РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 160 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000092/06.03.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Ловеч е постановено „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца” на Б.С.К., ЕГН: **********,***.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Б.С.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, офис*, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. В жалбата се сочат твърдени от жалбоподателя нарушения на наредбата /без да се конкретизира коя наредба/. В заключение са моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Х. И. от ЛАК, които поддържат жалбата. Сочат, че въз основа на същия АУАН и за същото административно нарушение има издадено наказателно постановление № 19-0906-000291/08.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч, което е обжалвано пред РС – Ловеч и с Решение от 25.07.2019 г. по НАХД № 369/2019 г. на Районен съд – Ловеч наказателното постановление е отменено, като има висящо производство срещу същото решение пред Административен съд – Ловеч. Сочат твърдени от тях нарушения при взимането на кръвната проба на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Сочат, че обжалваната ЗПАМ е издадена преди изготвянето на протокол за химическа експертиза от 12.03.2019 г., в който изрично било отбелязано, че е просрочено времето от 5 дни за доставяне на пробите в лабораторията, като намират това за нарушение. Жалбоподателят претендира разноски по списък.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Ловеч се явява лично и се представлява от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗАНН - ПАМ се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредни последици от тях, като акцентира, че разпоредбата на чл. 174 от ЗДвП е относима към административнонаказателната отговорност, за която има висящо друго дело по повод обжалване на наказателно постановление № 19-0906-000291/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч. Сочи се съгласно приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, относима в случая е единствено концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за която няма спор, а всички възражения на жалбоподателя относно допуснати процесуални нарушения при взимането на кръвна проба са относими към друго висящо производство – административнонаказателно производство по повод обжалване на наказателно постановление № 19-0906-000291/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч. Акцентира, че заповедта е законосъобразна, т.к. пробата за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест е показала 1,03 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. Ответникът не претендира разноски за процесуално представителство.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.2. на Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 15-16 от делото/, както и служебно изисканото и представено от ответника удостоверение на л. 40 от делото.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № Д984900/06.03.2019 г. /на л. 7 от делото/, който представлява част от административната преписка, същият АУАН съставляват и мотиви на заповедта.
Отделно съдът намира, че мотивите на обжалваната ЗПАМ напълно съвпадат с описанието на извършеното административно нарушение в АУАН № Д984900/06.03.2019 г. /на л. 7 от делото/, по повод на което е било издадено и наказателно постановление № 19-0906-000291/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч, което е обжалвано по друг ред – чл. 59 и сл. от ЗАНН, предмет на висящо административнонаказателно производство.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на заповедта.
Няма спор, а и се установява от всички писмени доказателства, както и от твърденията на двете страни по делото, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000092/06.03.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч е издадена след АУАН № Д984900/06.03.2019 г. /на л. 7 от делото/ по повод констатираните със същия административни нарушения. За преценка законосъобразността на обжалваната в настоящото производство заповед е ирелевантно изхода на административнонаказателното производство. Независимо от това, видно от мотивите на невлязло в сила Решение от 25.07.2019 г. по НАХД № 369/2019 г. на Районен съд – Ловеч, наказателното постановление е отменено на формално основание, поради допуснати процесуални нарушения в самото НП – несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация.
Според настоящата инстанция фактическата обстановка по делото не се оспорва, като се установява и от всички писмени доказателства, а твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения относно пробата за алкохол във връзка с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. са относими към друго производство - по повод обжалване на наказателно постановление № 19-0906-000291/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Ловеч.
Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.
Видно от правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Следва да се посочи, че между страните няма спор по фактите,
като жалбоподателят не отрича наличието на алкохол в кръвта, а относно неговото
конкретно показание – пробата с Дрегер Алкотест 7510 е отчела наличие на алкохол в кръвта 1,03
промила, а Протокола за химическо изследване е отчел 0,99 промила, следва да се
посочи, че за фактическия състав за налагане на обжалваната в настоящото
производство ЗПАМ е относима единствено концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Видно от представените от двете страни, включително от самия
жалбоподател писмени доказателства – Протокол за химическо изследване /на л. 10
и л. 52 и л. 55 от делото/, Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби /на л. 11 и л. 56-57 от делото/, талон за изследване /на л. 12
от делото/, съдебно-химическа експертиза /на л. 50-51 от делото/, безспорно е
установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя К. на 06.03.2019
г. ,около 13,39 часа, както и че същата концентрация е над 0,5 на хиляда.
Няма съмнение, а и се установява от сочените по-горе писмени доказателства - Протокол за химическо изследване /на л. 10 и л. 52 и л. 55 от делото/, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби /на л. 11 и л. 56-57 от делото/, талон за изследване /на л. 12 от делото/, съдебно-химическа експертиза /на л. 50-51 от делото/, както, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била над 0,5 на хиляда, така и че същата релевантна концентрация е установена веднъж Дрегер Алкотест 7510, който е отчел 1,03 промила, а втори път с Протокол за химическо изследване /на л. 10 и л. 52 и л. 55 от делото/, който е показал концентрация 0,99 промила.
Няма спор, а и се установява от сочените по-горе писмени доказателства, че на жалбоподателя Б. К. са изпратени два броя кръвни проби, които са били пренесени в хладилна чанта в СХЛ - Плевен на 12.03.2019 г. в 10 ч. и 10 мин., като няма спор, че жалбоподателят е дал кръв в СО на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов”, гр. Ловеч на 06.03.2019 г. в 14,30 ч. Няма спор, а и се установява от сочените по-горе писмени доказателства, че при попълване на приема-предавателен протокол, е отразено неспазване на чл. 19, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – просрочено е времето от 5 дни за доставяне на пробите в лабораторията в гр. Плевен.
Няма и спор, че в лабораторията в гр. Плевен е направено изследване на текуща кръвна проба на жалбоподателя К. на 12.03.2019 г., /като текущата кръвна проба е изследвана двукратно/ и е отчетена крайна концентрация 0,99 промила, отразена в Протокол за химическо изследване /на л. 10 и л. 52 и л. 55 от делото/. Няма и спор, че в същата лаборатория е направена контролна кръвна проба на 26.06.2019 г. по газ-хроматографски метод двукратно с крайна концентрация 1,00 промила.
Ето защо съдът намира за доказано от всички писмени доказателства, а и не се спори между страните, че на сочената в обжалваната заповед дата и част жалбоподателят К. е управлявал управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което е било установено един път с Дрегер Алкотест 7510, а втори път с Протокол за химическо изследване /на л. 10 и л. 52 и л. 55 от делото/.
Както беше посочено по-горе за преценка законосъобразността на обжалваната заповед е ирелевантно, че при попълване на приема-предавателен протокол, е отразено неспазване на чл. 19, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – просрочено е времето от 5 дни за доставяне на пробите в лабораторията в гр. Плевен.
При това положение съдът прима за установено, че на 06.03.2019 г., около 13,39 ч. в гр. Ловеч, ул. „Цачо Шишков”, пред дом № 61, с посока на движение към ЖП-гара, жалбоподателят Б.С.К. е управлявал лек автомобил ******, с рег. № ******, собственост на В.П.К., под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, дисплеят на който е отчел 1,03 промила алкохол в кръвта, измерено чрез метода на издишания въздух.
Както беше посочено по-горе осъществен е фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което обжалваната заповед е законосъобразна, като не се констатира противоречие с материалния закон.
Както беше посочен по-горе, по делото няма спор относно фактите, които се установяват и от всички писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви, подробни и ясни. Самият жалбоподател не оспорва фактите относно релевантната концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000092/06.03.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на оветника не са претендирани разноски по делото, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата Б.С.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, офис *, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000092/06.03.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: