Р Е Ш Е Н И Е
№ 771/24.04.2023 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XХХІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 27.03.2023 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на
секретаря Р.П. и при участието на прокурора Мария Тодорова като разгледа дело
номер 394 по описа за 2023 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба на А.С.Ю., чрез адв. С.П.
против решение № 55/12.01.2023 г. по АНД № 5588/2022 г. на ПРС, 9 н.с., с което
е потвърдено Наказателно постановление № 22-0438-000372 от 19.08.2022 г.,
издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което,
на основание чл. 175а, ал. 1 предл. 3 от ЗДвП, на А.С.Ю., ЕГН ********** са
наложени административни наказания „глоба“, в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
Твърди се,
че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния и с процесуалния закон. Иска се отмяна на решението
и потвърждаване на НП по изложени съображения за необоснованост, тъй като
според касатора, неправилно РС – Пловдив е преценил събраните по делото
доказателства. Претендира разноски по делото.
В хода на
съдебното производство пред касационната инстанция касаторът А.Ю. не се явява и
не се представлява. В представени писмени бележки процесуалният представител на
Ю. поддържа подадената касационна жалба по наведените в нея доводи за
неправилност на обжалваното решение. Моли съда да постанови решение по същество
на спора като отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Претендира разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът
по касационната жалба – началник сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, оспорва жалбата, моли за оставяне в сила на оспореното съдебно
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, намира жалбата
за неоснователна, счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта
и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания,
приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.
На
касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение за това,
че на 23.07.2022г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.
„Васил Левски“ и ул.„Никола Войновски“, касаторът управлявал лек автомобил „БМВ
330Д“ с рег.№РВ****КТ. Движейки се от от изток към север не използвал пътя,
отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение, като извършил
рязка маневра – десен завой, при която преднамерено извел същото МПС извън
контрол – чрез презавиване и довел до
загуба на сцепление на гумите (дрифт), при който се чуло свистене на гумите и
пушек от същите. Това поведение на водача било възприето от полицейските
служители като на място и в присъствието на водача, е съставен АУАН с бланков №
229498 от 23.07.2024г. срещу Ю. за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, който
АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има възражения. Въз снова същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от гласните
доказателства – показанията на свидетелите очевидци на нарушението – З.А.С.–
старши полицай при РУ 03, ОДМРВ Пловдив и М.С.Я.– приятел на Ю., както и от
писмените доказателства по делото - АУАН от 23.07.2022 г., за който е посочил,
че като редовно съставен, се ползва с доказателствена сила, на основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР,
доказваща компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното
постановление орган.
При
анализа на гласните доказателства решаващият съдът е кредитирал изцяло
показанията на свидетеля С., който е приел за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Посочил е, че свидетелят подробно описва действията на водача,
начина на движение на управлявания от него автомобил, както и процедурата по съставяне на АУАН, които
е възприел съвсем непосредствено. Съдът се е обосновал, че липсват каквито и да
било основания да поставя под съмнение показанията на разпитания свидетел, като
е отбелязал, че посоченото от С. се установява и от описаната като установена
от съда фактическа обстановка. Също така е посочил, че не се установява понятна
причина свидетелят С. да изнася неистина пред съда, с цел да вмени на жалбоподателя
едно несъществуващо нарушение – РС не се установява между последните двама да
съществува някакъв конфликт или дори да се познават.
В
тази връзка съдът, не е кредитирал показанията на свидетеля Я., както с оглед
близките му приятелски отношения с жалбодателя, така и предвид пълното им
противоречие с показанията на св. С. Въззивният съд освен това е отбелязал, че,
показанията на свидетеля Я. следва да се преценят и като неправдоподобни по
доводи подборно описани в решението.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото и е
извършил дължимия анализ на събраните относими доказателства, е възприел за
установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение е отговорил конкретно и достатъчно
подробно и на всяко от повдигнатите с въззивната жалба отделни възражения, като
е дал обоснован и законосъобразен отговор за тяхната неоснователност и логично,
като ги е отхвърлил, е достигнал до извод за потвърждаване на наказателното
постановление, който извод според настоящия съдебен състав се явява
законосъобразен и обоснован.
Основният
спорен въпрос с оглед възраженията в касационната жалба е дали е пълно и
коректно описание на поведението и дали това поведение на касатора е
преднамерено и представлява "дрифт", т. е дали е нарушил забраната за
водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В тази връзка РС Пловдив също е изложил мотиви, които
се споделят от настоящата инстанция. Действително в ЗДвП няма легална дефиниция
за дрифт. Това понятие се използва в автомобилизма. Дрифт е техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство
(най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване", така
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Според § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Очевидно е, че описаното поведение в НП на
касатора е достатъчно, за да се подведе под санкционната норма. преднамерено.
Това се доказва от събраните по делото доказателства чрез показанията на
разпитания полицейски служител. Очевидно е, че при подобно установени обективни
обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван от касатора за
придвижване на пътници и товари, поради което напълно поведението му на
процесната дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с
обжалваното НП от обективна и субективна страна.
Това
по същество води до извод за извършване от касатора на нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП и съответно приложението на санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Следователно
НП се явява законосъобразно. Наложените санкции са в размера, определен от
закона и не могат да бъдат коригирани.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че нарушението е недоказано, че описанието не е
достатъчно, че не може да бъде подведено под хипотезата на нормата на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП. Изводи в тази насока на районния съд са правилни, споделят се изцяло
от касационната инстанция. Изложени са ясни и точни мотиви за съставомерност на
нарушението, за правилното приложение на материалния закон, за преценката на
свидетелските показания, кои се ценят и защо. Актът и наказателното
постановление са издадени в съответствие с изискванията относно тяхното
съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържа достатъчно подробно описание на
конкретните фактически действия, с които е осъществено описаното използване на
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, извън
предназначението им, посочено в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Районен
съд Пловдив е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пловдив, XХХІ – състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55
от 12.01.2023 г., постановено по АНД № 5588/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, IX н. с
ОСЪЖДА А.С.Ю., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.