№ 4548
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110157742 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 294522/20.10.2023 г. по описа на СРС, депозирА.
от С. В. А., ЕГН: **********, гр. София, ул. ТК № 37, ап. 24, чрез адвокат Н. Г. със съдебен
адрес: гр. София 1390, ул. ,,Д“ №10, срещу М. В. Ц., родена на ********** г., руска
гражданка, с процесуален представител адвокат А. П., със съдебен арес: гр. Бургас, п.к.
8000, ул. ,,ВА“ № 16, ет. 3, оф. 1, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД за сумата от 2350 лв., представляваща задържан
депозит в размер на 1000 лв. и 1350 лв. платени месечни наемни вноски за парко място № 1
по Договор за наем от 15.09.2018 г., сключен между страните в настоящото производство, за
тригодишен срок, считано от 15.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2018
г. до 14.09.2023 г. Претендират се и направените в производството разноски за водене на
делото.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за наем, за
срок от три години, считано от 15.09.2018 г., по силата на който ищецът му отдал за
възмездно ползване на собствения си недвижим имот, представляващ студио № 11, находящ
се в гр. Приморско, ул. ,,Трети март“ 63, ет. 3, заедно с паркомясто номер 1, с идентификатор
58356.503.436.1.37, при месечна наемна цена в размер на 1000 лв. за апартамент и 150 лв. за
паркомясто. Сочи, че е заплатил депозит в размер на 1000 лв. за гаранция за покриване на
евентуално причинени вреди или незаплатени консумативи. Сочи, че след изтичане на
уговорения тригодишен срок, договорът не е бил продължен по желание на наемодателката.
Ищецът твърди, че е бил изправен и е изпълнил задълженията си, но платеният депозит не
бил възстановен. Твърди, че е заплатил без основание наем на паркомястото, тъй като трето
за настоящия процес лице заявило, че е собственик на същото. Моли съдът да уважи
исковата му претенция. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като
оспорва иска по основание и размер. В отговора си ответната стрА. е оспорила
съществуването на наемното правоотношение като релевира възражение за
1
недействителност. Оспорва истинността на подписите в представения Договор за наем, при
условията на евентуалност навежда твърдения и сочи основания за нищожност и
унищожаемост на процесния договор. Релевира възражение за погасяване по давност на
исковата сума, а именно 1000 лв. депозит и при условията на евентуалност 1350 лв. за
паркомясто. Моли съда да се произнесе с решението си относно съществуването,
респективно несъществуването на оспореното наемно правоотношение. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна стрА. следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД,
който за да бъде уважен в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно сключен между страните наемен договор;
размера на уговорената в наемния договор цена; изпълнение на задълженията си по
договора за наем за заплащане на уговорения депозит и наем на паркомясто; твърдението за
плащане без основание на наем за паркомястото, както и всички остА.ли положителни
факти и твърдения, на които основава исковата си претенция, в това число и прекъсване или
спиране на давностния срок.
Ответникът е оспорил договора за наем, представен от ищеца, а ищецът не го е
представил в указания от съда срок, поради което същият не следва да се обсъжда, тъй като
не е приобщен към доказателствения материал по делото.
Ответникът е представил Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том 5,
рег. № 6602, дело № 796 от 29.11.2012 г., с който ответницата е придобила самостоятелен
обект, представляващ Студио № 11 на 3 етаж в сграда, находяща се в гр. Приморско, област
Бургас, ул. Трети март № 63.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на св. Кацарска, която е в интимни
отношения с ищеца. Същата заявява, че е присъствала на подписването на договора между
страните през месец септември, както и на плащане на цялата сума по договора за три
месеца. Свидетелката разказва, че са заплащали сума от 1000 лв. наем за апартамента и 150
лв. наем за паркомясто, като парите били заплащани лично на ответницата. Когато
ответницата отсъствала от България заплащали на трети лица, които били управители на
други имоти на ответницата в к.к. Лозенец. Свидетелката е категорична, че е присъствала на
заплащане на сумите, като ищецът предавал парите срещу квитанция за получената сума.
Заплащали наем за жилището и за паркомястото, което ответницата им отдавала под наем,
като едва през лятото на 2021 г. разбрали, че паркомястото не е собственост на ответницата.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Кацарска с оглед на
обстоятелството, че същата е заинтересовА. от изхода на делото предвид близките си
отношения с ищеца. Свидетелката признава, че е в интимни отношения с ищеца и че е
живяла с него през времето, за което се твърди, че е бил в сила наемния договор между
страните. Последният е оспорен от ответната стрА., ищецът не е ангажирал доказателства за
неговата валидност и автентичност с оглед направените оспорвания, поради което
писменият документ като оспорен не е приобщен към доказателствения материал по делото.
На следващо място, свидетелката обяснява, че сумите, които са заплащани лично на
ответницата за наем на жилище и паркомясто, което тя е предоставила за ползване под наем,
са били заплащани срещу квитанция за направеното плащане. Такива документи не са
ангажирани по делото. Не се установява и заплащане на депозит за ползване на жилището,
което ищецът твърди, че е ползвал под наем и е заплатил като гаранция към датата на
подписване на договор за наем между страните. При направените оспорвания в исковата
молба ищецът следваше да докаже релевантните за спора факти чрез пълно и главно
2
доказване, за което са му дадени изрични указания в доклада по делото. Това не е сторено и
с оглед направените възражения и оспорвания, съдът счита, че искът не е доказан и като
такъв се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, но същият не е
ангажирал доказателства за извършени такива и не е направил искане за присъждането им,
поради което и съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. А., ЕГН **********, гр. София, ул. ТК № 37, ап.
24, чрез адвокат Н. Г. със съдебен адрес: гр. София 1390, ул. ,,Д“ №10, срещу М. В. Ц.,
родена на ********** г., руска гражданка, с процесуален представител адвокат А. П., със
съдебен арес: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. ,,ВА“ № 16, ет. 3, оф. 1, осъдителни искове с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД за сумата от 2350 лв., представляваща
задържан депозит в размер на 1000 лв. и 1350 лв. платени месечни наемни вноски за парко
място № 1 по Договор за наем от 15.09.2018 г., сключен между страните в настоящото
производство, за тригодишен срок, считано от 15.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.09.2018 г. до 14.09.2023 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3