Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***, 31.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 8355 по
описа за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано искова молба от „Т.П.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В.против А.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено
заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответникът подал възражение,
поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г.
и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството,
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен
срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца,
ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от
Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че
сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Х.И Р.“ ЕООД г.
Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по
изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата “Х.И Р.“ ЕООД г. на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването.
В заключение моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 977,49 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатено топлоенергия за периода
01.11.2014г. до 30.04.2017г. и сумата от 147,39 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 05.01.2015г. до 18.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 24.08.2017
г. до окончателното изплащане на вземането от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
6414/2017г. по описа на ПлРС. Прави искане за допускане на експертиза със
задачи, посочени в исковата молба. Моли съда да привлече като трето лице
помагач “Х.И Р.“ ЕООД г.
Ответникът
не представя писмен отговор в
едномесечния срок. След изтичане на едномесечния срок за отговор, преди датата
на съдебното заседание ответникът е направил искане да не се назначава
съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание страните ищецът
поддържа исковата молба, а ответникът чрез процесуалния си представител признава
предявените искове по основание и размер.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело
№ 6414/2017г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
за следните суми: 2007,03
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2012г.
до 30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 611,47 лв. за периода от 02.03.2012г.
до 18.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението 24.08.2017г. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50.00 лв. В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане
№17058 от 10.10.2017г. съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск
относно вземанията си.
Съобщението е получено от кредитора на 18.10.2017г. и
в едномесечния срок – на 27.10.2017, кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6414/2017г.
по описа на ***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В
настоящото исково производство задължение на ищеца „Топлофикация- ***” ЕАД е да
установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед
за изпълнение.
В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – ***, находящ се в гр.*** ***, в сграда
в режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна
енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на
процесния недвижим имот. По делото ответникът не е представил писмен отговор, поради
което съдът е допуснал до изслушване и назначил съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице е установило, че в имота няма монтирани уради за
дялово разпределение, нито има водомер за топла вода. Начисленото в графа
отопление е от наличието на щранг лира в банята, както и от начислена на база
обема на имота сградна инсталация. За периода в исковата молба 01.11.2013г-
30.04.2017г. на абоната е насчислена главница за ползвана и незаплатена
топлоенергия в размер на 977,49 лева, колкото е и претенцията. Върху
неизплатената дължима по фактури суми, поради неплащане в срок, лихвата за
забава е в размер на 147,39 лева.
При така
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът
приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер ***, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***, ***. Ответникът не оспорва,
че дължи претендираните суми в размер на 1124,88 лева, от които 977,49 лева
главница за периода 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и 147,39 лева лихва за забава
за периода 05.01.2015г. до 18.08.2017г. и съдът приема, че предявените искове
са доказани по основание и размер.
Ищецът
претендира разноски в настоящето производство в размер на 150 лева за
юрк.възнаграждение, 120 лева внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
75 лева за държавна такса. Съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение на
ищцовото дружество следва да бъде намалено с оглед сложността на производството.
Делото е разгледано в едно съдебно заседание и съдът счита, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер, а именно
100 лева, а не 150 лева, както е претендирано с исковата молба. Предявените
искове са основателни изцяло, поради което държавната такса се дължи изцяло до
размера, в който е внесена – 75 лева. За настоящето производство ответникът
дължи на ищцовото дружество разноски в размер нах 295 лева.
По отношение на
заповедното производство, заявителят е претендирал суми в общ размер на 2618,50
лева, които с оглед възражението за изтекла погасителна давност са основателни
до сумата от 1124,88 лева.
Разноските в
заповедното производство са в размер на 102,38 лева, от които 52,38 лева държавна
такса и 50 лева юрк.възнаграждение. С оглед изхода на исковото производство,
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 43,98 лева.
При така изложеното, съдът счита, че предявените положителни
установителни искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество процесната сума от 977,49
лв. главница и 147,39 лева лихва, като върху главницата следва да се начисли и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 24.08.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
По изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника А.П.Б., ЕГН
**********, адрес: ***, че дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., сумата 977,49
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., сумата
147,39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2015г.
до 18.08.2017г., както и законната лихва
върху главницата от 977,49 лв., считано от 24.08.2017г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 4143/24.08.2017г. по ч.гр.дело № 6414/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА А.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 295,00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.П.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 43,98 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 6414/2017г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „Х.И Р.“ ЕООД г.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: