Р Е Ш Е Н И Е № 522
гр. Монтана, 23 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 15 12 2022 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 80 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 144, във вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1- 5, вр. чл. 9б и чл. 52 и сл. от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на В.Е. *** против Акт за установяване на
публично общинско вземане
/АУПОВ/ № 0524-202/11 06 2021 г. издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от П*** Р*** , главен експерт КРДПС, потвърден с Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция
„Местни приходи и общински имоти” при Община Лом.
В жалбата се твърди, че на 17.02.2022 г. е получил
Решение № 1 от 14.02.2022 г., с което е потвърден Акт за установяване на
публично общинско вземане № 0524-202/11.06.2021 г., не е доволен от него,
поради което го обжалва и моли да бъде отменено, като незаконно. Счита, че обсъждането
на положения от него подпис върху Известието за доставяне от Български пощи, с
което му е изпратен АУПОВ от Директора на дирекция „Местни приходи и общински
имоти при Община Лом”, не е в неговата компетентност, поради което и моли
допускането на експертиза, която да установи дали подписа положен върху Известието
за доставяне с баркод № ИД PS 3600 009NN5 Е е на В.Е.И.. Твърди, че за първи
път е узнал за Акта едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение на
07.12.2021 г. и след като се е запознал с него в предвидения законов срок го е
обжалвал до директора на дирекция „Местни приходи и общински имоти" при
Община Лом. Пропускането на срока за възражение по Акт за установяване на
публично общинско вземане, се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
независещи от него, поради нередовното му връчване. Моли да се отмени Решение №
1 от 14.02.2022 г. по Акт за установяване на публично общинско вземане №
0524-202/11.06.2021 г. на Директор дирекция „Местни приходи и общински
имоти" при Община Лом, като неправилно и незаконосъобразно, недоказано и несъстоятелно,
постановено в противоречие с процесуалния и материален закон и бъде възобновено
административното производство по оспорване на Акт за установяване на публично
общинско вземане № 0524-202/11.06.2021 г., на основание чл. 99 от АПК. Моли
присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В молба от 09 06 2022 г. /л. 141/, в
изпълнение на дадени от съда указания, оспорващият чрез процесуалния си
представител адв. Ц. прави възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на задълженията за 2015 г. и признава данъчните задължения за
следните МПС и периоди, както следва: 1. за лек автомобил с рег. № М*** , марка М*** , модел Ц*** и за
периода 01 01 2016 – 2020 г., ведно с лихвата считано от 01 01 2016 до 11 06
2021 г. – датата на съставяне на АУПОВ; за лек автомобил с рег. № М*** , марка Ф*** , модел Т*** за същия
период 2016 – 2020 г., ведно с лихвата считано от 01 01 2016 до 11 06 2021 г. –
датата на съставяне на АУПОВ; за лек автомобил с рег. № М*** , марка Ф*** , модел Ф*** А*** ТР 1.8 за същия период 2016 –
2020 г., ведно с лихвата считано от 01 01 2016 до 11 06 2021 г. – датата на
съставяне на АУПОВ; за лек автомобил с рег. № М*** , марка М*** , модел 412Д за 2020 г., ведно с лихвата за този
период. Извън така признатите задължения на посочените четири броя МПС, в с.з.
на 15 12 2022 г. допълнително признава задълженията за периода 2016 – 2020 г. и
за още две МПС, а именно: лек автомобил О*** В*** с рег. № М*** и М*** марка Д*** , с рег. № М*** , които задължения изчислява общо на 1448.99 лв., от които 1152.63
лв. главница и лихва в размер на 296.36 лв. Не оспорва извършените
математически изчисления, направени в АУПОВ и от вещото лице Г.Е., което в с.з.
на 15 12 2021 г. заяви, че главницата за признаваните от оспорващия шест броя
МПС за периода 2016 – 2020 г. е в размер на 1152.63 лв., а с лихвата общо на
1448.99 лева.
В съдебно заседание на 15 12 2022 г. /л. 330/ адв. Ц., заявява, че оспорва АУПОВ, потвърден с Решение № 1/14.02.2022 г. на Директор Дирекция „Местни приходи и общински имоти" при Община Лом, в частта и по отношение на петте бр. МПС извън признатите, а именно: л.а. М1908ВХ; товарен автомобил М*** , С*** 412 с рег. № М*** ; лек автомобил О*** В*** с рег. № М*** ; товарен автомобил И*** 312 с рег. № М*** и М*** П*** , Д*** 100, с рег. № М*** , за които счита, че не дължи данъци, тъй като не са негова собственост. Оспорва акта и в частта на признатите данъчни задължения за изброените по-горе МПС, касаещи периода 2014 – 2015 г., респ. за НП, което е от 2014 г., поради погасяването им по давност.
В писмени бележки процесуалният
представител на оспорващия излага подробни съображения въз основа на какви
обстоятелства и за кои МПС признава съответен размер на данъчните задължения и
за кои МПС не признава начислените с акта задължения. По отношение на надлежното
получаване на АУПОВ счита, че съобщението изпратено чрез Български пощи ЕАД не
му е връчено по надлежния ред, съгласно предвиденото в чл. 44, т. „и” от Общите
условия на дружеството, тъй като връчването на препоръчани пощенски пратки
изисква получателят да подпише известието, да попълни датата на получаване и
другите необходими реквизити и да го предаде на пощенския служител.
Същевременно по първоначално изготвената графологична експертиза е установено,
че изписването на имената в графите за „получател” в Известието за доставяне с
баркод ИД PS 3600 009NN5 Е и К*** бон от 20 08 2021 г. не са изпълнени от В.Е.И..
Отделно от това с Решението си решаващият орган е потвърдил акта, посочил е че
последното подлежи на обжалване в 14 дневен срок, въз основа на която правна
възможност оспорващият е упражнил правото си на защита. Моли отмяна на
издадения АУПОВ № 0524-202 от 11 06 2021 г. и Решение № 1 от 14 02 2022 г., в
частта за петте броя МПС, които не са негова собственост, да се признае
настъпване на погасителна давност за времето 2014 – 2015 г., както и да им се
присъдят всички направени разноски по делото, съгласно представен списък, както
и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36,
ал. 2 от ЗА и съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответната
страна, чрез адв. Л.А., в писмено становище /л. 12/ счита
жалбата против Решение № 1/14.02.2022 г. на Директор
Дирекция „Местни приходи и общински имоти" при Община Лом за неоснователна. Видно от доказателствата по
административната преписка е, че задължението на оспорващия произтича от
неплатени данъци върху моторните превозни средства, лихвите върху тях за
периода 2014-2020 г., както и от Наказателно постановление № 0524-100/21.05.2014
г., за които задължения е образувано изпълнително дело /ИД/ № 542/2021 г. по
описа на ДСИ при PC-Лом, въз
основа на влязъл в законна сила на 04.09.2021 г. изпълнителен титул - Акт за
установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-202/11.06.2021 г.,
който се явява годно изпълнително основание. Неоснователни и недоказани са
доводите на оспорващия, че АУПОВ не му е връчен надлежно, както и че е разбрал
за същия едва с поканата за доброволно изпълнение, която му е връчена от ДСИ по
образуваното изпълнително дело. АУПОВ № 0524-202/11.06.2021 г., ведно с
уведомително писмо изх. № 94-00-367(1)/17.06.2021 г., е връчен, на посочения от
лицето адрес: гр. Лом, ул. „Р*** " №* , ет. * , ап. * , като препоръчана
пратка, чрез „Български пощи", доставена с Известие за доставяне с бар код
№ ИД PS 3600 009NN5 Е, върху което пощенският служител е отбелязал, че пратката е получена
лично от адресата В.И. на дата 20.08.2021 г., за което лицето е поставило
саморъчния си подпис. В законоустановения 14-дневен срок за жалба срещу АУПОВ,
изчислен по реда на чл. 22 от ДОПК, изтича на 03.09.2021 г. /петък-присъствен
ден за 2021 г./, такава не е постъпвала. Жалба е подадена на гише
„Деловодство" при Община Лом на 15.12.2021 г. с вх. № 94-00367(7)/15.12.2021
г., но извън законоустановения срок, поради което същата е оставена без
уважение като недопустима. Счита, че пощенският служител има качеството на
длъжностно лице, което безспорно е удостоверило личното връчване на пратката с
горецитирания баркод на данъчно задълженото лице В.И., адресат на същата и
което е достатъчно основание да се приеме, че АУПОВ е връчен лично на адресата
и срокът по чл. 22 от ДОПК следва да се брои именно от датата на връчване -
20.08.2021 г., като в тази връзка е спазена и процедурата по чл. 24 от ДОПК.
Отбелязва, че правилно директорът на дирекция МПОИ при Община Лом е приел, че с
висока степен на вероятност може да се твърди, че подписът, положен върху
известието за доставяне, с което е връчен АУПОВ, „за В.И." като получател
на пратката, е изпълнен от самия него. Видно от подписите, положени от лицето
върху жалба вх. № 94-00-367(7)/15.12.2021 г. на Община Лом, както и подписите,
положени под текста „вярно с оригинала" при заверката на представените,
ведно с жалбата 4 бр. договори за покупко-продажба на МПС, а също и подписите,
положени от лицето И. в самите договори за покупко-продажба на МПС е, че за
лицето е характерна засилена вариативност при полагане на подписа му, която е
възможно да се дължи на бързината на изписване, положението на тялото на
подписващия при полагането на подписа, на повърхността, върху която се полага
подписа, както и на ред други обстоятелства. Видно от изпълнените подписи,
по-голямата част, от които, са в оригинал е, че за всички е характерен един и
същи наклон, както и изписването на инициалната буква „В". Завършващата
сигла на подписа, във всичките му вариации, също е характерна. Всички описани
особености относно подписа на жалбоподателя са видими с просто око и без да са
необходими специални знания в тази насока. Счита, че при спазена процедурата по
връчване на АУПОВ, липса на постъпило възражение срещу този акт в срока по чл.
22 от ДОПК, както и липса на поискано от лицето възстановяване на срока за
възражение по реда на чл. 26 от ДОПК, във връзка с чл. 89 от АПК, правилно
административният орган е приел, че жалбата се явява недопустима за разглеждане
като просрочена. Моли за съдебен акт, с който се отхвърли жалбата с вх. № 408/
23.02.2022 г. от В*** Е.И.,***, чрез адв. Д.Г.Ц. ***, с която е оспорено
Решение №1/14.02.2022г. на Директор Дирекция „Местни приходи и общински
имоти" при Община Лом и се остави в сила Решение №1/14.02.2022 г. на
Директор Дирекция „Местни приходи и общински имоти" при Община Лом, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция и прави
възражение по представения договор за правна защита и съдействие с № 0091291/22.02.2022
г., в който е вписано, че възнаграждение не е изплатено, като е посочена
нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /бел. Безвъзмездно
процесуално представителство на материално затруднени лица/. В същото време се
претендират разноски по делото, включително разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, без
да са представени каквито и да било доказателства в тази насока. Счита, че не
са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на оспорващия на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата. В с.з. адв. А. поддържа жалбата като счита,
че производството изначално се води не по реда на чл. 147 от ДОПК, по който ред
следва да се разгледа жалбата, поради това, че същата е оставена без
разглеждане. В писмени бележки твърди, че жалбата против АУПОВ е просрочена,
поради което съдът чрез действията си недопустимо възстановява срока за
обжалване в полза на оспорващия, за който безспорно е доказано в хода на съдебното
производство, че е изтекъл към момента на депозиране на жалбата, тъй като АУПОВ
е връчен лично на В.И. на 20.08.2021 г. за което е положил саморъчния си
подпис, в който смисъл са приетите заключения по двете съдебни експертизи. Всички
възражения, които жалбоподателят прави по отношение на погасителната давност и
по отношение на собствеността на МПС, описани в АУПОВ са преклудирани, с оглед просрочието
на жалбата. Счита, че сезиращата съда жалба е неясна и в хода на съдебното
производство не е уточнено каква е претенцията на жалбоподателя. Жалбата е с
правно основание чл. 99 oт АПК, като в петитума на същата е отправено искане до
съда да отмени Решение № 1/14.02.2022 г. по Акт за установяване на публично
общинско вземане № 0524-202/11.06.2021 г., издаден от Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти" при Община Лом като незаконосъобразно, както и
да възобнови административното производство по оспорване на АУПОВ. Счита, че е
нарушено правото на защита на АО, тъй като за него остава неясен предметът на
съдебното производство и се възпрепятства организирането на защитата в пълен
обем.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са експертни заключения на вещи
лица – графолози по съдебно-почеркови експертизи – еднолична и двойна, както и заключения
– основно и допълнителни по съдебно – икономически експертизи.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в
жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение от 16.03.2022 г. /л. 17/ съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 5, вр. с чл. 9, ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С Протоколно
Определение от 06 04 2022 г. /л. 44/ също са дадени указания, както и са изисквани
служебно такива.
С оспорения АУПОВ издаден от
главен експерт КРДПС П*** Р*** , на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърден
с Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция „Местни приходи и общински
имоти” при Община Лом, въз основа на подадени от оспорващия декларации по чл.
54 от ЗМДТ, са установени данъчни задължения за периода 2014-2020
г. за следните МПС, както следва:
- вх.
№ 0524-1464/27.12.2013, марка: Ф*** , модел: Г*** , per № М*** ;
- вх.
№ 0524-723/23.06.2014, марка: О*** , модел: В*** с per. № М*** ;
- вх.
№ 0524-1185/04.08.2015, марка: М*** , модел: Ц*** с per. № М*** ;
- вх.
№ 0524-1275/27.08.2015, марка: Ф*** , модел: Т*** с per. № М*** ;
- вх.
№ 0524-1275/27.08.2015. марка: Ф*** , модел: Ф*** А*** TP 1.8 Т*** с per. № М*** ;
- вх. № 0524-1716/11.10.2019, марка: О*** ,
модел: В*** 1.6 и с per № М*** ;
- вх.
№ 0524-120/21,05.2014, марка М*** , с per. № М*** ;
- вх.
№ 0524-141/28.04.2014, марка: И*** , модел. 3512, с per. № М*** ;
- вх.
№ 0524-206/19.05.2015, марка: П*** , модел: Д*** 100, per. № М*** ;
- вх.
№ 0524-167/19.05.20156 марка: Д*** , модел Г*** 50, с per. № М*** ;
- вх. № 0524-238/15.08 2018, марка М*** ,
модел 412 Д с per. номер М*** .
И*** изброените МПС, за 2014 г. е
установено и задължение от НП в размер на 20 лева или общо установеното
задължение по АУПОВ е в размер на 2905.15 лева – главница и лихва към дата 11
06 2021 г., която е датата на издаване на акта.
С жалба против АУПОВ, оспорващият по
административен ред изрично е възразил против определените данъчни задължения
за 7 бр. МПС, както следва: лек автомобил с рег. № М*** ; лек автомобил с рег.
№ М*** ; товарен автомобил с рег. № М*** ; Мотопед с рег. № М*** ; лек
автомобил с рег. № М*** за 2020 г.; мотопед с рег. № М*** и товарен автомобил с
рег. № М*** . Посочил е, че признава частично определените данъчни задължения
по отношение на останалите четири броя МПС, а именно с рег. № М*** ; рег. № М***
; рег. № М*** и рег. № М*** , които задължения изчислява общо на 1418.54 лв., от които 1182.12 лева
главница и 236.42 лв. лихва и е изразил готовност да подпише погасителен план
за тяхното погасяване. Изрично в същата жалба е направил възражения за
погасителна давност за всички задължения, обхващащи периода 2014 – 2015 г.
За да потвърди издадения АУПОВ, Директор
Дирекция „Местни приходи и общински имоти” при Община Лом се позовава на раздел
IV, чл. 60 от ЗМДТ - с данък се облагат
всички собственици на превозни средства, като размерите са регламентирани в
раздел IV от Наредбата за определяне на местни данъци на територията на община
Лом. С оглед декларираните факти и обстоятелства, В.Е.И. е данъчно задължено
лице по ЗМДТ за данък ПС и лихви за просрочие върху тях в общ размер на 2905.15
лв. Решаващият орган приема още, че подадената срещу АУПОВ жалба с вх. №
94-00-367(7)/05.12.2021 г. е подадена от активно легитимирано лице като на
кратко пресъздава изложените възражения. При извършената служебна проверка
относно допустимостта на жалбата, решаващият орган констатира, че същата е
депозирана извън законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Актът е връчен на задълженото лице на 20.08.2021 г., като 14-дневният
срок за жалба срещу АУПОВ, изчислен по реда на чл. 22 от ДОПК, изтича на
03.09.2021 г. /петък-присъствен ден за 2021 г./ Жалба с вх. № 94-00367(7)/15.12.2021
г. е подадена на гише „Деловодство" при Община Лом на 15.12.2021г. извън
законоустановения срок, поради което същата се явява недопустима. Счита, че е
спазен реда за връчване на АУПОВ № 0524-202/11 06.2021 г., връчен ведно с
уведомително писмо изх. № 94-00-367(1)/17.06.2021 г. на посочения от лицето
адрес: гр. Лом, ул. „Р*** " № * , ет. * , ап. * , като препоръчаната
пратка е доставена чрез „Български пощи", с известие за доставяне с бар
код № ИД PS 3600 009NN5 Е, върху което пощенският служител е отбелязал, че пратката
е получена лично от адресата В.И. на дата 20.08.2021 г., за което лицето е
поставило саморъчния си подпис. Предвид гореизложеното и факта, че пощенският
служител има качеството на длъжностно лице, което безспорно е удостоверило
личното връчване на пратката с горецитирания баркод на данъчно задълженото лице
В.И., адресат на същата, е достатъчно основание да се приеме, че същата е
връчена лично на адресата и срокът по чл. 22 от ДОПК се брои именно от тази
дата – 20.08.2021 г. Посочено е още, че с висока степен на вероятност може да
се твърди, че подписът, положен върху горецитираното известие за доставяне „за В.И."
като получател на пратката, е изпълнен от самия него. Видно от подписите,
положени от лицето върху жалба вх. № 94-00-367(7)/15.12.2021г. на Община Лом,
както и подписите, положени под текста „вярно с оригинала" при заверката
на представените, ведно с жалбата 4 бр. договори за покупко-продажба на МПС, а
също и подписите, положени от лицето И. в самите договори за покупко-продажба
на МПС, е че за лицето е характерна засилена вариативност при полагане на
подписа му, която е възможно да се дължи на бързината на изписване, положението
на тялото на подписващия при полагането на подписа, на повърхността, върху
която се полага подписа, както и на ред други обстоятелства. Видно от
изпълнените подписи, по-голямата част, от които, са в оригинал, е че за всички
е характерен един и съши наклон, както и изписването на инициалната буква
„В". Завършващата сигла на подписа, във всичките му вариации, също е
характерна. При изложените съображения приема жалбата за недопустима поради
просрочване и на основание чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 4,
ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 152, ал. 2 от ДОПК потвърждава Акт за
установяване на публично общинско вземане № 0524-202/26.08.2020 г., издаден на
основание чл. 107, ал. З от ДОПК срещу В.Е. ***.
Видно от Структура на Общинска
администрация Лом /л. 66/ в община Лом е създадена Дирекция „Местни приходи и
общински имоти”, а С*** Т*** е Директор на тази дирекция, съгласно длъжностната
характеристика за длъжността – Директор Дирекция „Местни приходи и общински
имоти” /л. 32/.
Съгласно Заповед № 1/02 01 2020 г. на Кмета
на Община Лом /л. 67/ С*** Р*** Т*** е назначена на длъжността Директор
Дирекция „Местни приходи, общинска собственост и управление на общински
предприятия и дружества” в Община Лом.
Съгласно Заповед № 49 / 06 02 2014 г. на
Кмета на Община Лом /л. 68/, П*** Р*** К*** , мл експерт „Контролно ревизионна
дейност и принудително събиране”, към отдел „Местни данъци и такси” е определена
за служител, който да установява, обезпечава и събира местните данъци и такса
„Битови отпадъци”, както и да упражняват правата и задълженията на органи по
приходите при изпълнение на чл. 4, ал. 3 на ЗМДТ. Видно от длъжностна
характеристика за длъжността Главен експерт „Контролно-ревизионна дейност и
принудително събиране” длъжността е към Директор Дирекция „Местни приходи и
общински имоти”.
Въз основа на приетата и изслушана еднолична
съдебно-почеркова експертиза от вещото лице З.З., същото дава категорично заключение,
че подписите в графите за „получател” в ИД – известието за доставяне с баркод PS3600009NN5E
и касов бон от 20 08 2021 г. са
изпълнени от В.Е.И.. Изписването на имената в графите за „получател” в
същото ИД и К*** бон не са изпълнени
от В.Е.И..
Въз основа на приетата и изслушана по
делото двойна експертиза от вещите лица инж. Й.А. и инж. А.А., поради оспорване
на едноличната експертиза, в частта за подписа, вещите лица дават категорично
заключение, че подписът за „получател” в ИД – известието за доставяне с баркод PS3600009NN5E от 20 08 2021 г. и Разписка за доставена
пратка с баркод PS3600009NN5E от 20 08
2021 г. са изпълнени от В.Е.И..
С приетите и изслушани
съдебно-икономически експертизи на вещото лице Г.Е. се установява, че общо
задълженията по издадения АУПОВ са в размер на 2 905.08 лева, от които 2214.80
лева главница за МПС и 670.28 лева лихва, както и 20 лева НП /л. 264, л. 315/.
Задължението на оспорващия за първоначално признатите четири бр. МПС за периода
2016-2020 г. е общо в размер на 1286.54
лв., в т.ч. главница 1012.88 лв. и 273.66 лихва, в който смисъл е първото
заключение на вещото лице /л. 208/. Задължението за признатите общо шест броя
МПС и за периода 2016-2020 г., са в размер общо на 1448.99 лева, от които 1152.63 лв. главница и 296.36 лв. лихва /л.
330/. Заключенията не са оспорвани, а изчисленията са извършени съобразно
действащите нормативни разпоредби.
По делото са приложени още Декларации по чл. 54 от ЗМДТ, договори за
покупко-продажби на МПС, Справка по история за ПС от ПП към ОД на МВР Монтана
за регистрацията на следните МПС: М*** , М*** , М*** , М*** , М*** , М*** и М***
, Решения на Общински съвет, Наредбата за определяне на местните данъци на
територията на Община Лом и извлечение от общия регистьр на нотариус Д*** М. за
извършена от оспорващия продажба на МПС с рег. № М*** на дата 02 01 2014 г.
По делото не е прието, поради което и не се
обсъжда в настоящото решение заключението на вещото лице Г.Е., депозирано на 03
11 2022 г. /л. 280/, поради неговата непьлнота и неизпълнение на поставената
задача.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
По отношение допустимостта на
жалбата.
Жалбата
е срещу акт, който подлежи на оспорване, подадена е от лице с правен интерес –
адресата на акта, за който се създават задължения. Решението, с което е
потвърден оспореният АУПОВ е получено на 17
02 2022 г. лично от оспорващия /л. 38/, а жалбата е подадена на 23
02 2022 г., видно от щемпела на Административен съд Монтана /л. 2/, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
По отношение на
предмета на делото и процесуалният ред, по който жалбата следва да бъде
разгледана.
Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - Когато жалбата е просрочена, тя
се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. Решението
по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред
административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището
на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване
на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се произнася с
определение в 30-дневен срок. Нормата е поместена в Дял трети – обжалване, Глава
седемнадесета - общи разпоредби - Действия при просрочена или нередовна жалба.
Сьгласно чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК - Решаващият орган разглежда
жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от
изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по
чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е
подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя
се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция.
Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично
ревизионния акт в обжалваната част. Когато давностният срок е изтекъл в хода на
ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият
орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично
посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
Въз основа на подадена от оспорващия жалба против издадения АУПОВ, е
постановено Решение № 1/14.02.2022 г. по Акт за установяване на публично
общинско вземане на Директор Дирекция „Местни приходи и общински имоти"
при Община Лом, при условията на чл. 155 от ДОПК като е потвърден АУПОВ и е
даден 14 дневен срок за неговото обжалване. Действително в решението са
изложени съображения за недопустимостта на жалбата, поради това, че е
просрочена/подадена извън законоустановения срок, като същевременно в същото изрично
е записано правното основание въз основа на което същото се издава, а именно:
чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а като краен правен резултат АУПОВ е потвърден.
Постановеният диспозитив на акта, като окончателно формиран резултат, от една
страна недвусмислено изразява волеизявлението на решаващия орган, а той гласи,
че потвърждава АУПОВ, а от друга е меродавното обстоятелство, което служи за
определяне правната квалификация и правните условия и ред, по който това
решение е постановено, респ. подлежи на обжалване и съдебен контрол. С
решението си решаващият орган не е оставил жалбата без разглеждане, в който
смисъл е чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, както необосновано се твърди от адв. А..
В тази връзка правно значение и обвързващо за страните и съда действие, по
отношение на приложимия процесуален правен ред, има именно окончателното/крайно
волеизявление на АО, изразено с диспозитива на акта, докато изложените
съображения имат правно значение при преценка мотивираността на същия този акт,
както и доколко тези съображения установяват съществуването на фактическите
основания и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване.
Съдът е дал указания на ответната страна, съгласно Определение от 16 03
2022 г. за представяне на акта, с който жалбата на оспорващия е приета за
недопустима, по които указания процесуалният представител на АО, адв. А.
представя същото Решение № 1/14.02.2022 г. по Акт за установяване на публично
общинско вземане на Директор Дирекция „Местни приходи и общински имоти"
при Община Лом. Повторно с Определение от 06 04 2022 г. съдът е изискал актът,
с който жалбата на оспорващия е приета за недопустима, а с молба от 18 04 2022
г. /л. 62/ адв. А. заявява, че именно с Решение № 1/14.02.2022 г. жалбата е
оставена без разглеждане и няма постановен друг акт, с който жалбата на
оспорващия да е оставена без разглеждане като недопустима.
С оглед на изложеното и съгласно изричната
разпоредба на чл. 156 от ДОПК настоящият състав е приел, че предмет на делото е Акт за установяване на публично
общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-202/11 06 2021 г. издаден на основание чл. 107 от ДОПК, във връзка с
чл. 54 от ЗМДТ от П*** Р*** , главен експерт КРДПС, който акт е потвърден с Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом, в качеството му на решаващ орган, последният надлежна страна в производството, съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК. АО не
представи доказателства, в хода на обжалване на цитирания АУПОВ да е издавал
акт, с който жалбата на оспорващия да е оставена без разглеждане, поради което и
последната да подлежи на разглеждане по реда на чл. 147 от ДОПК, вместо по реда
и условията на чл. 155 и сл. от ДОПК.
Още с жалбата си против АУПОВ оспорващият е
представил четири броя договори за покупко-продажба на МПС (Мотоциклет П*** с
рег. № М*** ; л.а. с рег. № М*** ; т.а. с рег. № М*** и л.а. с рег. № М*** ) и
е възразил изрично против определените данъчни задължения за седем бр. МПС, както
следва: лек автомобил с рег. № М*** ;
лек автомобил с рег. № М*** ;
товарен автомобил с рег. № М*** ;
Мотопед с рег. № М*** ; лек
автомобил с рег. № М*** за 2020 г.;
мотопед с рег. № М*** и товарен
автомобил с рег. № М*** . Посочил е
още, че признава частично определените данъчни задължения по отношение на
останалите четири броя МПС (рег. № М*** ;
рег. № М*** ; рег. № М*** и рег. № М*** ), които изчислява общо на 1418.54 лв., от които 1182.12 лева
главница и 236.42 лв. лихва и е изразил готовност да подпише погасителен план
за тяхното погасяване. По делото жалбоподателят не представя доказателства за
заплащане на признатите от него задължения. Отделно от това, в жалбата против
АУПОВ данъчнозадълженото лице е направило и възражение като се е позовало на
погасителна давност за задълженията за периода 2014 – 2015 г., което не е
обсъдено в издаденото Решение. В тази връзка неоснователно е твърдението на
адв. А., че възражението за давност е преклудирано, тъй като в закона няма
такова установено правило. Позоваването на давността не е ограничена със срок
или производство и за изтичането на същата може да се направи възражение във
всеки един момент, включително и в изпълнителното производство по време на
принудителното събиране на публичните задължения.
По отношение на изложените съображения в
жалбата, видно е, че същите са в отговор на съображенията изложени в Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом, като в хода на
делото и с оглед на дадените указания от съда, предвид това, че последният е
този, който правно квалифицира спора, оспорващият недвусмислено заявява, че
оспорва определените задължения с издадения АУПОВ, в частта, извън признаваните от него задължения за следните четири МПС: лек автомобил с рег. № М*** , марка М*** , модел Ц*** и за
периода 01 01 2016 – 2020 г., ведно с лихвата считано от 01 01 2016 до 11 06
2021 г. – датата на съставяне на АУПОВ; лек автомобил с рег. № М*** , марка Ф*** , модел Т*** за същия
период 2016 – 2020 г., ведно с лихвата считано от 01 01 2016 до 11 06 2021 г. –
датата на съставяне на АУПОВ; лек автомобил с рег. № М*** , марка Ф*** , модел Ф*** А*** ТР 1.8 Т*** за същия период
2016 – 2020 г., ведно с лихвата считано от 01 01 2016 до 11 06 2021 г. – датата
на съставяне на АУПОВ; лек автомобил с рег. № М*** , марка М*** , модел 412Д за 2020 г., ведно с лихвата за този
период. Допълнително в хода на съдебното производство, същият признава
задължения и за още два броя МПС, а именно: лек автомобил О*** В*** с рег. № М*** и М*** марка Д*** , с рег. № М*** . Или МПС, за които оспорващият оспорва
АУПОВ, в частта, с която са му определени данъчни задължения – главница и лихва,
са със следните регистрационни номера: М***
; М5861ВХ; М0067ВХ; М4778ВХ; М0003А. Отделно оспорва определените
задължения за 2014-2015 г. поради настъпила погасителна давност, както и
задължението по издаденото НП.
Предвид постановеното волеизявление от
решаващия орган, установеното от вещите лица по почерковите експертизи остава
без правно значение, тъй като обстоятелствата по надлежното връчване на АУПОВ
има значение към допустимостта на жалбата и нейното разглеждане от АО, а
последният въпреки че е приел същата за недопустима е постановил акт, с който
се е произнесъл по същество като е потвърдил оспореният акт именно при
условията на чл. 155 от ДОПК. С оглед и на което възраженията на адв. А., че
жалбата следва да бъде разглеждана по реда на чл. 147 от ДОПК, а съдът с
действията си е възстановил срокът на оспорващия, се явява неоснователно, тъй
като ако е налице такова действие (фактическо или правно), то това е направено
от самия АО с постановеното от него Решение.
В пълнота по въпроса за просрочието на
жалбата против АУПОВ съдът следва да отбележи, че от представеното Известие за
доставяне /л. 117/ не може да се установи какво е изпратено от Община Лом, за
да може да се приеме, че АУПОВ е надлежно връчен на жалбоподателя, така както се
твърди от процесуалният представител на Общината, за да се приеме по безспорен
начин, че същият е надлежно връчен.
По отношение възражението, че жалбата е
неясна, поради което се възпрепятства организирането на защитата от АО в пълен
обем, следва да се има предвид, че АО е този, който издава ИАА и като такъв
овластен от закона орган се предполага, че същият е наясно с взетото решение и
постановено волеизявление като краен резултат, както и да може да изпълни
вмененото му по закон задължение да установи съществуването на фактическите
основания и изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта.
По отношение основателността на жалбата.
Съгласно чл. 9б
от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4,
ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 5 от ЗМДТ - В производствата по ал. 1 /установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци/ служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
На основание
чл. 60, ал, 1 от ЗМДТ - Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на
сто.
Съгласно чл. 107, ал. 1 и 4 от ДОПК - Когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.
Съгласно чл. 39 от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом/Наредбата/ - Размерът
на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на
данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР и се съобщава на данъчнозадълженото
лице.
Спорните обстоятелства по делото са редът, по който следва да
бъде разглеждана подадената жалба, каквито съображения се изложиха по-горе в
мотивите на решението, респ. дължимостта на задълженията за процесния период.
С оглед на
действащите разпоредби и приложената Заповед № 49 / 06 02 2014 г. на Кмета на
Община Лом, съставът на този съд приема, че оспореният АУПОВ е издаден от
компетентен орган – такъв, на когото с цитираната Заповед на Кмета на Община Лом
е възложено издаването на този вид актове, като по този начин е изпълнено
изискването на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.
Този състав на
съда приема също, че Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом, с което е потвърден оспореният АУПОВ,
е издаден от компетентния, по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, административен орган, което е видно от представената по делото Заповед №
1/02 01 2020 г. на Кмета на Община Лом, структура и длъжностна характеристика
за тази длъжност. По смисъла на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5,
предложение второ от ЗМДТ, ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община изпълнява правомощията на териториален директор.
При издаване на
АУПОВ съдът счита обаче, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като
за такива приема тези, които водят до постановяването на друг краен резултат,
т.е. такива, които се отразяват на взетото, от административния орган, решение,
в случая за размера на установените публични задължения – данък върху превозни
средства, респ. по отбелязване на обстоятелството, че актът по отношение на
задълженията, касаещи периода от 2014- 2015 г. не подлежи на принудително
изпълнение, в който смисъл е чл. 155, ал. 2 от ДОПК.
Безспорно от представените Справки за история на МПС и
договорите за покупко-продажба, се установява, че оспорващият за периода на
АУПОВ притежава в собственост шест на брой МПС със следните регистрационни
номера (М*** , марка М*** ,
модел Ц*** ; М7816ВХ, марка Ф*** ,
модел Т*** ; М9952ВХ, марка Ф*** ,
модел Ф*** А*** ТР 1.8 Т*** ; М1287ВХ,
марка М*** , модел 412Д; М6095ВМ,
марка О*** В*** и М*** - М*** марка Д***
), надлежно регистрирани в ПП към ОДМВР Монтана, поради което и единствено за
тези МПС има вменено нормативно задължение за заплащане на данък. В тази връзка
по отношение на МПС с рег. № М*** е представен договор още в хода на
административното производство за неговата продажба на дата 02 01 2014 г.,
която продажба действително не е отразена в ПП към ОДМВР Монтана, което
обстоятелство, обаче, не дерогира транслативния ефект на сключения договор.
Съдът счита, че след като задължението за заплащане на данък
върху превозните средства е нормативно уредено със ЗМДТ, в това число и
крайните срокове, в които същото подлежи на плащане, то знанието на закона се
презумира, съответно незнанието му, не е освобождаващо отговорността
обстоятелство, а след изтичане на крайния срок за плащане, данъчнозадълженото лице
изпада в забава и за компетентния орган е налице правно основание да издаде АУПОВ.
Размерът на задължението за всяко
едно от МПС, собственост на данъчнозадълженото лице, в който смисъл е чл. 53 от ЗМДТ, е установен и с изслушаните и приети заключения на вещото лице Г.Е., които съдът
кредитира като дадени
обективно, обосновано, без да оспорени от страните и в съответствие с
останалите по делото доказателства.
По отношение на възражението за погасена давност за 2014 -2015
г.
Задълженията за данъци и лихвите към
тях са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от ДОПК, поради което се
погасяват с изтичането на петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок.
Оспореният акт е издаден на 11 06 2021 г. и обхваща периода 2014 – 2020 г.
Погасяване на задълженията от 2015 г., в случай че няма издаден предходен акт,
какъвто не се твърди да е издаван, настъпва на 01.01.2021 г., в който смисъл е
чл. 171, ал. 1 от ДОПК или за периода 2014 - 2015 г. за който период с
оспорения АУПОВ има установени задължения този АУПОВ, поради направеното
възражение за изтекла погасителна давност, в тази си част, се явява
незаконосъобразен.
Съответствието на акта се преценява към момента на неговото
издаване, поради което за процесните 2016-2020 г., в частта за сумата от 1448.99
лева, /главница и лихва/, оспореният АУПОВ се явява законосъобразен, а над този
размер до претендирания от 2905.15 лева, /главница и лихва/ - незаконосъобразен,
като съдът с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.
1 от ДОПК следва да реши спорът по същество като исканите разноски следва да
бъдат присъдени съобразно уважената част на направените претенции.
По отношение възражението на адв. А.,
касаещо представения договор за правна защита и съдействие /л. 6/ и липсата на доказателства за соченото
основание, съдът счита, че законодателят не изисква доказването на тези
обстоятелства, които са от преценката на самия адвокат. Договора за правна
защита и съдействие е официален документ и за неговата достоверност е отговорен
неговият съставител, като изрично е записано, че договореното възнаграждение е
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което основание се отнася до
материално затруднени лица.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2
от Закона за адвокатурата - Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв.
– 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или дължимото при условията на
чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение е в размер на 590,52 лева.
В случая претендираният от АО по
делото размер е общо 2905.15 лв. главница и лихви, изчислени към 11 06 2021 г.,
а установеният дължим такъв от оспорващия е общо в размер на 1448.99 лв., също
главница и лихви, което се явява наполовина с минимална разлика от 3,60 лева.
Така установеният размер дори признаван като дължим от жалбоподателя, не е
платен в съответния законов срок, поради което не се отразява върху
законосъобразността на издадения акт, тъй като, както се отбеляза по-горе в
мотивите на същото решение, същият се преценява към момента на неговото
издаване. В тази връзка и с оглед уважената част на жалбата и установен размер
на задълженията по АУПОВ разноските на страните следва да бъдат признати по
равно.
Оспорващият е направил разноски в
размер общо на 1833.70 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 590.52
лева, държавна такса в размер на 10 лева л. 22, депозит за вещи лица в размер
общо на 1218 лв. (300 – л. 88; 404.50 – л. 143; 9 – л. 169; 200 – л. 144; 100 –
л. 170 и 204.50 – л. 278) и куриерски услуги в размер общо на 15.18 лева (7.30
– л. 61 и 7.88 – л. 171) за което е представен списък с разноски. По така
представения списък с разноски /л. 323/, обаче съдът установява, че по
отношение на изброените в 11 точки (липсва т. 2) оспорващият не доказва изцяло посочената
сума, имайки предвид доказателствата по делото, а именно за платените такси,
които са различни с исканите, както и по отношение на представените системни
бонове, които по баркод не съответстват на представените по делото документи за
доставка на пратката с адресат Административен съд Монтана, поради което и
съдът е приел единствено разноските, които са релевантни и надлежно установени
или дължимите му разноски са в размер общо на 916.85 лева, от които 621.59 лева
държавна такса и депозити за вещи лица и 295.26 лева адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38 от ЗА.
Ответната страна е направила
разноски в размер на 900 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение /л.
328/ и 400 лева (200 лв+200лв) депозит за вещо лице /л. 258 и 291/, съгласно
представен списък с разноски, поради което следва да й се присъдят разноски в
размер на 450 лева.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при частично
нарушаване на процесуалния и материалния закон, както и при частично
противоречие с целта на закона. Предвид което същият подлежи на изменение, в
който смисъл е текстът на чл. 160, ал. 1 от ДОПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на
публично общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-202/11 06 2021 г., издаден на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от П*** Р*** , главен експерт КРДПС, потвърден
с Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция „Местни приходи и общински
имоти” при Община Лом, с който са установени задължения общо главница и лихва в
размер на 2905.15 лв., като същият се счита за установен в размер общо от 1448.99 лева общо за шест броя
МПС (М*** , марка М*** , модел Ц*** ; М7816ВХ, марка Ф*** , модел Т*** ;
М9952ВХ, марка Ф*** , модел Ф*** А*** ТР 1.8 Т*** ; М1287ВХ, марка М*** , модел
412Д; М6095ВМ, марка О*** В*** и М*** - М*** марка Д*** ), от които 1152.63
лева главница и 296.36 лева лихва, последната изчислена към дата 11 06 2021 г.
- датата на издаване на АУПОВ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е. *** против
Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-202/11 06 2021
г. издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от П*** Р*** , главен експерт
КРДПС, потвърден с Решение № 1/14 02 2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом за сумата от 1448.99 лева.
ОСЪЖДА
В.Е.И.,*** разноски по
делото в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице, с оглед отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА Община Лом
ДА ЗАПЛАТИ на В.Е. *** разноски по делото в размер на 621.59 лв.,
представляващи държавна такса и депозит за вещи лица, с оглед уважената част на
жалбата.
ОСЪЖДА Община Лом ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д.Г.Ц. разноски по делото в размер на 295.26 лева адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗА, с оглед уважената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :