Р Е Ш Е Н И Е

              № ………..

                                                                           гр.Горна О.,  05.10.2021г.

 

 

     

                               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                                                                    

                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№512/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Трудов спор. Искoве с правно основание: -по чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.1 ввр. чл.187 т.1 т.7, т.9., т.10 от КТ; -по чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2 ввр. чл.187 т.1 от КТ.

            Ищцата М.К.С.(чрез адв.М.С. от ВТАК)  твърди в исковата молба, че работела по трудово правоотношение с ОППК„Бъдеще-Д. О.”  до 21.04.2020г. На 21.04.2020г. ищцата подала предизвестие, с което е уведомила работодателя, че прекратява трудовото си правоотношение едностранно, считано от 21.04.2020г. и че няма да отработва едномесечния срок на предизвестието. Това бил първият и работен ден след продължително отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Длъжността, която заемала, била „касиер-счетоводител”, като касовата наличност, ключовете и цялата документация, свързана с извършваната от С. отчетническа работа, били предадени на работодателя на 10.03.2020г. На 21.04.2020г. М.К.С. не била приемала от работодателя издадените вече ключове, документи, парични наличности - нищо, което да се налага отново да издава. На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”. В тази заповед било отбелязано, че ищцата не била осчетоводила възникнали разходи, както и че не ги била отразила текущо и вярно в счетоводния софтуер, но не се конкретизира кои са тези разходи, кога са възникнали и кога е трябвало да ги осчетоводи, а не ги е осчетоводила, пише също, че е напуснала работното си място, без да е конкретизирано кога и при какви обстоятелства е станало това. На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”. В тази заповед  било отбелязано, че ищцата не била се явила на работа през периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. вкл. Ищцата не разбира защо тези заповеди и се връчват след като е прекратила едностранно трудовото си правоотношение с работодателя, като изрично заявила, че няма да спази срока на предизвестието и че прекратява договора от 21.04.2020г. Дисциплинарната отговорност се реализира по действащо, а не по прекратено вече трудово правоотношение. Счита, че въпросните заповеди са незаконосъобразни и моли да бъдат отменени. Моли да бъде постановено решение, с което  да бъдат отменени Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.” и Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.” като незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски.

            Ответникът ОППК„Бъдеще-Д. О.”, представляван от адв.Пл.Ч. от ВТАК, счита предявените искове за недопустими, поради липса на правен интерес. Ищцата потърсила първо правата си по административен ред, чрез сигнал/жалба до ИТ„Дирекция” гр.В.Търново. Проверката завършила със задължителни предписания за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.326 ал.1 от КТ считано от 21.04.2020 г. С дадените предписания са предотвратени и отстранени вредните последици за С. Същите били изпълнени в дадения срок.  Оспорва твърдението, че С. не знаела за започнато дисциплинарно производство. За извършените от служителката нарушения била уведомявана лично и същите били документирани с констативни протоколи. Търсенето на имуществена и дисциплинарна отговорност по КТ е възпрепятствано с едностранно прекратяване на трудов договор от 19.03.2020г.(заявление с вх.№148/13.03.2020г.), а преди това с представяне на болнични листове за периода: 03.03.2020г.-17.04.2020г.;  повторно предоставено предизвестие на 21.04.2020г.(с вх.№161/21.04.2020г.). Между С. и земеделската кооперация е възникнало трудово правоотношение  съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г., като ищцата е  работела на длъжност „касиер-счетоводител” и като такава стопанисвала, съхранявала и разходвала парични средства.  През 2017г. била трудоустроена(издадено Решение на ТЕЛК с 71%-трайно намалена работоспособност) и с приложение  на чл.333 от КТ. Твърди се, че за периода: м.юли.2019г.-м.февруари.2020г. служителката извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина(за констатираните нарушения била уведомявана лично, давала и писмени обяснения). При една от проверките било констатирано несъответствие между фактически намерена касова наличност и тази по счетоводни данни, като бил уведомен и УС на кооперацията. Възникналият трудово-правен спор дали да се прекрати правоотношението  по реда на чл.326 ал.3 от КТ или  по чл.326 ал.1 от КД бил отнесен за произнасяне от ИТ „Дирекция” В.Търново с жалба на 05.05.2020г. от М.К.С.. От същата дата е образувано административно производство. В този период до произнасяне по образуваното административно производство били издадени и заповедите за дисциплинарно наказание. Административното производство е приключило на 04.06.2020г. със предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ. В т.5 от предписанията в качество на работодател, му било наложено в срок до 10.06.2020г. да издаде акт, с който да се прекрати трудовото правоотношение(издадена била  Заповед№15/04.06.2020г. за прекратяване на трудовия договор). Във връзка с развилото се административно производство били Заповед№17/04.06.2020г. и Заповед№16/04.06.2020г., с които са наложените дисциплинарни наказания  били отменени. От материалите по делото ставало ясно, че работодателят направил всичко възможно да помогне на служителката, да се предадат ценностите, да се приключи трудовото правоотношение по разумен начин, но с поведението си тя демонстрирала нежелание за такова уреждане. Ищцата счела, че не решението на работодателя е важно, а желанието и.  Нито при налагането на наказанията, нито и впоследствие по отношение на ищцата нямало нанесени морални и материални вреди. Заведените искове били неправилни и незаконосъобразни, поради което моли да  бъдат отхвърлени изцяло. Претендира  направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните не спорят относно факта, че между М.К.С. *** възникнало трудово правоотношение  съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г., като ищцата е  работела на длъжност „касиер-счетоводител” и като такава стопанисвала, съхранявала и разходвала парични средства.  През 2017г. била трудоустроена(издадено Решение на ТЕЛК с 71%-трайно намалена работоспособност) и с приложение  на чл.333 от КТ.

            Приложено е ЛТД на М.К.С., ведно с  длъжностна  характеристика  за длъжността. Според  същата основни длъжностни задължения са: -оформянето на  документите, свързани с финансовата дейност; -обработване счетоводните документи по съответните сметки, за които пряко отговаря; -изчисляване и осчетоводяване вноските за държавния и общинския бюджети, за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за фонд “ПКБ”; -съставяне извлечения и справки от аналитичните сметки, изготвя оборотни ведомости и други балансови извлечения; -участие в комисии при извършване на инвентаризации или проверки на МОЛ; -упражняване вътрешнофинансов контрол в кръга на възложените задачи за спазване на финансовата дисциплина в кооперацията; -подготвяне данни за статистическите отчети и формуляри и приключването на съответни отчетни периоди; -съставяне копия от счетоводни справки и документи, необходими на работниците или служителите или за предоставяне на съответните органи; -изготвяне и оформяне осигурителните книжки на член-кооператорите; -изпълнение и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.

            При една от проверките през периода: м.юли.2019г.-м.февруари.2020г.  било констатирано несъответствие между фактически намерена касова наличност и тази по счетоводни данни, като бил уведомен и УС на кооперацията.

            Със Заповед№09/18.11.2019г. на Председателя на кооперацията  била инициирана годишна инвентаризация по реда на чл.28 ал.1 от ЗСч. – с  определен срок за приключване 31.01.2020г.

            Във връзка с инвентаризацията бил възложен гр.договор  по реда на ЗЗД ввр. чл.17 ал.1 от ЗСч. на Гл.счетоводител. Същият депозирал Докладна записка от 06.03.2021г. пред ръководството на кооперацията.  Било констатирано неизвършване на инвентаризация по  счетоводни сметки, които намират отражение в баланса за 2019г. на земеделската кооперация, както и нередовно и неправилно водене на касовите документи(-в касовите книги не била извършвана счетоводна контировка за отразените в касови листи ПКО и РКО; -счетоводна контировка за настъпили приходи и разходи не били извършвани/съставяни и върху ПКО/РКО; -касиер-счетоводителя за 2019г. не бил обработил в счетоводния софтуер „Делта Микроинвест“ разходи по видове: изплатени командировки; изплатени застрахователни полици; изплатен дялов капитал; заплати на работници/служители; суми с характер на СБКО; възнаграждения на членове на УС; -в счетоводния софтуер не било извършено контиране на ПКО; -за данъчни цели фактурите били осчетоводени в месец на възникване и представяне от отчетниците, а в касата в касовите листи за записани за следващ отчетен период; -в резултат на непознаване на счетоводните сметки, техния характер и тяхното ДТ/КТ, касиер-счетоводителят съставил счетоводна статия ДТ сч.сметка 501 на КТ сч.сметка 614/ 8; 612/7; 614/2; 614/5; 493 - изплатени наем земя с характер за направени разходи).

За извършените от служителката нарушения  ответницата била уведомявана лично и същите били документирани с констативни протоколи. Търсенето на имуществена и дисциплинарна отговорност по КТ било възпрепятствано с едностранно прекратяване на трудов договор от 19.03.2020г.(заявление с вх.№148/13.03.2020г.), а преди това с представяне на болнични листове за периода: 03.03.2020г.-17.04.2020г.;  повторно предоставено предизвестие на 21.04.2020г.(с вх.№161/21.04.2020г.).

            Председателят на кооперацията издал Заповед№9/09.03.2020г., съгласно която на база ЗСч. да се извърши проверка на касата. На същата дата комисията, определена в заповедта се свързала с ищцата,  като връчвайки и заповедта и с оглед, че е в болнични  била помолена да предаде ключовете и да посочи лице, което да се яви. Същата отказала категорично да даде ключовете. На 16.03.2020г., с докладна записка председателят на комисията докладвал на председателя, че са намерили при инвентаризацията трудности за засичане на счетоводните регистри и липса на документи. Със Заповед№10/25.03.2020г. на Председателя на кооперацията е възложено да се извърши проверка в стая-архив с документи, която се ползва от касиера. С докладна записка от 25.03.2020г., във връзка с тази проверка, комисията констатира налични първични и вторични счетоводни документи, които подробно описва в протокол от 25.03.2020г.

            На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.1 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. В мотивите е отразено, че С. „не е извършвала осчетоводяване(за м.януари.2020г. и м.февруари.2020г.) по съответните счетоводни сметки на предвидените за това места в разходни касови ордери за видове разходи както следва:  изплатен наем земя_,  дадени аванси на подотчетни лица, командировки, работна заплата на Златко Стоянов Златев. Посочените разходи към 29.02.2020г. не били въведени от служителката и във финансово-счетоводния софтуер „Делта про Микроинвест“ - с второ работно място с личен код на достъп. На 13.03.2020г. С. е представила предизвестие за напускане  с  вх.№148/13.03.2020г., което не било прието от работодателя. На 21.04.2020г. след завръщане от продължително боледуване председателят на кооперацията уведомил С., че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 13.03.2020г. не е прието, поради това, че същата е материално отговорно лице и съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г.(според  т.7 на същия, страните предвиждат прекратяване с едномесечно предизвестие). М.К.С.  била уведомена, че към 31.12.2019г. между касовата наличност по счетоводни данни и тази с Акт на касова наличност от 23.12.2019 г. има разлика. М.К.С. отправя отново предизвестие за прекратяване на трудов договор  с вх.№161/21.04.2020г. в 10:55 часа”. В мотивите на заповедта е вписано, че „с осъщественото от служителя бездействие изразяващо се в не осчетоводяване на възникнали разходи ,не отразяването им текущо и вярно в счетоводния софтуер, както и с напускане на работното място, представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ - „преждевременно напускане на работа“, т.7, т.9, т.10 - задължения възложени с длъжностна характеристика”.

            На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. В мотивите е отразено, че С. на длъжност „счетоводител-касиер” за периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. включително, не се е явила на работното си място. За този период лицето не е представило на работодателя документи, от които да е видно законово основание за неявяване на работа. За периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. съгласно работен график и форма 76 „Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа “ е документирана самоотлъчка. С. е нарушила чл.126 т.1, т.7, т.13 от КТ. Неизпълнението на трудовите си задължения служителката извършила в резултат на небрежно поведение и с умисъл. М.К.С. е нарушила трудовата дисциплина съгласно разпоредбите на чл.187 ал.1 т.1 от КТ - „неявяване на работа“.

            Ищцата потърсила първо правата си по административен ред, чрез сигнал/жалба до ИТ„Дирекция” гр.В.Търново. Възникналият трудово-правен спор дали да се прекрати правоотношението  по реда на чл.326 ал.3 от КТ или  по чл.326 ал.1 от КД бил отнесен за произнасяне от ИТ „Дирекция” В.Търново с жалба на 05.05.2020г. от М.К.С.. От същата дата е образувано административно производство. В този период до произнасяне по образуваното административно производство били издадени и заповедите за дисциплинарно наказание. Административното производство е приключило на 04.06.2020г. със предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ. В т.5 от предписанията в качество на работодател, му било наложено в срок до 10.06.2020г. да издаде акт, с който да се прекрати трудовото правоотношение. Била издадена Заповед№15/04.06.2020г. за прекратяване на трудовия договор) за прекратяване на трудовия договор,  считано от 21.04.2020г.,  по реда на чл.326 ал.1 от КТ,  във връзка с постъпило предизвестие с вх.№161/21.04.2020г. от М.К.С..  В заповедта е вписано, че прекратяването на трудовото правоотношение със служителя е във връзка с проведено контролно производство от длъжностни липа мри Дирекция „Инспекция по труда” гр.В.Търново. Инспекцията е издала предписание по реда на чл.404 ал.1. т.1 oт КТ и в.т.5 на същото е разпоредено да се издаде заповед за уволнение или друг документ, удостоверяващ прекратяването.

Във връзка с развилото се административно производство били Заповед№17/04.06.2020г. и Заповед№16/04.06.2020г., с които са наложените дисциплинарни наказания  били отменени.

От страна на ответната кооперация са ангажирани гласни доказателства. Св.В.П.А.твърди, че била на наета  през м.март.2020г. от ответната кооперация по граждански договор, за да извърши определена работа(след извършване на инвентаризация от кооперацията, да се провери дали има извършени нарушения от касиера-счетоводител за периода: м.януари.2019г.-10.03.2020г.;  За правилно и законосъобразно ли са издадени РКО - приходни и разходни; отразявани ли са в касовите книги, дали има извършени на определените места на самите ордери–контировки, т.е. дебит или кредит, съответно счетоводна сметка, към РКО има ли прилагани първични счетоводни документи, как са водени касовите книги). В хода на проверката се установило:  -издаване на РКО на М. Славова и на други лица, към които нямало приложени първични счетоводни документи; -издаден РКО на външна фирма за извършване на услуга, на който сумата по приложената към ордера фактура е по-малка от сумата на ордера(с ордера била изплатена по-голяма сума); -издадени РКО, на които сумата изписана с цифри се различава от сумата изписана с текст; -описан РКО  от  м.02.2019г. в касовата книга от м.септември; -към РКО м.юли.2019г.  била приложена фактура от м.октомври.2019г., като разходът също не  бил извършен, а описан в касовата книга с цел намаляване наличността в касата; -при съставянето на РКО  били допуснати нарушения(чл.6 от ЗСч.) - номерата на касовите ордери трябва да съдържат само арабски цифри); -в редица РКО били извършени поправки. Според свидетелката на местата определени за извършване на контировки, такива не  били правени, т.е. не е отразявано по дебита или кредита, на коя счетоводна сметка ще се отнесе съответния разход или приход. Не всички листи от касовите книги  били представени в счетоводството и прилагани съответно към касовите ордери(нарушение във връзка с Наредбата за водене на касовите книги). Непредставянето на касовите листи в счетоводството, поправките и задраскванията правени по касовите листи, не позволявали последващ контрол, както и на своевременното водене на касовите книги.  Данните не били  своевременно описвани и осчетоводявани в счетоводната програма „Делта Микроинвест“. Свидетелката установила, че разходите за изплащане наем земя за стопанските 2018г./2019г., 2019г./2020г., разходи на заплати, разходи за външни услуги, застрахователни разходи, разходи по така наречения фонд СБКО не били осчетоводени в счетоводната програма. Свидетелката  съставила отчет и го представила на ръководството на кооперацията, като констатирала груби нарушения на финансовата дисциплина от страна на касиер-счетоводителя и несистемното отразяване на касовите ордери в книгата, воденето на няколко касови книги през едни и същи периоди и т.н., не давало възможност да бъде извършена инвентаризация на касата и се извърши съпоставка на наличността по счетоводните данни по сметка 501, в т.ч. и  не позволявало осъществяването на контрол.  Съдът кредитира свидетелските показания като обективни. Същите не са оспорени от ищцовата страна. Изложеното от свидетелката се подкрепя и от обективирания отчет от 15.04.2020г. по извършената проверка.

С Решение№8/01.02.2021г. по гр.дело№512/2020г. ГОРС е оставил без разглеждане предявените искове от страна на М.К.С. против Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****: -за отмяна на Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.1 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”; за отмяна на Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.  С Определение№657/02.07.2021г. по в.гр.дело№194/2021г. ВТОС е отменил по реда на чл.278 ГПК Решение№8/01.02.2021г. по гр.дело№512/2020г. ГОРС с характер на определение по смисъла на чл.130 от ГПК и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на материалноправиия спор.

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове: -по чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.1 ввр. чл.187 т.1, т.7, т.9., т.10 от КТ(,„преждевременно напускане на работа“, “неизпълнение задължения възложени с длъжностна характеристика”); -по чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2 ввр. чл.187 т.1 от КТ(,,неявяване на работа“) за  допустими, но неоснователни.

            За работодателя съществуват задължителни процедури наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи изслушване на работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо известно време, като е определен  двумесечен срок според чл.194  от KT, в който тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, което  е възможно да стане  чрез препращане  към друг акт, който обаче следва да  бъде връчен на  работника/служителя/ и става част от заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е достатъчно само да се посочат законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание, каквото е сторено в настоящия случай. Необходимо е да се посочи нарушението - т.е. да се изложат в писмен вид действията/бездействията на работника/служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират правно чрез посочване на законовите разпоредби.

            Съгласно чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. За датата на „откриване на нарушението” би могла да се зачете Докладна записка от 06.03.2020г. от Гл.счетоводител, Докладна записка от 25.03.2020г. на председателя на назначената комисия във връзка с инвентаризация, както и изготвените протоколи през периода м.март.2020-м.април.2020г. По този начин, Заповед№12/21.04.2020г.  и Заповед№14/28.04.2020г. – двете на  Председателя на кооперацията  -  връчени на ищцата на 05.05.2020г. са в законоустановения двумесечен срок.

            В разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание. Видно от Заповед№12/21.04.2020г.  и Заповед№14/28.04.2020г. – двете на  Председателя на кооперацията, както и от приложените по делото писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното наказание  „Забележка“ и впоследствие дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение”  работодателят е спазил формално изискванията на чл.193 ал.1 от КТ(изискани са от служителката и са приети от работодателя писмени обяснения – този факти не се и спори от ищцовата страна), като постановените заповеди са издадени в предвидената от разпоредбата на чл.195 от КТ писмена форма и както се посочи в сроковете по чл.194 от КТ. Заповедите са издадени от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт, притежават изискуемите от закона реквизити. Същите са подробно мотивирани, поради което от външна страна процедурата по налагане на наказанията е спазена. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, спори се единствено досежно това дали ищцата е извършила вменените и  във вина нарушения. Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора - за осъществяване на нарушенията и съответствието им с наложените наказания „Забележка“   и „Предупреждение за уволнение”, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване, съобразно чл.154 от ГПК.

            Съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ, трудовата дисциплина е обобщаващо понятие за съвкупността от задълженията на работника/служителя по трудовото правоотношение. В по-тесен смисъл, трудовата дисциплина се свежда до задълженията, които характеризират трудовата функция на работника/служителя, т.е. задълженията, които сочат как трябва да се изпълнява трудовата функция. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние(действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника/служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът/служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. Следва да се отговори на  въпроса „извършеното деяние от обективна страна характеризира ли се с признака „противоправност” и в процесния случай налице ли е обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, съгласно даденото в чл.186 от КТ легално определение на понятието „нарушението на трудовата дисциплина”. Въпросът е фактически, а не правен. Характеризира ли се извършеното от служителя деяние от обективна страна с признака „противоправност” е въпрос по фактите, тъй като се отнася до разглеждане на вътрешните актове на работодателя и трудовия договор с оглед изясняване на възложената трудова функция, а от там и на съобразяване на изпълнението и с нормативните актове.

            При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 ал.1 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя(Решение№461/17.06.2010г. по гр.дело№626/2009г. на - IIIг.о. ВКС; Решение№305/1.06.2010г. по гр.дело№620/2009г. - IIIг.о. ВКС); Решение№372/1.07.2010г. по гр.дело№1040/2009г. IVг.о. ВКС - всички постановени по реда на чл.290 от ГПК). Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя(Решение№227/29.06.2012г. по гр.дело№1417/2011г. - IIIг.о. ВКС - по реда на чл.290 от ГПК).

            В мотивите на Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.” е вписано, че „с осъщественото от служителя бездействие изразяващо се в не осчетоводяване на възникнали разходи, неотразяването им текущо и вярно в счетоводния софтуер, както и с напускане на работното място, представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ - „преждевременно напускане на работа“, т.7, т.9, т.10 - задължения възложени с длъжностна характеристика: неизпълнение на законните нареждания на работодателя; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

           На 13.03.2020г. ищцата  С.  предизвестила работодателя, че желае да прекрати трудовото си правоотношение след изтичане на 30-дневен срок.  Това предизвестие не било прието от работодателя. На 21.04.2020г. след завръщане от продължително боледуване председателят на кооперацията уведомил С., че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 13.03.2020г. не е прието, поради това, че същата е материално отговорно лице и съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г.(според  т.7 на същия, страните предвиждат прекратяване с едномесечно предизвестие). М.К.С.  била уведомена, че към 31.12.2019г. между касовата наличност по счетоводни данни и тази с Акт на касова наличност от 23.12.2019 г. има разлика. М.К.С. отправя отново предизвестие за прекратяване на трудов договор  с вх.№161/21.04.2020г.

            Разпоредбата на чл.326 ал.3 от КТ предоставя възможност на работодателя по отношение на лица заемащи материално-отчетнически длъжности, които налагат предаване на поверено имущество, времето да се удължи до два месеца, когато това не може да стане в 30-дневния срок. Ищцата попада в посочената категория служители, а дали предаването на повереното имущество е започнало или не е започнало в 30-дневния срок е без значение за правото на работодателя да упражни посоченото правомощие.  Трийсетдневният срок е бил удължен от работодателя преди да изтече, това е станало известно на ищцата, поради което възможността му да прекрати трудовото си правоотношение с изтичането на този срок е отпаднала. До изтичането на удължения срок ищцата е била длъжна да се явява на работа. При нарушаване на това задължение – чл.190 от КТ на общо основание, тя може да бъде санкциониран от работодателя. Съществено условие за прекратяване на трудовия договор с  предизвестие, отправено от работника/служителя, е същото да достигне до работодателя, а също и съгласие на последния. От събрания по делото доказателствен материал не се установя наличие на съгласие у работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Извършеното нарушение от ищцата нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ - „преждевременно напускане на работа“, е довело до нейното санкциониране с оспорената заповед Заповед№12/21.04.2020г.

            Отделно от това, безспорно се установи и  осъществено от ищцата бездействие изразяващо се в не осчетоводяване на възникнали разходи, неотразяването им текущо и вярно в счетоводния софтуер(съгласно приетите множество писмени доказателства - констативни протоколи, докладни записки, отчети  от лица по гр.договори, както и свидетелски показания). Ищцата е работила „касиер-счетоводител“, като същата е запозната със задълженията на „касиер-счетоводителя“ видно от връчената и длъжностна характеристика. Съгласно длъжностната характеристика на касиер-счетоводителя се вменява като задължения: -оформянето на  документите, свързани с финансовата дейност; -обработване счетоводните документи по съответните сметки, за които пряко отговаря; -изчисляване и осчетоводяване вноските за държавния и общинския бюджети, за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за фонд “ПКБ”; -съставяне извлечения и справки от аналитичните сметки, изготвя оборотни ведомости и други балансови извлечения; -участие в комисии при извършване на инвентаризации; -упражняване вътрешно-финансов контрол в кръга на възложените задачи за спазване на финансовата дисциплина в кооперацията; -изпълнение и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността и т.н. Иначе казано, съгласно чл.187 т.7, т.9, т.10 от КТ - задължения възложени с длъжностна характеристика: неизпълнение на законните нареждания на работодателя; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Ищцата С. не е извършвала осчетоводяване на приходи и разходи възникнали за земеделската кооперация в счетоводния софтуер през 2019г. и м.януари.2020г. и м.февруари.2020г. Осчетоводяване не е извършвала и за предвидените за това места на счетоводните документи - ПКО/РКО. С. като материално отговорно лице - стопанисва, съхранява и разходва парични средства на земеделската кооперация. През м.юли.2019г. С. оставила касата на земеделската кооперация с отворена врата и без включена сигнално охранителна система(паричните средства са оставени на бюрото й без контрол и с пряк достъп от трети лица), напускайки сградата на кооперацията за обедна почивка, което било документирано от комисия.

            За тежестта на нарушението от значение е характерът на изпълняваната работа, характерът на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към неизпълнението.

            Аналогичен е и случаят с издадената Заповед№14/28.04.2020г. на Председателя на кооперацията, с която на  М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. М.К.С. отправя отново предизвестие за прекратяване на трудов договор  с вх.№161/21.04.2020г. в 10:55 часа. Преди да изтече срока на предизвестието работодателят(още същият ден – 21.04.2020г.) уведомил ищцата, че на основание чл.326 ал.3 от КТ удължава срока за предаване на повереното имущество, предвид факта, че ищцата е на длъжност „счетоводител-касиер“ и в това си качество  стопанисва, съхранява и разходва парични средства на земеделската кооперация до 03.03.2020г. За предаване на паричните средства към прекратяване на трудовото правоотношение следвало да се извърши инвентаризация по реда на ЗСч. Въпреки, че тези обстоятелства са станали известни на ищцата,  за периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. вкл.,  същата не се явила на работното си място, не била представила на работодателя документи, от които да е видно законово основание за неявяване на работа. За периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. съгласно работен график и форма 76 „Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа“ е документирана самоотлъчка. При тези обстоятелства на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Съдът приема, че законосъобразно работодателят е упражнил правомощието си по цитирания чл.326 ал.3 от КТ - преди изтичане на 30-дневното предизвестие уведомил служителя, че удължава срока, с посочване на причините. Извършеното нарушение от ищцата през посочения период е довело до нейното санкциониране с оспорената заповед,

            При тези факти и обстоятелства следва да се приеме, че ищцата е нарушила трудовите си задължения като не се явила на работа и да бъде на работното си място и съответно не е изпълнила задължения възложени с длъжностна характеристика: неизпълнение на законните нареждания на работодателя; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, поради което следва да се приеме, че от обективна и субективна страна е осъществил описаните в обжалваните заповеди дисциплинарни нарушения. За ангажирането на дисциплинарната отговорност на работника/служителя следва да са изпълнени не само обективните признаци на конкретното дисциплинарно нарушение/нарушения, които са установени в конкретния случай, но и субективните такива, съгласно чл.186 от КТ -  за да е налице дисциплинарно нарушение, следва да се установи и виновно поведение. Описаните в процесните заповеди нарушения на трудовата дисциплина съдът намира, че са извършени виновно от ищцата. Както е прието в правната доктрина, вината е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно деяние, което се проявява в две форми-умисъл и непредпазливост/небрежност. То може да бъде както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия. Подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените с КТ дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административно наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда(Впрочем, за наличието на нарушение на трудовата дисциплина формата на  вината поначало е без значение… - В.Мръчков, Коментар на Кодекса на труда).  В тази връзка и въз основа на всички приети по делото доказателства следва да се приеме, че ищцата е осъществила посочените нарушения на трудовата дисциплина и предвид разпоредбата на чл.189 от КТ, наложените на ищцата дисциплинарни наказания са  съобразно с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и с поведението на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.189 от КТ дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя, като преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. Несъмнено волята на работодателя не може да бъде заместена от съда, но при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства също е предмет на съдебния контрол, като следва да се анализират всички обстоятелства от значение по случая. В конкретният случай, съдът счита преценката на работодателя за правилна. При налагане на дисциплинарните наказания и за да прецени тежестта на допуснатите от ищцата нарушения, работодателят е взел предвид всички доказателства по делото, като е съобразил и поведението на ищцата, за да прецени тежестта на нарушенията при налагане на дисциплинарното наказание.

            Предвид изложеното, следва да се отхвърлят като неоснователни, предявените искове от страна на М.К.С. против Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****: -за отмяна на Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.1 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”; -за отмяна на Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

            На основание чл.78 ал.3 от ГПК и предвид това, че  ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, настоящата инстанция дължи произнасяне за присъдени разноски. В чл.5 б.”в” от ЗДТ се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна такса, без да се визира освобождаване от заплащане   на разноски по производството.  Но това е така, защото ЗДТ урежда само въпроса за държавните такси, а не и тоя за разноските по производството на делата. Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане и на тези разноски.  Според чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците/служителите и те не плащат такси и деловодни разноски. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78 ал.3 от ГПК в случай на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл.359 от КТ  са освободени работниците/служителите-ищци по дела за трудови спорове само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство по силата на чл.71 ал.1 и чл.76 от  ГПК. Но работниците/служителите/ - ищци по дела за трудови спорове по общото правило на чл.78 ал.3  от ГПК са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.  Предвид на това, съдът следва да осъди М.К.С. да заплати на Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.”, направените по делото разноски в размер на 450.00лв.(адв.възнаграждение).

            Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.(чрез адв.М.С. от ВТАК – съдебен адрес:***)  против Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****,  със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б., за отмяна на Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.1 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.(чрез адв.М.С. от ВТАК – съдебен адрес:***)  против Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****,  със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б., за отмяна на Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 т.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

 

       ОСЪЖДА М.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.,  ДА ЗАПЛАТИ на ОППК„БЪДЕЩЕ-Д. О.” с ЕИК*****,  със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б., сумата 450.00лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

 

 

                                                                                                 Районен съдия: