1/ 2010г. на ОСТК на ВКС, според които, прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл.45 ЗЗД, тъй като не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по чл.226, ал.1 КЗ. Имайки предвид последното и при условията на чл.290 от ГПК, ВКС в свое решение № 121 от 18.09.2014г., постановено по т.д. № 2859/2013г. на първо т.о. приема, че „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ”. 

Доказани по основание, предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ са доказани отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания за ищците, поради смъртта на В.П. – техен баща и спътник в живота. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите А.и Г. – ищците са преживели изключително тежко загубата на своя близък, с когото са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалия и ищците – последните са деца и жена, с която е живял на семейни начала и която е родила децата му - неговите най-близки роднини, така и обстоятелството, че са живели заедно и са поддържали силна връзка, основана на обич и взаимно уважение.

Съобразявайки горното, съдът приема, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта необходимата и достатъчна сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на 150 000 лева. Исковете са доказани по размер до тази сума, която съдът следва да осъди „Д.” ЕАД, ЕИК .да заплати на всеки от ищците, като отхвърли същите за разликата до пълния им предявен размер от 200 000 лева. Събраните по делото доказателства не установиха обстоятелства, налагащи извод за различни по вид или тежест неимуществени вреди за всеки ищец поотделно, поради което присъдените суми следва да са в еднакъв размер.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищците следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 21.11.2015 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като по силата на закона, на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 24 000 лева.

            В хода на производството по делото ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат.

Тъй като, видно от представените по делото договори за правна помощ от 26.01.2018 год., сключени между ищците и адв.Ч., същите са за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 21 744.00 лева с начислен ДДС /минималният размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 150 000 лева за всеки уважен иск/, като осъди ответника да заплати тази сума на адв.Ч..

Доколкото възнаграждението за процесуално представителство е определено от съда на осн. чл.38, ал.2 от ЗА – а не заплатено от ищеца, съдът не дължи произнасяне по бланкетното искане на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 112.50 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.С.П., с ЕГН **********, по банкова сметка ***: *** АД, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на нейния съпруг – В. С. П. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С.към С., в района на 2.1 км преди С.по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.П. с ЕГН **********, по банкова сметка ***: *** АД, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на неговия баща – В. С. П. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С.към С., в района на 2.1 км преди С. по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.В.П. с ЕГН **********, по банкова сметка ***: *** АД, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на неговия баща – В.С.П. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С. към С., в района на 2.1 км преди С. по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „Д.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.В.П., с ЕГН **********, по банкова сметка ***: *** АД, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на нейния баща – В. С. П. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. около 17.40 ч. по второкласен път № 82 с посока от С. към С., в района на 2.1 км преди С.по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № СО 8009 АК, със застрахователна полица № BG/06/115001940051 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 27.07.2015 год. до 13.05.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 24000 лева /двадесет и четири хиляди лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адв. С.С.Ч. с ЕГН ********** и с адрес ***, БУЛСТАТ **********, сумата от 21 744 лева с начислен ДДС /двадесет и една хиляди, седемстотин и четиридесет и четири лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Й.С.П., с ЕГН **********, В.В.П. с ЕГН **********, С.В.П. с ЕГН ********** и Д.В.П., с ЕГН ********** ***, да заплатят на „Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 112.50 лева /сто и дванадесет лв. и петдесет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Л.“ АД с ЕИК ..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                     СЪДИЯ :