РЕШЕНИЕ
№113/13.8.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист Светла Върбева, като
разгледа докладваното НАХД №188/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на “***гр.София,с адрес гр.София ,
ул.”***, представлявано от П.Д.П., чрез процесуален представител адв.С.Ж. против
Наказателно постановление №353 от 15.05.2019г., издадено от зам.директор на
Териториална дирекция Северна морска в Агенция” Митници, с което на жалбоподателя
за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.
234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена
санкция в размер на 8038.70 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателното
постановление е неправилно и незакосъобразно и моли за неговата цялостна
отмяна.Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като
правилно е декларирал митническата стойност на внесената от него стока. Намира
изводите на митническите органи за неправилни, необосновани и недоказани.В с.з.,
ангажира доводи , че документа въз основа на който е изготвено атакуваното НП
не представлява официален доклад на ОЛАФ , т.е няма обвързваща сила по
отношение на българските митници.Поддържа жалбата и искането за отмяна на
наказателното постановление, като счита, че липсват доказателства за извършено
нарушение – митническа измама.Твърди също , че разликата в стойността на
стоките се дължи на търговска отстъпка , която е предвидена в договор между
купувача и продавача на стоката.Твърди също така , че действителната стойност
на стоките е тази,декларирана пред българските митнически органи.
Административно –
наказващия орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а
извършеното нарушение – митническа измама доказано по безспорен начин. Моли
съда, да потвърди наказателното постановление.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Представените по делото документи, както и кредитираните
от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични
възприятия, обяснения на разпитаните свидетели, установяват по безспорен начин
следната фактическа обстановка:
На 19.01.2018г. на пристанище „Варна
Запад” пристигат три броя контейнери натоварени с общо 3399 палета с бруто
тегло 70019.400 кг. съдържащи „палмова мазнина”.На 23.01.2018г. за стоката
вложена в трите броя контейнери е подадена митническа декларация, регистрирана като ЕАД №***.Съгласно
подадената ЕАД получател на стоката е фирма „***гр.София.В декларацията стоката
е описана като „палмова мазнина” с обща фактурна стойност 37 830 .87
щатски долара, митническа стойност 65 760.89 лева , бруто тегло 70019 ,
нето тегло 67 980 кг., тарифен код ********** и държава на произход Малайзия.
Приложени са и следните документи- коносамент, , фактура за данъчни цели,
опаковъчен лист, сертификат за анализ , здравен сертификат на Министерство на
здравеопазването на Малайзия, сертификат за произход, фактура за транспортни
разходи и декларация за данните.
Въз основа на възникнали съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума са предприети редица действия от страна на митническите органи
, а именно проверка на документи , анализ на митническата стойност , на внесени
в ЕС стоки със същия тарифен код, справка на световния пазар на палмови мазнини
и др.След извършване на анализ са изискани и представени допълнителни документи
от „***– договор за продажба ,проформа фактура, потвърждение за извършено
плащане по застрахователна полица и декларация за разкриване на банкова
тайна.След проверка и анализ на всички събрани в хода на АНП доказателства , на
„***бил съставен АУАН с което на въззивника било вменено извършването на
нарушение по чл. 234 ал.1 т.1 ЗМ – митническа измама , за това , че декларирало
стока „палмова мазнина” с тегло бруто 70 019.400 кг. , тарифен код
********** и държава на произход Малайзия , митническа стойност 65 760.89
лв. и държавни вземания общо 20 461.16 лева вместо с митническа стойност
92 532.02 лева и дължими държавни вземания 28 500.86 лева , като по
този начин избегнало заплащането на държавни вземания в размер на 8038.70 лева.
Акта бил връчен на управителя на дружеството – жалбоподател.В законоустановения
срок били депозирани в писмен вид пред административно – наказващия орган възражения,
като били представени и допълнителни доказателства.Наказващия орган обсъдил
възраженията на нарушителя и приемайки ги за неоснователни, издал атакуваното
пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.Приемайки, че „***гр.
София в качеството на вносител е декларирал пред МП „Варна – Запад” цена по -
ниска от действителната цена на стоката, административно – наказващия орган е
ангажирал отговорността му за извършена митническа измама и е наложил
съответните санкции.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена въз основа на гласните и писмените доказателства по
делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни
изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУМН и НП
фактически обстоятелства се оспорват от жалбоподателя като възраженията му в тази връзка касаят спора по същество и ще
бъдат подробно обсъдени от съда в изложението му относно материално – правната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна
в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – зам.директора на
Териториална дирекция Северна морска в Агенция” Митници , упълномощен с това
правомощие съгласно Заповед № ЗАМ-42/3-8714/07.01.2019г. на Директора на
Агенция “Митници”.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на съда
констатира, че не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в
ЗАНН, досежно съставянето на АУАН и неговото връчване , както и при издаването
на атакуваното НП и неговото връчване.Съдът обаче констатира, че в НП липсват
мотиви защо митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките е тази,
посочена в откритите в пощенската пратка фактури.Това пречи на жалбоподателя да
разбере какво точно нарушение му е вменено и въз основа на какви доказателства,
което пък възпрепятства реализирането на правото му на защита.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
В акта за установяване на митническо нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление, митническите органи на практика приемат, че митническата стойност на внесената от жалбоподателя стока с процесната ЕАД следва да се определи не въз основа на стойността, посочена в придружаващата я фактура, а въз основа на стойността, посочена във писмо на бланка на ОЛАФ, в което се твърди , че цените на които е закупено процесното палмово масло са твърде ниски и , че декларираната за износ стойност системно се занижава с 30%.Обръща се внимание , че фактурата посочена в декларацията за внос е различна от фактурата посочена в декларацията за износ.Основния спорен въпрос по делото е каква е митническата стойност на процесните стоки и правилно ли е била определена тя от митническите власти. Принципът, който е въведен в областта на митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в България стоки, е, че това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Наличните по делото доказателства, установяват по безспорен начин, че реално платената и подлежаща на плащане цена на процесната стока е тази, отразена във фактурите, придружаващи стоката и декларирана от страна на жалбоподателя като митническа стойност. Това е реално платената цена на стоките и други плащания между тях касаещи процесната стока не са извършвани.Становището на митническите власти относно митническата стойност на стоката не държи сметка нито за договорните отношения между износителя и вносителя на стоката, нито на извършените между тях плащания.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяме на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения.Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на
Общността
(наричан по-долу Регламента) и Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993
година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) №
2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността(наричан
по-долу Регламента за прилагане), както и вътрешното митническо законодателство,
въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне на елементите на
облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга след като вдигането на стоките е разрешено.Разпоредбата на чл.181, пар.1
от Регламента за прилагане, поставя изискването за документална обоснованост на
декларираната стойност, като задължава лицата, посочени в чл.178, пар.2 да представят
на митническите власти копие от фактурата, на чиято база е декларирана
стойността па внасяната стока. В случаите, в които митническите органи имат
съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност, същите
разполагат с възможност на инициират процедура по оспорване на митническата
стойност по реда на чл. 181а от Регламента за прилагане, преди да е разрешено
вдигането на стоките. След приключване на
режима
и даването на разрешение за вдигане на стоките, съгласно разпоредбата на чл.78,
пар.2 от Регламента, митническите органи имат право с цел установяване истинността
на данните от декларацията, да извършат контрол на търговските документи и
данни за вносните или износни операции с декларираните стоки, включително и на
последващите търговски операции с тях. Съгласно пар.З от същата разпоредба,
когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол
установяват, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са
били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи
вземат, необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят
ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат.В конкретния случай
процесната митническа декларация е била предмет на последваща проверка именно
по реда на чл.78 от Регламента. Във всички случаи на контрол подлежи преценката
на митническите органи, че първоначално режимът е бил приложен на основата на
неверни или непълни данни, в т.ч. и относимите към правилното определяне на
митническата стойност.По настоящото административно- наказателно производство,
в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на
стоките предмет на процесния внос е различна от декларираната.На първо място
следва да се отбележи , че писмото на бланка от ОЛАФ и подписано от директор на
отдел, не представлява окончателен доклад по смисъла на чл.11 от Регламент
№883/2013г. на ЕС и не е подписан от генералния директор на ОЛАФ, както изисква
регламента.Поради това тази бланка няма характеристиките на официален документ
и няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, каквато би имал
окончателен доклад по чл.11 от Регламента, относно разследванията провеждани от
ОЛАФ.Това писмо представлява само кореспонденция и има само уведомителен
характер.Към настоящият момент , видно от запитване от страна на жалбоподателя
към Генералния директор на ОЛАФ, проверката по въпросния казус не е приключила
и няма издаден окончателен доклад. В хода на АНП Митницата е изискала и
приложила декларация за износ , но същата не е придружена с договор и с фактура
, т.е от нея не може да се прави извод за декларираната от жалбоподателя
стойност на процесната стока.Износната декларация се съставя едностранно от
износителя и вносителят не може да носи отговорност за данните отразени в
нея.Обратното – съдът приема , че безспорно е доказано от страна на
жалбоподателя ,че цената по договора и фактурата за плащането по договора
отговаря на декларираното.В същото време в хода на проверката , извършена от
ОЛАФ на место в Малайзия е установен рамков договор между купувача и продавача
по процесния внос в който е уговорена търговска отстъпка за купувача /
въззивника/ в размер на 30 %, като точно толкова според Митницата
„занижаването” на митническата стойност във вносната декларация.Това означава ,
че в износната декларация при попълването на стойността не е отразена
търговската отстъпка на дружеството, която пък е процент от цената на стоките и
то точно такъв такъв процент който дава разликата в стойността.В НП е записано
и , че в търговската фактура към процесната декларация е вписан номер на
договор различен от представения.Разликата номерация надлежно е обяснена от
дружеството вносител и в тази връзка е представило информация от производителя
, че се касае за вътрешен номер от SAP системата на производителя и е само за вътрешна
справка. В производството по последваща проверка на декларациите, митническите
органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че посочената
в тях стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките. Видно от представеното от жалбоподателя потвърждение за плащане от
износителя, платената цена за стоките е тази посочена във фактурите представени
с ЕАД.
Събраните от митническите органи
доказателства не установяват факта, че за стоките е била платена по-висока
цена, а са само индиция. предположение, че този факт е бил осъществен.
Стойността на стоката, посочена в документи , единият от които няма характер на
окончателен доклад , а другият е частен документ , който няма обвързваща за
съда доказателствена сила случайно не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена от
митническите органи.Не става ясно защо българската митническа администрация
приема, че именно данните в износната декларация и писмото то ОЛАФ установяват
действителните търговски отношения между страните.Не е установено от
митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на
износителя е посочено, че действителната цена на сделката е тази посочена във
фактурите към ЕАД. Липсват и не са представени нито износни ЕАД, нито данни от
счетоводството на жалбоподателя, нито други документи, които да установят , че
за стоките е била платена по-висока цена.Извода наМитницата за извършено от
въззивника нарушение по ЗМ е
немотивиран,необоснован и извършената корекция на декларираната митническа
стойност се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения, съдът
намира, че жалбоподателят не е декларирал по - ниска митническа стойност на
стоката, поради което и не е извършил нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С
обжалваното наказателно постановление административно – наказателната му
отговорност е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е извършил.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда
да приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно и необосновано и като
такова същото следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №353
от 15.05.2019г., издадено от зам.директор на Териториална дирекция Северна
морска в Агенция” Митници, с което на жалбоподателя“***гр.София,с адрес
гр.София , ул.”***, представлявано от П.Д.П., за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1
от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от
Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 8038.70 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Решението
подлежи на обжалване през Административен съд - Варна в 14 дневен срок,
считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: