Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 175/3.2.2020г.
гр. Варна, 03.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, тридесет и седми състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
3285 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
19-0819-002545/03.06.2019 год. на Началник група към ОД МВР – Варна, сектор
„ПП“, на Н.Д.С., с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200.00 /двеста/ лева, за това, че е
нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен останал Н.С., който моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, тъй като не е
извършил нарушенията, за които е наказан. Счита, че
административнонаказателното обвинение не е доказано. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, представлява се от процесуален представител адв.А., ВАК, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – ОД МВР - Варна, редовно
призован, се представлява от ю.к.Л., която
взема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С АУАН серия Д., бл. №
779694/27.04.2019 год., съставен от С.С. - мл.
автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД МВР - Варна в присъствието на свидетеля С.Ф.
е констатирано извършено от жалбоподателя
Н.Д.С. на 27.04.2019 г. около 13.30 часа нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че в гр.Варна, по ул.“Д-р Пискюлиев“, посока
бул.“Христо Ботев“ управлява л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“” с рег. № В 04-32 НМ,
собственост на Д.Д. и до дом № 11 не пропуска
преминаващия от дясно на ляво по пешеходна пътека, сигнализирана с пътна
маркировка М8.1 от ЗДвП пешеходец и го блъска. Пешеходеца К.А.Е., на 13 години
е прегледан от екип на Спешна помощ – Варна.
След настъпване на ПТП водачът
остава на мястото на произшествието до изчакване пристигането на представител
на МВР.
Актът бил връчен на С. за запознаване
със съдържанието и не е подписан от същия, като отказът му е удостоверен с
подписа на св.С.Ф..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били
депозирани писмени възражения по акта.
В законоустановения срок Д.Г.Г.
– Началник група към ОД МВР- Варна, сектор „ПП“, упълномощен с Заповед №
365з-271/21.01.2016 г. издал против Н.Д.С. обжалваното Наказателно
постановление № 19-0819-002545/
03.06.2019 год.
Наказателното постановление е връчено на С. на
05.07.2019 г. и на 11.07.2019 год. е депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до ВРС.
Свидетелите С.С. и С.Ф.
сочат, че били изпратени от ОДЧ при ОД МВР - Варна, във връзка с постъпил
сигнал за ударено дете. Произшествието не било запазено. Установили
автомобила и водача, който разказал какво се е случило и указал съдействие за
изясняване на случая. Те на место не могли да установят – свидетели очевидци на
произшествието. След което съставили АУАН на водача.
Свидетелите Н.П. и Р.К.
сочат, че били изпратени от ОДЧ при ОД МВР – Варна за възникнало произшествие с пострадал. Първи
те пристигнали на произшествието, където заварили пострадалото дете, което било
прегледано от екип на Спешна помощ –Варна, които констатирали, че „му няма
нищо, само уплаха“. По късно на место дошъл и екип на „ПП“ при ОД МВР – Варна,
които „обслужили“ произшествието.
По искане на защитата бяха разпитани и свидетелите – И.С.
/съпруга на жалбоподателя/ и Д. Й. – очевидец на настъпилото ПТП. Св.С. сочи,
че със семейния си автомобил се връщали от гр.Девня и решили да оставят синът
им в една репетиционна зала, до читалище „Маяковски“ в гр.Варна, като се
движели по ул.“Д-р Пискюлиев“ където се намирала пешеходна пътека, която била
подмината от тях. В този момент внезапно на улицата излязло едно дете, което се
ударило в предна дясна час на автомобила, след което паднало на асфалта.
Съпругът и /жалб.С./ веднага преустановил движението
си и слязъл да окаже помощ на пострадалото дете. Настъпила суматоха между
майката на детето и жалбоподателя. Майката на пострадалото дете се обадила на
тел.112, след което пристигнала линейка, а по късно и служители на ОД МВМР –
Варна. Свидетелката Д.С.Й. сочи, че на 27.04.2019 г. е била очевидец на
настъпилото ПТП. Същата забелязала да се движи бавно автомобил по ул.“Д-р
Пискюлиев“ и когато подминал пешеходната
пътека внезапно странично в него се ударило едно момче, което излязло на
улицата. Допълва, че детето било високо и слабо, около 12-14 години- „…изведнъж
изскочи сякаш искаше да гони някого, прибяга“, „… то само се блъсна в колата в
страни“, „.. падна до колата и само стана“, „…детето не беше на пешеходната
пътека“, „…съприкосновението между
автомобила и пешеходеца стана след пешеходната пътека, на няколко метра – 3-4
метра“.
Горната фактическа обстановка се установи от
съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
На първо място, видно от приложеният АУАН, а и от показанията на изслушаните в с.з. полицейски служители- П., К., С. и Ф. не става ясно кои точно лица са присъствали на мястото на инцидента. Очевидно е, че на мястото е имало множество лица, като при възникналото противоречие актосъставителя е бил длъжен /по арг. от чл. 42, ал.1, т.9 ЗАНН/ да посочи кои са тези лица, които са претърпели вреди от произшествието, чийто показания несъмнено биха спомогнали за установяване на обективната истина. При направеното в акта описание съдът приема, че липсват каквито и да било свидетели-очевидци на случилото се. За подобна хипотеза законодателят е предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, актът се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него, съгласно чл. 40, ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само един – С.Ф., като не е отбелязано и че актът се съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в административно-наказателното процесуално право – публичността, т.е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител. Последното следва да бъде отбелязано и с оглед възраженията на водача С. за настъпване на ПТП по съвсем различен от описания в акта начин. При така посоченото, настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни правила съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно.
Наред с посоченото по-горе и само за процесуална прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че констатира и второ съществено процесуално нарушение в издаденото НП. Първото нарушение вменено като извършено от жалбоподателя е санкционирано с наказание определено по реда на чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5,пр.4, която предвижда наказание глоба в размер от 50 до 150 лв. за водач, който "...не спазва правилата за предимство ...ако от това е създадена непосредствена опасност за движението", т.е. санкция очевидно пряко приложима към нарушението по чл. 20, ал.1 ЗДвП. В конкретният случай актосъставителят принципно правилно е посочил нарушената от водача Н.С. разпоредба по чл. 119, ал.1 ЗДвП, нарушаването на която обаче е скрепена с точно посочена от законодателя отделна административна санкция с правно основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП, който предвижда наказание във фиксиран размер от 100 лв. за водач, който "не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека". За съда е безспорно, че поведението на С. съдържа белезите на нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, което ако бъде доказано следва да бъде санкционирано именно по реда на чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП, а не по чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП. В тази насока следва да се има предвид, че освен за водачите на лекия автомобил, закона вменява задължения и за пешеходците.
Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават на пешеходните пътеки при спазване на следните правила – преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
В разглеждания случай се събраха доказателства, че пешеходецът е навлязъл на платното за движение тичайки, което налага извода, че не е изпълнил задължението си по тази правна норма.
Съща така по смисъла на чл. 114, т. 1 от Закона за движението по пътищата на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.
С оглед данните, че пешеходецът е тичал, то може да се приеме, че същият внезапно е навлязъл на платното за движение. Всичко това изложено до тук, води до една съмненост на формулираното административно обвинение.
Според настоящия съдебен състав, административното нарушение не е безспорно установено. Не може да се приеме и че жалбоподателя е нарушил правилата за поведение, заложени в цитираните норми на Закона за движението по пътищата. Същият излага твърдения, че е намалил скоростта, преди пешеходната пътека и след като не е видял приближаващи пешеходци е предприел продължаване на хода си, и когато вече е бил върху пешеходната пътека, пешеходецът е започнал преминаване, при това тичайки и се е ударил встрани на автомобила. Това навежда извода, че не автомобилът е блъснал пешеходеца, както е посочено в административното обвинение, а пешеходецът тичайки, което е в разрез със законовите изисквания, се е блъснал встрани на лекия автомобил.
Обобщено казано, изложеното до тук не може да наложи категоричен извод, че административното обвинение е доказано по един несъмнен и безспорен начин, а и оттам и вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие, което води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
В случая обаче районният съд действа като въззивна инстанция и няма правомощия да изземва от наказващия орган функции във връзка с определяне конкретно приложимата санкционна норма, каквото задължение има този орган съгласно чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. Описаното в АУАН нарушение в никакъв случай не може да се санкционира по посочения от АНО санкционен ред, но от друга страна Началникът на група при ОД МВР – Варна, сектор "ПП" не може да издаде ново НП, тъй като действа забраната по чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно поради допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон, посочени по-горе и преимуществено касаещи нарушението по чл. 119, ал.1 ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 пр. 3 от ЗАНН,
съдът :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-002545/03.06.2019 год. на Началник група към ОД МВР – Варна, сектор
„ПП“, с което на Н.Д.С., с ЕГН **********; на основание чл.179, ал.2, във вр. с
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева, за това, че е нарушил чл.119, ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: