ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. гр. София , 09.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600343 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурорите при Специализираната
прокуратура Л. Д. и Д. Ш. срещу протоколно определение на СНС 18 ти с-в
от 27.08.2021г. по нохд №249/21 г., с което е уважено искането на подс.П.Б.
да напусне пределите на Р.Б. за периода от влизане в сила на съдебния акт до
19.09.2021г.
В протеста са развити подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, тъй като не били представени
надлежни документи, обуславящи спешност и наложителност за твърдяното
предстоящо пътуване на подс.П.Б. извън страната, приложени били
единствено командировъчни от дружеството „П. О. Х.“, но не и конкретни
резервации или самолетни билети. Освен това при настоящото развитие на
наказателното производство съществувал риск от укриване от страна на
подсъдимия, тъй като същият разполагал със значителен финансов ресурс и
възможности за установяване в чужбина. Не били отчетени, водените срещу
подсъдимия и неприключили наказателни производства – настоящото за
тежко умишлено престъпление и други две – едното досъдебно производство
по пр.пр.№1223/2020г. по описа на СП, по която бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.321 ал.6 и чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3
вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, а другото по пр.пр.3412/20г. на ОП–Р. за
престъпление по чл.278 ал.6 пр.2 вр пр.1 НК с внесен обвинителен акт в ОС–
Р. Освен това според държавното обвинение влошаващата епидемиологична
обстановка и налаганите ограничителни мерки от редица европейски държави
в тази насока създавали с голяма доза вероятност препятствия пред
1
подсъдимият да се завърне на територията на страната за определената дата
и час на съдебното заседание и по този начин делото да не бъде разгледано в
разумен срок, още повече, че същото се водило срещу множество подсъдими
лица.
Постъпило е възражение в законно установения срок от защитника на
подсъдимия – адв.И. Л. срещу така депозирания протест против
определението. Излагат се доводи за липса на реална опасност от укриване с
оглед двукратно пътуване на подсъдимия през месец юли извън пределите на
страната и последващото завръщане в нея. Изтъкват се семейната
ангажираност на подс.П.Б., изрядното му процесуално поведение, високия
размер на определената му от съда гаранция, трайните и неразривни връзки с
Р.Б. в професионален, обществен и имуществен аспект. Защитникът се
позовава и върху призумпцията за невиновност с оглед висящото
производство пред съда и липсата на санкционен и репресивен характер на
определената му мярка за процесуална принуда. Счита, че държавното
обвинение не е компетентно да преценява необходимостта от планирането на
служебни командировки с оглед защита частните интереси на едно
търговско дружество.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
в частния протест, възражението на защитника и материалите по делото,
намери за установено следното:
Частният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Подсъдимият П. С. Б. е предаден на съд на 09.02.2021г. с обвинителен
акт на Специализираната прокуратура по пр.пр.20/2020г. и дп 78/2020г. по
обвинение за участие в организирана престъпна група като длъжностно лице
по смисъла на чл.93 т.1 б“б“ от НК – член на Съвета на директорите на „М.“
АД заедно с още пет обвиняеми лица/ В. К., В. Б., Г. С., Н. М., А. Е./, за която
група се твърди, че е създадена с користна цел и цел извършване на
престъпления по чл.282, 311, 353б, 353в, чл.353г от НК, за времето от месец
март 2016г. до 28.05.2020г. на територията на Р.Б. – обл.С., обл.П., обл.М.,
обл.Ш., ръководена от К. Ж. – зам.министър на МОСВ и А. Б. – член на
Съвета на директорите на „М.Р.“ ЕАД и Изпълнителен директор на „М.“АД,
което престъпление е тежко умишлено и наказуемо с лишаване от свобода от
три до десет години. Въз основа на посочения обвинителен акт е образувано
нохд №249/2021г. на СНС 18-ти състав, по което разпоредителното заседание
е насрочено за 21.09.2021г.
Към момента на внасяне на обвинителния акт подс.П.Б. е бил с мярка за
неотклонение „гаранция в пари в размер на 1 000 000 лв.“, която е била
внесена на 17.06.2020г., впоследствие намалена на 800 000 лв. с определение
на СНС от 14.07.21г. по нохд № 249/21г., потвърдено с определение
2
№153/28.07.2021г. на АСНС внчд 302/21г. По отношение на подсъдимия с
постановление от 29.05.2020г. на наблюдаващия делото прокурор е била
наложена и забрана за напускане пределите на Р.Б., която мярка е правилна и
законосъобразна с оглед тежестта на вмененото обвинение. Събраните в хода
на досъдебното производство гласни, писмени, веществени доказателства,
както и заключения на експертизи не оборват извода за обосновано
подозрение по повдигнатото обвинение, при спазване и гарантиране
призумцията за невиновност. В случая същинското съдебно следствие по
делото не е започнало и производството е в предстояща фаза на
разпоредително заседание. Видно от материалите предстои да бъдат
разпитани множество свидетели за изясняване на обективната истина.
В конкретния случай действително по отношение на този подсъдим
ограничителната мярка да напуска страната без разрешение на прокурора, а
понастоящем съда е наложена наред с мярката му за неотклонение парична
гаранция в размер на 800 000 лв., но тази мярка се явява като допълнителна
гаранция предвид обвинението за тежко престъпление, спецификите на
настоящото производство водено срещу множество лица и необходимостта
подсъдимият да бъде на разположение на органите на наказателното
производство за приключването му в разумен срок. Към момента на налагане
на забраната през месец май 2020г. рискът от укриване имплицитно е бил
приет от прокурора за наличен. Понастоящем и според настоящият състав с
оглед началния, ранен етап от развитието на съдебното производство тази
мярка продължава да е необходима. С представяне на писмени доказателства
за необходимост от напускане територията на Р. Б. за определен срок, следва
да бъде обсъдено основателността на направеното искане, което
първостепенния съд е уважил с даване разрешение на подсъдимия да пътува
зад граница за периода от влизане в сила на определението до 19.09.2021г.
И според въззивния състав няма пречка да бъде дадено временно
разрешение на подс.П.Б. да пътува зад граница, съобразено с графика на
съдебните заседания. Понастоящем към заявената претенция са приложени
освен служебни командировъчни заповеди и насрещни покани преведени на
български език за провеждане на бизнес срещи в Г. и И., обуславящи целите
на пътуването.
Правилно първостепенният съд е обосновал становището си с високия
размер на гаранцията, изрядното процесуално поведение, професионалния и
семейния статус, както и възрастта на подсъдимия, които дават достатъчно
гаранции за елиминиране риска от укриване в посочения период, за който е
дадено разрешението. Според материалите по делото подобно разрешение на
подс.П.Б. е било дадено от СНС с определение от 09.06.2021г. за пътуване до
У. /16-18.06.21/, Г./21-24.06.21/, Р.Т./7-9.07.21/, У./12-16.07.21/, което е било
изпратено до ГКПП и за което компетентите органи при МВР са уведомили
съда, че временно е отменена наложената забрана за напускане границите на
3
Р.Б. в посочените периоди за този подсъдим. /л.587-588/. Същото е
потвърдено с писмо изх.№......../18.06.2021г. на Н-К АПОМАП МВР
БДС/л.587/, като от значение също е обстоятелството, че подсъдимият не е
станал причина за отлагане съдебното заседание на 05.07.21г., в което се е
явил.
Не може да се приеме за основателен довода на държавното обвинение,
че правата на подсъдимия да пътува зад граница следва да бъдат
ограничавани с оглед забраните, предприемани от редица държави като мерки
за справяне с пандемията, предизвикана от вирус Ковид–19. Същевременно
обаче съдът държи да отбележи, че риска от пътуване по време на световна
пандемична обстановка и правото на всяка една суверенна държава да
преценява кога и какви мерки да предприеме за справяне с кризата следва да
бъде поет от самия подсъдим, който следва регулярно да се явява на датите
съдебните заседания, под угрозата, че неявяването му може да рефлектира
върху мярката му за неотклонение.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира протеста за
неоснователен, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно,
поради което на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС 18 ти с-в от
27.08.2021г. по нохд №249/21 г., с което е уважено искането на подс.П.Б. да
напусне пределите на Р.Б. за периода от влизане в сила на съдебния акт до
19.09.2021г. включително.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4