№ 485
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110104067 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявените от М.Д. срещу Д. С.
обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 303, 60 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди
под формата на пропусната полза от невъзможността да бъде получено брутно трудово
възнаграждение за периода от 07.08.2018г. до 07.04.2019г. или от по 662, 95 лв. месечно в
резултат на противоправни действия и бездействия на длъжностно лице, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2021г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 1 047, 54 лв., претендирана като обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за периода от 07.04.2019г. до 17.03.2021г.
В исковата молба, ищецът М.Д. излага, че е полагал труд по трудово правоотношение
в „С.“ ООД, представлявано от управителя Д.С., въз основа на трудов договор на
длъжността „Търговски представител“ в склада на дружеството в гр. ****.
С влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 527/2018г. по описа на Районен
съд – ****, е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено от работодателя със
заповед № 22/06.02.2018г. и заповед № 23/ 06.02.2018г., поради съкращаване на щата по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и в
негова полза е присъдено обезщетение по чл. 225 КТ за времето от 07.02.2018г. до
07.08.2018г. по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В случая отговорността за действително причинените вреди се обосновава с
твърдения, че ръководителят на предприятието, в което са издадени уволнителните
заповеди, недобросъвестно е използвал служебното си положение, за да постигне една цел –
1
прекратяване на трудовото правоотношение на М.Д., след като му е било известно, че
липсват основания за уволнение.
Поддържа се, че за времето от 07.08.2018г. до 07.04.2019г., ищецът е претърпял вреди
в размер на неполученото БТВ, в резултат на противоправните действия и бездействия на
Д.С. в качеството му на управител на „С.“ ООД, изразяващи се в неотстраняване на
производствените проблеми при реализацията и отчитането на стоките след въвеждане на
нови правила при доставките - продажбите, отчитането на стоките и продажбите в склада на
дружеството – работодател и издаване на двете уволнителни заповеди от 06.02.2018г.
Така посочените противоправни действия и бездействия на ответника, в качеството
му на управител на „С.“ ООД са рефлектирали на възможността да полага труд при други
работодатели независимо, че е повишил квалификацията си, завършвайки курс за
професионално обучение за „парамедик“. Отказът на ръководството на ЦСМТ гр. **** да го
ангажира по трудово правоотношение е обосновано с притесненията за висящия спор за
възстановяване на работа при стария работодател и заемането на старата длъжност.
Наред с обезщетението за имуществени вреди се претендира и обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 14.05.2021г., ответникът Д.С., не е депозирал
писмен отговор.
В съдебно заседание, процесуалният му представител оспорва предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът М. Д. е предявил иск срещу Д.С. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от незаконна заповед за уволнение, издадена от длъжностно лице в
размер на неполученото брутно трудово възнаграждение за времето от 07.08.2018г. до
07.04.2019г., ведно с претенция по чл. 86 ЗЗД.
В ППВС № 4/1975г., което не е загубило действие, е изяснено, че работодателят
отговаря лично за деликт при едновременно наличие на следните предпоставки: издаване на
незаконна заповед за уволнение; знание, че липсват основание за уволнение;
недобросъвестно използване на служебно положение; преследване на лични или други
неслужебни цели. Следва да бъде доказана и причинно – следствената връзка между
незаконно издадената заповед за уволнение и настъпилите вреди.
С решение № 939/02.10.2018г., постановено по гр.д. № 527/2018г. по описа на
Районен съд – ****, е признато за незаконно и отменено уволнението на М.Д., извършено
със Заповед № 22/06.02.2018г. и Заповед № 23/06.02.2018г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
И двете уволнителни заповеди са издадени от Д.С., явяващ се управител на „С.” ООД,
считано от 19.06.2017г., видно от служебно извършена справка в ТР при АвП по партида на
търговеца.
2
Със същото решение, М.Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
”търговски представител” в „С.” ООД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а работодателят е
осъден да заплати сумата от 3 977, 70 лв., представляваща обезщетение за оставяне без
работа за времето от 07.02.2018г. до 07.08.2018г. или по 662, 92 лв. месечно, на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Въпросът за законността на уволнението е разрешен с влязло в законна сила
конститутивно решение, поради което е недопустимо да се извърши повторна преценка на
законността му.
Със сила на пресъдено нещо е признато, че потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение, е упражнено незаконосъобразно, поради фиктивно
съкращаване на щата. Следователно първата от визираните предпоставки е осъществена.
В конкретния случай, ответникът, действащ като управител на дружеството
работодател е знаел, че липсва основание за уволнение и въпреки това, действайки
недобросъвестно е извършил същото, преследвайки лични цели. Изводът за знание за
увреждане и недобросъвестно използване на служебно положение следва от факта, че към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение със служителя не е било налице
соченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение
– съкращаване в щата.
Работодателят е целял да прекрати съществуващото трудово правоотношение
използвайки законно допустими средства. Данните по делото сочат, че в период
предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, считано от деня на вписване в ТР
на новия управител на дружеството – Д.С., ищецът е уведомявал непрекъснато законния
представител и финансовия директор на дружеството за нетърпящи отлагане проблеми,
свързани със счетоводното отчитане дейността на склада в гр. **** и необходимостта от
ангажиране на допълнителен персонал с цел запазване на добрите търговски
взаимоотношения с партньори и лидерските позиции на търговското дружество. Наред с
изтъкване на съществуващите проблеми ищецът е настоявал многократно за своевременното
им разрешаване.
Водената кореспонденция сочи и, че между страните по трудовото правоотношение е
възникнал конфликт, който е „разрешен” от работодателя с издаване на уволнителната
заповед, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, предхождано от съкращаване на заеманата
преди уволнението длъжност, при запазване на същинските й трудови функции в
новосъздадената длъжност „началник склад.”
Доказателствата по делото установяват, че ищецът М.Д. е завършил успешно курс по
специалност „Транспортиране на пострадали и болни хора и оказване на първа помощ” по
професия „парамедик” на 14.09.2018г., а през месец април 2019г. е придобил трета степен на
професионална квалификация по професия „парамедик.”
За времето от 07.08.2018г. до 07.04.2019г. е бил регистриран като безработен в „Бюро
по труда” ****.
3
Причинно – следствената връзка, като елемент от фактическия състав на предявения
иск, не се предполага. Тя следва да е пряка и доказана във всеки конкретен случай.
По делото остават недоказани твърденията, че единствената причина ищецът да не
постъпи на работа в Център за спешна медицинска помощ, гр. ****, въпреки придобитата
квалификация по професия „парамедик”, е воденото дело по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
възможността да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Недоказването на елемент от фактическия състав на предявения иск по чл. 45 ЗЗД
има за последица отхвърлянето му. Неоснователността на главната претенция обуславя
неоснователност и на акцесорната по чл. 86 ЗЗД.
При този изход на спора в полза на ответната страна Д.С. следва да се присъдят
разноски в размер на 898, 51 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Д.., ЕГН **********, **** срещу Д.И.С., ЕГН
**********, **** искове за заплащане на сумата от 5 303, 60 лв. /пет хиляди триста и три
лева и шестдесет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропусната полза от невъзможността да бъде получено брутно трудово възнаграждение за
периода от 07.08.2018г. до 07.04.2019г. или от по 662, 95 лв. месечно в резултат на
противоправни действия и бездействия на длъжностното лице, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1 047, 54 лв. /хиляда четиридесет и седем лева и петдесет и
четири ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 07.04.2019г. до 17.03.2021г., на осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.И.Д.., ЕГН **********, **** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.С., ЕГН
**********, **** сумата от 898, 51 лв. /осемстотин деветдесет и осем лева и петдесет и
една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4