№ 297
гр. К., 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20235510201115 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №225 от 01.06.2023г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с
което на основание чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ и чл.53,ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания на „В. Про-17“ЕООД гр.К. е
наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 лева, за това,
че е извършил следното нарушение:
„В. Про-17“ЕООД, като собственик на обект по чл.206 от Закона за горите,
представлявано от Х. В. В.- управител, съхранява 2.0 простр. куб. м. дърва за
горене от върба, нарязани за печка, непридружени с превозен билет.
Нарушението е извършено на 06.03.2023г. в обект по чл.206 от Закона за
горите в гр.К., кв.„И.“, общ.К..“.
Гореописаното деяние не е маловажен случай по чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания и съставлява нарушение по
чл.213,ал.1,т.2 от Закона за горите.“.
Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени
наказателното постановление. В с.з. негов процесуален представител
поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
1
Същественият въпрос, поставен от процесуалния представител на
въззивника и по който се възразява в писменото му становище, е: установява
ли се от доказателствата по делото жалбоподателя собственик ли е на обекта
по чл.206 от ЗГ, вписан от АНО в обжалваното наказателно постановление?
Другото основно възражение, изложено от адвокат Роман Желев в
писменото му становище е, че било нормално за собственик на обект по
чл.206 от ЗГ, предвид продължителния период на дейност, да има налични в
обекта си 2 куб.м. дървесина за огрев нарязана за печка, която е различна по
вид от тази в превозните билети, установени по делото, тъй като е допустимо
наличие на примеси в закупуваните през целия период на дейност
дружеството. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя
намира, че установеното количество дървесина е било нарязано за горене в
печка, което означавало, че доставената и маркирана дървесина за огрев е
била нарязана на множество части, които не се маркират отново.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който сочи
аргументи в подкрепа на издаденото наказателно постановление.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е
подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентен съд/по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира,
че не се установява по несъмнен и безспорен начин фактическия състав на
нарушение от обективната му страна и по-конкретно съхраняването на
наличието на определено количество дървесина, която не е придружена с
превозен билет.
За да бъде квалифицирано поведението на лице като нарушение по
чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ следва да е налице следния фактически състав: покупко-
продажбата, други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването или преработването на
дървесина, която да не е придружена с превозен билет. Следователно преди
всичко се изисква съществуването на дървесина, което по настоящото дело е
2
категорично установено от всички доказателства и безспорно.
Безспорно е и осъществяването на действие по съхраняване от страна на
дружеството-жалбоподател на дърва за горене от върба, като в тази връзка
няма никакви възражения от негова страна.
Разпоредбата на чл.213 от ЗГ въвежда състав на административно
нарушение и предвижда отговорност за този, който извършва покупко-
продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървени
материали съгласно: т.1 немаркирани с контролна горска марка, съответно с
производствена марка; т.2. дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл.204 от ЗГ, определените за сеч дървета, когато това се изисква по
Наредбата по чл.101, ал.3, както и дървесината преди нейното
транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при
условия и по ред, определени с наредбата по чл.148,ал.11 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от
министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн.
ДВ, бр.11 от 7.02.2012г., в сила от 7.02.2012г. Режимът за транспортиране на
дървесина, добита в горските територии е описан в чл.211 от ЗГ, както и в
чл.15 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии- ДВ,
бр.11/ 07.02.2012г., а именно: документа, който удостоверява законния
произход, вида и количеството на дървесината, мястото, от което е добита, на
кое транспортно средство е натоварена, кой е крайния получател, както и
началния час на тръгване с превозния билет. За удостоверяване на всички
тези обстоятелства дървесината се маркира и КГМ от служителя на ДГС,
издал превозния билет.
В случая дори да е доказано настъпване на горепосочените
противоправни деяния и нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, „В. Про-
17“ЕООД не може да бъде определено безспорно като автор на извършеното
нарушение. В хода на делото пред съда не бяха представени ясни доводи за
търсенето на неговата отговорност. От събраните по делото доказателства не
се установява, по изискуемия категоричен начин, фактическото основание за
ангажирането на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя и че именно той е извършил твърдяното нарушение, съгласно
административно-наказателния състав на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Дори да се
3
приеме, че е налице извършено такова деяние, не е правилно определено
извършилото го лице. Служителите на РДГ Д. З. и Салим Байрактар
свидетелстват за намерената дървесина без нужните марка и билет, но никой
от тях не е видял лично служител на дружеството-жалбоподател да извършва
„транспортиране“ на дървесината. Свидетелите са очевидци единствено на
извършеното вече транспортиране на дърва за горене в склада, което са
констатирали. Липсват конкретни констатации, а са налице единствено
предположения и съмнения дали служител на дружеството- жалбоподател е
транспортирал дървесината и при наличието на така установените фактически
данни да се приеме, че автор на процесното нарушение е въззивника означава
да се правят единствено предположения и от тях да се градят правни изводи,
което е недопустимо в административно-наказателното производство и
действащите процесуални принципи. Ето защо и само на посоченото
основание, основателно възникват съмнения относно личността на
извършителя, оттук и опровергаване на тезата и извода жалбоподателя да е
извършител на твърдяното административно нарушение.
От друга страна не става ясно от доказателствата по делото дали
жалбоподателя е собственик на обекта по чл.206 от ЗГ, вписан от АНО в
обжалваното наказателно постановление и в този смисъл възражението на
процесуалния представител в тази посока е напълно основателно.
Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав формира и
крайното си правно съждение, че не е безспорно доказано авторството на
нарушението в лицето на санкционираното „В. Про-17“ЕООД в процесния
казус, оттук и същото неправилно е било санкционирано, съответно и
неправилни са изводите на АНО. Достигайки до различен правен извод, който
не кореспондира и не се подкрепя убедително със събраните доказателства,
Директорът на Регионална дирекция по горите- Стара Загора е постановил
неправилен и необоснован акт. Личността и авторството на деянието е част
от основния предмет на доказване в настоящото производство, т.к.
административно-наказателната отговорност е лична и произтича само и
единствено от виновно действие, респективно бездействие. За
съставомерността на вмененото административно нарушение по чл.213, ал.1,
т.2 от ЗГ е необходимо да се докажат редица обективни обстоятелства, за
които също не се съдържат данни в приобщените писмени и гласни
доказателства. Поради липсата на убедителни такива, установяващи по един
4
категоричен начин извършени лични действия от страна на жалбоподателя по
транспортиране на дървесина, без нужния превозен билет, съдът приема за
недоказано същия да е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение, явяващо се фактическо основание за
издаване на обжалваното наказателно постановление. Изложените аргументи
обосновават и неправилността на изводите направени от АНО, поради което и
неправилен на материално-правно основание се явява и издадения от него
санкционен акт, който следва да се отмени като незаконосъобразно от
материална страна.
Нормата на чл.2 от ЗГ сочи приложното поле на закона и дефинира
кое се счита за гора и горска територия по смисъла на закона и неговото
приложно поле. В алинея 3 е посочено за кои обекти ЗГ не намира
приложените, а именно :
1. паркове и градини в урбанизирани територии;
2. горите и земите в националните паркове и в резерватите;
3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не
притежават характеристиките на гора по ал. 1;
4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
републиканските, местните и железните пътища.
В случая изобщо не е ясно откъде е била добита дървесната маса от върба,
намерена в обекта на дружеството-жалбоподател. Дървото върба е от
горскодървесен вид, но не притежава характеристиките на гора по чл.2, ал.1
от ЗГ. Мястото на добиването на дървесната маса не е горска територия по
смисъла на закона. В подкрепа на този извод са показанията на свидетеля
Салим Байрактар, който заяви в с.з.: „Имаме информация, че в землището на
с.Ръжена има почистване на каналите- работници на друга фирма са секли
дърва и са ги предлагали на по-ниска цена.“, както и: „Който е контролния
орган- Община или горски, той поставя марката.“.Следователно произходът
на съхраняваното количество дървесина не е установен по несъмнен начин и
при това положение да се обоснове санкционирането на дружеството по
чл.266,ал.2 от ЗГ. Това е така, защото съгласно нормата на чл.207 от ЗГ
дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се
маркира с марка- собственост на общината, на чиято територия е извършен
добива. Следователно процесните дървета, тъй като не са добити от горска
5
територия и в никаква хипотеза не подлежат на маркиране с КГМ, не могат да
бъдат предмет и на нарушението по чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ и съответно състава
на същото не е реализиран от обективна страна.
Нарушението по чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, касаещо превозването с документ,
доказващ законния произход на дървесината- превозен билет би следвало да
бъде отнесено към нормата на чл.211,ал.4 от ЗГ, която въвежда правилото, че
дървесината, добита извън горските територии, както е в конкретния случай,
се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. Функциите на превозния билет са отново
именно да служи за установяване на законния способ за придобиване на
дървесината и спазване на процедурата по нейното транспортиране и
съхранение.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че
възражението на процесуалния представител на въззивника, касаещо
установеното количество дървесина- 2 куб.м., нарязано за горене в печка и
неговия извод, че предвид продължителния период на дейност на
жалбоподателя, било нормално той да има налична в обекта си дървесина,
която е различна по вид от тази в превозните билети, установени по делото,
тъй като е допустимо наличие на примеси в закупуваните през целия период
на дейност дружеството, са неоснователни и дълбоко погрешни, тъй като
принципа, заложен в ЗГ, е че какъвто и примес да съществува при добивания
вид дървесина, същия задължително се отразява в превозния билет.
Самостоятелно мотивите на наказващият орган за превенцията на
наказанието и неговата наложителност в случая са по-скоро израз на
необоснована и завишена административно-наказателна репресия. Липсват
данни жалбоподателят да е бил вече санкциониран за нарушение на ЗГ и
наказанието да се явява адекватно на противоправно поведение. Така
обсъденото,отнесено и към мотивите на наказващия орган, води до извода, че
издаденото наказателно постановление е самоцелно и незаконосъобразно с
оглед на липсата на съществени, ясни и обосновани мотиви.
Административно-наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му. Ето защо и особено важно е за държавните органи,
които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват
това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от
6
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол.
Съдът е лишен от възможността да установи деятелността на наказания
евентуален нарушител, защото като решаващ орган е обвързан от посочените
обстоятелства при описанието на нарушението в наказателното
постановление.
В обобщение: изводът на наказващия орган, за наличието на визираното
в санкционния акт деяние по чл.213,ал.1,т.2 от Закона за горите(ЗГ) е
необоснован и достигнат при несъответствие с ангажираните доказателствени
източници.
Предвид изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено,поради което и на основание чл.63,ал.3, т.1 и т.2, във връзка с
чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №225 от 01.06.2023 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с което на „В.
Про-17“ ЕООД ЕИК *********, със седалище: град К., ул.„Г.И.“ №9,
представлявано от управителя му Х. В., е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7