№ 453
гр. П., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430104375 по описа за 2022 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу
Н. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** и Ц. Х. Н. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца
обща сума от по 734,94 лева, от които: сума в размер на 689,96 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2020 г. до 28.02.2022 г., както и 44,98 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 05.01.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 2146/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
1
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, връчена им, по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда
предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответниците като съсобственици /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 101582, находящ се в гр. ***,
са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 2146/2022 г.
2
извлечение от сметка за абонатен номер № 101582 ответниците са използвали
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на
924,76 лева; сума за отопление без ИРУ 75,21 лева; сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 363,97 лева и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 15,99 лева. Твърди се, че в имота на
ответника има монтиран един ИРУ. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител на ответниците е депозирал отговор на ИМ. Счита, че искът е
допустим. Оспорва иска по основание и размер.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответниците
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2146/2022 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците, както следва: Н. С. Н.,
ЕГН**********, да заплати сумата от 689,96лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2020г. до 28.02.2022г., лихва
върху главницата в размер на 44,98лв. за периода от 05.01.2021г. до
05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата 19.04.2022г. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 14,70лв. – държавна такса и 25лв.
– юрисконсултско възнаграждение и Ц. Х. Н., ЕГН********** да заплати
сумата от 689,96лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2020г. до 28.02.2022г., лихва върху главницата в размер на
44,98лв. за периода от 05.01.2021г. до 05.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата 19.04.2022г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
3
размер на 14,70лв. – държавна такса и 25лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 1234/19.04.2022 г., връчено на длъжниците по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил
иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
Установява се от представените по делото НА за покупко- продажба на
недвижим имот №*** г на нотариус С. П. с рег. №*** на НК София с район
на действие ПлРС, че страните са придобили процесния недвижим имот при
равни права.
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
задълженията на ответника по делото.
Видно е от представения по делото Споразумителен протокол, че на
01.11.2026 г., ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот и ищецът
по делото са се споразумели фактурирането на израходваната от абоната ТЕ
се извършва от „***“ ЕАД на база предоставени данни за разпределението на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия от „***“
ЕАД.
Приобщено като доказателства по делото е и Приложение №1 към
Договор №67606/26.10.2016 г., сключен между ЕС, в която се намира
процесния топлоснабден имот и „***“ ЕАД, от която се установява, че „***“
ЕАД е избрано като лице по чл.139а от ЗЕ да извършва ежемесечно услугата
дялово разпределение на потребената ТЕ, както и да достави и монтира уреди
за дялово разпределение на ТЕ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
4
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответниците, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответниците са съсобственици при равни права на
недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. Сторгозия, бл.4, вх. В, ап.3.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Ответникът има качеството на
потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния
топлоснабден имот и е наследник на ползвателя на същия.Поради изложеното
съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право
/наследник на такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
5
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана на топлоснабдения имот, отчитана посредством ИРУ, сума
за отопление без ИРУ, сградна инсталация и за дялово разпределение.
Установява се, че в топлоснабдения имот има един ИРУ. Спорно по делото е
дали ответниците дължи претендираните суми, както и дали правилно са
изчислени те.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответниците е доставяна ТЕ, отчетена посредством ИРУ и
отдадена от без ИРУ в размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното
съдът приема, че в процесния период ответникът е потребявал топлинна
енергия, посредством ИРУ и без ИРУ за притежавания от него обект в
6
количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на същата.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите
за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците
на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата
доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
7
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответниците е възникнало
задължението да платят претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот, суми за отопление за отдадена ТЕ за сградна инсталация и
за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответни дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответниците са станали повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
8
от ответниците. Последните следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сума в размер от по 39,70 лева за заповедното производство.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 622,80 лв. от които държавна такса в
размер на 75,80 лева, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 447 лева
възнаграждение за особен представител. Общо присъдените разноски за
исковото производство следва да бъдат поети от ответниците поравно или по
311,40 лева всеки един от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. С.
С. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер на 734,94 лева, от които:
сума в размер на 689,96 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 28.02.2022 г.,
както и 44,98 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021
г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.г.д. №2146/2022 г. по описа на ПлРС -19.04.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 39.70 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2146 по
описа за 2022г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 311,40 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Х.
Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер на 734,94 лева, от които:
сума в размер на 689,96 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 28.02.2022 г.,
както и 44,98 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021
г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.г.д. №2146/2022 г. по описа на ПлРС -19.04.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Х. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 39.70 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2146 по
описа за 2022г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Х. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 311,40 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10