РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Б., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100472
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от
ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - “У.е.” ЕООД, гр. С. /с предишно наименование “*” ЕООД/ твърди, че
по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 2183/2021 г.,
като предвид постъпило възражение от длъжника, от съда са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземанията му. Твърди, че на 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., “*п” ООД му е прехвърлило
вземането си, което на свой ред е придобило на дата 24.02.2020 г., въз основа на
Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г.
Поддържа, че между “Б. т. к.” ЕАД и ответника Л. В. М., е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер * от дата 15.01.2019 г.,
с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *, но избран тарифен план
Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги
между ответника и “Б. т. к.” ЕАД са издадени фактури No **********/01.06.2019 г.,
**********/02.07.2019 г., **********/02.08.2019 г. за периода от 01.05.2019 г. до
01.08.2019 г. Ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
последователни отчетни месеци – 06/2019 г., 07/2019 г. и 08/2019 г., от които ищецът
претендира сумата от 40.40 лв. Сочи, че поради неизпълнението на абоната за заплати
в сроковете дължимите към оператора месечни плащания, процесният абонамент е
деактивиран на 25.08.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено съществуването на вземанията му към ответника в размер на 40.40 лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен между ответника и “БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за
1
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът- Л. В. М. от гр. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен
отговор и не е изразил становище по иска.
С исковата молба, както и с молба вх. No 422/23.01.2023 г., депозирана преди
съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът
не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила и не е изпратила
представител в съдебно заседание по делото, за което е била редовно призована, без да
е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверено
копие на ч. гр. д. No 2183/2021 г. по описа на РС- Б., заверени копия на
Заявление-договор за мобилни услуги с клиентски номер * от 15.01.2019 г. и
Декларация от същата дата, Общи условия на “Б. т. к.” ЕАД, 3 бр. фактури /месечни
сметки/ - No **********/01.06.2019 г., **********/02.07.2019 г. и
**********/02.08.2019 г., Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.,
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., Анекс от 10.03.2020 г.
към договор за цесия от 01.10.2019 г., Пълномощно за уведомяване на длъжници,
Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Извлечение от
Приложение No 1 към Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. и 2
бр. Уведомление за цесия, съдът намира иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателен съгласно
изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен, така както е предявен, като бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на
ищеца към него, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 2183/2021
г. по описа на БРС, за сумата от 40.40 лв., представляваща главница за неплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер * от дата 15.01.2019 г., сключен с “Б. т. к.” ЕАД, без решението да се мотивира
по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то
направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от
ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лв., или общо разноски в заповедното производство
в размер на 205.00 лв.
2
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 205.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 180.00
лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД съществуването на вземането на “У.е.” ЕООД,
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *,
към Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “З.” No *, за което е издадена
Заповед No 921/29.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. No 2183/2021 г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 40.40 лв.
/четиридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща главница за неплатена
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер * от дата 15.01.2019 г., сключен с “Б. т. к.” ЕАД, по фактури No
**********/01.06.2019 г., **********/02.07.2019 г. и **********/02.08.2019 г.
ОСЪЖДА Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “З.” No *, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “У.е.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, сумата от 205.00 лв.
/двеста и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство,
както и сумата от 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 2183/2021 г. по описа на РС-Б..
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3