№ 901
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110126331 по описа за 2021 година
Ищецът К. Г. ЗЛ. твърди в исковата си молба, че работил при ответника „С. Г. Сървисиз
България“ ЕООД по трудов договор от 9.10.2014 г. на длъжността „консултант техническа
поддръжка“, прекратен на 18.8.2016 г. На 20.7.2018 г. между тях бил сключен нов трудов
договор, по който ищецът заел длъжността „консултант - инженер техническа поддръжка“, а
от 5.12.2019 г. – длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво
2“. И при двете встъпвания в трудово правоотношение ищецът представил медицинско
свидетелство, че страда от „диабет тип 1“, инсулинозависим. На 8.12.2020 г. ищецът и
колегите, с които работел по проект, били уведомени по телефона, че ще им бъде отправено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно трудовите договори,
срокът на предизвестие бил 60 дни, но поради несъгласие на служителите с предстоящото
уволнение, се разбрали с работодателя срокът да е 3 месеца. В последствие независимо от
уговорката, директорът на отдел ЧР информирал ищеца по телефона, че предизвестие няма
да има. Ищецът попълнил и изпратил декларация относно заболяването от което страда, а на
11.12.2020 г., след издаването й, изпратил по ел. поща на работодателя и медицинска
бележка, че страда от диабет и провежда инсулиново лечение. Бил уведомен от
работодателя, че ще му бъде предложена друга работа. На 8.1.2021 г. ищецът получил
предложение за длъжност, която е по-ниска от заеманата от него и с 1000 лв. по-ниско
трудово възнаграждение. Ищецът не приел предложението. В последствие ищецът
неколкократно отправял запитвания какви са плановете за трудовото правоотношение с
него, но отговор не получил. На 4.3.2021 г. в разговор по телефона със специалист ЧР бил
уведомен, че е направено запитване до Инспекцията по труда относно разрешение за
1
прекратяване на трудовото правоотношение с него и се чака отговор. На 8.3.2021 г. на място
в офиса на ответника на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и представена за попълване декларация по чл. 333 КТ, в която въпреки
създадените пречки, ищецът отразил, че страда от захарна болест. След това на ищеца била
връчена заповед за прекратяване на трудовия договор. Въпреки искането му, не му било
представено разрешение от Инспекцията по труда. Ищецът счита издадената заповед за
незаконосъобразна, тъй като не е спазена процедурата по чл. 333 КТ относно получаване на
предварително разрешение от инспекцията по труда и на мнение на ТЕЛК. На следващо
място твърди и че заповедта не е мотивирана и в нея не е посочено ясно основанието за
уволнение, тъй като разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2 КТ съдържа две хипотези, а
работодателят не е посочил коя от тях е приложил. Излага и че заповедта не е подписана от
упълномощено с работодателска власт лице, както и че при приложимостта му – не е
извършен подбор. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останал без
работа. Ето защо моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да
го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да му присъди
обезщетение за оставането му без работа за период от 6 месеца - от 8.03.2021 г. до 7.9.2021 г.
в размер на 31576.02 лв., представляващо шест брутни заплати, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по което
ищецът заемал длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“,
прекратено с приложените към исковата молба предизвестие и заповед. Релевира
възражение за подаване на исковата молба след изтичане на двумесечния давностен срок за
това. Оспорва ищецът да се е ползвал от предварителна закрила при уволнение, като оспорва
представената медицинска бележка и твърди, че не е бил уведомен своевременно за това, а
едва на 8.3.2021 г. Излага, че основанието за прекратяване на трудовия договор е
конкретизирано в предизвестието, изтичането на сока по което има за последица
прекратяване на трудовия договор, а заповедта има само декларативен характер. Поддържа,
че тъй като целият отдел, в който работел ищецът, бил закрит, работодателят можел да се
позове и на съкращаване на щата и на закриване на част от предприятието, поради което не
било нужно и извършването на подбор. Поддържа и че при това основание за прекратяване
не се изисква мотивиране на заповедта. Сочи, че предизвестието и заповедта са подписани
от надлежно упълномощено за това лице. Оспорва размера на БТВ като база за изчисляване
на обезщетението за оставане без работа. Моли за отхвърляне на исковете. В условията на
евентуалност, при уважаване на иска за обезщетение, прави възражение за прихващане на
уважената от съда сума на обезщетението със сумите на изплатените на ищеца обезщетения:
по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 9025.20 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ за
оставане без работа в размер на 4963.86 лв. и по чл. 224 КТ за неползван отпуск в размер на
3226.47 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
2
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Безспорно е по делото, че по силата на трудов договор от 20.7.2018 г. ищецът заел при
ответника длъжността „консултант - инженер техническа поддръжка“ в отдел 35049, а от
5.12.2019 г. – длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“.
Според връчената му на 20.7.2018 г. длъжностна характеристика, заетата от ищеца
длъжност в отдел 35049 включва като основна трудова функция предоставяне на
обслужване на клиенти и техническа поддръжка на клиенти чрез телефон, чат, имейл,
дистанционни сесии.
От представено по делото щатно разписание на ответното дружество валидно към
20.2.2021 г., се установява, че в дружеството фигурира звено 35049 McAfee EMEA
Enterprise, в което като консултант –инженер техническа поддръжка, ниво 2, е назначен
ищецът.
Със заповед № 025/04.12.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството Д.
Гълъбов, считано от 5.3.2021 г., е закрит отдел 35049 McAfee EMEA Enterprise, заедно с
всички длъжности в него, включително трите щатни бройки за длъжността консултант –
инженер техническа поддръжка, ниво 2.
По делото е представено пълномощно, с което управителят на ответното дружество
Ашок Джаин упълномощава Сатиш Рамачандран /упълномощен и като прокурист на
дружеството съгласно пълномощно от 23.6.2014 г. да сключва, изменя и прекратява трудови
договори и налага дисцип.рни наказания от името на дружеството/, Д. Щиркова и Д.
Гълъбов, да представляват дружеството в качеството на работодател, като извършват всички
действия свързани със сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори,
приемане на вътрешни актове на работодателя, представителство пред трети лица. Като
прокурист на дружеството, с пълномощно от 31.7.2020 г., Сатиш Рамачандран упълномощил
Д. Долапчиева с правото да представлява дружеството по всички въпроси свързани със
сключване, изменение и прекратяване на трудови договори.
Установява се по делото, че на 5.3.2021 г. на ищеца е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ
поради съкращаване на щата, считано от 8.3.2021 г. В предизвестието е отбелязано, че
служителят е попълнил декларация по чл. 333 КТ. На 8.3.2021 г. на ищеца е връчена заповед
№ 2220/5.3.2021 г. за прекратяване на трудовия договор считано от 8.3.2021 г. на основание
чл. 328, ал.1, т.2 КТ, и за изплащане на дължимите обезщетения. По делото ес изясни, че и
двата акта са подписани за дружеството от Сатиш Рамачандран, прокурист.
Представена е по делото попълнена от ищеца на 8.3.2021 г. декларация по чл.333 КТ, в
която К.З. е отбелязал, че страда от захарен диабет.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Станева и
разменената ел. кореспонденция, разпечатки от която са представени по делото, се
3
установява, че края на месец декември станало ясно, че ще бъде закрита програмата, по
която работел и ищецът, като всички служители, които са били заети с нея, можело да
кандидатстват по други програми при ответника. Отделът, в който работел ищецът, а и
свидетелката, се занимавал с антивирусни продукти, като в дружеството нямало други
отдели, които да се занимават с антивирусни програми, дори да са включвали длъжност със
същото наименование. Ищецът кандидатствал по друг проект и бил одобрен, но му била
предложена длъжност на по-ниско ниво.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, обективно и компетентно
изготвена, в предоставената му за изследване електронна кореспонденция между ищеца, Д.
Долапчиева и Десислава Велчева, вещото лице не е установило изпращана от ищеца
декларация или медицински документ. При посещение на вещото лице на място в ответното
дружество, не ме е бил предоставен достъп до работните станции на изследваните
електронни пощи, а в последствие са му били изпратени по ел.поща електронните писма,
приложени и по делото. При изследване на кореспонденция в платформата Вайбър е
установен изпратен на 14.12.2020 г. от профила на К.З. до профила на Д. Долапчиева
документ, разпечатка от който е приложен към заключението – медицинската бележка,
приложена и по делото, издадена от д-р И. Харискова на 11.12.2020 г. на К.З. за това, че от
2003 г. е с установен захарен диабет I тип. При извършеното от вещото лице допълнително
изследване, при което му е бил предоставен достъп до имейл сървърите и работните станции
на Десислава Велчева и на Га. Станева, е установена една разлика с изследваната преди
кореспонденция, а именно електронно писмо от Га. Станева изпратено на 16.12.2020 г. до
няколко получателя, сред които и Д. Долапчиева и Д. Гълабов, касаещо работещите в
отдела лица, сред които К.З., с ТЕЛК.
От приетото по делото заключение на извършената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищецът страда от тип 1 захарен диабет от 13-годишна възраст, и е с такава
диагноза и към март 2021 г., и към момента на изготвяне на заключението и през целия му
живот.
С оглед констатациите на заключението, оспорването на съдържанието на медицинската
бележка от 11.12.2020 г., че ищецът е с такава диагноза от 2003 г., е неоснователно, тъй като
се потвърди верността на документа.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, на база БТВ за последен пълен отработен
месец – м.януари 2021 г., е 29873.40 лв. Нетният размер е 26886.06 лв. На ищеца са
изплатени обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 9025.20 лв., по 222, ал.1 КТ в размер
на 4963.86 лв. и по чл. 224 КТ в размер на 3226.47 лв., общо 17 215.53 лв. брутно, а нетният
размер на изплатените обезщетения е 15338.46 лв.
От извършената по делото констатация на трудовата книжка в оригинал се установява,
че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищецът не е
постъпил на работа при друг работодател.
4
При така събраните по делото доказателства се установява съществувало между
страните трудово правоотношение, прекратено поради съкращаване на щата, считано от
8.3.2021 г., с изтичане на срока на отправеното на 5.3.2021 г. от работодателя предизвестие.
Съгласно чл. 335, ал.2, т.1 КТ, когато трудовото правоотношение се прекратява с
предизвестие, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичане срока на
предизвестието, а заповедта има само констативен характер. В случая е отправено такова
предизвестие от работодателя, чрез надлежно упълномощено да упражнява работодателска
власт лице – прокуристът на дружеството, с което е спазено изискването за писмена форма
на прекратяването, и от съдържанието му еднозначно следва основанието на което се
прекратява трудовия договор – посочено цифром и с думи. При уволнение на посоченото
основание в закона няма изискване за мотивиране на заповедта, тъй като е безвиновно и не
налага обосноваване на уволнението. В случая основанието е индивидуализирано с
препращане към законовата разпоредба, и чрез думи, което е достатъчно за осигуряване
правото на защита на служителя. Издадената в последствие заповед е без правно значение.
Отделно от горното, в новата практика на ВКС е прието, че двете основания по чл. 328, ал.1,
т.2 КТ не са взаимоизключващи се и дори работникът да не е узнал точната хипотеза за
прекратяване, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това
основание.
За да е законосъобразно упражнено правото на работодателя на прекратяване на
трудовото правоотношение с работника или служителя поради съкращаване на щата, следва
да са спазени следните изисквания: да е налице премахване считано от определен момент за
в бъдеще на длъжността или на отделни бройки от утвърдения общ брой работници,
съкращаването на длъжността да е реално, т.е. да е осъществено фактическо, реално
премахване на трудовите задължения на съкратената длъжност, да е осъществено по
съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че е налице
реално съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност. В тази насока е
издадената от директор на дружеството, надлежно упълномощен да извършва структурни
промени, заповед от 4.12.2020 г. за закриване на отдел 35049, в който именно изпълнявал
трудовите си задължения ищецът, считано от 8.3.2021 г., и приетото във връзка със
заповедта ново щатно и поименно разписание на дружеството, в което съкратеният отдел не
фигурира. Т.е. в случая е налице хипотезата на съкращаване на щата поради закриване на
част от предприятието, за която вече се приема, че е възможно да бъде осъществена, тъй
като двете основания не са несъвместими и настъпването им дава право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение /така Решение № 52/08.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№
4013/2019 г./.
С реализиране на съкращаването и изтичане срока на предизвестието, е настъпил
неговият прекратителен ефект.
Доколкото е съкратен целият отдел, в който е работел ищецът, работодателят не е имал
задължение да извърши подбор. Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ и разясненията дадени в ТР №
5
3/16.1.2012 г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 3/2011 г., работодателят винаги има задължение за
подбор при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата общ брой
еднородни длъжности. В този случай извършването на подбор е част от законосъобразното
упражняване на правото на уволнение. В случая е съкратен целият отдел от предприятието
на работодателя, с всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност, като няма сходна
такава в дружеството. При това положение и при липса на идентична или сходна
длъжност, работодателят не е бил длъжен да извърши подбор.
Във връзка с използваното от работодателя основание за уволнение, ищецът се е
позовал на наличие на основание за закрила при уволнение по смисъла на чл. 333, ал.1, т.3
КТ, преодоляването на която представлява елемент от процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ предвижда закрила за
работник или служител, който страда от заболяване, включено в Наредба № 5 от 20.02.1987
г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В настоящия случай се установи, че ищецът страда от
заболяване, включено в чл. 1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., което е възникнало
преди и е налице към датата на уволнението, т.е. ползвал се от закрилата при уволнение по
чл. 333 КТ.
Закрилата се преодолява чрез получаване на предварително разрешение на инспекцията
по труда и мнение на ТЕЛК, т.е. те трябва да са налице към момента на връчване на
заповедта за уволнение. Неспазването на това изискване е достатъчно основание за
незаконност на уволнението и без да се разглежда спора по същество. /чл. 344, ал.3 КТ/.
Принципно задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на
предварителната закрила, като събере информация за служителя, който смята да уволни,
дали се ползва от закрила, тъй като липсва задължение на работника или служителя да
уведомява работодателя си предварително за наличните болести. Само ако
работникът/служителят умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от
заболяване, за което се предвижда закрила, тя е изключена.
В случая такива обстоятелства не са налице, тъй като не се доказа от ответника да е
поискал информация от ищеца дали страда от заболяване и той да е укрил това
обстоятелство.
При прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане срока на предизвестието,
наличието на предпоставките за предварителна закрила следва да се преценява към момента
на отправяне на предизвестието.
Във връченото на 5.3.2021 г. на ищеца предизвестие е посочено, че служителят е
попълнил декларация по чл. 333 КТ. Такава попълнена към този момент декларация не е
представена по делото. Не са ангажирани и други доказателства от работодателя, чиято е
доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, че при връчване на предизвестието или
преди това е представил на служителя декларация по чл. 333 КТ за попълване или по друг
начин е поискал информация дали има основание за закрила. Напротив, от събраните по
6
делото доказателства става ясно, че декември месец, след като е станало ясно, че отделът на
ищеца ще бъде закрит, той е предупредил работодателя в лицето на надлежно
представляващата го Д. Долапчиева, че страда от захарен диабет, за което е представил и
приложената по делото медицинска бележка. В последствие при кореспондеция между
служители на дружеството /допълнителна СТЕ/, също е споменат този факт. Т.е.
работодателят е имал информация, че ищецът страда от заболяване, даващо му
предварителна закрила /което е нормативно определено/, но въпреки това не е предприел
никакви действия за преодоляването й. Неспазването на това е достатъчно основание за
незаконност на уволнението.
С оглед на гореизложените съображения, като незаконосъобразно извършено,
уволнението на ищеца следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед обстоятелството, че уволнението е незаконосъобразно извършено, както и че
трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът е основателен.
Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „старши консултант - инженер
техническа поддръжка, ниво 2“ в отдел 35049.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Основателен е и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По делото се
установи, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение през периода от
уволнението - 8.3.2021 г. до 7.9.2021 г. Налице е фактическият състав на вземането за
обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е претърпял вреди от оставането си без работа в
рамките на законоустановения 6-месечен срок поради осуетеното приращение в
имуществото му в следствие на незаконното уволнение, в размер на неполученото брутно
трудово възнаграждение /ОЗР плюс допълнителни възнаграждения с постоянен характер/.
Именно с него се съизмеряват подлежащите на репариране пропуснати ползи. Съобразно
заключението на вещото лице, то възлиза на 29873.40 лв., за които искът следва да се уважи,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 31576.02 лв. като
неоснователен.
С оглед частичната основателност на иска за заплащане на обезщетение, съдът следва да
се произнесе по евентуалното възражение на ответника за прихващане с негово насрещно
вземане за платени обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ, чл. 222, ал.1 КТ и чл. 224 КТ за
неспазено предизвестие, оставане без работа и неизползван отпуск. Възражението за
прихващане е основателно, тъй като са налице предпоставките за извършване на
компенсация. Обезщетенията са дължими при законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение. С признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, отпада
основанието за получаването им. По делото се установи, че на ищеца са изплатени
17 215.53 лв. обезщетения, която сума подлежи на връщане поради отпадане на
основанието за задържането й. Ето защо от вземането на ищеца за оставане без работа
следва да се приспаднат платените му обезщетения и искът да се уважи за сумата в размер
7
на 12657.87 лв. брутен размер, а за разликата до 17 215.53 лв. да се отхвърли като погасен
чрез прихващане с вземането на ответника.
Следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По отношение на своевременно релевираното от работодателя възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на исковете, същото е неоснователно. Двумесечният
срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението е изтекъл на
8.05.2021 г., а исковата молба е подадена на 29.4.2021 г.
Относно разноските: Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК
съразмерно с частта от исковете, за която са основателни /т.е. за първите два иска в цялост, а
за обезщетението – съразмерно с частта, за която искът е основателен преди прихващането,
защото за нея се отхвърля не поради неоснователността му, а поради прихващане с
насрещно вземане на ответника, т.е. правният спор е предизвикан от поведението на
ответника, който е оспорил иска, релевирайки правопогасяващото възражение за
прихващане – така определение № 150/4.6.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2349/2015 г./, или
2946.08 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 225 КТ, на ответника се дължат
разноски в размер на 122.62 лв.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважените искове в размер на 606.32 лв. и разноски за вещо лице в
размер на 686 лв. /140 лв.плюс 546 лв./
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. Г. ЗЛ., ЕГН
**********, гр. Сандански, ., извършено с предизвестие от 5.3.2021 г. и заповед №
2220/5.3.2021 г. на управляващия „С. Г. Сървисиз България“ ЕООД , ЕИК ., седалище и
адрес на управление гр. София, ., на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ поради
съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Г. ЗЛ., ЕГН **********, на длъжността „старши консултант -
инженер техническа поддръжка, ниво 2“ в отдел 35049 на „С. Г. Сървисиз България“ ЕООД.
ОСЪЖДА „С. Г. Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. ЗЛ., ЕГН **********, гр. Сандански, ., на основание чл.
225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането му без работа за периода от 8.03.2021 г. до
7.9.2021 г. в размер на 12657.87 лв. брутен размер, ведно със законната лихва върху сумата
от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
12657.87 лв. до 29873.40 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника
за сумата от 17 215.53 лв., сбор от изплатени на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие, обезщетение за оставане без работа и обезщетение за неизползван отпуск, и за
разликата над 29873.40 лв. до предявените 31576.02 лв. като неоснователен.
8
ОСЪЖДА „С. Г. Сървисиз България“ ЕООД , ЕИК ., седалище и адрес на управление
гр. София, ., ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. ЗЛ., ЕГН **********, гр. Сандански, ., на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 2946.08 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Г. ЗЛ., ЕГН **********, гр. Сандански, ., ДА ЗАПЛАТИ на „С. Г.
Сървисиз България“ ЕООД , ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 122.62 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. Г. Сървисиз България“ ЕООД , ЕИК ., седалище и адрес на управление
гр. София, ., да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважените искове в размер
на 606.32 лв. и разноски за вещи лица в размер на 686.00 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9