Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 10.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 69 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от
Твърди се, че съгласно сключения
договор, заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем при
следните параметри: 2000.00 лева сума на
кредита със срок от 24 месеца; размер на вноската - 123,64 лева; годишен процент на разходите
ГПР 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 %; лихвен процент на ден 0,11 %, като
общото задължение възлиза на 2967,36 лева. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1857,60 лева; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги – 77,40 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 4824,96 лева, с общ размер на вноска 201,04 лева
и дата на погасяване – 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит неразделна част от който са Общи условия,
които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът се е запознал
преди подписването му и няма забeлежки към него, се задължава да ги спазва, за
което полага подписа си под клаузите на договора и Общите условия към него.
Съгласно Декларации т.Г на клиента
се предоставя безвъзмездно на хартиен носител в ясна и разбираема форма на
български език информация във формата на стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството,
клиентът преценя доколко предлагания договор съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнил точно
своите задължениея като на 20.04.2018 г. е превел парична сума в размер на
2000.00 лева по посочената от длъжника банкова сметка.
***оетите с договора задължения и
е направил само четири пълни погасителни
вноски и една непълна, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит, на 28.08.2018 г. договорът е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД. На 23.01.2019 г. на длъжникът е изпратено уведомително писмо, с
което е информиран, че договорът е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо.
В хода на размяна на книжа по реда на чл.131 от ГПК, ответникът И.Г.Т. е редовно уведомен, като лично е
получил съобщението на 26.02.2020 г., но в срока по чл.131 от ГПК не депозира
писмен отговор и не взема становище по иска. Явява се в първото по делото
съдебно заседание, като оспорва иска.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, приема за установено
следното от
фактическа страна:
Видно от
приложеното ч.г.д. № 936/2019 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, въз основа
на подадено заявление по чл.410 от ГПК в полза на „Профи кредит България” ЕООД
е била издадена Заповед № 752 за изпълнение на парично задължение от 25.11.2019
г., с която длъжникът И.Г.Т. е осъден да заплати на „Профи кредит България”
ЕООД сумата от 1766,24 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 20.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 551,53 лева договорно възнаграждение за периода от 15.11.2018 г. до
28.08.2019 г.; сумата от 1546,08 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 30.00 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземане от 16.08.2018 г. до 10.06.2019 г. и 203,84 лева законна лихва за
периода от 16.08.2018 г. до 10.06.2019 г, както и направените
деловодни разноски в размер на 81,95 лева – включващи заплатена
държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника И.Г.Т. на 04.12.2019 г., който в срока по чл.414 от ГПК
депозира възражение, с което оспорва издадена заповед за изпълнение.
Във връзка с депозираното
възражение от длъжника Т., съдът на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК
е указал на заявителя „Профи кредит България” ЕООД, че в едномесечен срок от
уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си. В дадения едномесечен
срок заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по
заповедта, от което се установява съответно пасивната и активна легитимация на
страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна от воденето на
положителен установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК.
По делото е представен сключен
между страните писмен Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2018 г., по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 2000.00 лева със срок на погасяване на 24
месеца с равни месечни вноски по 123,64 лева всяка, ГПР /годишен процент на
разходите/ – 49.89 %; годишен лихвен процент 41,17%; лихвен процент на ден -
0,11%.; общо задължение по кредита: 2967,36 лева. Закупен е и пакет от допълнителни
услуги от 1857,60 лева, по който размерът на вноската възлиза на 77,40 лева.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 4824,96 лева,
с общ размер на месечната вноска, включваща кредита и закупения пакет
допълнителни услуги, ведно с договорената лихва от 201,04 лева, платима на 15-то
число на месеца.
Представени са следните писмени доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит стандарт; два броя
декларации; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Общи условия на „Профи
кредит България” ЕООД към Договор за потребителски кредит; платежно нареждане
за плащане на сумата от 2000.00 лева по сметка на И.Г.Т. от „Профи кредит
България” ЕООД; Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2018 г. за
отлагане на вноски и погасителен план към него; извлечение по
сметка по договор за кредит №№ ********** от 20.04.2018 г; удедомително писмо от „Профи кредит България” ЕООД до И.Г.Т. за прекратяване на
договора за кредит № ********** и обявяването му за
предсрочно изискуем; удостоверение издадено от Агенция по вписванията.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК, установителен иск е с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е допустим, а разгледан по същество е
частично основателен, по следните съображения:
Налице е правен спор
между страните по делото за установяване съществуването на вземанията на ищеца произтичащи
от сключен между ищеца - кредитодател и ответника – кредитополучател Договор за потребителски кредит №
********** от
20.04.2018 г. и Договор за пакет за допълнителни услуги към него, доколкото
ищецът оспорва иска, без да излага конкретни доводи относно неговата
неоснователност.
Установява се от представения по
делото Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2018 г. че с подписването
му между страните е възникнала валидна облигационна връзка, като ищецът е поел задължението да предостави на ответника
уговорената с договора парична сума в размер на 2000.00 лева, а ответникът се е
задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговорен погасителен план.
Съгласно
т.12.311 от Общите условия към договора за кредит в случай, че длъжникът
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, страните
могат допълнително да договорят и различен начин за уреждане на отношенията
си. В случая поради неизпълнение от страна на ответника-длъжник по договора,
страните са подписали на 08.10.2018 г.
Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит № ********** от 20.04.2018 г. неразделна част от
който е погасителен план, в който точно и ясно са конкретизирани дължимите
месечни вноски и лихви и периода за който се отнасят, както и крайният срок за
погасяване на кредита – 15.06.2020 г.
Ищцовото дружество
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задължението и при условията
на евентуалност, ако съдът намери, че не е настъпила предсрочната изискуемост
да бъдат присъдени само падежиралите вноски към момента на приключване на
устните състезания.
Когато заявителят се
позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит и предвид
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, съгласно която искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да
предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземанията не са
изискуеми в заявените размери и не са възникнали на предявеното от заявителя
основание, като тези обстоятелства подлежат на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК.
В случая ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, поради което не се касае за сключен
между страните банков кредит, но съгласно принципно даденото в Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването
на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, тълкуването следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено.
Предвид изложените съображения, настоящият състав
приема, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция
по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост не може да настъпи автоматично, а се предпоставя от изискването още
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, кредиторът да е уведомил длъжника, че се възползва от правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление трябва да е
достигнало до длъжника, тъй като срокът за изпълнение на задължението е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление
на кредитора, че се възползва от това свое право. В конкретния случай по делото
липсват доказателства, че ищецът е уведомил ответника за настъпилата
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
От друга страна обаче, в хода на настоящото
производството се установява, че крайният падеж на вземанията е настъпил на 15.06.2020
г., а съгласно задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 8/2017 от
02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост е допустимо същият да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж в хода на делото, дори ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ, като искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на задължението по отношение на вноските с настъпил
падеж. ВКС е разяснил, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК. Правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора
да иска изпълнение на задължението. Изложеното сочи, че доколкото към момента
на приключване на съдебното дирене крайният падеж на вземането е приключил
съдът следва да обсъди дължимостта на вземанията в пълен размер.
В случая от представеното
по делото платежно нареждане се установява, че дружеството е превело по банкова сметка ***,00 лева, като по този начин е изпълнило задължението
си към кредитополучателя. От представеното извлечение от сметка към Договор за
потребителски кредит № ********** от 20.04.2018 г. се установява, че към 06.01.2020 г. длъжникът е
погасил само четири пълни месечни вноски, чиито общ размер за главница възлиза
на 233,66 лева поради
което следва да се приеме, че длъжникът не e изпълнил
задължението си да върне заетата сума от 2000.00 лева
в пълен
размер и дължи на ищеца сумата от 1766,24 лева съставляваща главница по
договора за кредит.
Подписаният от кредитополучателя
договор и Анекс към него съдържат ясна информация за конкретния размер на всяко едно задължение и
основанието за неговата дължимост, като е представено и детайлно описание на
всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план
и общи условия, подписани от ответника и стандартен европейски формуляр.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът за заплащане на дължимата главница в размер
на 1766,24 лева се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Профи кредит България“ ЕООД за парична сума в размер на 1766,24 лева, представляващо задължение за
връщане на заета сума по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2018 г.
С оглед извода за
доказаност на претенцията за главница, основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата,
считано от 22.11.2019 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът претендира и заплащане на договорно възнаграждение в размер на
551,53 лева за периода от 15.11.2018 г. до 28.08.2019 г. В конкретния
случай, страните по договора за потребителски кредит са уговорили размера на договорно
възнаграждение, представляващо възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. За
установяване размера на дължимата от ответника възнаградителна лихва за претендирания период ищецът не ангажира
доказателства по
делото,
поради което и доколкото в случая са необходими специални знания от областта на
счетоводството, този размер не бе установен. Изложеното обуславя
неоснователност на тази претенция, поради което същата подлежи на отхвърляне
поради недоказаността й. По същите съображения неоснователна и недоказана се явява и претенцията за
законна лихва за периода от 18.08.2018
г. до 10.06.2019 г. в размер на
203,84 лева, тъй като ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване нейните основателност и
размер.
Досежно
претенцията с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, основана на сключено споразумение за допълнителни услуги:
Не е спорно между
страните по делото и от представените писмени доказателства, се установява, че на 20.04.2018 г. между „Профи кредит България“
ЕООД и ответника Т. е сключен и договор за допълнителни
услуги. Според представеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, претендираното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или повече от пет конкретно изброени услуги. Настоящият
състав намира, че описаните услуги касаят действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, поради което уговарянето на това
допълнително възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит. Освен това, по делото нито се твърди, нито са представени
доказателства, че правата, договорени в допълнителното споразумение са били
упражнени от ответника. Поради това, таксуването с допълнителното споразумение на
предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без
същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното,
обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи едно завишено плащане, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране регламентирано в чл.19 от Закона за
потребителския кредит. Това е в очевидно противоречие, както с изискванията на закона за добросъвестно
кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо, следва да се приеме, че
сключеното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги е нищожно поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит.
Гореизложеното сочи,
че предявеният иск
за признаване за установено, че ответникът дължи уговореното възнаграждение по Договор за допълнителни услуги
от 20.04.2018 г. в размер на 1546,08 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.25, ал.2 вр. ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството
правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт в размер на 120,00 лева.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 104,28 лева, представляваща направени
от ищеца разноски /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ в
заповедното производство и сумата от 132,90 лева разноски /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ в исковото производство, съобразно уважената
част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.Г.Т., ЕГН ********** ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК …….със седалище: гр.С., бул. „…..“ № .., бл…, вх.. сумата от 1766,24 лева /хиляда седемстотин шестдесет
и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща главница дължима по Договор за
потребителски кредит №…. от 20.04.2018 г., сключен между И.Г.Т. и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.11.2019 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
……срещу И.Г.Т.,
ЕГН ********** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът И.Г.Т. дължи на
ищеца договорно възнаграждение в размер на 551,53 лева за периода от 15.11.2018
г. до 28.08.2019 г.; сумата от 1546,08 лева възнаграждение по Договор за допълнителни услуги от 20.04.2018 г.; сумата от 203,84 лева законна лихва
за периода от 18.08.2018 г. до
10.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 936/2019 година по описа на РС
Елин Пелин, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ….. сумата от
104,28 лева /сто и
четири лева и двадесет и осем стотинки/ направени разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК….. сумата от 132,90 лева /сто тридесет и два лева и деветдесет стотинки/ направени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението по настоящото дело
препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№ 936/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, като последното се върне в деловодството на РС Елин Пелин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: